О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260637
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 2425 по описа
за 2020 година.
Производството
по делото е образувано въз основа на частна жалба, депозирана от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. София и съдебен адрес гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10 – адвокат Никола Шущарков против Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр.
дело № 473/2020г. по описа на Районен съд - Поморие в частта на отхвърлената
сума за неустойка. В жалбата се посочва, че съдът неоснователно е отхвърлил
заявлението в посочената част, като е нарушил материалния закон относно
същността на института на неустойката и не е взел предвид всички факти и
обстоятелства. Посочва се, че уговорените между страните неустойки в
представените по делото договори не излизат от присъщите им обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и редуцирания им размер отговаря на
основните принципи на справедливостта, като не води до неоснователно
обогатяване или необосновано високо възнаграждение. В жалбата се посочва и обстоятелството, че на 11.01.2018г. между
„Теленор България“ ЕАД и Комисията за защита на потребителите е сключено
споразумение, че за съществуващи клиенти – физически лица, размерът на
дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за ползвания
абонаментен пакет, да бъде в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяването на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката да не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Претендира, че така постановеното разпореждане е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено като неправилно в тази му част, като бъде постановено
да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
следните суми – 1. сума в размер на 27, 48 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер,
завършващ на 889 от 16.06.2017г., 2.
сума в размер на 62, 46 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер, завършващ на 456
от 16.12.2016г., 3. сума в размер на 62, 46 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер,
завършващ на 313 от 19.04.2018г. и 4. сума в размер на 62, 46 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер, завършващ на 856 от 08.02.2017г. – общо сума в размер на 214, 86 лева.
На
основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на лицето,
участващо по делото като насрещна страна.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид постъпилата частна жалба, исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Депозираната
частна жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, а разгледа по същество е
частично основателна.
Производството
по частно гр. дело № 473/2020г. по описа на Районен съд – Поморие е образувано
въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, депозирано от „Теленор България“ ЕАД против С.П.Д. ***, с което се
претендира ответната страна да заплати на дружеството-заявител сума в размер на
1 877, 98 лева, формирана от неплатени абонаментни такси, използвани
услуги, лизингови вноски, неустойки и дължими суми за мобилни устройства,
издадени от „Теленор България“ ЕАД, ведно със законна лихва от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането. В депозираното пред
съда заявление се посочва, че дружеството-заявител е сключило със С.П.Д. няколко
договора за мобилни услуги, а именно:
-
на 16.06.2017г. – Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни
цифри 889.
-
на 16.12.2016г. сключва Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер с последни цифри 456;
-
на 19.04.2018г. сключва Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 313;
-
на 08.02.2017г. по повод на Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер 856, сключва Договор за лизинг, а на 23.11.2018г.
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с
последни цифри 856.
С
цитираната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 210
от 11.09.2020г., постановена по частно гр. дело № 20202160100475/2020г. по
описа на Районен съд – Поморие е отхвърлено депозираното Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сума в размер на 214, 86 лева,
представляваща начислени неустойка от страна на заявителя. За да отхвърли
депозираното заявление в тази му част, съдът е посочил, че начислената
неустойка, равняваща се на всички абонаментни вноски за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения в договора срок, е нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави. Посочено е, че съдът счита клаузите, с което е
уговорена неустойка за неравноправни и оттам за нищожни, тъй като с определяне
на неустойка в размер близък до размера на задължението се създава значителна
неравноправност между страните по договора. Първоинстанционният съд не е
посочил всяка от претендираните неустойки по отношение на нейния размер, а е
отхвърлил претенцията като общ сбор, както и не е изложил мотиви за всяка една
от претендираните суми, предвид обстоятелството, че се претендиран неустойки по
различни договори – сключени на различни дати и с различни условия по
договорените неустойки.
В
обстоятелствената част на депозираното заявление се посочва, че С.П.Д. не е
изпълнявала точно и в срок своите задължения и по четирите сключени договора,
поради което и се претендират по всеки един от сключените договори суми,
представляващи неплатени абонаментни такси, неустойки в размер на три месечни
абонаментни такси, дължими лизингови вноски, както и разликата между цената на
предоставено устройство без абонамент и преференциалната лизингова цена по
сключените договори за лизинг.
Видно
от обстоятелствената част на депозираното Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на сключения Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер с последни цифри 889 от 16.06.2017г. се претендират
неустойки в размер на 27, 48 лева. Същевременно е посочено в обстоятелствената
част на заявлението, че дължимите суми от страна на С.Д. въз основа само на
този сключен договор възлизат на обща сума в размер на 162, 01 лева и за тях са
й издадени четири фактури.
Видно
от обстоятелствената част на депозираното Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на сключения Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер с последни цифри 313 от 19.04.2018г. се претендират
неустойки в размер на 62, 46 лева. Същевременно е посочено в обстоятелствената
част на заявлението, че дължимите суми от страна на С.Д. въз основа само на
този сключен договор възлизат на обща сума в размер на 1 557, 99 лева и за
тях са й издадени четири фактури.
Видно
от обстоятелствената част на депозираното Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на сключения Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер с последни цифри 856 от 08.02.2017г. и от 23.11.2018г. се претендират
неустойки в размер на 62, 46 лева. Същевременно е посочено в обстоятелствената
част на заявлението, че дължимите суми от страна на С.Д. въз основа само на
този сключен договор възлизат на обща сума в размер на 157, 28 лева и за тях са
й издадени четири фактури.
Общият
сбор на тези претендирани задължения по посочените фактури (162, 01+1557,
99+157,38) възлиза именно на претендираната сума в размер на 1 877, 98
лева.
В
обстоятелствената част на заявлението се посочва и за дължими суми въз основа
на сключен между страните Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 456 от
16.12.2016г., по силата на който се дължат от страна на С.Д. сума в размер от
19, 18 лева, представляваща общ сбор от лизингови вноски за отчетен период от
10.10.2018г. до 09.12.2018г., както и сума в размер на 59, 98 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от
10.10.2018г. до 09.12.2018г., както и неустойка в размер на 62, 46 лева. Общата
сума на претендираните неизплатени задължения по сключения Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер с последни цифри 456 възлиза на сума от 141, 62 лева.
Тази сума обаче е извън претендирания общ размер на фактурираните задължения и
претендирана от заявителя – 1 877, 98 лева. При това
положение, макар и с други мотиви, настоящата инстанция намира, че правилно
Районен съд – Поморие не е присъдил посочената в заявлението неустойка в размер
на 62, 46 лева, начислена въз основа на Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер 456 от 16.12.2016г. и в тази му част постановеното Разпореждане от
11.09.2020г., постановено по частно гр. дело № 475/2020г. по описа на Районен
съд – Поморие следва да бъде потвърдено, а частната жалба да бъде оставена без
уважение.
По
отношение на претендираната неустойка в размер на 27, 48 лева, дължима въз
основа на сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни
цифри 889 от 16.02.2017г., настоящата инстанция намира за установено следното:
В
депозираното заявление се посочва, че е налице неизпълнение от страна на С.Д.
по отношение на нейни задължения спрямо мобилния оператор, за което се дължи
неустойка в размер на 27, 48 лева. Видно от сключения между страните договор от
16.06.2017г. в случай на прекратяване на договора или при нарушение на
задълженията по договора се дължи неустойка от страна на потребителя на
услугата неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за
съответния абонаментен план до края на срока на договора. Тази клауза
настоящата инстанция намира, че е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока
неустойка, която излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция и цели да доведе до обогатяване на търговеца. Преценката за
неравноправност на определена клауза в потребителски договор се извършва към
момента на сключването му и не е обусловена от поведението на търговеца, който
в случая е преценил да не претендира неустойката в пълния й уговорен размер, а
в редуциран такъв съобразно постигнатото споразумение с Комисията за защита на
потребителите. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена,
няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок,
а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК настоящата инстанция
намира, че не следва да бъде издавана заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на тази претендирана сума. При
положение, че първоинстанционният съд е достигнал до същите фактически и правни
изводи, то атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а частната жалба
в тази й част следва да бъде оставена без уважение.
Следва
да се отбележи и обстоятелството, че посочената от заявителя Спогодба от
11.01.2018г., сключена между КЗП и "Теленор България" ЕАД, не е била
одобрена от съда, разглеждащ предявения от КЗП колективен иск, по който е било
образувано гр. д. № 15539/2014г. на Софийски градски съд, а има извънсъдебен
характер, поради което произвежда действие само в отношенията между страните по
нея (чл. 21 ЗЗД),
но не и по отношение на потребителите (арг. от чл. 386, ал.
1 вр. чл. 384 вр. чл. 379, ал.
3 ГПК). Клаузи с предвиденото в спогодбата съдържание не са били
инкорпорирани в приложимите Общи условия на доставчика на мобилни услуги. При
липсата на изразено съгласие за изменение на сключения договор от страна на потребителя,
обективирано във формата на анекс, не може да се приеме, че в отношенията с
потребителя, който е сключил договор за мобилни услуги преди 11.01.2018г., се
прилага неустоечната клауза със съдържанието, предвидено в спогодбата от
11.01.2018г.
По
отношение на претенцията за заплащане на неустойка в размер на 62, 46 лева,
дължима въз основа на сключен между страните Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер с последни цифри 313 от 19.04.2018г. и по отношение на претенцията за
заплащане на неустойка в размер на 62, 46 лева, дължима въз основа на сключен
между страните Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни цифри
856 от 08.02.2017г., съдът намира за установено следното:
В
депозираното заявление се посочва, че е налице неизпълнение от страна на С.Д.
по отношение на нейни задължения спрямо мобилния оператор, за което се дължат и
тези претендирани неустойки по двата договора за мобилни услуги. Видно от
сключените между страните Договор от 19.04.2018г. с предпочетен номер с
последни цифри 313 и Договор от 08.02.2017г. с предпочетен номер с последни
цифри 856 в случай на прекратяване на договора или при нарушение на
задълженията по договора се дължи неустойка от страна на потребителя на
услугата в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на съответните месечни
абонаменти.
При
това положение, Окръжен съд – Бургас не споделя изводите на БРС за
неравноправност и противоречие със закона на клаузата за неустойка в
процесните договори, като намира, че заявлението неправилно е отхвърлено в тази
част.
В случая искането не противоречи на закона и добрите
нрави, касае се за вземане основано на клауза, изразена по ясен и разбираем
начин, като съдът не констатира обстоятелства, даващи основание да се приеме,
че същата е неравноправна.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП,
неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
С цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на неустойка,
а вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на несъразмерни тежести
върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на потребителя. В действащото законодателство не се съдържа дефиниция
за "необосновано високо обезщетение", като извод за несъразмерност на
дължимото обезщетение, договорено като неустойка със загубите на
търговеца, следва да бъде изведен по правилата на житейската логика. Видно от
сключения между страните договор от 16.06.2017г. в случай на прекратяване на
договора или при нарушение на задълженията по договора се дължи неустойка от
страна на потребителя на услугата неустойка в размер на сумата от стандартните
месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора.
Безспорно е, че кредиторът има интерес да бъде възмезден за вредите от
неизпълнението в случаите, когато договорната връзка е прекратената поради
причина, за която длъжникът отговаря на основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, а предвидима
вреда към момента на сключване на договора при неговото евентуално предсрочно
прекратяване е нереализирана печалба от ползването на услугата в рамките на
уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора,
операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и при
неизпълнение на насрещната страна, поради чието виновно поведение договорното
правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за
заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но
ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може
да бъде определена като неравноправна или вероятно неравноправна. При това
положение, настоящата инстанция намира, че претендираните от заявителя
неустойки в размер на 62, 46 лева, претендирана по Договор за мобилни услуги от
19.04.2018г. и в размер на 62, 46 лева, претендирана по Договор за мобилни
услуги от 08.02.2017г. следва да бъдат присъдени на кредитора, поради което
обжалваното разпореждане в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.
С
оглед несъвпадане на крайните фактически и правни изводи на двете инстанции,
както бе посочено по-горе атакуваното разпореждане на Районен съд – Поморие
следва да бъде частично отменено, а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да бъде уважено по отношение
на претендираните от заявителя неустойки в размер на 62, 46 лева, претендирана
по Договор за мобилни услуги от 19.04.2018г. и в размер на 62, 46 лева,
претендирана по Договор за мобилни услуги от 08.02.2017г. В останалата й част
депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
При
този изход на спора и направеното от жалбоподателя искане за разноски, на същия
следва да бъде заплатена и държавна такса в размер на още 26, 42 лева, дължими
за заповедното производство.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 11.09.2020г., постановено по частно
гр. дело № 475/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е
отхвърлено депозираното от „Теленор България“ ЕАД със седалище гр. София по
отношение на следните суми – сума в размер на 62, 46 лева, претендирана по
Договор за мобилни услуги от 19.04.2018г. и в размер на 62, 46 лева,
претендирана по Договор за мобилни услуги от 08.02.2017г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Теленор България“ ЕАД със
седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг –
Изпълнителен директор против длъжника С.П.Д., ЕГН ********** *** за сума в
размер на 62, 46 (шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) лева,
дължима въз основа на сключен между страните Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер с последни цифри 313 от 19.04.2018г. и по отношение на
претенцията за заплащане на неустойка в размер на 62, 46 (шестдесет и два лева
и четиридесет и шест стотинки) лева, дължима въз основа на сключен между
страните Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с последни цифри 856 от
08.02.2017г., както и сума в размер на още 26, 42 (двадесет и шест лева и
четиридесет и две стотинки) лева, представляваща дължими разноски в заповедното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Теленор
България“ „Теленор България“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес
на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг – Изпълнителен директор против
Разпореждане от 11.09.2020г., постановено по частно гр. дело № 475/2020г. по
описа на Районен съд – Поморие в останалата й част, а именно – за сумата над
124, 92 лева до отхвърления размер на претенцията от 214, 86 лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Поморие
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.