№ 121
гр. Варна, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора В. Ч. С.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20243000600276 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.46 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, и чл.14 до чл.23 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1805 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно взаимното
признаване на актове за обезпечаване и конфискация.
Образувано е по жалба на адвокат Ю. Д., процесуален представител на
К. Ф. К. с ЕГН **********, срещу решение № 58/17.07.2024г. по ЧНД №
234/2024г. на Разградски окръжен съд.
С атакуваното решение съдът признал решение № 1286/2019г. на
Изправителен съд гр.Антверпен, отделение гр. Търнхоут, Кралство Белгия
постановено на 20.09.2019г., влязло в сила на 21.10.2019г., с което била
постановена КОНФИСКАЦИЯ на парична сума в размер на 183 875 (сто
осемдесет и три хиляди осемстотин седемдесет и пет) евро равностойни на
359 628.24 (триста петдесет и девет хиляди шестстотин двадесет и осем и 24
стотинки) спрямо българския гражданин Ф. К. Ф., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес – село Острово, област Разград, улица “Лудогорие“
№ 91, представляваща пряка облага придобита, чрез престъпления по чл.2 бис
от Закона от 14 февруари 2021г. (Закон за наркотици на Белгия) и по чл.461 и
1
чл.463 от Наказателния кодекс на Белгия. Постановил и изпращане на
решението на ТД НАП - Варна за изпълнение.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното решение на ОС и
постановяване на ново, с което решението на Изправителен съд гр.Антверпен,
отделение гр.Търнхоут, Кралство Белгия за конфискация да не бъде признато.
Мотивите са фокусирани както следва върху:
-изтекла изпълнителска давност по смисъла на чл.82 ал.1 т.5 от НК и
абсолютната такава по чл.82 ал.4 от НК;
-липса на предвидена конфискация в съответните текстове по НК на
РБългария – чл.354в ал.3 и чл.234в ал.1 от НК;
-допуснати процесуални нарушения по разглеждане на делото в
отсъствието на К., от където се правят изводи за несправедливост на съдебния
процес по чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от ХОПЕС като в тази връзка са изложени и
съображения относно понятието „обичайно местопребиваване“, което според
защитата следва да се изведе от Кодекса на МЧП, а не от Регламента, предвид
неяснотата в последния.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от адвокат Ю. Д..
Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а постановеното решение – за правилно и законосъобразно,
поради което моли неговото потвърждаване. Излага подробни аргументи
относно неоснователното позоваване на изтекла давност за изпълнение, както
и по другите възражения.
Варненският апелативен съд извърши проверка правилността на
атакуваното решение и като взе предвид жалбата, както и становищата на
страните, констатира следното:
Производството се води по реда на чл.44 и следващите от посочения
закон, които предпоставят директното приложение на Регламент (ЕС)
2018/1805.
Фактите по делото:
С решение № 1286/2019г. на Изправителен съд гр.Антверпен, отделение
гр.Търнхоут, Кралство Белгия постановено на 20.09.2019г., в сила от
21.10.2019г., била постановена конфискация на парична сума в размер на 183
875 (сто осемдесет и три хиляди осемстотин седемдесет и пет) евро
равностойни на 359 628.24 (триста петдесет и девет хиляди шестстотин
двадесет и осем и 24 стотинки) спрямо българския гражданин Ф. К. Ф., ЕГН
2
**********, с постоянен и настоящ адрес – с.Острово, обл.Разград,
ул.“Лудогорие“ №91, представляваща пряка облага придобита, чрез
престъпления по чл.2 бис от Закона от 14 февруари 2021г. (Закон за наркотици
на Белгия) и по чл.461 и чл.463 от Наказателния кодекс на Белгия.
За да признае решението Разградски окръжен съд обсъдил приложение
II - Удостоверение за конфискация съгласно Регламент (ЕС) 2018/1805 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 относно взаимното
признаване на актове за обезпечаване и конфискация, ведно с решението на
Изправителен съд гр.Антверпен, отделение гр. Търнхоут, Кралство Белгия за
налагане на конфискация на имущество на българския гражданин Ф. К. Ф. и
достигнал до извод за налични предпоставки за признаване на решението на
Апелативния съд в гв.Монс, Белгия.
От обстоятелствата в Удостоверението ОС-Разград установил, че
българският гражданин К. Ф. К.:
I. Участвал в отглеждане на наркотични вещества в организирана
престъпна група в:
-гр.Мол между 30.11.2017г. и 23.10.2018г.
-с.Зандховен между 21.01.2018г. и 30.11.2018г.
-с.Бален между 14.10.2017г. и 16.01.2018г.- деяния наказуеми по чл.2
бис от Закона от 14 февруари 2021г. (Закон за наркотици на Белгия).
II. Извършил кражба на електричество в:
-гр.Мол между 30.11.2017г. и 23.10.2018г.
-с.Зандховен между 21.01.2018г. и 30.11.2018г. – деяния наказуеми по
чл.461 и чл.463 от Наказателния кодекс на Белгия.
За стореното на К. К., който лично участвал в съдебния процес, било
наложено наказание, като с влязъл в сила акт на съдебен орган на държава -
членка на ЕС, била ангажирана наказателна му отговорност и му било
наложено наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 24
000 евро. С присъдата била постановена конфискация на имущество - парична
сума в размер на 183 875 евро, представляваща пряката облага придобита чрез
престъплението.
След това ОС-Разград изследвал подробно обстоятелствата относно
наличността или не на основания за непризнаването на акта за конфискация
по чл.19 от Регламент (ЕС) 2018/1805, установявайки че няма такива:
-изпълнението на акта не противоречи на принципа ne bis in idem;
-няма привилегия или имунитет, които да възпрепятстват
конфискацията;
-Удостоверението е пълно;
-актът не е издаден за престъпление, което да е извършено извън
територията на издаващата държава.
Жалбата се счита от АС за неоснователна. Съображения:
3
I.По повод възражението на адв.Д. за изтекла давност, АС обръща
внимание, че в Регламент (ЕС) 2018/1805 не съществува хипотеза, свързана с
давност. В Регламента сред основанията на чл.19 за непризнаване на акт за
конфискация НЕ СЪЩЕСТВУВА такова за изтекла давност. Основанията за
непризнаване на акт в чл.19 са лимитативно изброени и няма как да бъдат
допълвани. Това е така и съгласно съображение (31) на Регламента:
„Признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация
не следва да се отказват на основания, различни от предвидените в настоящия
регламент.“. Заради това и всяко позоваване на изтекли срокове за изпълнение
се явява излишно, поради посоченото горе, а именно липсата на предвидено
такова основание за непризнаване на акта в съответната разпоредба от
Регламента. По тази причина дали има или не изтекла изпълнителска давност
изобщо не подлежи на коментар, тъй като е неотносимо към спора по делото.
II.По възражението за липса на предвидена конфискация в съответните
текстове по НК на РБългария – чл.354в ал.3 и чл.234в ал.1 от НК. То също
остава несподеляемо от съда.
Според АС-Варна в случая не се касае за наказанието „конфискация“ по
НК на РБългария, а за отнемаме на имущество, което представлява резултат от
пряка облага за осъдения от извършеното престъпление. Т.е. касае се за чл.53
ал.2 б.“б“ от НК, тъй като и самата разпоредба на чл.2 от Регламент (ЕС)
2018/1805 посочва, че акта на конфискация означава влязло в сила наказание,
наложено от съд за престъпление, което води до окончателно отнемане на
имущество, което по силата на Регламента е „всяка форма на имущество –
материална и нематериална, движима или недвижима“, за която
издаващия орган счита, че представлява „облага от престъпната дейност“.
Тъкмо като такова имущество е посочено претендираното в Удостоверението в
раздел „г 1“ – „облага от престъпна дейност или нейна равностойност“ , а
същото се вижда и в решението на Изправителен съд гр.Антверпен, отделение
гр.Търнхоут, Кралство Белгия в раздела относно “Санкцията“.
III.Възражението за допуснати процесуални нарушения при
разглеждането на делото, които рефлектирали върху правото на К. на
справедлив процес, също не се отчита като основателно.
Твърдяната неправилна преценка на ОС-Разград, сторена на база на
недостатъчна доказателствена основа по чл.30 ал.3 вр. чл.15 ал.5 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции също не се споделя.
АС-Варна счита, че тъкмо ОС-Разград е бил компетентният орган да
разгледа делото, доколкото се явява съд по местоживеенето на засегнатото
лице.
Подсъдността се определя съобразно държавата-членка, в която
физическото лице, срещу което е постановено решението, „по
местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, както и
местонахождението на имуществото или източника на доходи“. Т.е. в
условията на алтернативност са посочени компетентните органи и те са в
пряка зависимост от местоживеенето на лицето или от неговото обичайно
4
пребиваване, от източника му на доходи или имущество, като компетентен да
се произнесе по признаване и изпълнение на решението за налагане на
финансови санкции на засегнатото лице е както органът по адреса, на който
той е адресно регистриран, органът по обичайното му пребиваване, а също и
този по източник на доходи или тяхното местонахождение. В случая
изпълняващия орган очевидно е предпочел да сезира компетентните органи на
РБългария, т.е. по местоживеенето на К.. В допълнение - именно от
засегнатото лице зависи да обяви своето местоживеене/пребиваване и
адресите, на които при нужда да бъде откриван, а по негово желание в базата
данни е регистриран като постоянен и настоящ адрес този, посочен горе,
находящ се в РБългария. Ако той не пребивава на този адрес, негово
задължение е да отрази актуалната информация по пребиваването си. Такава
актуална информация той предоставил едва с въззивната жалба пред
апелативния съд, която обаче не е от характер, че да обуслови категоричен и
недвусмислен извод за негово местоживеене другаде, освен на територията на
РБългария.
Засегнатото лице К. К. е роден на 17.02.1977г. в гр.Разград, с постоянен
и настоящ адрес на територията на с.Острово, обл.Разград, ул.“Лудогорие“
№91, съгласно справка от НБДН - л.84 от ЧНД 234/2024г. на ОС – Разград,
поради което се явява лице, което има местоживеене на територията на
РБългария.
Представеният с въззивната жалба самолетен билет на К. за Айнховен с
дата на отпътуване от Варна за Айнховен, Нидерландия, на 29.03.2024г. по
никакъв начин не може да установи обратното на съдържащото се в справката
на НБД относно неговото местоживеене. Доколкото има представени два
документа на нидерландски език (служебно машинно преведени от АС-
Варна), от които все пак личи, че се касае за адрес на К. в Айндховен
(регистриран на 23.05.2024г. – т.е. само преди пет месеца), то съдът третира
тези данни като недостатъчни да могат да обосноват извод за обичайно
местопребиваване на лицето там или пък местоживеене, както и други
обстоятелства, които да го свързват с този град в някакъв по-дългосрочен
план, още по-малко с трудова заетост и законен източник на доходи. Нещо
повече – деянията, описани в удостоверението, били извършени в Белгия през
2018г.; в решението на съда е записано, че по онова време ползвал фалшива
самоличност и нямал законен доход. Наложеното му наказание от три години
лишаване от свобода било изтърпяно в РБългария след влизането в сила на
присъдата през октомври 2019г. Отпътуването му за Нидерландия датира едва
седем месеца назад, а адресната му регистрация там – пет месеца назад. При
тези факти очевидно не може да се сподели като установено с валидни
доказателствени средства твърдението на процесуалния представител на К. за
негово постоянно местоживеене в Нидерландия. Това се опровергава от
горепосочените данни по делото; остава изолирано, поради което и твърде
скорошна адресна регистрация на К. в Айндховен не може да се свърже с
понятията „обичайно местопребиваване“, „местоживеене“ или „източник на
доходи“.
АС не намира за основателни и твърденията за нарушени права на
5
заинтересованото лице на справедлив процес в контекста на цитираната ЕКПЧ
и ХОПЕС, тъй като неучастието му в двете съдебни производства (пред
първата и въззивната инстанция) се дължат на неговата лична преценка и
поведение, тъй като той бил надлежно известен за датите на съдебните
заседания и пред двете съдилища. Разпоредбите относно призоваването му са
спазени, като липсва нарушение при разглеждане на делото в негово
отсъствие, тъй като бил редовно уведомен за делата и сам преценил да не се
яви лично.
Заради всичко изложено този съд намира, че решението на ОС-Разград
следва да бъде изцяло потвърдено, поради което и на основание чл.46 от
ЗПИКОРНФС, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/17.07.2024г. по ЧНД № 234/2024г. на
Разградски окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6