Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На двадесет и първи януари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: Кремена Данаилова
М.И.-Даскалова
Секретар: Светла Великова
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния съдия М. И.- Даскалова
КНАХД №2461 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Дирекция „ИТ“-гр.Варна
против Решение №260193/02.10.2020г. постановено по НАХД №2680/2020г. на
РС-Варна, с което е отменено НП №03-012219/27.12.2019г. на Директора на дирекция „ИТ“-гр.Варна, с
което на „Й. Джи“ЕООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 150лв. на основание
чл.416 ал.5 във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.2 вр.
чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.
В касационната жалба се твърди, че Решението на ВРС е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Оспорват
изводите на въззивния съд като твърдят, че извършването на нарушението е
доказано. Извода на ВРС, че извършването на нарушението не е доказано по
несъмнен и категоричен начин се дължали на неправилна преценка на
доказателствата. Освен това НП било издадено с необходимото съдържание, с
максимална конкретизация на нарушението, с датата на извършването му, с
правилна квалификация и кореспондиращо с тях основание за налагане на
санкцията. Поддържат, че АУАН и НП са издадени в законовоустановените срокове,
с необходимото съдържание и привлеченото към отговорност лице е могло да
организира защитата си. Описаното в НП нарушение, изразяващо се в неизплащане в
срок до 25.06.2019г. вкл. на дължимото трудово възнаграждение на работника Д.
за м.май 2019г. било доказано с липсата на поставен от нея подпис за
получаването му във ведомостта, представена при проверката. Молят
Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с
което НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено. Претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание явилият се юрисконсулт поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Ответникът „Й. Джи“ЕООД от гр.Варна се представлява от пълномощник, който в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Правилно
ВРС преценил, че по делото не е доказана описаната в НП фактическа обстановка
свързана с нарушението, за което дружеството е санкционирано. Излага
съображения в подкрепа на извода на ВРС за допуснато нарушение в административнонаказателното
производство, тъй като НП било издадено без пълно и обективно да са изяснени
фактите, за което имало оплаквания във възражението срещу АУАН. Споделя като
правилни изводите в решението и моли да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита Решението на РС-Варна за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като
съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона
от ВРС.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо.
Касационният
състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от
ВРС, въз основа на фактическите
установявания в Решението на въззивния съд с оглед забраната в чл.220 от АПК. След преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, като взел предвид твърденията и становищата на страните, въззивния съд
установил от фактическа страна следното: Проверката по спазване на трудовото
законодателство е извършена от инспектори от дирекция „Инспекция по
труда“-Варна. Те извършили проверка на 04.12.2019г. в дома за възрастни хора
„Св. Илия“ в гр.Варна, КК“Чайка“, ул.“Якоб Лемер“ №5 - стопанисван от „Й.
Джи“ЕООД-гр.Варна и на представените от дружеството документи на 11.12.2019г.
ВРС установил, че проверяващите са съставили протокол за установеното при
проверката. Те констатирали липса на подписи в разчетно-платежната ведомост за
заплати за месец май 2019г. на няколко лица, сред които била свид. М. С. Д. и направили
извода, че възнаграждението не й е изплатено. ВРС установил, че свид. Д.
съставила АУАН на 19.12.2019г. срещу „Й. Джи“ЕООД-гр.Варна, за това, че като работодател
нарушило чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ като не изплатило начисленото
трудово възнаграждение на работника М. Д. за месец май 2019г., че нарушението е
извършено на 26.06.2019г. в гр.Варна, до която дата то следвало да бъде
изплатено съгласно трудовия договор №217/15.91.2019г. ВРС констатирал, че АУАН е
връчен на пълномощник на дружеството, който го подписал без възражения, но в законовия
срок постъпили писмени възражения с писмено заявление от работника М. Д., че е
получила в срок възнаграждението си за месец май 2019г. ВРС установил, че директорът
на дирекция „ИТ“-гр.Варна намерил възраженията за неоснователни и въз основа на
акта издал НП №03-012219 на 27.12.2019г., с което за описаното в акта нарушение
на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на 150лв. Въз основа на събраните в хода на съдебното
производство доказателства ВРС установил, че свид. М. Д. е получила дължимото й
възнаграждение за положен труд през м.май 2019г. още през месец юни 2019г., че в
жалбата й до Дирекция „ИТ“-Варна оплакванията са, че не е получила останалите
дължими суми при прекратяване на трудовото й правоотношение, които са различни
от трудовите възнаграждения. Поради това направил извода, че липсата на подпис
на М. Д. във ведомостта за заплатиза м.05.2019г. не се сдължи на неизплащане на
трудовото й възнаграждение в срок, а на други причини. ВРС постановил отмяна на
НП като неправилно и незаконосъобразно, тъй като нарушението за което е
издадено не било установено еднозначно и доказано по категоричен и несъмнен
начин. ВРС отчел, че тези твърдения са направени своевременно в писменото
възражение срещу АУАН и наказващият орган трябвало, а не извършил допълнителна
проверка по тях по чл.54 от ЗАНН. Като не направил такава проверка и издал НП, директорът
на Д“ИТ“-Варна допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото останали
неизяснени фактите и обстоятелствата за правилното решаване на случая. Поради
това в обстоятелствената част на НП не били описани всички факти и
обстоятелства свързани с датата на нарушението – за датата, до която по трудов
договор следва да бъде изплатено възнаграждението, което също ограничило
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Поради това ВРС
постановил отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, заради несъответствието
му с изискванията за съдържанието му и ограничаващо правото на защита на
привлеченото към отговорност лице.
Касационният
състав намира за правилни и законосъобразни тези изводи
на ВРС, с които постановил отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено.
НП е правораздавателен акт, с който се налага наказание на физическо лице,
респ. имуществена санкция на юридическо лице, поради което за него както и за
присъдата са приложими основните изисквания в чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК: да не
може да почива на предположения и когато обвинението не е доказано по несъмнен
начин, привлеченото към отговорност лице да се оправдава и да не се ангажира
отговорността му. В съответствие с тези изисквания на закона ВРС отчел, че в представена
от дружеството на проверяващите ведомост за заплати за м.май 2019г. липсвал подпис
на М. Д. срещу начисленото й възнаграждение, но в
декларацията й от 23.12.2019г. депозирана с възражението срещу акта още преди
да бъде издадено НП изрично заявила, че в срока по трудовия договор е получила
заплатата си за м.май 2019г., а не е получила обезщетението си за неизползван
платен отпуск за 2019г. Че оплакването й в дирекция „ИТ“-Варна е било за неизплатено
обезщетение за отпуск, а не на трудово възнаграждение тя заявила и при разпита й
като свидетел, което е потвърдено в показанията дадени и от актосъставителя. В
съответствие с доказателствата и установеното от фактическа страна от ВРС, че на
Д. е било изплатено възнаграждението за м. май 2019г. в срока по трудовия
договор е крайния извод в Решението, че не е доказано дружеството-работодател да
е нарушило задължението си по чл.128, т.2 от КТ да изплати в срок уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа.
В съответствие с
посочения НП като основание за издаването му чл.415в, ал.1 от КТ е извода на
ВРС за непълнота на обстоятелствата му част. Чл.415в, ал.1 от КТ предвижда налагане
на имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300лв. на работодателя за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в КТ и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В
НП е отразено, че нарушението е извършено на 26.06.2019г., че е установено с АУАН
съставен на 19.12.2019г., но не е посочено да е било отстранено чрез изплащане
на възнаграждението и на коя дата. Липсата на описание на тези съществени факти
и обстоятелства, при които органа е приел, че е извършено нарушението кореспондира
с преценката на въззивния съд, че НП не отговаря на изискването на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението и
конкретните обстоятелства, при които е извършено препятства съдебната проверка за
правилното приложение на закона при квалифицирането му, както и за съответствие
на наложената санкция с деянието и с целите за постигане на които се налага.
Правилно и
законосъобразно ВРС посочил, че тази непълнота на НП не може да бъде попълвана
в съдебната фаза по обжалването му, а е основание за неговата отмяна. Касационната
жалба с оплакването за
неправилно приложение на материалния закон е неоснователна и Решението
на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски на ответника направеното
в отговора по касационната жалба е своевременно, но неоснователно, тъй като до
даване ход на делото по същество пред настоящата инстанция не са представени
писмени доказателства ответникът „Й. Джи“ЕООД да е заплащал такива.
Водим от
това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260193/02.10.2020г. на Районен съд – Варна постановено по НАХД №2680/2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането направеното в отговора по касационната жалба за присъждане на
„Й. Джи“ЕООД-гр.Варна на разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: