№ 1025
гр. Пазарджик, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети С. през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20235220101695 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.150 от СК - за увеличаване
на размера на присъдени издръжки.
Подадена е искова молба от И. С. П., с ЕГН ********** и С. С. П., с
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр.В., ул.”******, общ.С.,
обл.Пазарджик, действащи лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Е. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В.,
ул.”******, общ.С., обл.Пазарджик, чрез адв.Е. К.-П., адвокат от Адвокатска
колегия - Пазарджик, с личен регистрационен №****** на ВАдвС, съдебен
адрес: гр.Пазарджик, ул.”******, за адв.Е. К.-П. против С. И. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.В., ул.”******, общ.С., обл.Пазарджик, в
която ищците, чрез пълномощника си, твърдят, че са непълнолетни, родени
от брака на Е. И. П., с ЕГН ********** и ответника С. И. П., с ЕГН
**********.
Твърдят, че с влязло в сила Решение №948/15.11.2017г., постановено
по гр.дело №2590 по описа на PC-Пазарджик за 2017г., бракът между Е. и С.
П.и е прекратен по реда на чл.49 ал.4 от СК - по взаимно съгласие, като
едновременно с това е утвърдено споразумение по чл.50 ал.1 от СК, с което
1
се уреждат последиците от прекратяването на брака им.
По силата на утвърденото споразумение по чл.50 от СК,
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака
деца - И. С. П., с ЕГН ********** и С. С. П., с ЕГН ********** са
предоставени на майката - Е. И. П., с ЕГН **********. Бащата С. И. П. е
осъден да плаща ежемесечна издръжка за детето И. П. в размер на 160.00
лева и за детето С. П. в размер на 150.00 лева, считано от датата на
предявяване на иска - 06.07.2017г. - до настъпване на обстоятелства за
изменяването или прекратяването на същата.
Твърдят, че така опредЕ.та издръжка от 150 лева месечно за детето С.
П. и 160 лева за детето И. П. към настоящия момент се явява крайно
недостатъчна за задоволяване на най-елементарните им потребности, като се
има предвид възрастта на децата - вече гимназисти, от една страна и
поскъпването на стоките и услугите през последните години от датата на
определянето на издръжката /15.11.2017 г./ от друга страна.
Твърдят, че още от раздялата на страните /през февруари 2017г.) до
момента, единствено майката Е. П. полага непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на двете деца, родени от брака й със С. П.. В
хода на отминалите години, отношенията между страните били влошени
дотолкова, че ответникът изобщо не предоставял средства за издръжката на
децата си. Това принудило майката през 2018г. да се снабди с изпълнителен
лист и да образува изпълнително дело против П. при ЧСИ рег.№904 - Х. П., с
район на действие ОС - Пазарджик. По нейна молба с вх.№4352/05.06.2018г.
е образувано изп. дело №718/2018г., по което и към настоящия момент се
извършва принудително събиране на присъдената месечна издръжка на
децата.
Твърдят, че ответникът не се включва в разноските по посрещане на
ежедневните нужди на децата си (за дрехи, обувки, лекарства, училище и
пр.). Всички необходими средства за училище - джобни, организираните от
училището екскурзии, извънкласни прояви, както и други организирани
мероприятия, се осигуряват изцяло от майката Е. П., като ответникът никога
не е предоставял никакви финансови средства в тази връзка, различни от
присъдената издръжка.
На практика, издръжката на непълнолетните деца С. и И. П.и е поета
2
изцяло от тяхната майка Е. П.. И двамата са продължили образоването си в
областния град - Пазарджик и са ученици в ПГИМ - Пазарджик - където И. е
записан като ученик в 10-ти клас, а С. е записана като ученик в 8-ми клас за
учебната 2022/2023г. И двамата са настанени в общежитие към ****** -
гр.Пазарджик, като за ползването на общежитието всеки един от тях плаща
по 10 лева на месец или по 120 лева за всеки един (общо 240 лева на година).
Седмичните разходи на децата за джобни (по 90 лева за всеки един или
общо за двамата 180 лева) и за пътни (от В. до Пазарджик приблизително по
10 лева за всеки един или по 20 лева за двамата), както и за настаняването в
общежитието са поети изцяло от тяхната майка.
До този момент децата показват отличи резултати в училище,
формират се като амбициозни, отговорни и старателни в обучението си, с
интереси в различни области.
Твърдят, че за обезпечаване на издръжката на непълнолетните И. и С.,
с оглед техните ежедневни потребности в битов план, а и с оглед
интелектуалните и физическите им потребности, са необходими парични
средства за осигуряването, на които би следвало да допринасят и двамата
родители. Майката Е. П., като родител, който упражнява родителските права
върху децата, финансира изцяло и полага всички необходими грижи за
тяхното отглеждане и възпитание, като им осигурява добри условия за
живот и интелектуално и емоционално развитие, подкрепяна от разширеното
си семейство. Майката Е. П. работи по трудов договор във фирма „******“
ЕООД, като възнаграждението, което получава е крайно недостатъчно за
издръжката на двете й пораснали вече деца. Ето защо считат, че и
ответникът, като баща е длъжен и отговорен за отглеждането и възпитанието
на децата си - непълнолетните И. и С..
Сочат, че им е известно, че ответникът П. не е нетрудоспособен, както
и че полага труд - работи като строителен работник на различни строителни
обекти в София и реализира добри доходи, ergo ответникът има възможност
да осигурява претендиралата издръжка на децата си.
Посочват, че съгласно разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето,
което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия
3
на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието,
потребностите и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според
неговите доходи, имотно състояние и квалификация. Текстът на чл.142 ал.2
от СК регламентира минималната издръжка на едно дете - равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата (от 01.04.2023г. – 780
лева) или към датата на предявяване на исковата молба - 195.00 лева. При
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена
по реда на чл.150 от СК. Изменение на обстоятелството е налице при трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна промяна във
възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената
издръжка е достатъчно наличието на една от ал******ативно посочените
предпоставки.
Ето защо, ищците са мотивирани да предявят настоящия иск за
определяне на добавка към опредЕ.та по съдебен ред издръжка за дете
(увеличение на опредЕ.та по съдебен ред издръжка). С тази сума, допълнена
с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им, полагани от
тяхната майка, ще бъде възможно да бъдат задоволени потребности на всеки
един от непълнолетните И. и С. П.и, включително и тези, свързани със
заниманията им в училище и извън учебната среда, с оглед интелектуалното
развитие на всяко от децата в съответната възраст.
Претендираната сума за допълнение към издръжката е в такъв размер,
че е съобразена както с нуждите на всяко едно от децата, така и с
възможностите на родителя, от когото се иска.
За издръжката на детето С., която е на 15 години, по аргумент,
извлечен от текста на чл.49 ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на Закона
за закрила на детето, съобразно който законов критерий необходимите
средства за издръжка на едно дете от 7 до 14 години е 3,5 - кратният размер
на гарантирания минимален доход, който месечен доход е 65 лева
/определен с член единствен, ал.1 на ПМС №6/2009г.), са необходими
минимум 227 лева на месец.
За издръжката на детето И., който е на 17 години, по аргумент,
извлечен от текста на чл.49 ал.2, т.3 от Правилника за прилагане на Закона
за закрила на детето, съобразно който законов критерий необходимите
средства за издръжка на едно дете от 14г. до навършване на пълнолетие на
4
детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-
годишна възраст - до 4-кратния размер на гарантирания минимален доход,
който месечен доход е 65 лева /определен с член единствен, ал.1 на ПМС
№6/2009г.), са необходими минимум 320 лева на месец.
Сочат, че в този гарантиран минимален доход законодателят е
калкулирал типичните нужди за едно дете - средства за храна, облекло,
развлекателни и културни прояви на детето от съответната възрастова група.
Допълнителен критерий за увеличаване размера на издръжката, в
претендиралия размер е и потребителския паричен разход, необходим за
издръжката, средно на един член на семейството в левове, като според
изнесените данни на Националния статистически институт, за последното
тримесечие на 2022г. паричният разход е 4622.00 лева, а средно на едно лице
са необходими 2259.58 лева. В настоящия случай безспорно са се изменили
социално-икономическите условия в страната с оглед инфлационните
процеси, допълнително са се изменили и нуждите на децата с оглед
нарастването на възрастта им - от определяне на размера на издръжката са
изминали почти 6 години, И. е на 17 години, а С. на 15 години, и двамата са
продължи образованието си в гимназия, което обуславя допълнително и
нарастването на нуждите им.
Отделно от това е налице и изменение на минималната работна заплата
в страната, поради което и опредЕ.та по посоченото по-горе съдебно
решение месечна издръжка по чл.143 от СК за С. - 150 лева и за И. – 160
лева, се явява и под законовоопределения минимум, по аргумент на чл.142
ал.2 от СК /към момента минималният размер на издръжката е в размер на
195.00 лева/, което от своя страна е отделно основание за увеличаване на
размера на месечната издръжка.
Изтъкнатите до тук обстоятелства, обуславяли правния интерес на
непълнолетните С. П. и И. П., действащи със съгласието на своята майка и
законен представител Е. П., за предявяване на настоящата искова молба с
правно основание чл.150 от СК, във връзка с чл.143 ал.1 и ал.2 от СК.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.150 от СК
да измени размера на издръжката, опредЕ. с Решение №948/15.11.2017г.,
постановено по гр. дело №2590 по описа на Районен съд - Пазарджик за
2017г., като:
5
1/ увеличи този размер с 200.00 (двеста) лева и осъди ответника С. И.
П., с ЕГН ********** да заплаща занапред на непълнолетната си дъщеря С.
С. П., с ЕГН **********, издръжка по чл.143 от СК в размер на 350 (триста и
петдесет) лева, считано от датата на предявяване на исковата молба до
навършване на пълнолетие или настъпването на друга провопогасяваща или
правоизменяща издръжката причина, платими до 20-то число на текущия
месец по банкова сметка на майката Е. И. П., с ЕГН ******, в „Банка ДСК”
ЕАД, IBAN: BG ******, ведно със законната лихва за просрочие на всяка
месечна издръжка;
2/ увеличи този размер с 240.00 (двеста и четиридесет) лева и осъди
ответника С. И. П., с ЕГН ********** да заплаща занапред на
непълнолетния си син И. С. П., с ЕГН **********, издръжка по чл.143 от СК
в размер на 400 (четиристотин) лева, считано от датата на предявяване на
исковата молба до навършване на пълнолетие или настьпването на друга
провопогасяваща или правоизменяща издръжката причина, платими до 20-то
число на текущия месец по банкова сметка на майката Е. И. П., с ЕГН
******, в „Банка ДСК” ЕАД, IBAN: BG ******, ведно със законната лихва за
просрочие на всяка месечна издръжка.
Молят на основание чл.242 ал.1 от ГПК да бъде допуснато
предварително изпълнение на постановения съдебен акт.
Молят да им бъдат присъдени сторените по настоящото производство
разноски.
Представят писмени доказателства. Правят доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата от ответника, чрез пълномощника му, с които е взето становище, че
предявените искове са допустими и частично основателни.
Заявява, че няма спор, че И. и С. П.и са непълнолетни деца, родени от
брака му с Е. И. П.. Няма спор, че има влязло в сила Решение
№948/15.11.2017г., постановено по гр. дело №2590/2017г., с което бракът им
с Е. П. е бил прекратен по реда на чл.49 ал.4 СК по взаимно съгласие. Няма
спор, че по силата на утвърденото споразумение по чл.50 от СК,
упражняването на родителските права по отношение на двамата ищци,
родени от брака им, са предоставени на майката. Няма спор, че той е бил
осъден да плаща ежемесечна издръжка за детето И. П. в размер на 160 лева и
6
за детето С. П. в размер на 150 лева, считано от датата на предявяване на
иска - 06.07.2017г. до настъпване на обстоятелства за изменението или
прекратяването на същите.
Твърди, че е възмутително всичко останало, изложено на страница 2-
ра от исковата молба. Сочи, че въпреки, че в така цитираното съдебно
решение за прекратяване на брака им е казано: „...като бащата ще има право
да взима децата всяка първа събота и неделя от месеца от 08.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, с преспИ.е, като взимането и връщането на
децата става от дома, в който те живеят, 20 дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск и по един ден през Новогодишните и
Великденските празници", то до този момент всякак му се пречело да се
осъществи изпълнението на съдебното решение и най-вече децата да не
бъдат настройвани против него и той да може да ги вижда. Всеки път, когато
поставял този въпрос му се отговаряло от майка им, че те не искат да го
виждат. По тази причина той бил препятстван и сега бил препятстван да се
включи в тяхното отглеждане, а не по причината, както се твърди в исковата
молба.
Твърди, че изобщо не било вярно, че той не е предоставял средства за
издръжка на децата им и Е. П. е била принудена да образува изпълнително
дело против него. Твърди, че той настоявал да не се прави това и да не се
харчат излишно такива средства за ЧСИ, като искал да му бъде предоставена
банкова сметка, за да заплаща издръжката. Е, това не станало и се изхарчили
ненужни средства само и единствено да му се покаже, че ще бъда унизен.
Твърди, че му е известно, че не може да не дава издръжка на децата. Желаел
това да стане по нормалния начин, като все пак това за издръжката и нейния
размер било договорено в споразумението, тоест и той бил дал съгласие то
да бъде постигнато.
Що се отнасяло до влошаване на отношенията между него и Е. П.
твърди, че не той бил причината за това. Твърди, че тя имала и има и сега
„съветници” около нея, които не й дават добри съвети. Всъщност, Е. П. била
и е вечният удобен свидетел против него за всичко, като всячески говори и
казва, най-общо казано колко лош бил той. Нямало да влиза в подробности,
но твърди, че всеки има право на избор и най-вече дали да продължи живота
си по друг начин. Надявал се, че след развода ще има разум и
7
разбирателство между тях в името на децата. Уви това не станало.
Сочи, че в исковата молба към него се отправял упрек, че не се
включва в разноските по посрещане на ежедневните нужди на децата -
дрехи, обувки, лекарства, училище и пр. Всъщност, вече посочил, че децата
са настроени против него. Те не искали да го виждат и не искали нищо да
получат от него, освен пари. Смята за нормално да го информират за
нуждите си, вместо сега да се пише подобна неистина.
Възразява, че не може да проумее, как така само майка им е поела
издръжката им, при условие, че те получавали и от него такава, но това бил
поредният пример как бил злепоставян с оглед целта на този иск, тоест да се
убеди съда, че той бил много лош човек.
Сочи, че на всеки човек е известно, че учениците не стоят 12 месеца в
общежитие, тъй като имат ваканция, при което е доста странно това
изчисление, че се плащат по 10 лева за 12 месеца за общежитие или 240 лева
за двамата. Твърди, че това е невярно.
Будело недоумение в него и следваща обосновка за някакви джобни и
пътни, за които е изтъкнато „приблизително”, при условие, че майката би
трябвало точно да знае размера на тези разходи, ако тя ги е давала.
Твърди, че на лист 3 отново следва съчетание на вярно с невярно.
Вярното е, че двамата родители трябва да осигуряват средства за децата си.
Невярното е, че всичко това е поето от майка им и тя изцяло ги
финансирала, което се опровергавало в следващото като изречение, в което е
казано, че нейното възнаграждение за работата й във фирма „******” ЕООД
е недостатъчно. Известно му било, че тя работела от скоро, като преди това
не работела и не получавала доходи.
Принципно вярно било последното изречение, че той като баща е
длъжен и отговорен за отглеждането и възпитанието на децата им. Само, че
ако децата го приемали и контактували с него, споделяли и го уважавали.
Тъй като нито едно от това не се случвало, а и му се пречело да се среща с
тях, като тук искал дебело да подчертае, че проявил разум и не се бил
възползвал от правото си по закон и не бил образувал изпълнително дело и
по този начин да търси изпълнение на съдебното решение.
Изразява готовност да дава издръжка на децата си, включително и тя
8
да бъде увеличена, но твърди, че няма възможност да осигурява издръжка от
350 лева за С. С. П. и от 400 лева за И. С. П., така както са поискали двамата
ищци, чрез техния представител - майка им, тъй като доходът му от заплата
е малко над 780 лева от месец януари 2023г. и представя доказателство за
това: Удостоверение изх.№138 от 12.06.2023г. Сочи, че работи във фирма
„ХАСИ ГРУП” ЕООД, ЕИК ********* по трудов договор от 01.09.2016г.
като общ работник, видно от Удостоверение изх.№137/08.06.2023г. Това е
единственият му доход.
Всъщност, той имал вече друго семейство и родено от брака им дете -
Р., което е на 4 години и половина, за което дете също трябва да се грижи и
да осигурява издръжка за сегашното му семейство. Удостоверява този факт с
Удостоверение за сключен граждански брак №********** от 16.11.2018г. и
с Удостоверение за раждане №********** от 07.12.2018г.
Посочва, че видно от представеното по делото Удостоверение изх.
№30/22.02.2023г. за дохода на Е. И. П. е, че той е малко над 780 лева за
месец януари 2023г. Преди това е бил в рамките на минималната работна
заплата. При това положение моли съда да отчете, че и представителят на
двамата ищци - Е. П., която е тяхна майка и която също е задължена да дава
издръжка, равна на тази, която сега се иска, то реално и тя не може да я дава.
Признава за частично основателен първия иск. Моли съда да увеличи
издръжката на дъщеря му С. С. П. на основание чл.150 СК от 150 лева на 195
лева, в съответствие с чл.142 ал.2 от СК, тоест с 45 лева. Твърди, че не е в
състояние да дава издръжка на дъщеря си С. С. П., така както е поискано с
петитума на исковата молба в размер на 350 лева или увеличение от досега
даваната от него издръжка, опредЕ. със съдебното решение
№948/15.11.2017г. по гр. дело №2590 по описа на PC-Пазарджик за 2017г. от
200 лева.
Признава за частично основателен и втория иск. Моли съда да увеличи
издръжката на сина му - И. С. П. на основание чл.150 СК от 160 лева на 195
лева, в съответствие с чл.142 ал.2 от СК, тоест с 35 лева.
Твърди, че не е в състояние да дава издръжка на сина си И. С. П., така
както е поискано с петитума на исковата молба в размер на 400 лева или
увеличение от досега даваната от него издръжка, опредЕ. със съдебното
решение №948/15.11.2017г. по гр. дело №2590 по описа на PC-Пазарджик за
9
2017г. от 240 лева.
Моли съда да осъди ищците, представлявани от майка им, да му
заплатят направените по делото разноски по смисъла на чл.78 ал.2 и/или ал.3
от ГПК.
Не възразява съдът да приеме доказателствата, които ищците са
приложили към исковата си молба, като заявява, че не ги оспорва и че ще се
ползва от тях. Не възразява по допускането на поисканите двама свидетели
при режим на довеждане. Намира обаче, че не е необходимо да се доказва, с
оглед признанието на исковете от негова страна за частично основателни,
включително и че е налице изменение в потребностите на децата. Това е
ноторен факт с оглед обстоятелството, че те - децата растат.
Възразява със свидетелски показания да бъде допускано доказване на
възможността му да осигурява претендираната издръжка. Моли съда да не го
допуска. И това било така, тъй като в материалния закон е разписано как
става това и реално в исковата молба на лист 3 и лист 4 това правно
положение е цитирано. Освен това процесуалният закон ГПК не допускал
свидетелски показания по смисъла на чл.164 ал.1, т.3 - установяване на
обстоятелства, за доказването, на които законът изисква писмен акт. В тази
насока ищците били поискали да представи на основание чл.190 от ГПК
доказателства за доходите, които той получавал от трудови и/ или други
отношения. Искал още веднъж да посочи, че получава доход само от
трудово правоотношение, така както и тяхната майка. Във връзка с
допускането на тези двама свидетели, моли съда да задължи ищците да
посочат предварително техните имена, а не да го поставят в състояние на
процесуална изненада.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа така
предявените искове, като доказани и основателни, и моли съда да ги уважи
изцяло. Излага подробни съображения по същество. Претендира разноските
по делото по представения списък по чл.80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника поддържа подадения отговор
на исковата молба. Оспорва исковете по размер, като завишени и моли да
бъдат оставени без уважение над размера от 195 лева месечно за дете. Излага
доводи по същество. Претендира разноските по делото. Представя списък на
10
разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба на
ищците и с възраженията в писмения отговор на ответника и като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори между страните по делото, а и от представените писмени
доказателства - Удостоверение за раждане от 20.09.2006 год., издадено от
Община-Пазарджик, въз основа на Акт за раждане №1330 от 20.09.2006 год.,
Удостоверение за раждане от 10.01.2008 год., издадено от Община-
Пазарджик, въз основа на Акт за раждане №0027 от 10.01.2008 год. и
Решение №948 от 15.11.2017 год., постановено по гр. дело №2590/2017 год.
по описа на Пазарджишкия районен съд, се установява, че ответникът С. И.
П., с ЕГН ********** е баща на непълнолетните деца И. С. П., с ЕГН
**********, роден на ******г. и С. С. П., с ЕГН **********, родена на
******г. и двамата действащи понастоящем лично и със съгласието на
тяхната майка и законен представител Е. И. П., с ЕГН **********, на която е
предоставено упражняването на родителските права. С решението по
посоченото гражданско дело - за развод по взаимно съгласие - е утвърдено
постигнатото споразумение между съпрузите по чл.51 от СК. Видно от
същото е, че бащата се е задължил да заплаща на малолетните си тогава
деца, чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер
на 150 лв. за детето С. и 160 лв. за детето И., считано от предявяване на иска
- 06.07.2017г. до настъпване на обстоятелства за изменянето или
прекратяването на същата.
От приетото по делото Удостоверение изх.№133/09.02.2023 год.,
издадено от ****** е видно, че непълнолетният И. С. П. е бил ученик в Х-ти
клас, специалност „Приложно програмиране“ през учебната 2022/2023 год. в
дневна форма на обучение.
Видно от Удостоверение изх.№241/14.02.2023 год., издадено от ******
- Пазарджик е, че непълнолетната С. С. П. е била ученичка в VІІІг клас за
учебната 2022/2023г.
Установява се от представените Служебна бележка с изх.
№401/10.02.2023г. и Служебна бележка изх.№402/10.02.2023г. и двете
издадени от ******- Пазарджик, че непълнолетните И. С. П. и С. С. П.
11
редовно са посещавали общежитието към ******, гр.Пазарджик, където са
били настанени за учебната 2022/2023г., съответно в стая 310в и 509а.
При изслушването на непълнолетните деца в съдебно заседание, както
и от събраните по делото гласни доказателства се установи, а и не е спорно
между страните, че през настоящата учебна година непълнолетните И. С. П.
и С. С. П. продължават обучението си в посочените учебни заведения, като
И. вече е ученик в ХІ-ти клас, а С. - в ІХ-ти клас. И двамата продължават да
ползват общежитието на ******.
Майката Е. И. П. работи в „******“ ЕООД, гр.В., на длъжност
продавач-консултант, като за периода от 01.02.2022г. до 31.01.2023г. е
получила средномесечно нетно възнаграждение в размер на 548,56 лева –
Удостоверение изх.№30/22.02.2023г. на „******“ ЕООД, гр.В.. Майката се
подпомага от Дирекция „Социално подпомагане“ - С. на основание чл.7 ал.1
от ЗСПД в размер на 90 лева, видно от отразеното в изготвения социален
доклад.
Видно от Удостоверение изх.№138/12.06.2023г. на „ХАСИ-ГРУП“
ЕООД е, че бащата С. И. П. работи на длъжност „общ работник“ и че за
периода от 01.06.2022г. до 31.05.2023г. е получил средномесечно нетно
възнаграждение в размер на 636,37 лева. В представеното Удостоверение
изх.№137/08.06.2023г. е отразено, че бащата С. И. П. работи в „ХАСИ
ГРУП“ ЕООД и че е назначен на трудов договор №16-03 от 01.09.2016г. на
минимална работна заплата.
Бащата С. И. П. има сключен последващ граждански брак с лицето К.
Л. К. на дата 16.11.2018г., видно от Удостоверение за сключен граждански
брак от 16.11.2018г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански
брак №0601 от 16.11.2018г. на Община Пазарджик. От този си брак
ответникът има родено дете – Р. С. П., с ЕГН **********, родена на
04.12.2018г.
От приетия по делото и неоспорен социален доклад, както и от
показанията на разпитаните свидетели, и от казаното от непълнолетните
деца при изслушването им по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето се установява,
че след развода и до настоящия момент /т.е. през последните шест години/
основните грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на децата
И. и С. полага тяхната майка Е. И. П., подкрепяна от своите родители и от
12
родителите на ответника. И двете деца са в гимназиалния курс на обучение и
учат в гимназии, които се намират в гр.Пазарджик. Когато са на училище
децата пътуват от гр.В. до гр.Пазарджик в ден неделя и се прибират обратно
в ден петък. През учебната седмица живеят на общежитие – това на ****** в
града. Таксата за общежитието е в размер на 15 лева месечно за всяко от
децата. Храна си носят от вкъщи за ден-два, след което, за следващите дни,
си купуват. Непълнолетният И. ходи на футбол към отбора на „Х.“, за което
заплаща месечна такса в размер на 50 лева. Ходи и на фитнес, като си взема
месечна карта на стойност около 40-45 лева. Непълнолетната С. ходи на
частни уроци по математика - 2-3 пъти седмично. Децата не общуват с баща
си и не се виждат с него.
Не се установи в процеса бащата-ответникът да полага грижи за децата.
Не се установи да им дава допълнителни средства, извън опредЕ.та с
влязлото в сила съдебно решение издръжка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
предявените искове за увеличение на присъдените издръжки са доказани и
основателни, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Текстът на чл.150 от СК предвижда, че при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да се измени. Основание за
това, е изменение на обстоятелствата въз основа, на които е била опредЕ.
издръжката. Размерът на издръжката се определя от съотношението на
нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане.
В настоящия казус, безспорно се установи, че е настъпило изменение на
обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжките
на децата И. С. П. и С. С. П.. От влизането в сила на решението по
бракоразводното дело и утвърждаване на споразумението между съпрузите,
с което е опредЕ. месечна издръжка на детето И. в размер на 160 лева и на
детето С. в размер на 150 лева до настоящия момент са изминали почти шест
години. През това време децата безспорно са пораснали. Понастоящем
детето И. е на седемнадесет години, ученик в ХІ-ти клас, тренира футбол и
ходи на фитнес. Детето С. е на петнадесет години, ученичка в ІХ-ти клас,
13
ходи на частни уроци по математика. И двете деца учат в гимназии, които се
намират в друго населено място от мястото, в което живеят. Пътуват до
училище и през учебно време живея на общежитие. Съответно са нараснали
и то много съществено нуждите и на двете деца от храна, дрехи, спортни
екипи, обувки, учебни помагала и пособия. Освен тях децата имат нужда и
от средства за пътуване, за месечните такси за тренировките на И. по футбол
и фитнес, както и за тези за уроците по математика на С., а така също и за
кино, разходки и развлечения в свободното време, както и за почивка поне
веднъж годишно.
Освен това за последните шест години съществено се промениха
социално-икономическите условия на живот в страната. Увеличиха се и то
значително цените на стоките и услугите.
В този смисъл, съдът намира, че от присъждането на издръжките до
настоящия момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за
отглеждането, възпитанието и обучението на непълнолетните деца –
обстоятелства, обуславящи увеличението на размера на присъдените
издръжки.
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид,
както нуждите на детето, което има право на такава, така и възможностите за
нейното плащане от страна на родителя, съгласно общата разпоредба на
чл.142 ал.1 от СК. Ал.2 на същия текст предвижда, че минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Към момента последната е в размер на 780 лева или
минималният размер на издръжката се равнява на сумата от 195 лева.
ОпредЕ.та към момента месечна издръжка и на двете деца е под този
минимален размер.
В конкретния случай съдът съобразява възрастта на децата, техните
нужди, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението им. Взема
предвид и възможностите на двамата родители, дължащи издръжка.
Съобразява обстоятелството, че през процесния период от време, а и
понастоящем, преките и непосредствени грижи за децата са осигурявани от
тяхната майка, при която те живеят и която работи и реализира месечен
нетен доход в размер на 548,56 лева от трудовото си правоотношение.
Получава и месечна помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД в размер на 90 лева.
14
Бащата-ответникът получава минималната работна заплата за страната.
Бащата има ново семейство и друго дете, което понастоящем е на четири
години и за което се грижи и отглежда заедно с новата си съпруга.
При определяне на размера на дължимата месечна издръжка на децата,
съдът взема предвид и това, че ответникът е млад мъж, в работоспособна
възраст и в добро здравословно състояние /твърдения и данни в
противоположния смисъл няма по делото/.
При тези данни съдът счита, че за месечната издръжка на непълнолетния
И. е необходима минимум сумата в размер на 600 лева, а на непълнолетната
С. – минимум сумата в размер на 560 лева. От тези суми бащата -
ответникът ще следва да поеме част в размер на 320 лева месечно за детето
И. и в размер на 300 лева - за детето С.. Останалата част ще следва да се
осигуряват от майката.
Издръжките ще следва да бъдат присъдени, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 11.05.2023 год. /в каквато насока е
искането на ищцовата страна/, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване. Издръжките ще следва да се заплащат от
ответника до 20-то число на текущия месец по банковата сметка на майката
Е. И. П., с ЕГН ******, в „Банка ДСК” ЕАД, IBAN: BG ******, с оглед
искането на ищците.
Ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението за
присъдените издръжки.
Над размера, съответно от 320 лева за детето И. и от 300 лева за детето
С. и до претендираните с исковата молба размери от 400 лева за първото
дете и от 350 лева за второто дете, исковете ще следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на майката и
законен представител на ищците разноски по делото, изчислени с оглед на
уважената част от исковете в размер на 500,13 лева. Майката следва да
заплати на ответника разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
исковете, в размер на 86,67 лева.
В тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането на
15
дължимата се държавна такса върху увеличения размер на издръжките в
размер общо на 294,40 лева. При определянето на размера на дължимата се
държавна такса по делото, съдът съобрази периодът от време, за които се
дължат издръжките в увеличен размер, предвид датите на навършване на
пълнолетие на двете деца.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на И. С. П., с ЕГН ********** и С. С. П., с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: гр.В., ул.”******, общ.С., обл.Пазарджик,
действащи лично и със съгласието на своята майка и законен представител Е.
И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.”******, общ.С.,
обл.Пазарджик, с пълномощник адв.Е. К.-П. от Адвокатска колегия-
Пазарджик, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.”******, за адв.Е. К.-П.
против С. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.”******,
общ.С., обл.Пазарджик, с правно основание чл.150 от СК: ИЗМЕНЯ размера
на издръжките, които С. И. П., с ЕГН ********** заплаща на децата си И. С.
П., с ЕГН ********** и С. С. П., с ЕГН ********** по силата на Решение
№948 от 15.11.2017г. по гр. дело №2590/2017 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, чрез тяхното увеличаване, като ОСЪЖДА С. И. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.В., ул.”******, общ.С., обл.Пазарджик да
заплаща на непълнолетните си деца И. С. П., с ЕГН ********** и С. С. П., с
ЕГН **********, действащи лично и със съгласието на тяхната майка и
законен представител Е. И. П., с ЕГН ********** месечна издръжка, както
следва: в размер на 320 лева /или увеличение със 160 лева/ на детето И. С. П.
и в размер на 300 лева /или увеличение със 150 лева/ на детето С. С. П.,
считано от 11.05.2023г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска и до настъпване на основания за тяхното изменение или
прекратяване, платими до 20-то число на текущия месец по банковата сметка
на майката Е. И. П., с ЕГН ******, в „Банка ДСК” ЕАД, IBAN: BG ******.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението за присъдените издръжки.
16
ОТХВЪРЛЯ исковете над размера от 320 лева за детето И. и над размера
от 300 лева за детето С. и до претендираните с исковата молба размери,
съответно от 400 лева за първото дете и от 350 лева – за второто дете, като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В.,
ул.”******, общ.С., обл.Пазарджик да заплати на Е. И. П., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.В., ул.”******, общ.С., обл.Пазарджик разноски по
делото в размер на 500,13 лева.
ОСЪЖДА Е. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В.,
ул.”******, общ.С., обл.Пазарджик да заплати на С. И. П., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.В., ул.”******, общ.С., обл.Пазарджик разноски по
делото в размер на 86,67 лева.
ОСЪЖДА С. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В.,
ул.”******, общ.С., обл.Пазарджик да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса
върху увеличените размери на издръжките в размер общо на 294,40 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 26.09.2023 год.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17