Решение по дело №421/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е касационна жалба от К. Д. Г. от [населено място], [улица], чрез адв. Й. А., срещу Решение № 52/11.04.2025 г. по НАХД № 642/2024 г. на Районен съд-гр. Г. О., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0268-000266 от 12.04.2022 г., издадено от началник сектор в РУ – Г. О. при ОДМВР – Велико Търново. Касаторът счита, че решението на съда е бланкетно, в противоречие със събраните доказателства, което е довело до погрешни правни изводи. По отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП сочи, че нито в АУАН, нито в НП е посочена категорията на МПС-то, което е управлявал касатора, което представлявало съществено процесуално нарушение, а освен това в обстоятелствената част на НП не била посочена никаква фактическа обстановка, при която е извършено нарушението. По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП твърди, че санкционните норми не отговарят на вменените нарушения, още повече наложени като едно общо наказание по двете хипотези. Моли за отмяна на решението на ГОРС и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник сектор в РУ – Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за частично основателна. Аргументите на съда за този извод са следните:

За да потвърди НП, от фактическа страна въззивният съд е установил, че на 04.04.2022 г. в 17,54 ч. в [населено място] на [улица]в посока [улица]жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Ситроен Релайс“ с рег. № [рег. номер], собственост на Б. К. Г.. Управляваният от лицето автомобил бил забелязан от полицейски служители, които видели, че водачът не използва по време на движение обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът, поради което го спрели за проверка. При извършената проверка било установено също, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС, в резултат на което е съставен АУАН серия GA № 496704/04.04.2022 г., в който е отразено, че с тези деяния водачът е нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН лицето не е представило писмени възражения. Наказващият орган е издал НП № 22-0268-000266 от 12.04.2022 г., с което на К. Д. Г. за нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР е постановено отнемането на 6 контролни точки, и за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП.

При така установеното, въззивната инстанция е обосновала правния извод за законосъобразност на издаденото НП. ГОРС е развил подробни мотиви за допустимостта на подадената жалба, както и че от формална страна не са установени нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът е намерил за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че при описание на нарушението не било описано в пълнота мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Според съда в съдържанието на АУАН и НП в достатъчна степен е описано деянието, като същото съдържа всички съставомерни признаци на сочения състав на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е наложено наказание в точно фиксирания от закона вид и размер, като са отнети 6 контролни точки в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът е изложил мотиви, че съгласно разпоредбата на § 43, т. 2 от ПЗР на ЗИД на Наказателния кодекс /обн. ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г./ в чл. 100, ал. 1, т. 1 думите „и контролния талон към него“ се заличават, а с § 43, т. 5 от ПЗР на ЗИДНК в чл. 183, ал. 1, т. 1 след думите „за управление“ запетаята и думите „контролен талон“ се заличават. Поради последвалия по – благоприятен закон не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за неносене на контролен талон към СУМПС. В случая обаче било безспорно доказано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, поради което следва да носи административнонаказателна отговорност.

Настоящата инстанция намира, че решението е частично неправилно по отношение на наложената глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП. Непредставянето от страна на Г. на свидетелство за управление на МПС и контролния талон е квалифицирано като едно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Според този законов текст /в ред. към датата на издаване на НП/ задължение на водача на МПС е да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, т. е. неизпълнението на задължението за носене на който и да е от двата документа представлява отделно нарушение, чиято правна [жк], ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В случая е наложено едно наказание за две нарушения, т.е. не е ясно кое от нарушенията е санкционирано, което води да изначална незаконосъобразност на наказателното постановление в тази му част, поради което е ирелевантно последвалото законодателно изменение в чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и отпадането на задължението за носене на контролен талон. В тази част решението на ГОРС е неправилно и следва да се отмени, като се отмени и наказателното постановление относно наложената глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП.

В останалата част по отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП обжалваното решение е правилно. Твърдението на касатора за липса на изложена фактическа обстановка в НП е голословно. Не може да бъде споделено и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН и в НП не била посочена категорията на процесното МПС. Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Последното е описано в АУАН и НП като товарен автомобил (виж § 6, т. 12, б. „б“ от ДР на ЗДвП), което автоматично го поставя в категория N, включваща категории N1, N2 и N3 по смисъла на чл. 149, т. 3 от с.з., още повече касаторът не представя доказателства, че въпросното МПС попада извън посочените в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП категории. На последно място, посочването на Наредба № 1з-2539 на МВР вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е достатъчно като нормативно основание за постановеното отнемане на 6 контролни точки, предвидено в чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата.

Въпреки изхода на делото и направеното искане, в полза на касатора не следва да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства за направени такива както пред въззивния съд, така и пред настоящата инстанция.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 52/11.04.2025 г. по НАХД № 642/2024 г. на Районен съд-гр. Г. О. в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0268-000266 от 12.04.2022 г., издадено от началник сектор в РУ – Г. О. при ОДМВР – Велико Търново в частта, в която за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на К. Д. Г. е наложена глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0268-000266 от 12.04.2022 г., издадено от началник сектор в РУ – Г. О. при ОДМВР – Велико Търново в частта, в която за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на К. Д. Г. е наложена глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП.

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 52/11.04.2025 г. по НАХД № 642/2024 г. на Районен съд-гр. Г. О. в останалата част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.