Решение по дело №5053/2020 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                    №……..         2021година      гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на деветнадесети януари    през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                       СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

           при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5053 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано по жалба на Д.Д.П. ЕГН **********,***, депозирана чрез адв.И.З., против НП №20-0819-004386/ 19.11.2020г. на Началник група в сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което  на въззивника е  наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на осн. чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП.

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

         С жалбата се  изразява становище, че НП е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, оспорва се наличието на обективна и субективна несъставомерност, визира се липса на доказателства в подкрепа на твърдяното за установено нарушение и в заключение се иска отмяна на НП

          В  съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява, депозира се писмено становище, съгласно което  неправилно е определено административнонаказателно отговорното лице. Счита още, че не е установен моментът на придобиване на собствеността. Моли за присъждане на разноски. 

          Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява и не взема становище в хода на делото по същество.Депозира се писмено становище, съгласно което НП следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, аргументира се доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, липса на предпоставки за приложение на чл.28 б.“а“ от ЗАНН, иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена се моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

         След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

          На 20.10.2020г. , след представяне на документи за регистрация на ППС в ОДМВР „ПП“ Варна , служител на ПП ОДМВР Варна – св. П. установил, че съобразно изготвен договор за преобразуване , вписан в Информационната система на КАТ от нотариус, превозното средство – л.а. „Дачия Логан“ с рег.№В 9241КР е собственост на „Експертсис“ ООД с управител Д.Д.П..

          Договорът бил  сключен на 29.04.2020г. и вписан през месец април 2020г., а документите били подадени  на 20.10.2020г.

         Предвид горното св. П. приел, че не е спазен срокът по чл.145 ал.2 от ЗДП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, поради което на 21.10.2020г. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който  описал приетите за установени факти. Деянието било квалифицирано като такова по чл.145 ал.2 от ЗДП. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който в съответната графа вписал, че има възражения, но не конкретизирал такива.

         В тридневния срок по административно наказателната преписка не постъпили възражения, поради което на 19.11.2020г. въз основа на съставения акт и материалите по преписката  било издадено наказателното постановление, предмет на настоящата въззивна проверка. Видно от съдържанието на НП наказващият орган изцяло  възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, квалифицирал нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.177 ал.6 пр.2 от  ЗДвП е наложил наказание ГЛОБА на въз.П..

          Съдът  изцяло кредитира показанията на св.П., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

          Съдът кредитира писмени доказателства, приобщени  по делото, тъй като същите кореспондират с установената фактическа обстановка.          

          Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- показанията на св.П., дадени в съдебно заседание , АУАН, заповед, договор и от останалите писмени доказателства по делото..

              Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

              Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.НП е издадено и АУАН е съставен от компетентни лица, но в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е бил приложен материалния закон.

             На първо място съдът намира, че в НП не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, а само дата на  установяване на същото, като формалното посочване на неспазен едномесечен срок не компенсира липсата на дата  на извършване на нарушението. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, както и датата  на извършването му, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко нарушението като такова, като не посочването на датата на извършване на нарушението по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение  е обвинен, това процесуално нарушение лишават и съда от възможността да прецени  в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.Не е ясно и защо след като от правна страна АНО визира, че приобретателят- ЕТ или ЮЛ не е изпълнил в едномесечен срок своите задължения е ангажирана отговорността на ФЛ.

             Основателно е и възражението, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на физическо лице.

             Съобразно разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗДП : „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.“

            В настоящия казус данни относно приобретателя на вещта са били известни още при установяване на нарушението, предвид приложените по административнонаказателната преписка доказателства : справка относно собствеността на ППС; договор за преобразуване и др.. Като собственик на вещта се легитимира „Експертсис“ ООД.

         Съгласно нормата на   чл. 177 ал.6 пр.2 от ЗДП се санкционира   лице, което не изпълни задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП с  глоба или имуществена санкция в размер 200 лв.

         При положение, че разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗДП изрично очертава кръга на задължените лица и това са собствениците или приобретателите на ППС, както и при положение,         че санкционната разпоредба на чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДП изрично предвижда имуществено санкциониране на юридически лица , извършители на нарушение по чл.145 ал.2 от ЗДП, съдът намира, че неправилно е бил приложен и материалния закон, тъй като е ангажирана отговорността на въз.П., който не се явява приобретател на процесното МПС в качеството си на физическо лице.

          Предвид предпоставките за отмяна на НП съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и доколкото представените доказателства са за направени разноски в размер на триста лв.- минимално предвидения за съответното представителство, съдът счита, че именно в този размер следва да бъдат присъдени, тъй като не са прекомерни.

         Отново предвид изхода на спора съдът намира, че претенциите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение са неоснователни.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени  нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ НП №20-0819-004386/ 19.11.2020г. на Началник група в сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което  на Д.Д.П. ЕГН **********,*** е  наложено административно наказаниае „Глоба” в размер на 200 лева на осн. чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП.

         ОСЪЖДА ОД на МВР- Варна да заплати на Д.Д.П. ЕГН ********** сумата от 300/ триста/ лв. , представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

         Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна  в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ при ВРС: