МОТИВИ: Срещу подсъдимия Б.А.Р. *** е предявено
обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл.
29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.
Предаден е на съд за това, че на 04.03.2016 година
в гр. Севлиево, от помещение на първи етаж от къща, намираща се на ул. „***” №
25, собственост на Т.Ф.Е., при условията на опасния рецидив /чл. 29, ал. 1, б.
„а” и „б” от НК/, отнел чужди движими вещи – телевизор марка „NEO” 39 инча, модел LED39880, на стойност 440 лева;
телефон марка „НОКИЯ” с фабр. № 356791028844581, на
стойност 50,00 лева; микровълнова фурна марка „LG”, модел МВ-4324В, на стойност
70,00 лева; 1 брой телевизор марка „”Самсунг”, модел SDH-D900, на стойност 70,00 лева; СД
плейър марка „DAEWOO” на
стойност 50,00лв.; електрическа отоплителна печка марка „AYKO”, модел ACH-1208, на стойност 35,00 лева;
катарама за мъжки колан с орнаменти от двете страни на стойност 3,00лв.;
електрическа кана за топлене на вода на стойност 15,00 лева; осем броя дамски
парфюма с неустановена марка на стойност 48,00 лева; тостер
с неустановена марка на стойност 15,00 лева; ютия на пара с неустановена марка
на стойност 90,00лв.; два броя мобилни телефони марка „Сони
Ериксон” неустановен модел на стойност 140,00 лева; три броя мобилни телефони
марка „Самсунг” с неустановен модел на стойност
300,00 лева; един брой стационарен апарат, безжичен, с неустановени марка и
модел на стойност 30,00 лева, или всички вещи на обща стойност 1356,00 лева и
парична сума в размер на 1700,00 евро, от владението на Е., без съгласието й, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Производството е
по Глава ХХVІІ от НПК.
Прокурорът
поддържа предявеното обвинение.
От пострадалия
свидетел Т.Ф.Е. *** е предявен граждански иск против подсъдимия Р., с който
същата претендира Б.Р. да й заплати обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди в резултат на престъплението, за което е предаден на съд, в
размер на сумата от 4405,91 лева, платима ведно със законната лихва върху нея, начиная от 04.03.2016 година до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, при решаване на въпроса за даване
ход на делото, защитникът на подсъдимия и той самия заявиха, че правят искане
делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Подсъдимият
Б.Р. заяви, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира обвинението.
Съдът счете, че искането следва да бъде уважено и след като разясни на подсъдимия
разпоредбата на чл. 372, ал.1 от НПК пристъпи към предварителното му
изслушване на основание чл. 371, т. 2 от НПК. При изслушването Б.Р. призна вината си, призна изцяло фактите, които са
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че е съгласен да
не се събират доказателства за тези факти.
От
направените самопризнания на подсъдимия Р., показанията на свидетелите Т.Е., Ф.Ю.,
Е.Й., Ф.А., К.А., Р.П., С.А., М. т. И.К., дадени от тях пред водещия
разследването полицай, и от останалите доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и по време на съдебното следствие, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
С Определение за
одобряване на споразумение от 27.01.2004 година по НОХД № 4746/2003 година по
описа на Варненски районен съд, влязло в законна сила на 27.01.2004 година, на
подсъдимия Р. е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което
същият да изтърпи при първоначален общ режим, за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 7 от НК. Със същото определение и на основание чл. 68, ал. 1 от НК е била приведена в изпълнение присъдата по НОХД № 65/2001 година по описа на
Севлиевски районен съд, с която подсъдимият Р. е бил осъден на три години
лишаване от свобода.
С присъда по НОХД
№ 35/2012 година по описа на Севлиевски районен съд, на подсъдимия Р. било
наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, което
същият да изтърпи при първоначален строг режим.
С присъда по НОХД
№ 404/2012 година по описа на Ловешки районен съд, влязла в законна сила на
17.04.2012 година, подсъдимият Р. бил осъден за извършено престъпление по чл.
211, предложение 2 – ро, във връзка с чл. 209, ал. 1,
във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК на две години лишаване от свобода,
което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.
С Определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 99/2014 година по описа на Ловешки районен
съд, влязло в законна сила на 13.08.2014 година, на подсъдимия Р. били наложени
наказания за извършени престъпления по чл. 206, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК
и по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, като на основание
чл. 23, ал. 1 от НК било определено общо най – тежко наказание, а именно една
година и шест месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи при
първоначален строг режим. Това наказание било изтърпяно от Р. на 04.09.2014
година.
На 04.03.2016
година подсъдимият Р. употребил алкохол, след което решил да извърши кражба на
вещи, след продажбата на които да получи пари, които да използва за
задоволяване на свои собствени нужди. Р. решил да извърши кражбата от къща,
намираща се на ул. „***” № 25 в гр. Севлиево, в която знаел, че никой не живее,
тъй като собствениците й работели в Германия. Ключ от къщата имал бащата на
свидетелката Е. – свидетелят Ф.Ю., който наглеждал периодично имота.
Този факт бил
известен на подсъдимия, тъй като до началото на месец март 2016 година той
живеел на квартира в пристройка до къщата на свид. Е..
В изпълнение на
предварително взетото решение, на 04.03.2016 година, около обяд, подсъдимият Р.
проникнал в жилището на Е. през незаключена врата на терасата на първия етаж и
изнесъл от там следните вещи: телевизор марка „NEO” 39 инча, модел LED39880; телефон марка „НОКИЯ” с фабр. № 356791028844581; микровълнова фурна марка „LG”, модел МВ-4324В; 1 брой
телевизор марка „”Самсунг”, модел SDH-D900; СД плейър марка „DAEWOO”; електрическа отоплителна печка
марка „AYKO”, модел ACH-1208; катарама за мъжки колан с
орнаменти от двете страни; електрическа кана за топлене на вода; осем броя
дамски парфюма с неустановена марка; тостер с
неустановена марка; ютия на пара с неустановена марка; два броя мобилни
телефони марка „Сони Ериксон” неустановен модел; три
броя мобилни телефони марка „Самсунг” с неустановен
модел и един брой стационарен апарат, безжичен, с неустановени марка и модел.
От гардероб, който
се намирал в спалнята, Р. отнел 1700,00 евро, които били оставени от
свидетелката Е. във вътрешен джоб на мъжко сако.
След извършването
на кражбата, Р. занесъл парите и вещите в постройката, която обитавал, като по
този начин ги отнел противозаконно от пострадалата свидетелка.
В следващите
няколко дни Р. предлагал на различни лица да закупят отнетите от него вещи,
като им заявявал, че те били лично негови и донесени от чужбина.
На свидетеля Ю.М.
подсъдимият предложил телевизора марка „НЕО”, ютията и музикалния СД плейър.
Тъй като М. му казал, че няма нужда от тези вещи, той отказал на Р. да ги купи,
поради което подсъдимият го помолил да
остави вещите в жилищния блок, където живеел М. – бл. № 24 в ж.к. „Д-р Атанас
Москов” Свидетелят М. му обяснил, че в блока имало общо помещение, което
ползвали живущите там, поради което Р. оставил в него телевизора и СД прейъра.
На следващия ден
подсъдимият Р. подарил на свид. М. мобилен апарат „Самсунг”, модел SGH-d9000, както и два от дамските парфюми, които бил отнел от дома на Е..
Същия ден Р.
предложил на свид. Е.Й. да закупи телефонните
апарати, които бил отнел от дома на пострадалата свидетелка, но той отказал.
На 05.03.2016
година подсъдимият Р. помолил свид. Р.П. да го закара
с ползвания от него лек автомобил „БМВ” в гр. Ловеч, като му обещал, че ще му
заплати горивото до там и обратно. Свидетелят П. се съгласил и двамата отишли с
автомобила до блок № 24 в ж.к. „Д-р Атанас Москов”, където подсъдимият бил
оставил телевизора и СД плейъра. Р. слязъл от колата, след което изнесъл от
общото помещение отнетия от него телевизор и го натоварил в автомобила на П..
След това двамата отишли до квартирата на Р. ***, откъдето подсъдимият изнесъл
още микровълновата печка, електрическата печка марка „Айко”,
каната за топлене на вода, домашния безжичен телефон и три броя от мобилните
апарати.
След това двамата
потеглили с колата за с. Славяни, община Ловеч, където подсъдимият Р. предложил
на свидетеля Ф.А. да закупи част от вещите, които бил отнел предния ден от дома
на свид. Е..
Подсъдимият Р.
оставил на свид. А. микровълновата печка и мобилния
апарат марка „Нокия”, като в последствие А. продал
микровълновата печка на свид. И.К. *** за сумата от
60,00 лева, а мобилния апарат „Нокия” дал на свид. С.А.. На този свидетел Р. продал и плазмения
телевизор марка „Нео” за сумата от 60,00 лева.
След като се
върнали в гр. Севлиево, подсъдимият Р. дал на свид. Р.П.
електрическата печка „Айко” и музикалния СД плейър „DAEWOO”, за които вещи свидетелят му
дал сумата от 20,00 лева.
В последствие Р.
заминал за гр. Варна, където похарчил отнетите пари в различни казина, както и
тези, придобити от продажбата на отнетите вещи. По – късно се предал сам в
полицията в гр. Варна.
Видно от
материалите по делото с протоколи за доброволно предаване от различни дати
свидетелите С.А., Ю.М., Р.П. и И.К. върнали телевизора марка „НЕО”, един
мобилен апарат марка „Нокия”, един мобилен апарат
марка „Самсунг”, електрическата печка „Айко”; музикалния СД плейър „DAEWOO” и един брой микровълнова фурна
марка „LG”. Подсъдимият Р. предал
доброволно на разследващия полицай отнетата от него катарама за мъжки колан с орнаменти
от двете страни.
На 06.04.2016
година предадените вещи били върнати на собственика им – свид.
Т.Е..
Според
заключението на назначената по делото оценъчна експертиза стойността на
отнетите от подсъдимия вещи била общо 1356,00 лева.
Подсъдимият Р. призна изцяло фактите, изложени по – горе и
заяви, че признава вината си. Той не пожела да добави нищо след думите на своя
защитник, който пледира да му бъде наложено наказание, съобразено с тежкото
материално положение на подсъдимия и с факта, че той е съдействал за разкриване
извършителя на деянието като се е предал доброволно в полицейското управление в
гр. Варна.
Въз основа на
изложените по – горе фактически обстоятелства съдът прави следните правни
изводи: Деянието на подсъдимия се доказва по несъмнен начин от показанията на
посочените по – горе свидетели.
В подкрепа на
обвинението са и приложените по делото писмени доказателства: Протокол за оглед
на местопроизшествие – стр. 3 и 4, ведно с изготвения към него фотоалбум на
стр. 6-8 от ДП; протоколи за доброволно предаване на стр. 42-47; писмо от Теленор – стр. 71; писмо от Виваком,
ведно с 3 стр. разпечатки на стр. 72-74; гаранционна карта на стр. 77,
гаранционен лист, ведно с касов бон на стр. 78 и два броя разписки на стр. 79 и
80 от ДП.
Деянието е
извършено от подсъдимия Р. при условията на опасния рецидив по смисъла на чл.
29, ал. 1, б. „а” и „б”, което се обуславя от описаните по – горе осъждания на
подсъдимия.
След преценка на
изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и безспорните доказателствата в
полза на обвинението, съдът намира за установено по безспорен начин, че подс. Б.Р., след като че на 04.03.2016 година в гр.
Севлиево, от помещение на първи етаж от къща, намираща се на ул. „***” № 25,
собственост на Т.Ф.Е., при условията на опасния рецидив /чл. 29, ал. 1, б. „а”
и „б” от НК/, отнел чужди движими вещи – телевизор марка „NEO” 39 инча, модел LED39880, на стойност 440 лева;
телефон марка „НОКИЯ” с фабр. № 356791028844581, на
стойност 50,00 лева; микровълнова фурна марка „LG”, модел МВ-4324В, на стойност
70,00 лева; 1 брой телевизор марка „”Самсунг”, модел SDH-D900, на стойност 70,00 лева; СД
плейър марка „DAEWOO” на
стойност 50,00лв.; електрическа отоплителна печка марка „AYKO”, модел ACH-1208, на стойност 35,00 лева;
катарама за мъжки колан с орнаменти от двете страни на стойност 3,00лв.;
електрическа кана за топлене на вода на стойност 15,00 лева; осем броя дамски
парфюма с неустановена марка на стойност 48,00 лева; тостер
с неустановена марка на стойност 15,00 лева; ютия на пара с неустановена марка
на стойност 90,00лв.; два броя мобилни телефони марка „Сони
Ериксон” неустановен модел на стойност 140,00 лева; три броя мобилни телефони
марка „Самсунг” с неустановен модел на стойност
300,00 лева; един брой стационарен апарат, безжичен, с неустановени марка и
модел на стойност 30,00 лева, или всички вещи на обща стойност 1356,00 лева и
парична сума в размер на 1700,00 евро, от владението на Е., без съгласието й, с
намерение противозаконно да ги присвои, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т.
1 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.
Деянието е извършено от Р. при форма на вина пряк умисъл.
При определяне
вида и размера на наказанието на подс. Р. съдът взема
предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Извършеното
от подс. Р. е тежко престъпление по смисъла на НК,
което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност
предвид динамиката на извършване на такъв род престъпления. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът цени признаването на вината, изразено от подсъдимия
в хода на съдебното следствие и факта, че същият сам се е предал в полицията в
гр. Варна. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взема предвид предишните
осъждания на подсъдимия, които явно не са оказали възпиращ и възпитателен ефект
върху него, броят на отнетите вещи, тяхната висока стойност, голямата сума
пари, които са отнети от подсъдимия, и които не са възстановени на пострадалата
свидетелка и не на последно място наглостта, с която е извършено деянието,
предвид обстоятелството, че подсъдимият е живял на квартира в пристройка към
къщата, от която е откраднал вещите и парите.
При
процедурата по глава ХХVІІ от НПК и по – точно съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК, съдът, когато постановява
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, определя наказанието
“лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и
намалява така определеното наказание с 1/3. Преценката на изложените по – горе
фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, дадоха
на съда основание да приеме, че наказанието, което следва да се определи на подс. Р. за това престъпление е две години лишаване от
свобода. Размерът на наказанието бе определен след като съдът приспадна 1|/3 от
наказанието от три години лишаване от свобода, което счита, че би следвало да
понесе подсъдимия за извършеното от него деяние. В тази връзка съдът следва да
отбележи, че не намира наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, както твърди защитникът на подсъдимия, които да обусловят
приложението на чл. 58а, ал. 4 от НК. Именно поради това и съобразявайки разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия Б.Р. наказание от ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание същият следва да изтърпи първоначално в ЗАТВОР ИЛИ
ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, на основание
чл. 60, ал. 1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
След
определяне на наказанието и на основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачете
времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от
10.03.2016 година.
Съдът
счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК:
От пострадалия
свидетел Т.Ф.Е. *** е предявен граждански иск против подсъдимия Б.Р., с който
същата претендира Р. да й заплати обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди в резултат на престъплението, за което е предаден на съд, в
размер на сумата от 4405,91 лева, платими ведно със законната лихва, начиная от 04.03.2016 година до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски за адвокат в размер на 300,00
лева..
Съдът намира, че искът, с който се претендират
имуществени вреди в размер на 4405,91 лева е основателен и доказан в пълен
размер, тъй като по делото безспорно се установи, че в резултат на престъпното
деяние на подсъдимия Б.Р. на свидетелката Е. са причинени имуществени вреди на
стойност 4405,91 лева, представляващи стойността на невъзстановените й вещи,
както и на отнетите 1700,00 евро. Видно от материалите по делото до настоящия
момент подсъдимият не е възстановил тази сума на Е., поради което той бе осъден
да заплати на Т.Ф.Е. сумата от 4405,91лв. /четири хиляди четиристотин и пет
лева и деветдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 04.03.2016 година до окончателното й изплащане,
както и направените от нея разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на
300,00 лева.
Подсъдимият Б.А.Р. следва да заплати по сметка на
Районен съд гр. Севлиево държавна такса върху гражданския иск в размер на
сумата от 176,24лв. /сто седемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/,
както и по сметка на ОД на МВР гр. Габрово направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на сумата от 129,92лв. /сто двадесет и девет
лева и деветдесет и две стотинки/.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: