Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1076 16.07.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти
състав, на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Секретар:
Илияна Георгиева
Прокурор:
Дарин Х.
като разгледа докладваното от
съдията Д.Гальов КАНД № 1078 по
описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Х.К.Х., с адрес: ***, чрез адвокат М.Н. от БАК, против Решение
№ 11 от 15.04.2021г., постановено по НАХД № 68 от 2021г. по описа на Районен
съд–Царево, с което е потвърдено наказателно
постановление № 20-4635-000647/12.02.2021г. на Началника на РУ – Приморско при
ОД на МВР-гр.Бургас, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП били наложени
административни наказания „глоба“ в
размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Касаторът излага
теза, според която първоинстанционният съд не изследвал допуснатите в хода на
АНП съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото в издаденото НП не
са посочени какви са техническите характеристики на процесния мотопед. Липсвали
индивидуалиризащи данни на превозното средство- номер на рама, двигател,
мощност. Самото деяние не било описано детайлно и прецизно. Съдът не посочил по
кои характеристики е прието, че управляваното средство от касатора е мотопед,
респективно, че неговите характеристики изискват регистрация. Позовава се на
легалните дефиниции в закона. Иска се, касационната инстанция да отмени оспореното
решение на Районен съд – Царево като неправилно, а вместо него да постанови
решение, с което да отмени оспореното НП. Не се сочат нови писмени доказателства.
Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила.
В съдебно
заседание, касаторът, редовно уведомен, не се явява, а се представлява от
упълномощения си представител. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на съдебния
акт и на НП. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът по
касация – РУ- Приморско при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен не изпраща
представител. Не ангажира становище по оспорването.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването,
респективно предлага оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд.
След като прецени доводите и становищата
на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – гр.Царево било образувано по жалба на Х.К.Х., против наказателно постановление № 20-4635-000647/ 12.02.2021г. на
Началника на РУ -Приморско при ОД на МВР-гр.Бургас, с което на лицето, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП били
наложени административни наказания „глоба“
в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
С оспореният
съдебен акт, Районен съд –гр.Царево потвърдил наказателното постановление.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в
НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. Настоящата инстанция приема, че с
оглед събраните по делото доказателства РС–Царево установил в пълнота
фактическата обстановка, въз основа на която правилно е формулиран извода, че
оспореното НП е законосъобразно и същото е потвърдено изцяло.
При постановяване
на съдебния си акт съдът приел, че с издаването на АУАН и
НП били спазени разпоредбите на ЗАНН. Спазени са и сроковете в административнонаказателното
производство. АУАН и НП били съставени от компетентни
лица, съдържат всички реквизити по ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя.
Съдът приел за категорично установено, че на посочените в АУАН и НП дата и
място Х.Х. управлявал моторно превозно средство, което не било регистрирано по
надлежния ред. От заключението на автотехническата експертиза извършена в
хода на образуваното бързо производство се установява, че управляваното от
жалбоподателя средство е моторно превозно средство, доколкото е снабдено със
заводски двигател с вътрешно горене и е средство за придвижване, като са
описани и механизми на двигателя. Съвсем детайлно е описано в заключението, че
педалите на мотопеда служат за стартиране на двигателя и като степенки на
водача, но не служат за задвижване на мотопеда, а при положение, че двигателят
е монтиран фабрично /заводски/ процесният мотопед не би могъл обективно да бъде
окачествен като велосипед. Обоснован е закономерния извод, че техническите
характеристики на това средство управлявано от водача Х. изключват възможността
да не бъде прието на МПС, а оттам и че подлежи на задължителна регистрация.
Както сочи и решаващият състав на съда,
жалбоподателят е запознат с приетото от заключението по АТЕ, където ясно и
точно е описано, че е управляван мотопед марка „Пиаджо“, модел „Боксер“. В
констативно-съобразителната част на заключението по АТЕ е посочено, че
конструктивната максимална скорост на модела е 40 км/ч., а мощността на
двигателя е 49.4 куб.см.
Съдът приел, че процесното ППС притежава
всички характеристики на мотопед, който извод очевидно съответства и на
посочената в ЗДвП легална дефиниция, съгласно §6, т.14 от ДР на ЗДвП, според
които мотопедът е двуколесно или триколесно пътно превозно средство, с
максимална скорост до 45 км/ч. и работен обем на двигателя до 50 куб.см.
При
тези констатации, първоинстанционният съд обосновано е приел, че като пътно
превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, управляваният от водача мотопед подлежи на задължителна регистрация.
Правилно,
съдът се е позовал и на императивната норма на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според
която редовно съставените актове имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства до доказване на противното, а по делото не са ангажирани
доказателства опровергаващи направените констатации на актосъставителя.
Напротив, тези констатации се подкрепят изцяло от ангажираната в хода на
бързото производство АТЕ и не разколебават извода, че водачът е управлявал
мотопед, описан с марка и модел, който представлява МПС по изложените вече
съображения, респективно подлежи на регистрация.
По
делото е безспорно, че такава регистрация не е налице, респективно мотопедът е
бил без регистрационен номер към датата на инкриминираното деяние.
МПС
е описано достатъчно ясно в съставения АУАН, както и в НП, с цитиране на
марката, модела и цвета на мотопеда, поради което доводите за липса на
достатъчно индивидуализиращи данни са несъстоятелни.
Прекратяването
на образуваното бързо наказателно производство, за престъпление по чл.345,
ал.2, вр. с ал.1 от НК е предпоставка за законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дееца, с оглед съблюдаване на
принципа да не се наказва два пъти за едно и също деяние.
На следващо място в решението е посочено, че законосъобразно,
в съответствие с приложимата санкционна разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя кумулативно предвидените наказания, в
минималния размер, определен в закона, поради което същите не подлежат на
изменение. Не били налични предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед
характера на нарушението.
Описанието на
нарушението, включително характеристиките на МПС по никакъв начин не нарушава
правото на защита на подведеното под отговорност лице да разбере какво му се
вменява. Този извод се обосновава и от факта, че актът за процесното нарушение е
връчен на водача без възражения, видно и от неговото съдържание, нито са
депозирани такива възражения в съответния законен срок, от които може да се
направи извод, че деецът не разбира какво деяние му се вменява, респективно
какъв вид превозно средство е управлявал.
Изискванията за
регистрация на МПС произтичат от действащата нормативна уредба и незнанието на
закона не извинява извършителя на административното нарушение.
Правилно е
квалифицирано административното нарушение, съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, както
и относимата към него санкционна норма, поради което същото е законосъобразно.
Законодателят е
предвидил кумулативно налагане на двете администра-тивни наказания, които в
случаят са наложени в минималния предвиден в закона размер както за глобата,
така и по отношение лишаването от права, поради което така индивидуализираните
наказания не подлежат и на редуциране.
Предвид изложеното,
касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
решението на РС-гр.Царево е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11
от 15.04.2021г., постановено по НАХД № 68 от 2021г. по описа на Районен съд – гр.Царево.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:
1.
2.