Р Е Ш Е Н И Е № 88
гр. Сливен, 07.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
Председател: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5875 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХV от ГПК /Бързо производство/. Образувано е по предявен иск от „Оньор” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на упрвалнеие - гр. Сливен, ж.к. "Стоян
Заимов", бл. 72, вх.Б, ап.10, срещу "Щампи" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. Сливен, ж.к. "Дружба", бл.
36, вх. "В", ет.3, ап.5 - за предаване на държането на отдадени
под наем недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 67338.560.134.2.7 , с административен адрес в гр. Сливен, ж.к.
"Дружба", етаж 1, обект 11, попадащ в сграда с идентификатор №
67338.560.134.2, построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.560.134, с
брой нива на обекта - едно, с предназначение - за търговска дейност, с площ по
документ за собственост 40.91 кв.м., с правно основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че между него, в качеството му на
наемодател и ответното дружество, в качеството му на наемател, е сключен
договор за наем на недвижим имот. В изпълнение на поетото задължение ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване недвижим имот представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.560.134.2.7 , с
административен адрес в гр. Сливен, ж.к. "Дружба", етаж 1, обект 11,
попадащ в сграда с идентификатор № 67338.560.134.2, построена в поземлен имот с
идентификатор № 67338.560.134, с брой нива на обекта - едно, с предназначение -
за търговска дейност, с площ по документ за собственост 40.91 кв.м. Твърди се,
че от своя страна, дружеството наемател съгласно разпоредбите на чл. 4 и
следващите от наемния договор се задължило да заплаща на наемодателя месечен наем
в размер на 150.00 лева без включен в сумата ДДС. Посочено е, че чрез клауза в
договора срокът на договора е определен до 19.05.2013 год, като тъй като
наемателят ползвал наемния обект считано от 20.05.2013 год. със знанието и без
противопоставянето на наемодателя - ищовото дружество, наемното правоотношение
между двете дружества продължило и било уредено чрез клаузите на договор за
наем на недвижим имот от 01.03.2012 год., но безсрочно. Твърди се, че чрез
нотариална покана от 03.06.2016 год. ищцовото дружество уведомило ответното
такова, че последното е в неизпълнение на задълженията му , вменени му с
разпоредбите на Договора за наем на недвижим имот от 01.03.2012 год., като
ответното дружество било преустановило плащането на месечните наемни вноски,
считано от месец май 2015 год. включително до момента на изпращане на поканата,
като общия размер на дължимата сума бил 2340 с включен ДДС. Твърди се, че по
този начин дружеството наемател се намирало в забава при заплащане на наемната
цена за ползваното наемно помещение за повече от тридесет дни и при това
положение била изпълнена хипотезата на чл. 21 от наемния договор, предвиждаща
автоматично прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на договорните
отношения от страна на наемателя, като ответното дружество следвало да върне на
наемодателя държането на отдадения под наем имот в деня на прекратяване на
договора. Твърди се, в нотариалната покана
изрично е посочено, че сключеният договор за наем е прекратен
автоматично при условията на чл. 21 от същия и на основание тази разпоредба
ответното дружество следва да освободи помещението. В молбата е посочено, че
ответното дружество продължава да ползва помещението, обект на прекратения
договор за наем, без основание и не отговаря на поканите да го върне на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК, отговор на
исковата молба от ответното дружество не е получен.
В съдебно заседание ищцовото и ответното дружество, редовно
призовани, не се представляват от представител по закон или по пълномощие. Постъпила
е молба представителя на ищцовото дружество
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
От представеното заверено копие на
договор за наем от 01.03.2012 год. е видно, че договорът предмет на договора е процесния имот и страни по наемното правоотношение са ищцовото дружество като наемодател и ответното дружество
като наемател на процесния имот.
От заверено копие на нотариална покана от 03.06.2016
год. е видно, че поради неизпълнение на договора за наем от страна на
ответника, ищцовото дружество е поканило ответното
дружество да освободи процесния имот и предаде
държането на имота на представители на ищеца на 22.06.2016 год..
От представеното по делото заверено
копие на приемо-предавателен протокол от 11.12.2017 год. съставен между
представители на двете страни по делото е видно, че държането върху процесния
имот е върнато на ищцовото дружество след завеждане на настоящото производство.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за връщане на процесния
имот на ищеца „Оньор” ЕООД от ответника „Щампи" ЕООД е по съществото си
осъдителен иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД. Фактическият състав на
претенцията за освобождаване и предаване на наетия имот по чл. 233, ал.1 от ЗЗД
включва следните елементи: валидно сключен договор за наем, наличие на
фактическа власт на наемателя върху наетата вещ, прекратяване на договора за
наем съобразно уговореното в договора и законовите разпоредби. С оглед
разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК, при постановяване на решението си съдът
следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право. Приемо-предавателен
протокол, представен по делото е от дата 11.12.2017 год. - след завеждане на исковата молба. В случая
за съдът се налага изводът, че към момента на приключване на съдебното дирене
по настоящото производство ответното дружество не е ползвател и не държи
наемния имот. Няма как едно лице да предаде фактическата власт над вещ, която не държи. С оглед липсата на втория елемент от фактическия състав на претенцията
по чл. 233, ал.1 от ЗЗД – наличие на фактическа власт на наемателя върху
наетата вещ, съдът счита, че не е необходимо да обсъжда наличието на останалите
елементи от фактическия състав, като счита предявения иск за връщане на наетото
помещение за неоснователен, поради липса на съществуващ правен спор и счита, че
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на направеното искане да
бъде осъден ответника да заплати направените от ищеца разноски, съобразно
предствения списък на разноски, съдът намира следното: Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай,
съдът счита, че ответното дружество дължи разноски, тъй като е станало причина
за завеждане на делото. С нотариалната покана получена от ответника на
08.06.2016 год., последният е поканен да върне на 22.06.2016 год процесния имот на ищцовото дружество. Предаване
държането на недвижимия имот е станало на 11.12.2017 год . - след предявяване
на исковата молба по настоящото дело и след датата, на която ответното
дружество е следвало да предаде държането на имота За това и съдът намира, че
ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото и дължи на
ищеца направените по делото разноски.
Предявеният иск следва да се отхвърли,
защото след завеждане на делото държането на процесния имот е върнато на
ищцовото дружество, но независимо от това ответникът дължи на ищеца разноски,
тъй като те са направени във връзка с неговото противоправно поведение, поради
което и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния
разноски по делото – 89.00 лева, платена държавна такса за образуване на
настоящото производство и 380.00 лева за заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА предявен от „Оньор” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр. Сливен, ж.к. "Стоян Заимов", бл. 72, вх.Б, ап.10,
срещу "Щампи" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. Сливен, ж.к. "Дружба", бл. 36, вх. "В", ет.3, ап.5 - за
предаване на държането на отдаден под наем недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.560.134.2.7 , с
административен адрес в гр. Сливен, ж.к. "Дружба", етаж 1, обект 11,
попадащ в сграда с идентификатор № 67338.560.134.2, построена в поземлен имот с
идентификатор № 67338.560.134, с брой нива на обекта - едно, с предназначение -
за търговска дейност, с площ по документ за собственост 40.91 кв.м., като
неоснователен.
ОСЪЖДА търговско дружество "Щампи" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. Сливен, ж.к. "Дружба", бл. 36, вх.
"В", ет.3, ап.5 ДА
ЗАПЛАТИ на търговско дружество „Оньор” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Сливен, ж.к. "Стоян Заимов", бл.
72, вх.Б, ап.10, на основание чл.78 ал, ал.2 от ГПК, сумата от
469,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Сливенския окръжен съд в двуседмичен срок от
07.02.2018 год.
Решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: