Р Е
Ш Е Н
И Е № 64
гр.
Габрово, 26.04.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски
окръжен съд в публично заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при
секретаря В. Григорова, с участие на прокурора А. Александров, като разгледа
докладваното от съдия Косева гр.д.№8 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за
сумата 26 000 лева, представляваща неимуществени вреди и 2 400 лева
имуществени вреди.
С исковата молба на М.А.Я. *** против Прокуратурата на Република
България е предявена претенция, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени
вреди. Вредите произтичали от образуваното въз основа на обвинителния акт НОХД № 218/2017 година по описа на Районен съд – Севлиево,
по което в съдебната фаза на 06.12.2017 година, с Присъда № 79/06.12.2017 г., Я. бил признат за невинен по повдигнатото обвинение и
оправдан, като на
основание чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) му било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева. Присъдата влязла в сила на 21.12.2017 година.
На 10.02.2017
година срещу М.Я. било образувано Досъдебно производство № 58/2017 година по
описа на РУ – Севлиево (пр.пр. № 283/2017 година по
описа на РП – Севлиево), за това, че: "на 09.02.2017 година, около 10:00
часа, в класна стая на втори етаж в ОУ "***" с. ***, общ. Севлиево,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – влязъл в час по немски език на осми клас и
отправил псувни, закани за саморазправа и закани за извършване на полов акт
спрямо непълнолетния С.Н.С. ЕГН ********** и членовете на семейството му"
– престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. В тази връзка били извършени разпити на
редица свидетели, дори на непълнолетните му деца, на които Я. не можел да присъства. На 23.03.2017
година му било повдигнато обвинение за деяние, извършено при
условията на опасен рецидив по чл. 325, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК, за което престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
шест години. На 30.03.2017 година отново му било
предявено разследването. На 03.04.2017 година на Я. било
предявено ново обвинение. Той не се чувствал равноправна страна
в досъдебната фаза, нарушено било правото му на защита, срещу него се водел
един тенденциозен процес, не бил приет
отводът, който направил на наблюдаващия прокурор.
На 02.06.2017 година бил изготвен обвинителен акт срещу Я.
с правна квалификация – чл. 325, ал.5 във връзка с ал. 1 от НК, с което за
пореден път му било вменено процесното деяние,
извършено при условията на опасен рецидив. С внасянето на обвинителния акт било образувано НОХД № 218/2017
година по описа на Районен съд – Севлиево. След протичането на няколко
съдебни заседания и извършването на редица следствени действия, едва в съдебната
фаза, на 06.12.2017 година, с Присъда №79
по НОХД № 218/2017 година по описа на Районен съд – Севлиево, Я. бил признат за
невинен по повдигнатото му обвинение и оправдан, като на
основание чл. 1, ал. 2 от УБДХ му било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 500 лева.
Производството
срещу него било водено близо цяла година – от 10.02.2017 година до 21.12.2017
година, поради което същия претърпял имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди били в размер
на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева за адвокатски
хонорари по повод процесуалното му представителство. Неимуществените вреди произтичали вследствие всичко изложено по-горе, а именно: образуваното и
водено досъдебно производство; неправомерното привличане в качеството на
обвиняем, за деяние извършено при условията на опасен рецидив, на два пъти в
досъдебното производство; взетата мярка за неотклонение – "парична
гаранция",
при условие, че следвало да бъде взета по-лека мярка; провежданите разпити в качеството на обвиняем; постоянните откази да се съдейства на Я. от страна на
държавното обвинение за събиране на доказателства; извършената пълна полицейска
регистрация (вследствие
на неправомерно повдигнатите обвинения, която е задължителна да се извършва); отказите да бъде допуснат като законен представител и
родител на децата му за извършването на разпити с тяхно участие; неправомерно
изготвеното и поддържано от Районна прокуратура – Севлиево обвинение; отказът
да се извърши отвод на наблюдаващия производството прокурор с цел уважаване
на искането за адекватното и пълно участие при инициирането и събирането на
доказателства.
Неимуществените вреди се изразявали в това, че през целия период на воденото срещу Я.
досъдебно и съдебно производство изпитвал основателен и силен страх да не бъде
осъден за нещо, което не е извършил. Изпитвал силно чувство на страх да не попадне
още веднъж в някое от местата за лишаване от свобода така, както преди време му
била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" и изтърпявал
същата неправомерно в продължение на цели шест месеца, за което му било
присъдено обезщетение в размер на сумата от 3000 лева по гр.д. № 7/2015 година
по описа на Окръжен съд – Габрово. Изпитвал страх и от обстоятелството да не остави двете си деца и
съпругата си без главата на семейството. Изпитвал унижението още един път да бъде обвинен в нещо,
което не е извършил и да бъде сочен от съселяните си с пръст. Пострадало доброто му име така, както
било засвидетелствано от разпитания в наказателното дело кмет на село ***,
който посочил какъв съселянин е Я.. Изпитвал
унижението
децата му да считат, че е безпомощен, след като
именно заради тях отишъл да види какво е станало и как може да им помогне. Развалил се сънят му – в продължение на цялото това производство имал неспокоен сън. Вследствие на
всичко това и недоспиването, станал
изключително изнервен и сприхав. Чувствал се безпомощен да докаже
правотата си.
Претендирано е Прокуратурата
на Република България да бъде осъдена да заплати на М.Я. сумата 26 000
лева - обезщетение за претърпяни неимуществени вреди,
2 400 лева - обезщетение за претърпяни имуществени
вреди /платените суми за адвокатски
хонорари по наказателното производство/, ведно със законната лихва от датата
на увреждането, както и направените по делото разноски.
В ОТГОВОРА НА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е изложено следното: Ищецът сочел, че
извършената спрямо него полицейска регистрация е довела до психически тормоз и
претърпял тежки морални вреди, за което Прокуратурата не носела единствено отговорност, нямало
данни, че последната е извършена по настоящото наказателно производство, видно
от приложения бюлетин за съдимост ищеца бил многократно осъждан за престъпления
от общ характер и следвало да докаже, че е изпитвал страх, безпомощност и нервно
напрежение. Претендираното обезщетение не
съответствало на тежестта на обвинението и броя и интензитета на извършените
процесуално-следствени действия с участието на ищеца, които не се отразили на
обичайното ежедневие на последния. Освен взетата спрямо него мярка за
неотклонение "парична гаранция" не били прилагани други мерки за
процесуална принуда. Не били налице доказателства за претендираните
вреди и за пряка причинно-следствена връзка между тях и дейността на
Прокуратурата на Република България. Размера на претендираното
обезщетение не бил съобразен с икономическите стандарти в България. Оспорва се
претенцията за лихви – същите се дължали от влизане на присъдата в сила –
21.12.2017 година, а не от по-ранен момент. Имуществените вреди не били доказани
по основание и размер. Не бил приложен банков документ, с който да се докаже
плащането на сумите за адвокатско възнаграждение.
С допълнителен отговор в законният срок Прокуратурата на Република
България е направила още едно възражение: независимо от оправдателната присъда,
осъщественото от ищеца представлявало административно нарушение по УБДХ, поради
което не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Прокуратурата
следвало да бъде освободена от отговорност на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй
като ако е налице увреждане, то е единствено по изключителна по вина на ищеца.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, и становищата на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а от приложеното нохд № 218/2017 г. на РС - Севлиево е видно, че: с присъда
№ 79/06.12.2017 г. подсъдимият М.А.Я. ***, роден на *** година в гр. ***, ***,
е признат за НЕВИНЕН в това, че на 09.02.2017 година около 10:00 часа в с. ***,
община Севлиево, при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,6. „а" и
6. „б" от НК, в класна стая на 8 - ми клас, намираща се на втори етаж на
ОУ „***" с. ***, община Севлиево, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - влязъл
в час по немски език на осми клас и пред учениците от класа и учителя,
провеждащ учебни занимания, демонстрирал агресивно поведение спрямо детето С.Н.С.,
извършвайки действия по опит да му нанесе удари и използвайки псувни и викайки
пред учителката на класа и учениците, му отправил думите: „Ще те ***! Ще те изнасиля!
Ще те разпоря! Ще ви *** детето! Майка ви ще ***, довечера съм у вас!",
поради което го е ОПРАВДАЛ по така
предявеното му обвинение по чл. 325, ал. 5 във връзка с ал. 1 от НК, като на
основание чл. 305, ал. 6 във връзка с чл. 301, ал. 4 от НПК, тъй като деянието
поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява
престъпление по чл. 325 от НК, а административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от
Указа за борба с дребното хулиганство, на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от Указа
за борба с дребното хулиганство му е НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 500,00 лв. /петстотин/ лева.
Видно от
приложеното нохд № 218/2017 г. на РС - Севлиево, с
постановление от 23.03.2017 г. по досъдебно производство № 58/2017 г. по описа
на ОД на МВР, М.Я. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
325 ал.4 вр. ал.1 НК и му е взета мярка за
неотклонение "Парична гаранция" в размер на 800 лева, намалена с
определение № 57/28.03.2017 г. по чнд №123/2017 г. по
описа на РС - Севлиево на 500 лева. С постановление от 31.03.2017 г. е налице
ново привличане на М.Я. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325
ал.4 вр. ал.1 НК.
С
протокол от 03.04.2017 г. по досъдебно производство № 58/2017 г. по описа на ОД
на МВР, на обвиняемия М.Я. е било
предявено разследването. Обвинителният
акт срещу Я. е внесен в РС - Севлиево на 06.05.2017г. и е образувано нохд № 218/2017 г. по описа на РС - Севлиево, приключило с горецитираната присъда на 06.12.2017 г., влязла в сила на 21.12.2017
г.
За
изясняване на делото от фактическа страна пред съда са допуснати и разпитани
двама свидетели - И.Я. - съпруга на ищеца и Р.Я. - негов син. В показанията си
свидетелите са посочили, че той бил много притеснен и ядосан, чувствал се
безпомощен, заради това, че "щели да го осъдят за нищо". Теглил
кредит, за да плаща на адвокатите.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост на М.Я., /л. 38-39 от делото/, същият
е многократно осъждан, с богато криминално минало. Последните две наказателни
производства срещу него са били за обвинения по чл. 325 НК, като по нохд № 104/2013
г. на РС - Севлиево, отново за деяние по
чл. 325 НК Я. е бил осъден и е търпял
реално наказание лишаване от свобода.
Горната
фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Исковете за обезщетение по чл. 2 ал.1 т.3
ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е
единно и централизирано юридическо лице /чл. 7 ЗОДОВ/ - предявеният иск е предявен срещу
надлежна страна и следователно допустим.
Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно: обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по
давност, или деянието е амнистирано.
С оглед заявената
претенция и приетото в т. 13 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал.1
т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, по което лицето е оправдано, в които се включват и
тези, произтичащи от наложената мярка за неотклонение- по конкретното дело същата е била "гаранция", поради което
личната свобода на М. Я. не е била ограничена.
Самият факт на
образуване на наказателното производство срещу едно лице води до преживяване на
стрес и вътрешно безпокойство, поради което М.Я. е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в психическо напрежение и страх от евентуално поредно
осъждане. В случая обаче следва да се вземе предвид, че в присъдата на РС -
Севлиево е прието, че осъщественото от М.Я. деяние е извършено, същото е противоправно, но поради по-ниската степен на обществена
опасност не представлява престъпление по чл. 325 НК, а административно
нарушение по чл. 1 ал.2 от Указа за борба с дребното хулиганство, за което е
наложено административно наказание. Следователно деянието е извършено от ищеца -
налице е мотивиран съдебен акт, влязъл в сила, с който това е прието и
изложеното от Я. в исковата молба и пред съда, че е "обвинен в нещо, което
не е извършил", е несъстоятелно. Присъдата не е обжалвана или протестирана. Наложеното с нея административно наказание е
равнозначно на "осъждане", както се приема в практиката на
националния съд и на ЕСПЧ /делото Ц.Ц. срещу
България/. Тъй като това "осъждане" с административно наказание има
други последици от осъждане за престъпление от общ характер, в случая на ищеца
следва да се определи обезщетение за това, че е претърпял неимуществени вреди
поради повдигнато му обвинение по наказателно производство от общ характер, за извършено деяние, представляващо
административно нарушение.
За
да определи размера на процесното обезщетение за
неимуществени вреди съдът следва да отчете в достатъчна степен всички
обстоятелства с правно значение, в съгласие с ППВС №
4/1968г., т. 11 ТР № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК:
решение № 172/12.07.2017г. по гр.д.№4357/2016г. ІV ГО, ВКС; решение
№140/14.12.2017г. по гр.д.№919/2017г. ІІІ ГО, ВКС; решение № 112/14.06.2011 г.
по гр. дело № 372/2010 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 832/10.12.2010 г.
по гр. д. № 593/2010 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 251/21.12.2015 г.
по гр. д. № 812/2015 г. на III г. о. на ВКС и др.: съдебното минало на ищеца и
наличието на други наказателни производства срещу него, което обстоятелство
следва да бъде съобразено при определяне размера на вредите по процесното обвинение, както и с оглед преценката на
конкретната личност на увредения, обуславяща интензитета на преживяните
болки и страдания.
В
случая, видно от данните по делото, не се установяват по-големи от обичайните
негативни психо-емоционални преживявания от страна на
М.Я., във връзка с процесното обвинение. Твърденията
в исковата молба, че е пострадало доброто му име в селото, в което живее, са
недоказани. По делото не е доведен за разпит кмета на населеното място или
човек, който живее там, за да докаже това твърдение, а същото се оборва от
факта, че по отношение на ищеца са налице множество други предходни осъждания, едно от които е завършило
с ефективна присъда лишаване от свобода. Тези предходни осъждания на Я. следва
да се вземат предвид при преценка на личността му, ведно с неговата лична,
социална и трудова биография, с оглед по- ниския интензитет на усещането за
накърнено лично достойнство, добро име и чувство за справедливост от процесното обвинение, в сравнение с лице, което никога не е
било обект на успешно проведено наказателно преследване. Следователно, по
делото няма доказателства за трайни негативни последици за психическото и
физическото състояние на ищеца, последният не е установил да е претърпял
някакви други, различни неимуществени вреди, извън тези, свързани с психическото
напрежение, предизвикано от страх от евентуално, но все пак поредно осъждане. В показанията си
свидетелите са посочили, че ищецът е бил
"изтормозен, притеснен, имал неспокоен сън", поради това, че "го
съдят", но дори св. И.Я. е потвърдила, че това не е за първи път - че
съпруга й е бил осъждан не еднократно до момента. Следователно показанията на разпитаните
по делото свидетели също не доказват да са настъпили някакви увреждания на
физиката и на психиката на ищеца, а само общо притеснение, че "отново ще
бъде осъден".
В случая
предварителното производство срещу лицето е продължило около месец /от привличането му като обвиняем на
23.03.2017 г. до заключителното мнение на 25.04.2017 г. на разследващия полицай/. По същото са
извършени следните действия - предявяване на обвинението на Я., два разпита на
обвиняемия и предявяване на разследване. Обвинителният акт е внесен в съда на
05.06.2017г. и са проведени три съдебни
заседания. Делото е било неколкократно пренасрочвано,
без да се проведе съдебно заседание,
поради ангажираност на защитниците на Я. и по тяхно искане. Поискан е
отвод на съдията докладчик по делото, отново от страна на защитата на
подсъдимия, което също е отнело време. Отлаганията на заседанията в
производството са по искане защитата на подсъдимия за събиране на доказателства.
Тоест не е налице продължителен неразумен срок от време през който да се
упражнява процесуална принуда спрямо Я. и спрямо него са били извършени
минимален брой процесуално-следствени действия. Наложената мярка за
неотклонение "парична гаранция" не е ограничила по никакъв начин
свободата на лицето и правата му. Същевременно, видно от свидетелството за
съдимост на Я., същият е многократно осъждан и е с изключително богато съдебно
минало. Още преди привличането му като
обвиняем по настоящото дело, той е бил
осъждан за престъпления от общ характер, общо 6 пъти, включително на ефективно
лишаване от свобода нохд № 104/2013 г. на РС -
Севлиево /отново за деяние по чл. 325 НК за което е търпяно реално наказание
лишаване от свобода/. Не на последно място следва да се вземе предвид и посоченото
вече обстоятелство, че съгласно присъда № 79/06.12.2017 г. М.Я. е извършил
описаното в обвинителният акт деяние, но осъщественото от него на осн. чл. 305 ал.6 вр. чл. 301
ал.4 НПК, поради по-ниската степен на
обществена опасност, не представлява престъпление по чл. 325 НК, а
административно нарушение по чл. 1 ал.2 от Указа за борба с дребното хулиганство
и на осн. чл. 1 ал.1 т.2 от УБДХ със същата присъда
му е наложено административно наказание глоба в полза на Държавата в размер на
500 лева.
С
оглед на изложеното, на основание чл. 52 от ЗЗД, по справедливост и отчитайки степента
и характера на нанесените на ищеца неимуществени вреди, продължителността на
обвинението в извършване на
престъпление, за което Я. е бил оправдан, обстоятелството, че съгласно
постановената присъда макар извършеното да не осъществява състава на чл. 325
ал.5 НК поради своята по-ниска степен на обществена опасност представлява административно
нарушение, за което е наложено административно наказание, претърпените
неимуществени вреди от ищеца са минимални и следва да бъдат възмездени със
сумата от общо 200 лв., ведно със
законната лихва, считано от 21.12.2017 г. - влизане в сила на
оправдателната присъда / т.4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/.
По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните.
Осъществяването и на други престъпления, за които са налице влезли в сила
присъди срещу ищеца, е факт, който съдът съобразява при преценката си до каква
степен с незаконно осъществената процесуална принуда е засегнато доброто име,
честта и достойнството на лицето.
В
останалата част, над определеното обезщетение в размер на 200 лева за
неимуществени вреди, до пълното претендирано такова в
размер на 26 000 лева, претенцията се явява неоснователна и недоказана, поради
което следва да бъде отхвърлена.
На
основание гореизложеното не следва да бъде уважено възражението на
Прокуратурата, за освобождаването й от отговорност на осн.
чл. 5 ЗОДОВ. Сочените от ответника обстоятелства са от значение за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди /което съдът отчита видно от
изложените мотиви по-горе/, но не обосновават извод за съпричиняване
от страна на ищеца - Р №82/05.04.2017 г. гр.д. № 2518/2016г. ІV ГО, ВКС.
Частично основателна и доказана е
претенцията на ищеца за претърпяни от същия
имуществени вреди - само до размер на сумата 400 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение в наказателното производство за адв.
Б.. Досежно претенцията за заплащане като имуществена
вреда на другия адвокатски хонорар в размер на 2000 лева /по договора за правна
помощ с адв. С./
претенцията се явява неоснователна, съгласно т.1 от ТР 6/2012 г. от 06.11.2013 г.
ОСГТК. За да се приеме, че тази вреда е настъпила, следва да се докаже плащането
на сумата, а когато това е по банков път, както се сочи в случая, следва да се
представи банково извлечение. По делото банково извлечение за заплащане на този
адвокатски хонорар не е представено и претенцията се явява неоснователна-
налице е тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата.
Разноски за настоящото производство:
съгласно чл. 10 ал.3 ЗОДОВ на ищеца следва да се заплатят разноските за ДТ в
размер на 10 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. разноски
за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от всеки от исковете,
определено по реда на чл. 38 ЗА, в размер на сумата 75 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на М.А.Я. ЕГН:********** от с. ***, Общ. Севлиево, ул.**, със съдебен адрес:
гр. Габрово, ул.** - адв. Р.Б. от ***, сумата от 200
лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 2, ал.1, предл.3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Я. ЕГН:**********, срещу
Прокуратурата на Република България иск за сумата над 200 лева /двеста лева/,
до пълния претендиран размер от 26 000 лева, за обезщетение на неимуществени
вреди на осн, чл. 2, ал.1, предл.3 ЗОДОВ
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на М.А.Я. ЕГН:*********** от с. ***, Общ. Севлиево, ул.**, със съдебен адрес:
гр. Габрово, ул.** - адв. Р.Б. от ***, сумата от 400
лв. /четиристотин лева/, представляваща имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 2, ал.1, предл.3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Я. ЕГН:***********, срещу
Прокуратурата на Република България иск за сумата над 400 лева /четиристотин
лева/, до пълния претендиран размер от 2 400 лева /две хиляди и четиристотин лева/ имуществени
вреди на осн, чл. 2, ал.1, предл.3 ЗОДОВ,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
М.А.Я. ЕГН:************, сумата от 10 лв. /десет лева/, представляваща съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на адв.
Б. разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от всеки от
исковете, определено по реда на чл. 38 ЗА, в размер на сумата 75 лева/
седемдесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ВТАС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: