№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Димитров в. гр. д. № 4387 по описа
на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 3132/07.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 19886/2016г., Софийски районен съд (СРС) е признал за
установено по предявените от С.Д.К. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателни установителни
искове, че ищецът не дължи на ответника сумата от 77,69лв., начислена по
фактура № **********/05.03.2012г. за периода 22.12.2011г.-31.12.2011г., и
сумата от 707,57лв., начислена по фактура № 01295221097/14.06.2013г. за периода
15.03.2013г.-07.06.2013г., като е отхвърлил иска за сумата от 587,30лв.,
начислена по фактура № **********/09.01.2014г. за периода
09.10.2013г.-06.01.2014г., за което е издаден КП № 1009540/09.01.2014г.,
представляващи начислена от ответника стойност на потребена ел. енергия за
имот, находящ се в гр. София, бул. „****” № *******, с кл. № 300062633587.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения
отрицателен установителен иск за сумата от 587,30лв. В останалата част, в която
са уважени предявените искове, решението на СРС не е обжалвано и е влязло в
сила.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението в обжалваната част. Поддържа се, че начислената сума е недължима
поради липсата на законово основание доставчикът на ел. енергия да коригира
едностранно сметките за доставена ел. енергия за минал период, като е цитирана
съдебна практика в този смисъл. Посочва се, че ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да уреди ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за корекция. Твърди се, че ПИКЕЕ са отменени с
влязло в сила решение на ВАС. Оспорва се ищецът да е присъствал при съставянето
на констативните протоколи и да е бил уведомяван за извършената корекция.
Изтъква се, че не са обсъдени всички въведени възражения. Съобразно изложеното
се моли за отмяна на решението в обжалваната част, уважаване на предявения иск
и присъждане на сторените разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който се оспорва същата. Излагат се подробни съображения за
правилност на решението в обжалвата част. Поддържа се, че ответникът е имал
право и е спазил всички законови предпоставки за извършване на корекционна процедура.
Сочи се, че в ОУ на дружеството е предвиден ред за уведомяване на абоната за
извършената корекция и до ищеца е изпратено съобщение за това от 10.01.2014г.
Моли се за потвържане на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост
на сумата сумата от 587,30лв., представляваща стойност на електрическа енергия,
начислена за периода 09.10.2013г.-06.01.2014г. съгласно съставен констативен
протокол, за която е издадена фактура № **********/09.01.2014г.
Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното
дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за
извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумите. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
За да отхвърли предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валидно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия при общи условия,
които обвързват ищеца като потребител. Съдът е приел за установено от
представените писмени доказателства, че на 06.01.2014г. е била извършена
проверка, при която е установено липса на СТИ за поцесния имот и присъединяване
с проводник към ел. мрежа без СТИ. Установил е от експертното заключение по
СТЕ, че начислената корекционна сума е определена правилно, при приложение на
приетите на основание чл. 104а ЗЕ, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2,
т. 6 от ЗЕ Правила за измерване на количеството електроенергия /ПИКЕЕ/. Съдът е
счел, че корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния
снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване
на клиента за извършваната корекция. Приел е, че това изискване е съобразено от
ответника в чл. 17, ал. 2, чл. 18 и чл.
49, ал. 2 от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД, поради което правото на корекция е
възникнало. С оглед на редовно извършената процедура по корекция, съдът е
отхвърлил предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба
оплаквания, съдът намира следното:
На етапа на въззивното производство
между страните по делото не е спорно, че са обвързани от облигационно
правоотношение, възникнало от договор за доставка на ел. енергия за имот,
находящ се в гр. София, бул. „***********. Правният спор е относно дължимостта
на процесната сума, която е начислена от ответника като корекция въз основа на
констативен протокол № 1009540/06.01.2014г. по реда на ПИКЕЕ.
В тази връзка на първо място,
следва да се съобрази практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а
именно Решение № 111/ 17.07.2015 г, постановено по т. д. № 1650/2014 г. по
описа на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 173/ 16.12.2015 г, постановено по т. д. №
3262/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II т.
o., в които е прието, че с изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/
2012 г. е предвидено законово основание за крайния снабдител на електрическа
енергия да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. правото за извършване на корекция на сметка
възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на
следните две предпоставки: 1) предвиден в общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и 2) при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия.
В разглеждания случай обаче,
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване
елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да
извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на
електрическа енергия, не ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. Нито
са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за изменението на действащите
общи условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази
връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите,
предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на
електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при
прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението
си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да
измени действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на
изискванията в цитираната законова разпоредба, тъй като в заварените общи
условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-ОЗ/ 26.04.2010г. на
ДКЕВР, не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при
наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Ето защо независимо
от факта, че в правнорелевантния период са били действащи разпоредбите на
чл.48-51 от ПИКЕЕ, не е налице предвиден от доставчика ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за извършването на корекция на сметка. За такъв предвиден ред не може
да се считат клаузи от ОУ, на които ответникът се позовава с отговора на
исковата молба - чл. 17-18 от ОУ, тъй
като същите не отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ,
защото с тях е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа
енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но не е
разписан редът, по който следва да стане това.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав в своето мнозинство приема, че в случая не се установи да е
изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа
енергия да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на
потребената енергия, тъй като не се доказа той да е изпълнил задължението,
предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия, в чието
съдържание да е предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв няма уреден.
Това означава, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на
крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след
извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявеният
отрицателен установителен иск изцяло основателен само на това основание. Ето
защо в случая не е необходимо да бъдат разглеждани останалите, поставени от
страните въпроси, вкл. и дали е уведомен потребителят за извършената корекция.
Същевременно страните не спорят и
от представените писмени доказателства и приетото заключение на СТЕ се
установява, че стойността на корекцията е 587,30лв., каквато е и цената на
предявения иск.
Поради несъвпадане изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд, решението на СРС следва
да бъде отменено в обжалваната част и предявеният отрицателен установителен иск
за сумата от 587,30лв. следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът. В
първоинстанционното производство същият е сторил разноски в размер на 300лв. за
платено адвокатско възнаграждение и 57,30лв.
за държавна такса или общо 357,30лв. Тъй като районният съд е присъдил само
сумата от 233,21лв. съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете,
настоящата инстанция следва да му присъди
разликата, равняваща се на 124,09лв. , както и да отмени първоинстанционното
решение в частта, с която са присъдени разноски на ответника.
Във въззивното производство ищецът
е сторил разноски в размер на 25лв. за държавна такса и 350лв. за адвокатско
възнаграждение, което видно то представения на л. 31 договор за правна защита е
заплатено изцяло. Насрещната е направила възражение за прекомерност на
възнаграждението, което съдът намира за основателност с оглед ниския обжалвам
материален интерес и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ето
защо същото следва да бъде намалено до размер от 300лв. съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следователно на ищеца следва да се присъди сумата от 325лв.,
представляваща направените във въззивната инстанция разноски.
С оглед цената на исковата претенция,
решението на въззивната инстанция е окончателно.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3132/07.01.2019г., постановено по гр. д. № 19886/2016г. по
описа на СРС, ГО, 45-ти състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която съдът е отхвърлил предявения от С.Д.К. срещу „Ч.Е.Б.”
АД отрицатателен установителен иск за сумата от 587,30лв., начислена по фактура
№ **********/09.01.2014г. за периода 09.10.2013г.-06.01.2014г., за което е издаден
КП № 1009540/09.01.2014г., представляващи начислена от ответника стойност на
потребена ел. енергия за имот, находящ се в гр. София, бул. „******** № *******,
с кл. № 300062633587, както и В ЧАСТТА,
с която С.Д.К. е осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 162,60лв. –
разноски за първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С.Д.К., ЕГН: **********,***,
офис 14, не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление:***, „БенчМарк Бизнес Център“, сумата
от 587,30лв. /петстотин осемдесет и
седем лева и тридесет стотинки/, начислена по фактура №
**********/09.01.2014г. за периода 09.10.2013г.-06.01.2014г., за което е
издаден КП № 1009540/09.01.2014г., представляващи начислена от ответника
стойност на потребена ел. енергия за имот, находящ се в гр. София, бул. „****Делчев”
№ *******, с кл. № 300062633587
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление:***, „БенчМарк Бизнес Център“, да
заплати на С.Д.К., ЕГН: **********,***, офис 14, сумата от 325лв. /триста двадесет и пет лева/ - разноски
за въззивното производство и още
124,09лв. /сто двадесет и четири лева и девет стотинки/ - разноски в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.