Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.11.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на осми ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при
участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурор Ангел Попколев,
като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 3324 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С Присъда от 16.06.2016г.,
постановена от СРС, НО, 17-ти състав по НОХД 8516/2014г., съдът е признал
подсъдимият Й.С.Т. за ВИНОВЕН в това, че в края на 2009 г., в гр. София, с цел
да набави за себе си имотна облага, изразяваща се в общата сума предадена му от
С.В.Т., а именно 80 807,41 лв., възбудил у С.Т. заблуждение, че ще й закупи и
докара от Германия два автомобила - брониран автомобил марка „Фолксваген“ и
джип, марка „БМВ“, модел „Х-5“ и до 28.02.2011 г., поддържал това заблуждение у
С.Т., като й давал периодични многократни обещания в телефонни и лични
разговори, като за тази цел получил в офиса на С.Т. парични средства на обща
стойност 80 807.41 лв., с което причинил на С.Т. имотна вреда в същия размер,
която е повече от размера на 336.7 минимални работни заплати за страната, за
периода от 2009 г. до 28.02.2011 г. и причинената вреда е в големи размери,
като паричните средства са били платени както следва:
• На
02.01.2010 г. в гр. София, в офиса ка дружество „С- ***“ ООД, на адрес гр.
София. бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 6 000 евро, с левова
равностойност 11 734.98 лв. ;
• На
06.01.2010 г. в гр. София, в офиса на дружество „С- ***“ ООД, на адрес гр.
София, бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 8 000 евро, с левова
равностойност 15 646.64 лв.;
• На
27.02.2010 г. в гр. София, в офиса на дружество „С- ***“ ООД, на адрес гр.
София, бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 6 000 евро, с левова
равностойност 11 734.98 лв.;
• На
03.01.2011 г. гр. София, в офиса на дружество „С- ***“ ООД, на адрес гр. София,
бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 3 000 евро с левова
равностойност 5 867.49 лв.;
• В
края на месец януари 2011 г. гр. София, в офиса на дружество „С- ***“ ООД, на
адрес гр. София, бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 4000 евро с
левова равностойност 7 823.32 лв.;
• На
28.02.2011 г. в гр. София, в офиса на дружество „С- ***“ ООД, на адрес гр.
София, бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 28 000 лв.;
поради което и на основание чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
определеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда съдът е осъдил
подсъдимия Й.С.Т. /със снета самоличност/ да заплати на гражданския ищец С.В.Т.
причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 80 807.41 лева,
ведно със законната лихва върху тях от 28.02.2011г. до окончателното изплащане
на сумата.
С оглед изхода на делото съдът е
осъдил подсъдимия Й.С.Т. /със снета самоличност/ да заплати разноски по делото
в досъдебното производство в размер на 80.00 лева в полза на Държавата по
сметка на СДВР, както и разноски в съдебното производство в размер на 80.00
лева, по сметка на СРС, и сумата от 3232.30 лева, представляваща държавна такса
от 4 % върху уважената част на гражданския иск, по сметка на СРС.
Срещу така постановената присъда
е постъпила Жалба от адв. Й.В., упълномощен защитник на подсъдимия Й.С.Т. в
която се сочи, че присъдата на СРС е постановена в грубо нарушение на
процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е явно необоснована,
а наложеното на подзащитния й наказание е явно несправедливо. Гражданският иск
също бил уважен в нарушение на закона. В заключение са прави искане за отмяна
на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
Постъпило е и Допълнително
изложение към жалба с дата 06.10.2017г. в което отново се излагат съображения
за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушения на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В заключение
се прави искане за връщане на делото на първоинстанционния съд, алтернативно се
иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, като респективно бъде
отхвърлен и предявения граждански иск.
В съдебното заседание по делото
защитата на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея и не прави
доказателствени искания и искания за отвод
Прокурорът от своя страна оспорва
жалбата и не сочи нови доказателства.
Повереникът на ГИ и ЧО оспорва
жалбата и не прави искания за събиране на нови доказателства.
В хода по същество адв. В. излага
подробно съображенията си за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, свързани с допуснатото от СРС изменение на обвинението, като отново
прави искане за връщане на делото на първата инстанция за отстраняването им.
Алтернативно защитата излага подробни съображения за неправилността на
присъдата, като прави подробен разбор на доказателствата. Излагат се
съображения и за явната несправедливост на наказанието, като се сочи, че са
налице основания за прилагане на чл. 55 от НК.
Прокурорът счита, че в хода на
съдебното следствие са събрани доказателства от които се установява, както
реализацията на престъплението, така и авторството на същото. Счита, че не може
да има съмнение относно субективния и обективния елемент на деянието. Присъдата
била постановена при отсъствие на процесуални нарушения и при правилна
индивидуализация на наказанието, като моли същата да бъде потвърдена в цялост.
Адв. К., повереник на ГИ и ЧО
моли присъдата на СРС да бъде оставена в сила като законосъобразна. Счита, че
не са допуснати съществените процесуални нарушения, твърдяни от защитата, като
счита, че деянието се доказва от събраните по делото доказателства. В
заключение моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.
Подсъдимият Т. лично в своя
защита заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат и няма какво да добави.
В последната си дума подсъдимият Т.
заявява, че се надява на справедливо решение.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълненията към нея, както и
изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда
намира, че в производството пред първоинстанционния съд са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита но подсъдимия, които дават основание на настоящия състав за отмяна на
присъдата и връщане на делото на друг състав на Софийски районен съд.
Софийска районна прокуратура е
повдигнала срещу Й.С. Т. с внесен от същата Обвинителен акт обвинение за извършено
от същия престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК за това, че през периода от 02.01.2010 година до 28.02.2011 година,
в офиса на фирма “С ***” ООД със собственик и управител С.В.Т., на адрес *** -
партер, при условията на продължавано престъпление, когато с шест деяния, които
осъществяват заедно или поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави
за себе си имотна облага - общата сума на дадените от Т. в периода пари - 80 807,
41 лева /осемдесет хиляди осемстотин и седем лева и 0,41 ст./, възбудил у С.В.Т.
заблуждение, че ще и закупи и докара от Германия два автомобила - брониран
автомобил - марка “Фолксваген” и джип марка “БМВ”, модел “X 5” и поддържал това
заблуждение у С.В.Т., като и давал периодични многократни обещания в телефонни
и лични разговори в периода от 02.01.2010 година до 28.02.2011 година и в
кратък период до неустановена дата след 28.02.2011 г., като за тази цел получил
в офиса на С.Т. парични средства на обща стойност 80 807, 41 лева /осемдесет
хиляди осемстотин и седем лева и 0,41 ст./, с което причинил на С.Т. имотна
вреда в размер 80 807, 41 лева /осемдесет хиляди осемстотин и седем лева и 0,41
ст./ повече от размера на 336,7 минимални работни заплати за страната за
периода от 02.01.2010 година до 28.02.2011 година както следва :
1. На 02.01.2010 година , в офиса на фирма “С ***” ООД, на
адрес гр. София, бул. “********- партер, с цел да набави за себе си имотна
облага - 6000.00 евро - левова равностойност в лева 11734, 98 лева, възбудил у С.В.Т.
заблуждение, че ще и закупи и докара от Германия два автомобила - брониран
автомобил - марка “Фолксваген” и джип марка “БМВ”, модел “X 5” и поддържал това
заблуждение до 06.01.20Юг. у Т., като и давал периодични многократни обещания в
телефонни и лични разговори , като за тази цел получил в офиса на С.Т. сумата
от 6000 евро /шест хиляди евро/, левова равностойност 11734, 98 лева
/единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и 0,98 ст./, с което
причинил на С.В.Т. имотна вреда в размер на 6000.00 евро - левова равностойност
в лева 11734, 98 лева /единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и
0,98 ст./ - 48,89 MP3 за страната към дата 02.01.2010 година, в размер на
240.00 лева;
2. На 06.01.2010 година , в офиса на фирма “С ***” ООД, на
адрес гр. София, бул. “********- партер, с цел да набави за себе си имотна
облага - 8000 евро /осем хиляди евро/ - левова равностойност 15646,64 лева,
възбудил у С.В.Т. заблуждение, че ще и закупи и докара от Германия два
автомобила - брониран автомобил - марка “Фолксваген” и джип марка “БМВ”, модел
“X 5” и поддържал това заблуждение до 27.02.2010г. у Т., като и давал
периодични многократни обещания в телефонни и лични разговори, като за тази цел
получил в офиса на С.Т. сумата от 8000 евро /осем хиляди евро/ - левова
равностойност 15646,64 лева /петнадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест
лева и 0,64 ст./, с което причинил на С.В.Т. имотна вреда в размер на 15646,64
лева /петнадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и 0,64 ст./ - 65,19
MP3 за страната към дата 06.01.2010 година, в размер на 240.00 лева;
3. На 27.02.2010 година, в офиса на фирма “С ***” ООД, на адрес
гр. София, бул. “********- партер, с цел да набави за себе си имотна облага -
6000.00 евро - левова равностойност в лева 11734, 98 лева, възбудил у С.В.Т.
заблуждение, че ще и закупи и докара от Германия два автомобила - брониран
автомобил - марка “Фолксваген” и джип марка “БМВ”, модел “X 5” и поддържал това
заблуждение до 03.01.2011г. у Т., като и давал периодични многократни обещания
в телефонни и лични разговори, като за тази цел получил в офиса на С.Т. сумата
от 6000 евро /шест хиляди евро/, левова равностойност 11734, 98 лева /единадесет хиляди
седемстотин тридесет и четири лева и 0,98 ст./, с което причинил на С.В.Т.
имотна вреда в размер на 6000.00 евро - левова равностойност в лева 11734, 98
лева /единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и 0,98 ст./ - 48,89
MP3 за страната към дата 02.01.20 1 0 година, в размер на 240.00 лева;
4. На 03.01.2011 година , в офиса на фирма “С ***” ООД, на
адрес гр. София, бул. “********- партер, с цел да набави за себе си имотна
облага - 3000 евро /три хиляди евро/ - левова равностойност 5867,49 лева,
възбудил у С.В.Т. заблуждение, че ще и закупи и докара от Германия два
автомобила - брониран автомобил - марка “Фолксваген” и джип марка “БМВ”, модел
“X 5” и поддържал това заблуждение до 31.01.2011г. у Т., като и давал
периодични многократни обещания в телефонни и лични разговори, като за тази цел
получил в офиса на С.Т. сумата от 3000 евро /три хиляди евро/ левова
равностойност 5867,49 лева /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 0,49
ст./, с което причинил на С.В.Т. имотна вреда в размер на 5867,49 лева /пет
хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 0,49 ст./ - 24,45 MP3 за страната
към дата 03.01.2011 година, в размер на 240.00 лева;
5. На 31.01.2011 година, в офиса на фирма “С ***” ООД, на адрес
гр. София, бул. “********- партер, с цел да набави за себе си имотна облага
4000 евро /четири хиляди евро/ - левова равностойност 7823, 32 лева, възбудил у
С.В.Т. заблуждение, че ще и закупи и докара от Германия два автомобила -
брониран автомобил - марка “Фолксваген” и джип марка “БМВ”, модел “X 5” и
поддържал това заблуждение до 28.02.2011г. у Т., като и давал периодични
многократни обещания в телефонни и лични разговори, като за тази цел получил в
офиса на С.Т. сумата от 4000 евро /четири хиляди евро/ - левова равностойност
7823, 32 лева /седем хиляди осемстотин двадесет и три лева и 0,23 ст./, с което
причинил на С.В.Т. имотна вреда в размер на 7823, 32 лева /седем хиляди
осемстотин двадесет и три лева и 0,23 ст./ - 32, 60 MP3 за страната към дата
31.01.2011 година, в размер на 240.00 лева;
6. На 28.02.2011 година, в офиса на фирма “С ***” ООД, на адрес
гр. София, бул. “********- партер, с цел да набави за себе си имотна облага -
28 000, 00 лева /двадесет и осем хиляди лева/ облага, възбудил у С.В.Т.
заблуждение, че ще и закупи и докара от Германия два автомобила - брониран
автомобил - марка “Фолксваген” и джип марка “БМВ”, модел “X 5” поддържал това
заблуждение и в кратък период до неустановена дата след 28.02.2011г. у Т., като
и давал периодични многократни обещания в телефонни и лични разговори, като за
тази цел получил в офиса на С.Т. сумата от 28 000 лева /двадесет и осем хиляди
лева/, с което причинил на С.В.Т. имотна вреда в големи размери в размер на 28
000, 00 лева /двадесет и осем хиляди лева/ - 116,67 MP3 за страната към дата
28.02.2011 година, в размер на 240.00 лева.
В съдебното заседание, проведено
на 29.03.2016г. представителят на СРП е направил искане за изменение на
обвинението, което първоинстанционният съд е допуснал, като съгласно така
направеното изменение, подсъдимият Т. следва да отговаря за извършено от него
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК за това, че в
края на 2009 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
изразяваща се в общата сума предадена му от С.В.Т., а именно 80 807,41 лв.,
възбудил у С.Т. заблуждение, че ще й закупи и докара от Германия два автомобила
- брониран автомобил марка „Фолксваген“ и джип, марка „БМВ“, модел „Х-5“ и до
28.02.2011 г., поддържал това заблуждение у С.Т., като й давал периодични
многократни обещания в телефонни и лични разговори, като за тази цел получил в
офиса на С.Т. парични средства на обща стойност 80 807.41 лв., с което причинил
на С.Т. имотна вреда в същия размер, която е повече от размера на 336.7
минимални работни заплати за страната, за периода от 2009 г. до 28.02.2011 г. и
причинената вреда е в големи размери, като паричните средства са били платени
както следва:
• На
02.01.2010 г. в гр. София, в офиса на дружество „С- ***“ ООД, на адрес гр.
София. бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 6 000 евро, с левова
равностойност 11 734.98 лв. ;
• На
06.01.2010 г. в гр. София, в офиса на дружество „С- ***“ ООД, на адрес гр.
София, бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 8 000 евро, с левова
равностойност 15 646.64 лв.;
• На
27.02.2010 г. в гр. София, в офиса на дружество „С- ***“ ООД, на адрес гр.
София, бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 6 000 евро, с левова
равностойност 11 734.98 лв.;
• На
03.01.2011 г. гр. София, в офиса на дружество „С- ***“ ООД, на адрес гр. София,
бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 3 000 евро с левова
равностойност 5 867.49 лв.;
• В
края на месец януари 2011 г. гр. София, в офиса на дружество „С- ***“ ООД, на
адрес гр. София, бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 4000 евро с
левова равностойност 7 823.32 лв.;
• На
28.02.2011 г. в гр. София, в офиса на дружество „С- ***“ ООД, на адрес гр.
София, бул. *********, партер, получил от С.Т. сумата от 28 000 лв.;
Така направеното изменение на
обвинението е съществено, като се изменят от една страна фактите, свързани с
изпълнителното деяние, което от друга страна е довело и до съответното
изменение на правната квалификация на обвинението, като е отпаднала
разпоредбата на чл. 26 от НК.
С новото обвинение се изменя броят
на изпълнителните деяния - видно от новото обвинение, за разлика от
първоначално предявеното такова, вече се твърдят не шест отделни деяния, а само
едно единствено деяние, като по този начин се променя изцяло начинът на
извършване на престъплението от страна на подсъдимия. Това от своя страна качествено
променя първоначалната фактическа обстановка, посочена от СРП в Обвинителния
акт и по които факти подсъдимият се е защитавал през целия процес, което пък от
своя страна засяга в значителна степен правото му на защита.
Разширява се и се променя периода
на извършване на престъплението, като вместо първоначално посочения период от
02.01.2010 година до 28.02.2011 година за шестте отделни деяния, е въведен нов
такъв от края на 2009 г. до 28.02.2011г. за едно единствено деяние с неговите
две форми „възбудил“ и „поддържал“ заблуждение, като по този начин
първоначалният период, посочен от СРП в обстоятелствената част на обвинителния
акт е разширен и в него не се сочат факти за периода от преди 02.01.2010г.,
който е инкриминиран в последствие.
Всичко изложено води настоящия
състав до извода, че с оглед същественото изменение на обвинението по отношение
на всички значими елементи от обективния фактически състав на същото,
първоинстанционният съд е следвало да изпълни отново задълженията си по чл.276,
ал. 3 от НПК, а именно – да запита подсъдимия разбира ли новото обвинение и при
необходимост да му разясни същото, след което да му даде възможност да даде
обяснения по новото обвинение.
Видно от протокола от съдебното
заседание, проведено на 29.03.2016г., след приемане на новото обвинение съдът в
изпълнение на разпоредбата на чл. 287, ал. 3 от НПК е отложил делото, но не е
запитал подсъдимия, дали разбира така измененото обвинение.
В съдебното заседание от
16.06.2016г. съдът отново не е разяснил измененото обвинение на подсъдимия и е
отразил в протокола единствено изявлението на същия, че няма да дава нови
обяснения, като в последствие СРС в нарушение на разпоредбата на чл. 287, ал. 4
от НПК е основал първоинстанционния си съдебен акт върху обясненията на
подсъдимия, дадени на досъдебното производство, но по първоначално повдигнатото
му обвинение, което е неправилно.
Настоящата инстанция счита, че
първоинстанционният съд е следвало на първо място да запита подсъдимия, дали
разбира новото обвинение, при необходимост да му разясни същото и едва след
това да го прикани да даде обяснения по новото обвинение, като евентуално след
това да приложи разпоредбата на чл. 279 от НПК. Изискванията на НПК в тази
насока не са самоцелни, а са гаранция за правото на защита на подсъдимия,
процесуалната активност на страните и принципа за устност и непосредственост,
които са от съществено значение за формиране на вътрешното убеждения на
съдебния състав.
Следва да се отбележи, че и
първоначално повдигнатото обвинение и измененото в последствие страдат от
самостоятелен недостатък, доколкото изрично е посочено, че подс. Т. е действал
с цел да набави за себе си имотна облага, изразяваща се в общата сума,
предадена му от С.Т., а именно 80 807, 41 лв. и е възбудил у същата
заблуждение. Така формулирано обвинението оставя една фактическа неяснота,
свързана с наличието на твърдяното от държавното обвинение първоначално
намерение у подсъдимия Т. да причини вреда именно в размер на тази конкретна
сума, каквито факти обаче не са налични по делото и не се съдържат и в
първоначалния Обвинителен акт. Тази неяснота сама по себе си също е основание
за отмяна на присъдата, в която формулировката на обвинението е възпроизведена дословно,
доколкото представлява пречка пред обвиняемото лице да разбере в какво точно е
обвинено.
Всичко изложено по-горе води
настоящия състав до извода, че първоинстанционния съдебен акт е постановен при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
на правото на подсъдимия да научи в какво престъпление е обвинен, което
нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция. По тази причина се явява и безпредметно обсъждане на предмета на делото по
същество.
Ето защо и присъдата на Софийски
районен съд следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато на друг състав
във фазата на Разпоредителното заседание.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда от 16.06.2016г.,
постановена от СРС, НО, 17-ти състав по НОХД 8516/2014г.
ВРЪЩА делото на друг състав на СРС във
фазата на разпоредителното заседание
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.