Решение по дело №841/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 427
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 16 март 2020 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20191510200841
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

06.12.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Н.о. II

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

12.11.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Юлия Вукова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

841

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН.

            ,,СКОЛАРС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. ,,Поп Харитон” № 2А, представлявано от управителя Даниела Василева Иванова, ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 124-Ю-РД/04.07.2019 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция гр. Кюстендил, с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/ за административно нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е наложена ,,Имуществена санкция” в размер на 3000 лв.

Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител - адв. В.С., който е поддържал жалбата и искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в писмена защита, която представя.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.03.2019 г. в 21.45 ч. Р.Д. на длъжност ,,инспектор” в отдел ,,Държавен здравен контрол“ в присъствието на свидетеля Р.Г. съвместно с представители на ОДМВР Кюстендил извършила проверка във връзка със спазване на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места, съгласно чл. 56 от ЗЗ въз основа на Заповед №  № РД-01-70/28.03.2019 г. на директора на РЗИ-Кюстендил, в обект – бистро ,,Сколарс“, намиращ се в гр. Дупница, ул. ,,Х. Ботев“ № 2, стопанисван от ,,Сколарс“ ЕООД, при която било установено следното, че обектът представлява закрито обществено място по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, представлява масивна конструкция със стени и таван. В така описаното затворено помещение в деня на проверката са установени лица извършващи тютюнопушене (държат запалени цигари в ръка – тютюневи изделия и пушат). На бара и на една от масите имало поставени пепелници, пълни с пепел и угарки от изпушени цигари, а помещението било задимено и се усещал мирис на тютюнев дим.

Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол от 29.03.2019 г., съставен от Р.Д.. На 13.05.2019 г. Р.Д. в присъствието на свидетелите Р.Г. и К.Ц. съставила Акт за установяване на административно нарушение от юридическо лице № 00124/13.05.2019 г. срещу ,,Сколарс” ЕООД, представлявано от Даниела Иванова за това, че: на 29.03.2019 г. в обект - бистро ,,Сколарс“, намиращ се в гр. Дупница, ул. ,,Х. Ботев“ № 2, стопанисван от ,,Сколарс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. ,,Поп Харитон“ № 2А се извършва тютюнопушене в закрито обществено място, с което е нарушило забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Посочено е, че е нарушен чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. В акта нарушителят е направил възражения, че не е имало пепелници по масите.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл. 218, ал. 3 от ЗЗ за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, административнонаказващият орган е наложил на юридическото лице представлявано от законния представител имуществена санкция в размер на 3000 лв.

По делото са приети като доказателства: уведомление за доброволно плащане с изх. № 024-Ю-РД/04.07.2019 г.; протокол от извършена проверка на 29.03.2019 г. в обект стопанисван от ,,Сколарс“ ЕООД; фискален бон от 29.03.2019 г., издаден от ,,Сколарс“ ЕООД; известие за доставяне, АУАН № 00124/13.05.2019 г. и НП № 124-Ю-РД/04.07.2019 г., издадено от директора на РЗИ гр. Кюстендил.

От показанията на свидетелката Р.Д. – актосъставител се установява, че при извършената съвместно с Р.Г. *** – св. Х.Г. проверка в обекта, представляващ бистро, стопанисвано от жалбоподателя е имало клиенти, които пушели цигари. Помещението било задимено и се усещало мирис на тютюнев дим, като на бара също е имало лица, които са пушели, а на една от масите имало поставен пепелник. Обектът осъществявал дейност по време на проверката.

Свидетелят Р.Г. е присъствал на проверката извършена в обекта на 29.03.2019 г., при която било установено, че две лица, които били на бара и говорели с бармана пушат цигари. В момента на проверката е имало и други клиенти, като на проверяващите бил издаден касов бон от касовия апарат в обекта.

Свидетелят Х.Г. *** в показанията си твърди, че е присъствал на проверката в качеството му на лице оказващо съдействие на контролните органи. На входа на обекта имало лица, които пушели, а вътре в заведението не видял лица, които да пушат, но в обекта се усещал мирис на тютюнев дим.

От показанията на свидетеля Ефтим Китов се установява, че същата вечер при влизането си в заведението забелязал лица, които се намирали във втората зала като впоследствие разбрал, че се извършвала проверка за тютюнопушене. Пред заведението имало лица, които пушели, но вътре в заведението не е видял някой да пуши.

Свидетелката Мария Иванова в показанията си твърди, че е била в заведението по време на проверката, като проверяващите били във втората зала, а тя се е намирала в първата зала, като нямала пряка видимост към втората зала. Всички клиенти излизали да пушат пред заведението, като вътре не се пушело.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Г. като обективни и достоверни, тъй като същите са преки очевидци на констатираното противоправно поведение и не кредитира показанията на свидетелите Китов и Иванова, т.к. първият не е бил пряк очевидец на установената от проверяващите фактическа обстановка в обекта /същият е пристигнал след проверяващите/, а втората не е имала пряка видимост към останалите помещения, доколкото се установи, че тя е била в първата зала и не е имала възприятия за втората. Съдът кредитира показанията на св. Г. в частта, в която твърди, че при влизането му с проверяващите лица, в помещението се е усещал мирис на тютюнев дим, като не кредитира показанията му в частта, в която твърди, че не е видял някой да пуши в заведението. Този свидетел е служител на РУ Дупница и по време на проверката е оказвал съдействие на проверяващите служители на въззиваемата страна, като същият е подписал и протокола, в който е описано констатираното нарушение и е подписал същия без да направи каквито и да е възражения, което поставя под съмнение обективността на изнесеното от него при разпита му в съдебно заседание. 

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Настоящият състав счита, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като за това взе предвид следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице, компетентно да осъществява контрол по Закона за здравето. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление, също е издадено от компетентен орган.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, за което законосъобразно е ангажирана отговорността на юридическото лице по чл. 218, ал. 3 от ЗЗ, а така също са посочени и останалите елементи – време и място на извършване на нарушението. Съдът намира, че извън състава на нарушението е да бъде конкретизирано лицата, които са пушили цигари. Нарушената правна норма е посочена точно и пълно, без да има противоречие между фактическо и юридическо обвинение.

С разпоредбата на чл. 56, ал.1 ЗЗ е въведена забрана за тютюнопушене в закритите обществени места. Няма спор, че обектът, стопанисван от жалбоподателя, е обществено място по смисъла на §1а от ДР на ЗЗ, което е закрито. Фактът, че обектът е стопанисван от жалбоподателя се установява от представеното по делото писмено доказателство – фискален бон издаден на проверяващите по време на проверката.

Санкционната норма на чл. 218, ал.3 във вр. ал.1 ЗЗ предвижда налагането на имуществена санкция на юридическо лице в размер от 3 000 до 5 000 лева за нарушения по ал.1. Последната пък предвижда санкция за нарушения на чл. 56 ЗЗ.

Безспорно бе установено, че в процесния обект, представляващ закрито обществено място, е нарушена забраната за тютюнопушене по чл. 56, ал.1 ЗЗ, поради което правилно и законосъобразно АНО е приел, че жалбоподателят е осъществил посочения административнонаказателен състав, въз основа на което е ангажирал обективната му и безвиновна отговорност. Правилно е приложен материалния закон, като е наложено минималното наказание, кореспондиращо на посочената санкционна норма.

По делото безспорно беше установено, че на 29.03.2019 г. в обекта, стопанисван от дружеството жалбоподател ,,Сколарс“ ЕООД посочената забрана е била нарушена, като клиенти на заведението са пушили тютюневи цигари поради което жалбоподателят в качеството му на юридическо лице, стопанисващ заведението, в което се е пушело, следва да понесе отговорността по чл. 218, ал. 3 от ЗЗ.

В процесния случай, правилно като адресат на сочената за нарушена разпоредба и предвиденото административно наказание е определено дружеството - жалбоподател за неспазване на забраната на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ в стопанисваното от него заведение. В случая не се касае за "допустителство" по смисъла на чл. 10 от ЗАНН. Формулиране на забраната с израза "не се допуска" следва да се оценява като специфична законодателна техника, а не като отговорност за допустителство. Предвиждането на административно наказание за юридически лица за нарушение на чл. 56 от ЗЗ води до извод, че същото е годен субект на нарушението и за него е предвидена самостоятелна отговорност. Предвид изложеното безспорно се установи, че дружеството е извършило от обективна страна нарушението, в което е обвинено.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението не е доказано, тъй като не е безспорно установено, че клиентите са пушили цигари, съдържащи тютюн. Мирисът на тютюн е изключително познат, специфичен и разпознаваем от всеки средностатистически човек, а в настоящия случай този мирис е възприет от свидетелите Д. и Г., които са специалисти и здравни инспектори.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за прилагане на нормата визирана в чл. 28 от ЗАНН. Конкретно извършеното нарушение не се отличава по какъвто и да било начин от всички останали подобни нарушения. Касае се за формално нарушение, което не изисква настъпването на конкретни вреди. С факта на тютюнопушенето в затворено обществено място, нарушението е довършено. Нещо повече, в случая законодателят е въвел тази забрана с оглед защита здравето на хората, поради което тези обществени отношения следва да бъдат охранени с цялата строгост на закона. Отделен е въпроса, че в случая високата обществена опасност на това нарушение е определена от законодателя, който е определил санкция с фиксиран минимум и то в немалък размер – 3000 лв.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно издадено, и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                     

Р   Е   Ш   И   :

 

потвърждава Наказателно постановление №124-Ю-РД/04.07.2019 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция гр. Кюстендил, с което на ,,СКОЛАРС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. ,,Поп Харитон” № 2А, представлявано от управителя Даниела Василева Иванова, ЕГН **********, на основание чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/ за административно нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, е наложена ,,Имуществена санкция” в размер на 3000 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: