№ 246
гр. Кърджали, 22.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Васка Д. Халачева
Членове:Кирил М. Димов
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500146 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1298/28.06.2022 г., подадена от
„ЗД Е.“ АД срещу Определение № 264 от 21.06.2022 г., постановено по гр. д.
№ 50/2022 г. по описа на РС – М., с което производството по делото е
прекратено и е върната на ищеца исковата му молба.
Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателят, който го
намира за неправилен, тъй като въпросът за пасивната процесуална
легитимация в първоинстанционното производство се явявал въпрос по
същество на спора, а не за допустимостта на предявения иск, поради което
съдът следвало да се произнесе с решение с оглед на доказателствата по
делото. Обжалваното определение е намерено за незаконосъобразно и защото
съдът не дал възможност на жалбодателя- ищец да установи твърдяното от
него приемане на наследството от ответника, т.е., да докаже възражението си
за недействителност на направения отказ поради приемане на наследството
преди вписването му. Иска се от съда да отмени първоинстанционното
определение и да върне делото на решаващия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
След извършена служебна проверка настоящият състав намира, че
частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява допустима. По същество намира следното:
Делото е образувано по предявена от „ЗД Е.“ АД против Г.С.А. в
качеството й на наследник-съпруга на В.С.А., искова молба с правно
основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и т.
3 от КЗ, във вр. с чл. 60 от ЗН, с предмет – да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 6 998,88 лева, ведно
със законна лихва върху нея от 17.12.21 г. и разноски по производството, за
1
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 573/2021 г. по описа на РС – М..
Извършена е надлежна размяна на книжа, след приключването на която и
след насрочване на делото в открито съдебно заседание първоинстанционният
съд е прекратил производството по делото и е върнал на ищеца исковата му
молба. За да постанови обжалваното си определение, решаващият съд като е
взел предвид представеното след изтичане на срока за отговор удостоверение
с изх. № 554/29.11.2021 г., издадено от РС – М. за направен отказ от
наследство от ответник по иска Г.С.А., е приел, че отказът от наследство
обективира основание, рефлектиращо директно върху материалноправната и
процесуалноправна легитимация на ответника по иска. Посочил е още, че с
вписването на направения пред районния съдия отказ от наследство,
ответникът е изгубил качеството си на наследник.
Настоящият състав намира определението за прекратяване на
производството за неправилно, по следните съображения:
Основателен в производството се явява доводът на жалбодателя- ищец,
че разгледаният в мотивите на обжалвания съдебен акт въпрос е такъв по
съществото, а не по допустимостта на исковата претенция. И това е така,
защото право на ищеца е да прецени начина, по който да осъществи защитата
на твърдяното своето право на вземане спрямо конкретния ответник-
наследник. Вярно е, че отказ от наследство, след като то е прието, е нищожен
и за обявяване на тази нищожност няма давност. Също така, на тази му
нищожност може да се позове всеки, който има интерес от това, като предяви
иск или чрез възражение – както е сторил това настоящият ищец, макар да го
е направил с въззивната частна жалба, доколкото решаващият съд не му е дал
възможност да го направи в първоинстанционното производство.
Действително, при направено възражение, че наследник се е отказал от
наследството, може да се предяви противно възражение, че отказът е
нищожен, защото преди него е извършено фактическо приемане на
наследството. Ищецът може да прецени, че няма интерес да води
самостоятелен иск за установяване на нищожния отказ, тъй като този спорен
въпрос би могло да се реши по възражението му в производството по
предявения облигационен иск. Разбира се, ищецът може да прецени и дали да
заведе самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на отказа от
наследство, който да бъде съединен с иска по вече образуваното
производство, както и евентуално да поиска и конституиране на наследници
от следващ ред. Разбира се, той може да предяви и самостоятелен
установителен иск за нищожност на отказ от наследство. Изборът по кой ред
да реализира защитата си, принадлежи на ищеца. В настоящото производство
той е упражнил това си право чрез възражение и следва да му бъде дадена
възможност да докаже същото.
Поради изложеното, обжалваното определение за прекратяване на
производството по гр. д. № 50/2022 г. по описа на МРС се явява неправилно и
като такова следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия със съответното
2
възлагане в доказателствена тежест на ищеца да установи твърденията си във
връзка с направеното от него възражение за приемане на наследството от
страна на ответника преди направения отказ от наследство.
Води от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 264 от 21.06.2022 г., постановено по гр. д. №
50/2022г. по описа на РС – М., с което е прекратено производството по делото
и е върната на ищеца исковата му молба.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3