Р Е Ш Е Н И Е
№: 1390 21.10.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осми октомври, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1675 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на Регионална дирекция за национален
строителен контрол (РДНСК)-Бургас, чрез главен
експерт юрист А.К., против решение № 782/06.07.2020г., постановено по НАХД № 363/2020г.
на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № Б-17/29.11.2019г.,
издадено от началника на РДНСК-Бургас, с което за нарушение на чл.148, ал.4, изр.3
от Закона за устройство на територията (ЗУТ), на основание чл.232, ал.1, т.5
предл.2 от ЗУТ, на С.К.Р., ЕГН-**********, е наложена глоба в размер на 1000
лева
В сезиращата жалба се твърди, че
съдебното решение е необосновано и постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби на ЗУТ. Счита се, че след като в заявлението е
поискано съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти, както и да
бъде издадено разрешение за строеж, ответникът по касация в качеството му
главен архитект на общината е следвало да издаде разрешението едновременно с
одобряването на проектите. Освен това е изтекъл и 7-дневният срок за
произнасяне. За неправилен е счетен мотивът на районния съд, че заявлението за
издаване разрешение за строеж е било нередовно до заплащането на дължимата
такса, защото такова понятие „нередовно“ не съществува в ЗУТ, а субсидиарно
използване на АПК е неприложимо. От касационната инстанция се иска да отмени
оспорвания съдебен акт и да потвърди НП. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно
заседание касаторът се представлява от юрисконсулт А.К., която поддържа жалбата
на изложените основания
Ответникът по касация – С.К.Р., ЕГН-**********,***, чрез
пълномощника си адвокат Панталей Солинков, представя писмен отговор в което
оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Редовно уведомен, не се явява и не
изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Бургас дава
заключение за основателност на оспорването и пледира решението на районния съд
да бъде отменено, като се остави в сила издаденото НП.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните
съображения:
Районен съд - Бургас, с решение № 782/06.07.2020г. по НАХД № 363/2020г., е
отменил НП № Б-17/29.11.2019г. на РДНСК-Бургас, с което на С.Р. на основание чл.232,
ал.1, т.5 предл.2 от ЗУТ е наложена глоба 1000лв. за извършено административно
нарушение по чл.148, ал.4, изр.3 от ЗУТ, а именно, че в качеството си главен
архитект на Община Созопол е издал разрешение за строеж № 102/05.08.2019г. за:
„Преустройство на пансион „Хостел“, в жилищна сграда“, в УПИ VII-1825, кв.44, (ПИ
67800.504.289 по КК), по плана на гр.Созопол, извън законовия срок. Със
заявление вх.№ УТ-2112-169 от 10.06.2019г. било поискано да бъдат съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти и да бъде издадено разрешение за този строеж,
като това трябвало да бъде извършено едновременно, но инвестиционните проекти
са били одобрени на 27.06.2019г., а разрешението за строеж било издадено на 05.08.2019г.,
т.е. повече от един месец след установения срок в чл.148, ал.4, изр.3 от ЗУТ.
За
да постанови решението си районният съд е приел, че НП е издадено от
оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган в срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН. Въпреки това съдът е счел, че Р. не е извършил от
обективна страна вмененото му нарушение, тъй като заявление вх.№ УТ-2112-169 от
10.06.2019г., с което е поискано да бъдат съгласувани и одобрени инвестиционни
проекти, и да бъде издадено разрешението за строеж, към момента на подаването е
било нередовно, тъй като не е била заплатена таксата за тази услуга. Таксата била
заплатена едва на 31.07.2019г., новото искане на заявителя постъпило в общината на 05.08.2019г. и
разрешението за строеж било издадено на същия ден, напълно законосъобразно и в
предвидения в закона срок. При тези мотиви Районен съд - Бургас е отменил
атакуваното наказателно постановление.
Чл.63 от ЗАНН предвижда, че решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд, довели до отмяна на
издаденото наказателно постановление. Правилно е прието, че деянието, за което
е санкциониран Р. е несъставомерно.
Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.4 от ЗУТ: „Разрешението за строеж се
издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен
инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж
да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал.
2. Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на
инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешение за
строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се
издава при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство.
Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото
заявление, когато има одобрен инвестиционен проект“.
Съгласно чл.232, ал.1, т.5 от ЗУТ: „Наказва
се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице, което: в срок, определен с нормативен акт: не се
произнесе по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени
планове и техни изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти
и издаване на разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни
книжа, скици, визи за проектиране и други; не извърши проверки или други
технически услуги; не отговори на постъпила жалба; не препрати искането,
съответно жалбата на компетентния орган.“.
В качеството на главен архитект ответникът по касация притежава
компетентността по чл.148, ал.2 от ЗУТ за издаване на разрешения за строеж. В
случая, не е налице осъществен състав на твърдяното административно нарушение,
не е налице и виновно поведение от негова страна, тъй като към момента на
подаване на заявлението и одобряване на инвестиционните проекти не е била
платена дължимата такса за това. Тази такса е дължима на основание § 3, ал.1 от
ДР на ЗУТ и като такса за технически услуги по смисъла на Раздел VІ, глава
Трета от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), подлежи на заплащане при
предявяване на искането, съгласно чл.105 от ЗМДТ.
Ето защо, след като дължимата такса за издаване на разрешение за строеж не
е била платена към момента на подаване на заявлението и одобряване на
инвестиционните проекти, е нямало как да бъде издадено исканото разрешение за
строеж. В случая след заплащането на таксата, главният архитект на Община Созопол,
в изпълнение на своите задължения е издал в приложимия 7-дн. срок по чл.148,
ал.4, изр.последно от ЗУТ исканото разрешение за строеж и не е извършил
вмененото му административно нарушение. Не следва да бъдат коментирани
възраженията на касатора, че при неплатени такси не е следвало да бъдат
одобрявани и проектите, тъй като не това е предмет на процесното нарушение.
В допълнение на изложеното, следва да се има в предвид и че съгласно
чл.148, ал.4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава едновременно с
одобряването на проектите, но само ако това е поискано в заявлението. Видно от
представеното по преписката заявление вх.№ УТ-2112-169 от 10.06.2019г., в него
е поискано съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, както и издаването
на разрешение за строеж, но няма изричен текст това да бъде извършено
едновременно. След като самият заявител не е поискал в заявлението си такова
едновременно издаване, главният архитект не е дължал и такова произнасяне. Той
е следвало да се произнесе в 7-дн. срок по чл.148, ал.4, изр.последно от ЗУТ и
в действителност този срок е бил спазен след заплащането на дължимата държавна
такса.
Предвид горното, настоящата
инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство
решение на Районен съд - Бургас е валидно, правилно и законосъобразно,
съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 782/06.07.2020г.,
постановено по НАХД № 363/2020г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.