Р Е
Ш Е Н
И Е № 764
гр.Сливен, 08.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1135
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на
производството са предявени обективно кумулативно
съединени отрицателни установителни искове по чл.439,
вр.124, ал.1
ГПК против „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Сливен за недължимост на сума в размер на 820,45 лв.- главница за
доставена и консумирана питейна вода за периода 01.07.2012г. – 31.01.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2015г. до
окончателното изплащане; сума в размер на 100,06 лв. – мораторна
лихва, изтекла до 04.03.2015г. и сума в размер на 26,50 лв. – разноски по
издаден изпълнителен лист след проведено в заповедно производство по ЧГД
№1059/2015г. на СлРС.
Ищецът твърди,
че бил длъжник по изпълнително дело №
1767/2018г. на ЧСИ Павел Георгиев с район на действие СлОС.
За това разбрал след като му било връчено запорно
съобщение. Разбрал от изпълнителното дело, че по молба на ответното дружество
било образувано ЧГД № 1059/2015г. на СлРС, по което
бил издаден изпълнителен лист за горепосочените суми. Ищецът сочи, че депозирал
по ЧГД № 1059/2015г. на СлРС възражение, което обаче
не било прието от съда, тъй като издадената заповед за изпълнение била връчена
на съпругата му на 11.05.2015г. Сочи, че той не бил известен от съпругата си за
връчените й книжа, поради което бил пропуснат срока за депозиране на
възражение.
Твърди, че
изпълнителния лист бил издаден на 11.05.2015г., а ответника образувал
изпълнително дело на 10.12.2018г., извън три годишния срок, в който това
задължение на ищеца към ответника било изискуемо.
Счита, че не дължи
сумите по изпълнителния лист, поради изтекла в негова полза три годишна
погасителна давност.
Иска се от съда да
признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 820,45
лв.- главница за доставена и консумирана питейна вода за периода 01.07.2012г. –
31.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.03.2015г. до окончателното изплащане; сума в размер на 100,06 лв. – мораторна лихва, изтекла до 04.03.2015г. и сума в размер на
26,50 лв. – разноски, по издаден изпълнителен лист след проведено в заповедно
производство по ЧГД № 1059/2015г. на СлРС, поради
погасяването на задълженията по давност.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното
дружество депозирало отговор.
Счита исковете за допустими, но
неоснователни. Сочи, че задълженията не били погасени по давност. Сумите били
установени в съответно съдебно производство, заповедта за изпълнение влязла в
законна сила, на ответника бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който
било образувано изпълнителното дело. Тези действия прекъсвали давността и
исковете се явявали неоснователни, поради което се иска тяхното отхвърляне.
Претендират се разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 30.03.2015г. ответното дружество депозирало против ищеца заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Било образувано
ч.гр.д. № 1059/2015г. по описа на СлРС и съответно издадена заповед, с която
ищеца бил осъден да заплати на ответника сума в размер на 820,45 лв.- главница
за доставена и консумирана питейна вода на адрес гр.Сливен, кв.»Българка»
32-В-3 за периода 01.07.2012г. до 31.01.2015г. и мораторна лихва в размер на
100,06 лв., изтекла към 04.03.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2015г. и разноски
26,50 лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на ищеца, чрез неговата съпруга на
05.04.2015г. и с разпореждане на съда от 11.05.2015г. бил издаден изпълнителен лист от същата дата 11.05.2015г.
Едва на 09.01.2019г. ищецът, длъжник в заповедното производство депозирал възражение
срещу издадената заповед заизпълнение, но тъй като било просрочено, съдът с
Разпореждане от 10.01.2019г. не приел възражението.
Няма данни да е депозирано възражение по реда на чл.423 ГПК пред въззивния
съд.
С молба от 15.11.2018г. ответното дружество, въз основа на издадения срещу
ищеца изпълнителен лист от 11.05.2015г. поискал от ЧСИ с район на действие СлОС
образуване на изпълнително производство, като посочил в молбата си и съответни
изпълнителни способи.
С Разпореждане от 29.11.2018г. на ЧСИ с рег.№ 837 и район на действие СлОС било образувано изпълнително дело №
20188370401767. Последвал запор върху банкови сметки на ищеца в Райфайзен банк
и ПИБ на 13.12.2018г., както и запор върху трудовото му възнаграждение на
28.03.2019г. Ищецът, като длъжник в изпълнителното дело получил покана за
доброволно изпълнение на 08.01.2019г.
Исковата молба е депозирана на 05.03.2019г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло,
като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист,
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено
нещо недължимостта на това вземане на ответника,
поради несъществуването му или погасяването му по давност.
Правният интерес е продиктуван от висящ изпълнителен процес срещу ищеца.
При
предявен отрицателен установителен иск ответникът
носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е
възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи,
унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи факта,
правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищеца
да установи възраженията си за неговата недължимост.
В конкретния казус ищецът се позовава единствено на изтекла
погасителна вземането давност, поради настъпване на кратка три годишна такава
от издаването на изпълнителни лист 11.05.2015г. до образуването на
изпълнителното дело 29.11.2018г.
Ответното дружество от своя страна застъпва становище,
че давността не е изтекла, доколкото изпълнителния титул бил издаден, въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена в съдебно производство.
Така рамките на спора се очертават по въпроса какъв е давностния срок погасяващ вземането, основаващо се на
изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
издадена от своя страна в заповедно производство пред съд.
По въпроса формира ли сила на пресъдено
нещо влизането в сила на заповед за изпълнение и съответно прекъсва ли
давността, т.е. приравнява ли се влязла в сила заповед за изпълнение на влязло в
сила съдебно решение в практиката има застъпени противоположни становища.
Настоящия съдебен състав обаче застъпва становището,
че влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебно решение по
следните съображения:
Съгласно мотивите на т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК ВКС, ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгл.чл.422, ал.1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът за
възражение на длъжника по чл.415, ал.1 ГПК. Освен тази хипотеза, давността
следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение.
Така в най-новата практика на ВКС – Определение
№ 214/15.05.2018г. по ч.гр.д. № 1528/2018г.ІV г.о. ВКС
РБ е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането срока за подаване на възражение.
Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличие на предпоставките на чл.423 ГПК, а иск за
оспорване на вземането на основание факти, настъпили до изтичането на срока за
подаване на възражение може да бъде предявен сами при наличието на условията на
чл.424 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за
оспорване вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на
срока за подаване на възражение.
Ето защо стабилизираната заповед за изпълнение има
последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по
смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД, т.е. прекъсва давността и срокът на новата давност е всякога пет
години. В подкрепа на становището, че влязлата в сила заповед за изпълнение е
приравнена на съдебно решение по см.на чл.117, ал.2 ЗЗД е и Решение от
28.09.2016г. по въз.гр.д. № 365/2016г. на СлОС.
В настоящия казус иск по чл.422 ГПК не е предявяван,
но няма и прието възражение на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение
или предмет на изпълнителното дело е влязла в сила заповед за изпълнение.
Видно от проследените по-горе в хронологичен ред
събития, касаещи издаването на изпълнителния титул и последвалото образувано
изпълнително производство, както и с оглед изложените съображения за прекъсване
на давността с влизане в сила на заповедта за изпълнение, съдът счита, че не е
изтекла пет годишна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД, погасяваща правото на
принудително изпълнение на кредитора.
В случая с влизането в сила на заповедта за изпълнение
е прекъсната погасителната давност за вземането на заявителя, считано от датата
на иницииране на заповедното производство, т.е. считано от 30.03.2015г. е
започнала да тече нова погасителна давност за вземанията, която по чл.117, ал.2 ЗЗД е пет годишна и съответно изтича на 30.03.2020г. Така към датата на образуване на изпълнителното дело № 20188370401767
на ЧСИ рег.№ 837 и район на действие СлОС –
29.11.2018г. не е изтекла погасителната вземането давност. Не е изтекла давността и в хода на изпълнителния
процес, тъй като се установи извършване на действия по принудително изпълнение,
годни да прекъснат давността- запор на банкови сметки на 13.12.2018г. и запор
върху трудовото възнаграждение на 28.03.2019г. на длъжника и настоящ ищец /
т.10 ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. ОСТК ВКС/.
По изложените съображения, исковата претенция е
неоснователна и бива отхвърлена.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.439 ГПК предявеният от А.Д.А., ЕГН:**********
*** и съдебен адрес ***, чрез адв.Ст.К. против
“Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27,
БУЛСТАТ: *********, представлявано от управителя Севдалин Рашев,
отрицателен установителен иск, че А.Д.А., ЕГН:**********
НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
канализация-Сливен” ООД гр.Сливен, следните суми: 820,45 лв. /осемстотин и двадесет лева и 0,45 ст./ - главница за
доставена и консумирана питейна вода за периода 01.07.2012г. – 31.01.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2015г. до
окончателното изплащане; сума в размер
на 100,06 лв. /сто лева и 0,06 ст./
– мораторна лихва, изтекла до 04.03.2015г. и сума в размер на 26,50 лв. /двадесет и шест
лева и 0,50 ст./ – разноски, по издаден изпълнителен лист след проведено в
заповедно производство по ЧГД № 1059/2015г. на СлРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК А.Д.А., ЕГН:********** ***
и съдебен адрес ***, чрез адв.Ст.К. ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД
гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27, БУЛСТАТ: *********, представлявано от
управителя Севдалин Рашев, сумяа
в размер на 360 лв. / триста и шестдесет лева/, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: