Решение по дело №517/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 септември 2023 г.
Съдия: Огнян Методиев Евгениев
Дело: 20237140700517
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 август 2023 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      

            560/20.09.2023 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесета и трета година в състав:  

                                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар  Александрина Александрова                                         разгледа

Адм.дело №517/2023г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

Производството е по реда на чл.256 от Административно-процесуален кодекс АПК) във вр. с § 10 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ПЗР ЗИДЗСПЗЗ)  за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 20

         Образувано е по искова молба на С.И.С. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат П., с която се иска Началника на Общинска служба по земеделие – гр. Вълчедръм да бъде осъдена да изпълни свое задължение по §10, ал.6 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, да изпрати на съдия по вписванията уведомление за неподаване в срока по §10, ал. 2 и декларация по §10, ал.1 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ на договор за наем на земеделска земя, находяща се в землището на с. Г*** Ц*** , Община Вълчедръм, обл. Монтана представляваща нива с площ 41.814 дка в местността „Башикуца” /157/ категория на земята: 4, съставляваща имот № 157005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: Имоти № 157002, № 157007, № 157008, № 157009, № 157014, № 000150, № 020001, а по КК: ПИ с идентификатор № 16639.157.5, находящ се в с. Г*** Ц*** , Община Вълчедръм, обл. Монтана, по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-168/23.01.2018г. на изп. директор на АГКК , с последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 12.10.20г., целият с площ 41 823 кв.м. В жалбата се излагат доводи, че ответника не е изпълнил свое задължение, което произтича от пряко от нормативен акт - §10, от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ. В съдебно заседание, оспорващият, не се явява, като в постъпило писмено становище поддържа исковата си молба и развитите в нея доводи, като моли да му се присъдят сторените по делото разноски. 

         Ответника по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Г*** , в постъпило писмено становище излага доводи за недопустимост на исковата молба, а алтернативно сочи доводи за нейната неоснователност като претендира присъждане на разноски по делото в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Исковата молба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Неоснователно е поддържаното становище за недопустимост на исковата молба поради липса на пасивна легитимация на ответника, тоест неправилно адресиране на иска срещу Началника на Областна служба „Земеделие“ гр.Вълчедръм. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на §10, ал.6 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, заличаването на вписването на договор в службата по вписванията се извършва по разпореждане на съдията по вписванията въз основа на уведомление от началника на съответната общинска служба по земеделие, придружено с копие на договора, тоест в случая Началника на Областна служба „Земеделие“ гр.Вълчедръм, който е компетентен административен орган с оглед местонахождението на ПИ, е надлежния административен орган имащ задължение по силата на закона, респективно той се явява надлежния ответник в настоящето съдебно производство.

Разгледана по същество исковата молба е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

От събраните по делото, като съобрази доводите на страните, съдът стига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на §10, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, договор за наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, сключен до датата на влизането в сила на този закон, при който не са спазени изискванията на чл. 4а, ал. 1, може да бъде потвърден от собственика с декларация с нотариално удостоверен подпис, придружена с копие на договора, като когато имотът е съсобствен, декларацията се подава от съсобственика или от съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено изрично пълномощно. В разпоредбата на §10, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ е предвидено, че декларацията по ал.1 се подава в общинската служба по земеделие по местонахождението на имота в срок до 31 юли 2018г., а в ал.3 е предвидено, че в случай че в срока по ал.2 не е подадена декларацията по ал.1, договорът за наем на земеделска земя се заличава служебно в службата по вписванията и в съответната общинска служба по земеделие след изтичане на стопанската година. В разпоредбата на §10, ал.6 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ е предвидено, че заличаването на вписването на договор в службата по вписванията се извършва по разпореждане на съдията по вписванията въз основа на уведомление от началника на съответната общинска служба по земеделие, придружено с копие на договора. Така описаните материално правни разпоредби по категоричен начин създават на съответната общинска служба по земеделие задължение да извърши определено фактическо действие, което произтича пряко от нормативен акт.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че Договор за наем на земеделска земя от 27.09.2017г. (л.16 по делото), който е сключен между И*** Б*** И*** и „Акрос-2008г.“ ЕООД, е вписан в службата по вписванията. Това обстоятелство се установява и от писмо изх.№РД-3341-1/01.08.2023г. (л.20 по делото), като в това писмо административният орган изрично е посочил, че ПИ, който е предмет на договора е съсобствен и на Ф*** С*** С*** – починал видно от удостоверение за наследници на л.11-14 по делото, като един от наследниците му е сключилия договора И*** Б*** И*** . Видно от Нотариален акт №105, том IV, рег.№3161, дело №496/2020г. (л.9 по делото) и Нотариален акт №116, том VIII, рег.№5068, дело №825/2021г. (л.10 по делото), С.И.С. е придобил собствеността върху 2/3 и 1/24 части от ПИ, който е предмет на Договор за наем на земеделска земя от 27.09.2027г., като е сключил Договор за аренда на земеделски земи от 16.10.2020г. с „Дунавия“ ООД (л.17-19 по делото), който е вписан в службата по вписванията. При горните факти по отношение на собствеността е безспорно, че И*** Б*** И*** не е съсобственик на ПИ, който притежава 25% от собствеността върху него.

С молба вх.№РД-3341/05.07.2023г. подадена от С.И.С. е поискано от административния орган да изпълни задълженията си по §10 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ по отношение на описания по-горе ПИ. Безспорно в случая, административният орган има пряко произтичащо от закона задължение да предприеме конкретно фактическо действие. Безспорно в случая, административният орган е бил сезиран с искане от лице, което има пряк интерес от извършването на фактическото действие, тъй като то има отношение към упражняване на правото му на собственост върху ПИ. По разбиране на настоящият съдебен състав е неоснователно становището, което се поддържа от ответника, че след като договора е сключен преди влизане в сила на разпоредбата на § 10 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ не може да се приложи реда предвиден в нея. Това е така, тъй като в §10, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ изрично е посочено, че се прилага по отношение на договор за наем на земеделска земя сключен преди датата на влизане в сила на закона. От изречение втора, съгласно което когато имотът е съсобствен, декларацията се подава от съсобственика или от съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено изрично пълномощно се извежда специалното изискване, което има пряка връзка с приложението на чл.4а, ал.1, който урежда реда за отдаване под наем на земеделска земя, тоест за след като в срока по §10, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ не е подадена декларацията по ал.1 е следвало да се пристъпи към изпълнение на изискването по §10, ал.5 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, съгласно която в случай че потвърждаването по ал. 4 не е направено в срок, договорът за наем на земеделска земя, сключен въз основа на съответното пълномощно, се заличава служебно в службата по вписванията и в съответната общинска служба по земеделие след изтичане на стопанската година, респективно ал.6 съгласно която заличаването на вписването на договор в службата по вписванията се извършва по разпореждане на съдията по вписванията въз основа на уведомление от началника на съответната общинска служба по земеделие, придружено с копие на договора.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая искането за осъждане на ответника изхожда от лице с пряк интерес от извършването на фактическото действие, което е основано на задължение произтичащо пряко от нормативен акт, който има за цел да регулира обществените отношения свързани с упражняването на право на собственост на земеделски земи. При установено неизпълнение на фактическото действие, което произтича пряко от нормативен акт, ищеца е подал молба до компетентната общинска служба по земеделието да изпълни задължението си. При наличието на предпоставките на материалния закон, исковата претенция срещу неизпълнение на фактическото действие следва да се приеме, че исковата му молба се явява основателна, което налага да бъде уважена и компетентният административен орган да бъде осъден в съответствие с разпоредбата на чл.256 от АПК.

При този изход на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващият за присъждане разноски по водене на съдебното производство изразяващи се в заплатена държавна такса за образуването му в размер на 10 лева и адвокатски хонорар в размер на 1000 лв, ответника следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в размер на 1010 лева.

Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че исковата молба на С.И.С. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат П., с която се иска Начанкика на Общинска служба по земеделие – гр. Вълчедръм да бъде осъдена да изпълни свое задължение по §10, ал.6 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ е основателна, предвид което на основание чл.256, ал.3 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана

                                             Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Началника на Общинска служба по земеделие – гр. Вълчедръм да предприеме фактическо действие по §10 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ по молба вх.№РД-3341/05.07.2023г. подадена от С.И.С. ***.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – гр. Вълчедръм да заплати на С.И.С. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: