№ 26
гр. София, 05.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503631 по описа за 2022 година
за да постанови определение, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
С определение от 10.10.2022г, постановено по гр.д. № 384 /2022г , СОС, ІІІ
първоинстанционен граждански състав, е прекратил производството по делото и е
върнал ИМ на Община Костенец, поради наличие на друг ред за ангажиране
отговорността на ответника.
Определението на СОС от 10.10.2022г се обжалва с частна жалба от Община
Костенец , като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че
определението на СОС не е мотивирано. Поддържа още, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, че не са налице предпоставките на ЗФУКПС за ангажиране
отговорността на ответника, а същият е причинил вреди на ищеца.Поддържа, че
ответникът като кмет на Община Костенец е допуснал нарушение на ЗМСМА, което е
в причинна връзка с вреди, търпени от общината. Счита, че отговорността по ЗЗД и по
ЗФУКПС се реализира на различни основания и не се припокрива. Отделно от това
смята, че съдът след като е изпратил исковата молба за отговор по реда на чл.130 от
ГПК е приел производството за допустимо и няма основание в по-късен етап да
прекратява същото като недопустимо. Моли въззивната инстанция да отмени
определението на СОС и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По делото не е депозиран отговор на частната жалба от ответника Р. Р..
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана да
1
обжалва определението страна, имаща правен интерес от обжалването , поради което
производството по жалбата се явява процесуално допустимо.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство е било образувано пред СОС по предявен
осъдителен иск от Община Костенец против Р. Р., бивш кмет на общината, за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, с наведени твърдения за
това, че ответникът носи отговорност по реда на чл. 23,т.1 и т.4 от ЗДФИ. Твърди, че
ответникът е сключвал договори, по които общината е била неизправна страна и е
заплащала суми, че са приети за плащане фактури, без договори между издателите и
общината , че общината е платила лихви за забавени плащания към НАП и ДДС.
Поддържа,че тези плащания-са вреди, претърпени от противоправно поведение на
ответника, представляващо нарушение на ЗМСМА.
В депозирано уточнение на исковата молба ищецът е конкретизирал своите
искове по период и размери и е посочил, че ответникът в качеството на кмет е
сключвал договори, приемал фактури и е възлагал работа в разрез със ЗМСМА, в
резултат на което се е стигнало до осъждане на общината за заплащане на лихви, такси
и адвокатски възнаграждения, които са могли да бъдат избегнати.
С обжалваното определение съставът на СОС е прекратил производството по
делото, като е приел, че иска е недопустим, тъй като отговорността на
ръководителите на организации в публичния сектор е уредена в чл. 21,ал.5 от ЗФУКПС
и се осъществява по реда на ЗАНН.
Настоящият състав намира, че неправилно СОС е прекратил производството по
делото.
На първо място прекратяването на производството е преждеверменно, тъй като
исковата молба е нередовно и съдът не може обективно да извърши преценка на
допустимостта на производството, тъй като не е ясно с какъв иск е сезиран.
В исковата молба са изложени твърдения, както за реализиране на отговорност на
ответника по ЗДФИ, евентуално по ЗФУКПС, така и за ангажиране на неговата
гражданска отговорност за вреди по реда на ЗЗД.
Следва да бъде дадена възможност на ищеца да посочи фактите, които пораждат
неговата искова претенция, които пораждат спора с ответника. Дали същият
противоправно е увредил ищеца като ищецът следва да наведе твърдения за това кои
конкретни императивни разпоредби ответникът е нарушил, какви вреди е причинил и
как се установява причинната връзка между противоправните действия на ответника и
вредите или се твърди нарушение по реда на ЗДФИ, констатирано с надлежна
инспекция и акт или се твърди, че вредите са причинени като ръководител на
публична бюджетно финансирана организация във връзка с разходването на публични
средства. При липса на еднозначни и достатъчни твърдения за правопораждащите
2
спора между страните факти съдът не може да прецени с какъв иск е сезиран и
компетентен ли е да разгледа същия.
В случая не може да се приеме, че ищецът е заявил твърдения за всички факти,
пораждащи деликтна отговорност на ответника, в какъвто смисъл може да се тълкува
заявеното в частната жалба относно предявения иск. Ако се установи, че се търси
гражданска- деликтна- отговорност на ответника, то въпросът дали твърденията на
ищеца са верни или не, е въпрос на основателност на исковете. Ищецът , ако твърди
основания за ангажиране на деликтна отговорност, то това са гражданскоправни
искове, с които гражданския съд е сезиран и по които дължи произнасяне.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема,че неправилно и
преждевременно СОС е приел, че предявените искове по делото са недопустими и е
прекратил производството по същите. Така постановеното определение следва да бъде
отменено и делото върнато на СОС.
С оглед на изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 10.10.2022г. по гр.д. № 384/2022г. на Софийски
окръжен съд, с което е прекратено, на основание чл.130 от ГПК, производството по
делото и
ВРЪЩА делото на СОС, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3