№ 73
гр. Пазарджик, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
Членове:Александър Люб. Александров
Ирина Ат. Джунева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Г. Хр. К.
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225200600144 по описа за 2022
година
С присъда № 26 от 07.03.2022г., по НОХД № 1920/21г. на РС – Пазарджик е
постановено следното :
Признава подсъдимата СТ. М. М. от гр.Пазарджик, ЕГН: **********, за виновна в
това, че в град Пазарджик, след като е осъдена с Решение по гражданско дело № 2992/2017г.
по описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на 01.03.2018г., да заплаща издръжка
на децата си Й. СП. ЮР. с ЕГН:********** - 160 лв. месечно, за АЛ. СП. ЮР.
ЕГН:********** - по 140 лв. месечно и за ЕВ. СП. ЮР. ЕГН: ********** - 130 лв. месечно
или общо 430 лв. месечно за трите деца, чрез техния баща и законен представител С.Й. Ю.
от гр.Пазарджик, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 24 месечни вноски по 430 лв. месечно, или общо 10 320 лв. /десет
хиляди триста и двадесет лева/, за времето от месец октомври 2019 год. до месец октомври
2021 год. включително, като деянието е извършено повторно, след като е осъдена за
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК с Присъда на Пазарджишкия районен съд по НОХД №
2099/2019 г. влязла в сила на 04.08.2020 год. – престъпление по чл.183, ал.4 във връзка с ал.1
от НК във връзка с чл.28 ал.1 от НК, поради което и на посоченото основание и при
условията на чл.54 от НК я осъжда на наказание пробация при следните мерки за контрол и
въздействие по чл. 42А ал.2 т.1 и т.2 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес
при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година и осем
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
осем месеца, както и на обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на
съобщение за присъдата на определеното за това място в Община Пазарджик за срок от един
месец.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от частните обвинители, чрез
техния повереник. Излагат се доводи за явна несправедливост на наложеното наказание,
1
предвид продължителността на неплащане на издръжката и обстоятелството, че
подсъдимата е могла да намери работа, доколкото живеела в Германия. Иска се изменение
на присъдата, чрез налагане на наказание лишаване от свобода.
В същия смисъл е постъпил и протест от прокурора.
В съдебно заседание повереникът поддържа подадената жалба, както и релевираните
със същата основания за изменение на първоинстанционния съдебен акт.
Прокурорът поддържа протеста и искането за изменение на присъдата в посочения
по-горе смисъл.
Подсъдимата, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, поддържа,
че не следва да се налага наказание лишаване от свобода.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
от НПК.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С.М. и свидетелят С. Ю. сключили брак през 2008 г. и заживели заедно
с роденото им вече дете Й. СП. ЮР., ЕГН: ********** /понастоящем пълнолетен/, в дома на
родителите на свидетеля Ю. в гр.Пазарджик. Впоследствие от съжителството им се родили
още две деца - АЛ. СП. ЮР., ЕГН: ********** и ЕВ. СП. ЮР., ЕГН: **********.
В началото отношенията между съпрузите били добри, но впоследствие започнали да
се влошават. Свидетелят С. Ю. често пътувал и работел в чужбина, за да издържа
семейството си.
През 2013 година подсъдимата С.М. подала молба за развод и с решение №
966/13.12.2013 г. по гр.д. №3008/ 2013 г. по описа на PC Пазарджик бракът между съпрузите
бил прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на трите деца било
възложено на подсъдимата, а свидетелят С. Ю. бил осъден да заплаща месечна издръжка на
всяко от трите си деца в размер на по 80 лв.
Така децата живели в дома на майка си около 3 години, но през това време тя не се
грижела добре за тях. Това мотивирало свидетелят С. Ю. да подаде молба за промяна на
родителските права.
С решение № 441/13.06.2016 г. по гр.д. № 47/2016 г. по описа на PC Пазарджик,
влязло в сила на 13.12.2016 г., родителските права по отношение на децата Й. СП. ЮР., АЛ.
СП. ЮР. и ЕВ. СП. ЮР. били възложени за упражняване на свидетеля С. Ю.. Бил установен
режим на свиждане с децата за подсъдимата С.М., като последната била осъдена да заплаща
месечна издръжка за всяко от децата си в размер на по 110 лв.
Във връзка с изпълнение на решението било образувано и изп. дело № 787/2016 г.
при ЧСИ Г. С. с район на действие гр.Пазарджик.
След влизане в сила на посоченото съдебно решение подсъдимата С.М. не заплатила
нищо по дължимата от нея издръжка.
Свидетелят С. Ю. подал молба в съда за увеличаване размера на издръжката за
децата. Така с решение от 29.12.2017 г. по гр. дело № 2992/2017 г. по описа на P C
Пазарджик, влязло в сила на 01.03.2018 г., подсъдимата С.М. била осъдена да заплаща на
децата си месечна издръжка, както следва: на детето си Й.Ю. в размер на 160 лв. месечно,
на детето си А.Ю. в размер на 140 лв. месечно и на детето си Е.Ю. в размер на 130 лв.
месечно или общо за трите деца сума в размер на 430 лв. месечно.
Подсъдимата не плащала дължимата издръжка.
С присъда на Пазарджишкия районен съд по НОХД № 2099/2019 год., влязла в сила
на 04.08.2020 год., подсъдимата М. била осъдена за това че не е изпълнила задължението си
за издръжка по отношение на децата си Й. СП. ЮР., АЛ. СП. ЮР. и ЕВ. СП. ЮР., за периода
от 13.12.2016 год. до месец септември 2019 г. включително.
2
Независимо от това подсъдимата М. продължила да не плаща издръжка на трите си
деца.
По този повод св. С. Ю. подал нова жалба в Районна прокуратура-гр.Пазарджик и
било започнато настоящото наказателно производство.
До края на 2021 година подсъдимата живеела с Я.А. в Република Германия, където се
издържали от социални помощи.
На 23.07.2018 година, и впоследствие на 18.10.2020 година, докато била в
Р.Германия, подсъдимата родила две деца, на които дала имената Й. и А..
От края на 2021 година подсъдимата и Я.А., заедно с двете им деца се завърнали в
Р.България, причина за което било влошеното здравословно състояние на майката на
подсъдимата. Грижи за двете деца полагала подсъдимата, с финансовата подкрепа на
родителите на Я.А..
Горната фактическа обстановка районният съд възприел въз основа на
самопризнанието на подсъдимата за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, от обясненията й дадени в съдебно заседание и от събраните в
досъдебната фаза доказателства, които напълно подкрепят самопризнанието: показанията на
свидетелите С. Ю. и Й.Ю. и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, районният съд правилно е приел, че от
обективна и субективна страна подс. С.М. е осъществила престъпния състав на чл. 183, ал. 4
във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като в гр. Пазарджик, след като е била
осъдена с решение по гр. дело № 2992/2017 г. по описа на Pайонен съд Пазарджик, влязло в
сила на 01.03.2018 г., да заплаща издръжка на децата си Й. СП. ЮР., ЕГН: ********** – 160
лв. месечно, за АЛ. СП. ЮР., ЕГН: ********** – по 140 лева месечно и за ЕВ. СП. ЮР.,
ЕГН: ********** – 130 лв. месечно или общо 430 лева месечно за трите деца, чрез техния
баща и законен представител С.Й. Ю. от град Пазарджик, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 24 месечни вноски по
430 лв. месечно или общо 10 320 лв. за времето от месец октомври 2019 год. до месец
октомври 2021 год. включително, като деянието е извършено повторно, след като е осъдена
за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с присъда на Пазарджишкия районен съд по НОХД
№ 2099/2019 год., влязла в сила на 04.08.2020г.
Подсъдимата е имала представи за всички обективни елементи на състава и е искала
настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действала е с пряк
умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата, първоистанционният съд се е съобразил с разпоредбите на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието и на чл. 54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на деянието правилно е преценена от районния съд като
висока. При това, обаче, контролираната съдебна инстанция не е изложила никакви доводи
защо определя така конкретното деяние, а се е задоволила с общи формулировки за
обществената опасност на този род деяния по принцип. В случая високата обществена
опасност на деянието се определя от продължителния период на престъпно бездействе от
страна на подсъдимата, при това по отношение на три непълнолетни лица.
Обществената опасност на подсъдимата правилно е приета от районния съд за
невисока, предвид липсата на други осъждания, освен включеното в състава на процесното
престъпление, квалифицирано като повторно извършено, както и предвид липсата на
негативни данни за личността на подсъдимата..
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в заниженото родителско
чувство на подсъдимата, както и обстоятелството, че полага грижи и за другите си две деца.
Последното правилно е отчетено, като смекчаващо отговорността обстоятелство.
3
Като отегчаващо отговорността обстоятелство обосновано районният съд е преценил
продължителния период на неплащане на дължимата издръжка. Тук съдът е пропуснал да
отчете обстоятелството, че се касае за престъпление по отношение на повече от едно
непълнолетно лица, а именно за три. Съдът се е задоволил да изброи имената на децата, но
не е посочил конкретното обстоятелство, като отделно такова, отегчаващо наказателната
отговорност на подсъдимата.
Налице е пропуск и при оценката на съотношението между смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Тук контролираната съдебна инстанция отново се
е задоволила декларативно да посочи, че са преценени тези обстоятелства, съобразна
относителната им тежест. Не става ясно, обаче, в крайна сметка какво съотношение между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е приета от съда – превес на кои от тях се дава
или е приет баланс между същите. Безспорно, предвид алтернативно предвидените
наказания, споменатото съотношение не се отразява така еднозначно при определяне
конкретния размер на предпочетеното от съда по вид наказание, както когато е предвидено
само едно по вид наказание, когато се определя средата на същото и съобразно правилото на
чл. 54 ал. 2 от НК и трайната съдебна практика, в зависимост от приетото съотношение се
определя наказание под средата, на средата или над същата. Въпреки това, обаче,
цитираното съотношение следва да бъде конкретизирано ясно от съда, за да се прецени
правилността на избрания вид наказание от първоинстанционния съд.
Като е пропуснал да изложи мотиви в горния смисъл, районният съд е допуснал
процесуален пропуск, който следва да се приеме, че не е от категорията на съществените,
доколкото все пак съдът е посочил кои обстоятелства приема за смекчаващи наказателната
отговорност и кои за отегчаващи.
Тук следва да се отбележи, че настоящата инстанция прие за неоснователни доводите
на повереника в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание. Въпреки
споменатите пропуски, същото в крайна сметка е индивидуализирано по вид и размер в
съответствие с предвидените за целта правила, цитирани по-горе.
Съобразявайки обстоятелството, че подсъдимата полага грижи за двете си малолетни
деца, правилно районният съд е наложил по-лекото по вид наказание пробация с адекватен
на целите на наказанието срок.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати
отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на
присъдата и връщане на делото на първата инстанция.
В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или
изменение на обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26 от 07.03.2022г., постановена по НОХД № 1920/21г.
на РС – Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5