№ 532
гр. Шумен, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500287 по описа за 2022 година
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 8231 от 17.06.2022 г.
депозирана от адв. М.В. М. от АК – Пловдив, в качеството му на
пълномощник на СТ. СТ. АНДР. с ЕГН ********** от с.Мараш, обл.Шумен,
ул.“....в“ №14 срещу определение № 1224/02.06.2022 г., с което е отхвърлено
искането с правно основание чл. 248 от ГПК, да бъде изменено решение №
178/17.03.2022 г. постановено по гр. д. № 1993/2021 г. по описа на РС –
Шумен в частта за разноските. В жалбата се твърди, че определението е
неправилно и се иска от съда да го отмени и да постанови акт, с който да
осъди ответната страна да му заплати сумата от 600 лв. адвокатски хонорар,
както и заплатената държавна такса в размер на 15 лв. за настоящото
производство. Излага се довод, че адвокатски хонорар следва да се присъди
за всеки от предявените искове поотделно, тъй като предмет на делото е
правен спор, с предявени два обективно кумулативно съединени
установителни иска за нищожност на две неравноправни клаузи в договор за
потребителски кредит. Излага се аргумент, че съдът се е произнесъл по всеки
от исковете и не са за защита на един и същ интерес.
Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор,
в който моли съдът да я остави без уважение. Счита, че се касае за едно и
също правоотношение между страните, един договор за заем, съгласно който
ищцата е получила в заем сумата от 500 лв. В конкретния случай, независимо,
1
че се касае за обективно кумулативно съединени иска, не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение за всеки един от тях поотделно, тъй
като са основани на облигационни отношения, произтичащи от един и същ
юридически факт и имат един и същ предмет на доказване. Излага се довод,
че цената на иска не надвишава сумата от 500 лв. и адвокатското
възнаграждение следва да се определи от сбора на цената на двата
установителни иска. Прави се искане жалбата да се остави без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното определение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на СТ. СТ. АНДР. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Мараш,
обл.Шумен, ул.“....в“ №14, чрез адв. М.В. М. от АК – Пловдив срещу "Вива
кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище в гр. София по искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена 299,43 лева, за обявяване нищожност на
клауза, съдържаща се в чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем № 5615037,
която предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане на документи
и клауза, съдържаща се в чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № 5615037,
която предвижда заплащането на неустойка в размер на 199, 62 лв. С молбата
е направено искане за присъждане на направените по делото разноски.
Представен е и списък на разноски по чл.80 от ГПК.
С решение № 178 от 17.03.2022 г. съдът е уважил предявените искове
изцяло и е прогласил нищожността на допълнителните услуги „Такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем“ и
„неустойка за непредоставяне на обезпечение“ в Договор за паричен заем
Standart 30 № 5615037/ 09.06.2020 г. , сключен между ищцата СТ. СТ. АНДР.,
в качеството й на заемател и ответника „Вива Кредит“ ООД , ЕИК *********,
установяващи задължение на ищцата да заплати сума в общ размер на 499,05
лв., от които „такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем“ в размер на 299, 43 лв. и „неустойка за непредоставяне на
обезпечение“ в размер на 199, 62 лв., поради противоречие със закона и
добрите нрави. Осъдил „Вива Кредит“ ООД да заплати на адв.М.В. М., с ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.Пловдив, бул.“....“ № 81, ет.3, ап.Б сумата
2
от 300 лв., представляваща определено от съда на основание чл.38 от ЗА
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
Осъдил „Вива Кредит“ ООД да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 50,00 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалния представител на ищцата
е депозирал молба, с искане за изменение на решението, в частта му за
разноските. Излага доводи, че са предявени два обективно кумулативно
съединени иска за нищожност на две неравноправни клаузи в договор за
потребителски кредит: 1/иска за прогласяване на нищожност на клауза,
предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи и 2/ иск за
нищожност на клауза за неустойка за неизпълнение на задължение. Намира,
че размера на адвокатските възнаграждения следва да се определи при
условията на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Прави се искане решението на ШРС да се
измени в частта за разноските, като се постанови акт, с който да се осъди
„Вива Кредит“ ООД да му заплати възнаграждение в размер на 600 лв. В
даденият от съда срок, ответникът е депозирал молба, в която е поискал съда
да остави искането без уважение, като е изложил аргументи, че минималния
размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от
аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес
на всеки от исковете поотделно.
С обжалваното определение първоинстанционният съд не е уважил
искането за изменение на решението, в частта за разноските, като е приел, че
доколкото упълномощеният от ищеца адвокат, на основание чл.38, ал.1 от ЗА
е оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от същата разпоредба
следва да му се определи възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 300 лв.
Настоящия въззивен състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд.
С доклада по делото ШРС е приел, че е сезиран с искове с правна
квалификация по чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.10а, чл.11,
чл.19 от ЗПК, във вр. с чл.143 от ЗЗП. С постановеното решение е приел за
3
основателни предявените искове и е прогласил нищожността на
допълнителните услуги: такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем“ и „неустойка за непредоставяне на обезпечение“
в Договор за паричен заем Standart 30 № 5615037/ 09.06.2020 г. , сключен
между ищцата СТ. СТ. АНДР., в качеството й на заемател и ответника „Вива
Кредит“ ООД.
Въззивният съд намира, че ШРС е бил сезиран с два отделни предявени
иска. След като с постановеното решение първоинстанционния съд е уважил
два обективно съединени иска, на това основание следва да бъде определено
и адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на адв.М. се дължат 300 лв. по
единия иск и 300 лв. по другия иск, които са с цена съответно 299,43 лв. и
199,62 лв.
Възражението на ответната страна, че адвокатското възнаграждение
следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции, а не
съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно, следва да се
остави без уважение по гореизложените съображения.
С оглед изложеното и при наличието на посочените по - горе
предпоставки – осъществено процесуално представителство, изявление за
осъществяването му по реда на чл. 38 от ЗА, с представени доказателства, в
полза на адвокат М.В. М. от АК – Пловдив се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по делото, определени по реда на 38, ал. 2
във вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА в размер на 600 лева на основание чл.7, ал.2, т. 2,
във вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде
отменено, като вместо него следва да бъде постановено изменение на
решението по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, в частта за разноските, с която
„Вива Кредит“ ООД е осъдено да заплати на адв. М.В. М. от АК – Пловдив
сумата от 300 лв. (триста лева) – представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, като същото следва да бъде
увеличено от 300 лв. /триста лева/ на 600 лв. /шестстотин лева/.
В депозираната частна жалба от адв. М.В. М. от АК – Пловдив е
4
направено искане за присъждане на разноски и за настоящото производство в
размер на 15.00 лева - държавна такса, което искане независимо от изхода на
спора следва да се отхвърли. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК
разноски се присъждат с окончателния акт по делото. От систематическото
тълкуване на нормата на чл. 81 от ГПК, във връзка с чл. 78 от ГПК следва, че
актът, който приключва производството е актът, с който искът се уважава или
отхвърля, респективно се прекратява производството по иска, доколкото
отговорността за разноски възниква само в тези три случая. В
производството, в което не се решава спорът по същество и нямащо
самостоятелен характер, а е съпътстващо основния спор, каквото е това по
чл.248 от ГПК, разноски не се присъждат. Извод, че производството по чл.248
от ГПК и това по обжалването му по реда на чл.272, ал.2 от ГПК нямат
самостоятелен характер, се налага от разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК,
предвиждащ, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по
който подлежи на обжалване решението по делото.
Определението, чието отмяна се иска, е постановено в производство по
чл.274, ал.2 от ГПК по повод обжалване определение по чл.248 от ГПК и не е
приключващо такова по смисъла на чл.81 от ГПК. Поради изложените
съображения не следва да бъдат присъждани отделно допълнителните
разноски. В този смисъл е и съдебната практика – определения на ВКС
№78/02.05.2018 г. по гр.д. №1521/2018 г. на І ГО, определение
№110/14.04.2020 г. по ч.гр.д. № 4924/2019 г. на ІV ГО, в които е прието, че
производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно, а продължение на
делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски
в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски, ако не са били присъдени такива, или за
изменението – в случай, че размерът им е бил определен неправилно.
Интересът е материален, но не е самостоятелен предмет на защита и не следва
да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в производството
относно разноските.
Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1224/02.06.2022 г., постановено по гр. д. №
5
20213630101993/2021 г. по описа на РС – Шумен, като вместо него
постановява:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, решение № 178/17.03.2022 г.
по гр. д. № 20213630101993/ 2021 г. по описа на РС – Шумен, в частта му, с
която „Вива Кредит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.“Люлин“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2,
офис 73 Г е осъдено да заплати на адв. М.В. М. от АК – Пловдив, с ЕГН
********** от гр. Пловдив, бул. „....“ № 81, ет. 3, ап. Б сумата от 300 лв.
(триста лева) – представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 от ЗА, като го УВЕЛИЧАВА от 300 лв. /триста лева/ на 600 лв.
/шестстотин лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.В. М. от АК –
Пловдив, с ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. „....“ № 81, ет. 3, ап. Б за
присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 15.00 лева –
държавна такса.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6