Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        30.11.2018г.                                Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                               Граждански състав

На 14.11.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №112 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК.

Искът е предявен от Ж.Г.И. *** срещу Б.С.К. ***. В исковата молба се твърди, че страните са живеели на семейни начала. От съжителството им се родили децата М.Б.С. и Т.Б.С.. През 2016г. страните заминали да работят в Г., където отношението на ответника към ищцата се променило и през месец март 2017г. ищцата се върнала при децата си в България. Оттогава страните живеели разделени и само ищцата полагала грижи за децата. Ищцата отново ходила да работи в Г., а впоследствие и в Чехия. Ответникът не проявявал интерес към децата, като нито полагал грижи, нито заплащал издръжка за тях. За периода на раздялата им ответникът веднъж закупил дрехи на децата на обща стойност 200,00лв. и веднъж изпратил на дъщеря им 40 евро. Детето М. било в девети клас, а детето Т. – в четвърти, като посещавал и тренировки по футбол. Средствата, които осигурявала ищцата не били достатъчни за издръжката на децата, които имали ежедневни нужди. От друга страна ответникът работел в Г. и получавал месечно около 2000,00лв. Ищцата счита, че е необходимо да се уредят въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, режимът за лични контакти и издръжката им.

Излагайки тези обстоятелства ищцата моли съда да постанови упражняването на родителските права над родените от съжителството деца М.Б.С. и Т.Б.С. да бъде предоставено на майката, да бъде определен адрес за местоживеене на децата – адресът на майката, и съдът да определи режим на лични контакти на бащата с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 20,00ч. на неделния ден, с преспиване, както и 7 дни през зимата и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по друго време по взаимно съгласие на родителите. Моли съда да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето М. в размер на 200,00лв., а за детето Т. – 180,00лв., считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Моли съда да осъди ответника да заплати месечна издръжка в посочения размер за двете деца за една година назад считано от завеждане на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор, изразява становище, че предявените искове са допустими. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че страните са живели на семейни начала и имат две деца. Не оспорва обстоятелството, че страните са разделени от месец март 2017г., макар и не поради причините, изложени от ищцата. Оспорва твърденията на ищцата, че не полага грижи за децата и не се интересува от тях. Твърди, че е изпращал пари на децата чрез трети лица и чрез „Western Union“. Ответникът изразява съгласие упражняването на родителските права над двете деца да бъде предоставено на майката, като адресът за местоживеене на децата да бъде адресът на майката. Не възразява срещу искания режим за лични контакти, като претендира периодът за лични контакти с децата през лятото да бъде за 30 дни, вместо за 20. По отношението на искането за присъждане на издръжка, възразява срещу претендирания размер, като твърди, че не разполага със толкова средства, колкото ищцата е посочила. Освен това в Г. има много по-големи разходи, отколкото ищцата в България. Счита, че претенцията за издръжка е завишена по размер, а за издръжка за минало време е неоснователна.

Дирекция “Социално подпомагане” гр.Г. представя социален доклад, който съдът е приложил към делото.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От представените и приети като писмени доказателства по делото копия на: Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0032/09.04.2002г. на гр.Г.; Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0054/12.06.2007г. на гр.Г. се установява, че страните са родители на децата М.Б.С. на 16 години и Т.Б.С. на 11 години.

На основание чл.59, ал.6 във връзка с чл.127, ал.2 СК съдът изслуша ищцата в съдебно заседание, като тя потвърди изложеното в исковата молба. Същата се грижи за децата и за новороденото си дете от друг мъж, с когото съжителства към настоящия момент. Всички живеят в едно домакинство с майката на ищцата и нейната баба, като по този начин и с техните доходи съумяват да се справят с издръжката на децата. Ответникът почти не се интересувал за децата, рядко контактувал с тях по телефона. Не си идвал в България, като децата през лятото го посещавали в Г.. Ищцата не възпрепятствала контактите на децата с бащата. За периода на раздялата ответникът изпратил няколко пъти средства, в повечето случаи по настояване на децата – Януари месец изпратил 30,00 евро и телефон за детето Т.; Юни месец изпратил 40 евро. През месец Септември изпратил 100 евро на сестра си, която с тях купила на децата дрехи за училище. През месец октомври изпратил 50 евро по негов приятел за детето М., която била болна.

Въпреки изричните указания на съда ответникът не се яви в съдебно заседание за лично изслушване.

За установяване на фактическите обстоятелства по делото бяха допуснати гласни доказателства.

От показанията на свидетелката М.Г.Н. - майка на ищцата, се установява, че страните са живели заедно и когато са заминали да работят в Г. през септември 2016г., са се разделили. Окончателно се разделили през март 2017г. През това време децата са живели при свидетелката, а страните са изпращали пари, за да ги гледа. След това ищцата се е върнала в България, за да се грижи за децата. Заминала е за Чехия за няколко месеца да работи, като е изпращала различни суми на свидетелката за издръжката на децата. По Коледа миналата година се е върнала окончателно и сега живеят заедно в едно домакинство. Ответникът изпращал пари няколко пъти за децата, различни суми. Това се случило когато детето М. била болна – през миналия септември. Тогава изпратил 30 евро и след това 40 евро. Изпратил веднъж 100 евро за децата, но още когато страните са били заедно в Г.. Откакто били разделени, не е изпращал пари. Ищцата с помощта на свидетелката се грижели за децата.

От показанията на свидетелката В.Д.И. се установява, че същата е работела заедно със страните в Г.. Свидетелката работела на сезонна работа за три месеца и страните също заминали да работят по този начин. Впоследствие обаче ответникът си намерил постоянна работа и към настоящия момент продължава да работи там. Докато били в Г. страните се разделили. Ответникът изпращал пари на майката на ищцата за издръжката на децата. Обикновено изпращал парите по банков път, но когато някой техен познат се връщал в България, ответникът пращал парите по него. Ответникът споделял със свидетелката, че възнамерява да изпраща пари и подаръци за децата, но свидетелката не е виждала какви суми е изпращал. По-миналата година изпратил пари за учебници и дрехи на децата през септември месец. Ответникът изпратил пари на сестра си, която да купи на децата дрехи и други необходими неща “по-миналата година“.

От показанията на свидетеля В.А.С. се установява, че същият познава страните и им е помогнал с работата в Г.. Свидетелят живее трайно в Г. и там е бил заедно със страните, когато те са отишли да работят. В момента ответникът работел на постоянна работа – режел отпадъци. Ответникът изпратил по свидетеля един мобилен телефон, за да го предаде на детето Т.. Това се случило през пролетта на тази година. Свидетелят виждал как ответникът изпращал пари по „Western Union“, но не е виждал за какви суми става въпрос. Не знаел какви доходи има ответника, но знаел, че плаща за квартира около 170-180 евро и за ток и вода около 200-250 евро месечно. Свидетелят знаел, че ответникът пращал пари за децата по други хора, които се връщали в България, за да спести от банкови такси. Сега ответникът поръчал на свидетеля да търси “П.“ за детето Т.. След раздялата на страните, ответникът продължил да се интересува за децата и ги вземал през лятото при него на море.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, след преценка по реда на чл.172 ГПК относно показанията на М.Г.Н., тъй като същите отразяват преките впечатления на свидетелите от отношенията между страните и отношенията им с децата. Действително между показанията на отделните свидетели има известни неточности и противоречия, относно сумите, които ответникът е предоставял на децата, но това е в резултат от факта, че различните свидетели имат впечатления за различни периоди от време и различни ситуации. В това отношение съдът намира за най-достоверни показанията на  М.Г.Н., тъй като същата живее с децата в едно домакинство, има най-близки взаимоотношения с децата и с родителите и макар да е майка на ищцата, свидетелката не демонстрира негативно отношение към ответника. Другите свидетели нямат толкова конкретни впечатления. 

На основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето съдът изслуша децата М.Б.С. и Т.Б.С. в присъствието на социален работник от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Г. в специално пригоденото за това помещение “Синя стая” към РУП-Г.. Децата споделиха, че живеят с майка си, като се чувстват добре и спокойни в дома им. С баща си се виждат през лятото, когато ходят при него в Г.. През останалото време контактуват по телефона, но той не ги търси, а те го търсят. Бащата не се сещал за тях, дори за рождения ден на детето М. той не й се обадил да я поздрави. Детето Т. било обидено на баща си и не искало да разговаря с него, тъй като той му обещал „Плейстейшън“, но го излъгал и не му купил. На детето М. бащата обещал да изпрати пари, но не изпратил. Детето искало баща му да му купи преса за коса и дрехи, но бащата отказал. Бащата само обещавал, но „все няма пари“. Детето М. сподели разочарованието си от бащата, че когато е била болна през септември месец, бащата е идвал в България да си купува кола, но не е дошъл да я види. Децата се справят в училище, като детето М. се затруднява по математика и има по-нисък успех, а детето Т. е отличник. Майката е осигурила допълнителни уроци за детето М.. Когато децата са живели с бащата е трябвало да се крият, за да пият кока-кола или да ядат лакомства, защото той не им разрешавал, като децата са оставали с впечатлението, че е искал храната за себе си.  

От представения по делото социален доклад на Д”СП”-Г. се установява, че за децата М.Б.С. и Т.Б.С. се грижи майката с помощта на бабата и прабабата по майчина линия. Същата е предоставила на децата добри битови условия и децата израстват в благоприятна семейна среда. Майката притежава нужния родителски капацитет и възможности да задоволява потребностите на децата. Емоционалната връзка на децата с бащата не е прекъсната.

Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на децата. От разпитаните по делото свидетели, от изслушването на децата и от социалния доклад на Д”СП” безспорно се установи, че за периода на фактическата раздяла между страните, децата са останали да живеят при майката, която към настоящия момент изцяло полага грижи за отглеждането и възпитанието им.

И двете страни считат, че по-пригодния родител за упражняването на родителските права над децата е майката, която и към настоящия момент фактически ги упражнява. Предвид изложеното и с оглед становището на страните, съдът намира, че в интерес на децата е да предостави упражняването на родителските права на ищцата. Определящ в случая е интересът на децата и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск за по-лесно преодоляване на раздялата на родителите. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на децата – адресът на майката.

Относно режима на лични контакти на бащата с децата, съдът намира, че следва да определи такъв, съобразно исканията на страните и обичайната съдебна практика, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 20,00ч. на неделния ден, с преспиване, както и 7 дни през зимата и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по друго време по взаимно съгласие на родителите.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.142 от СК Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

 Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на децата, като трябва да бъдат преценени внимателно възможностите на родителите да осигуряват издръжка.

Нуждите на децата, за които се търси издръжката, е самостоятелен необвързан от възможностите критерий за размера на издръжката. Това са потребностите, остойностени като средства за отглеждане и възпитаване на децата, средства за задоволяване всестранните потребности по изграждането на личността им.

За осигуряване на ежедневните нужди на децата са необходими средства, които следва да се поделят между родителите в зависимост от техните възможности и от грижите, които полагат за децата. Децата се нуждаят от грижите и на двамата си родители при изграждането им като личност и въпреки, че това не може да се компенсира с пари, съдът счита, че майката, който упражнява тези грижи, следва да поеме част от необходимата издръжка, по-малка от тази на другия родител.

От представените по делото копия на Удостоверение №262/08.01.2018г. на ПГЕЕ гр.Г. и Удостоверение №168/08.01.2018г. на Второ основно училище „Хр.Ботев“ гр.Г. се установява, че детето М. е ученичка в девети клас, а детето Т. е ученик в четвърти клас.

От представената по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ищцата и копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0832/09.05.2018г. на гр.Стара Загора е видно, че ищцата не работи по трудов договор, има малко дете, за което се грижи и също следва да издържа. Въпреки изричните указания на съда ответникът не представи документ за доходите си и декларация за имотно състояние, поради което съдът на основание чл.161 ГПК приема, че същият не дължи издръжка на други низходящи и предвид факта, че работи в Г., получава доходи над средните за страната.

 Размерът на минималната работна заплата за страната за 2018г. е определен на 510,00лв., което означава, че минималната издръжка за едно дете е в размер на 127,50лв. Предвид изложеното, и с оглед потребностите на детето М.Б.С., с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие и възможностите на дължащия издръжка, съдът намира, че за него е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 350,00лв., от които ответникът следва да заплаща 180,00лв., а останалата част от сумата следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждане и възпитаване на детето. В останалата му част искът за определяне на месечна издръжка над присъдените до претендираните 200,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед потребностите на детето Т.Б.С., с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие и възможностите на дължащия издръжка, съдът намира, че за него е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 300,00лв., от които ответникът следва да заплаща 160,00лв., а останалата част от сумата следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждане и възпитаване на детето. В останалата му част искът за определяне на месечна издръжка над присъдените до претендираните 180,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

От събраните по делото доказателства се установи, че през времето на фактическата раздяла преимуществено майката е осигурявала средства за издръжката на децата – за храна, консумативи, дрехи, обувки. Установено бе, че страните са се разделили през месец март 2017г. За установяване твърденията на ответника, че е предоставял редовно средства на децата, е прието като писмено доказателство писмо с изх.№528518/07.11.2018г. на „Юробанк България“ АД, ведно с приложени документи, от което е видно, че за процесния период – една година преди подаване на исковата молба, ответникът е изпратил пари чрез системата „Western union“ на майката на ищцата на 07.03.2017г. – 40 евро и на 15.03.2017г. – 50 евро. Освен тези средства, които съдът приема, че са били предназначени за децата, ответникът е изпратил средствата, за които ищцата изрично направи признание, а именно – през месец януари 2018г. - 30,00 евро и телефон за детето Т.; през месец юни  -  40 евро; през месец септември - 100 евро на сестрата на ответника; през месец октомври - 50 евро. Относно изпратения мобилен телефон, съдът намира, че това е подарък извън дължимата издръжка на детето, поради което не следва да приспада стойността му. Макар свидетелите по делото - В.Д.И. и В.А.С. да твърдят, че много често ответникът е изпращал средства на децата, техните твърдения са доста неопределени, Д.лкото свидетелите не могат да посочат нито времето на изпращане на средствата, нито сумите, а освен това често свидетелите споменават време отпреди процесния период – „по-миналата година“. Поради тази причина съдът приема, че за процесния период – 07.03.2017г. – 07.03.2018г. ответникът е предоставил за издръжка на децата общо сумата от 310,00 евро, които се равняват на 606,31лв.

 Поради изложеното съдът намира за основателно искането за присъждане на издръжка за минал период, който според чл.149 СК може да бъде най-много за една година, предхождаща датата на завеждане на исковата молба. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата като майка и законен представител на децата М.Б.С. и Т.Б.С. сумата от 4080,00лв. представляваща месечната издръжка за детето М. в размер на 180,00лв. и за детето Т. в размер на 160,00лв. за дванадесет месеца назад преди завеждане на исковата молба в съда. От тази сума следва да бъде приспадната сумата от 606,31лв., която сума ответникът е дал за децата през процесния период, т.е. сумата, която ответникът следва да заплати на ищцата е 3473,69лв. В останалата му част искът за определяне на издръжка за минало време над присъдените до претендираните по 200лв. месечно за детето М. и по 180лв. месечно за детето Т. за една година назад преди подаване на исковата молба следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищцата съдебни и деловодни разноски съобразно уважената част от иска. Поради тази причина ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 500лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса съобразно уважената част от исковете.

Ответникът следва да заплати и държавна такса съобразно размера на определената издръжка.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху детето М.Б.С., ЕГН ********** и детето Т.Б.С., ЕГН ********** на майката – Ж.Г.И. с ЕГН **********,***, като определя адрес за местоживеене на децата – адресът на майката.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Б.С.К., ЕГН ********** ***, с децата М.Б.С. и Т.Б.С., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 20,00ч. на неделния ден, с преспиване, както и 7/седем/ дни през зимата и 30 /тридесет/ дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по друго време по взаимно съгласие на родителите.

ОСЪЖДА Б.С.К. с п.а. и ЕГН да заплаща ежемесечна издръжка за детето М.Б.С. с посочено ЕГН, чрез нейната майка и законен представител Ж.Г.И. с п.а. и ЕГН, в размер на 180,00лв. /сто и осемдесет лева/, считано от подаване на исковата молба в съда – 07.03.2018г. до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за определяне на месечна издръжка над присъдените до претендираните 200лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.С.К. с п.а. и ЕГН да заплаща ежемесечна издръжка за детето Т.Б.С. с посочено ЕГН, чрез неговата майка и законен представител Ж.Г.И. с п.а. и ЕГН, в размер на 160,00лв. /сто и шестдесет лева/, считано от подаване на исковата молба в съда – 07.03.2018г. до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за определяне на месечна издръжка над присъдените до претендираните 180лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.С.К. с п.а. и ЕГН да заплати на децата М.Б.С. и Т.Б.С. с посочено ЕГН, чрез тяхната майка и законен представител Ж.Г.И. с п.а. и ЕГН сумата от 3473,69лв. /три хиляди четиристотин седемдесет и три лева и 69 стотинки/, представляваща месечната издръжка за децата за периода от 07.03.2017г. до 07.03.2018г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част над присъдените до претендираните по 200,00лв. месечно за детето М. и по 180,00лв. месечно за детето Т. за една година назад преди подаване на исковата молба, като неоснователен.

 ОСЪЖДА  Б.С.К. с п.а. и ЕГН да заплати на Ж.Г.И. с п.а. и ЕГН сумата от 500,00лв. /петстотин лева/, представляваща съдебни и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Б.С.К. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса, съобразно размера на определената издръжка в размер на общо 628,55лв. /шестстотин двадесет и осем лева и 55 стотинки/ по сметка на Районен съд - Г..

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: