Р
Е Ш Е Н И Е № 1109
гр. Пловдив, 22.07.2016
г.
Пловдивски
Окръжен Съд, въззивно гражданско отделение, VІІ състав, в закрито заседание на 22.07.2016
г. година в състав
Председател: Соня Гешева
Членове: Величка Белева
Надежда
Махмудиева
при секретаря, като разгледа докладваното от
съдията Белева гр.д. № 1762/2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 463 от ГПК.
Обжалва
се от Д.В.Д., ЕГН – ********** - длъжник
по изп.дело № 451/2011 г. по описа на ЧСИ Сурпик Татарян, рег. № 830 извършено
от съдебния изпълнител разпределение по чл. 460 от ГПК, обективирано в Протокол
за разпределение от 11.4.2016 г., предявено на страните на 18.4.2016 г. Твърди
се от жалбоподателя разпределението да е незаконосъобразно като поддържаните в
тази насока оплаквания са следните: Разпределената сума е постъпила основно
вследствие публична продан на имота от обявения
купувач – Г. П. С., но имотът не е възложен по най високата предложена
цена; Вземането на взискателя по право Държавата чрез НАП – ТД – гр. Пловдив не
било съобразено с междувременнно извършени – преди разпределението, плащания;
Съгласно ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разноските не на всеки взискател са
привилегировани вземания по т.1 на чл. 136 от ЗЗД и в този връзка
разпределението противоречало на даденото с това ТР тълкуване на закона;
Неправилно били определени коефициентите на взискателите. Първоначално обявения
купувач на имота, който и присъединен по изп. дело взискател В.Д. бил
ненадлежно уведомен за внасянето на предложената от него на проданта по висока
цена за имота, като същевременно бил и в обективна невъзможност да я внесе в 1
– седмичния срок по чл. 495 от ГПК, тъй като бил задържан от органите на реда.
Заявено е доказателствено искане за назначаване на счетоводна експертиза
относно вида и размера на невключените в разпределението разноски и относно правилните
коефициенти на кредиторите. По така изложените съображения се иска отмяна на разпределението
като незаконосъобразно.
Първоначалния
взискател „ Алианц Банк България „ АД – гр. София взема становище жалбата да е
неоснователна.
Останалите
взискатели – присъединени такива, редовно уведомени не са депозирали становища
по жалбата.
Приложени
са писмените обяснения на ЧСИ Татарян по чл. 436 ал. 3 от ГПК, изпратено е в
препис изпълн. дело.
Съдът
установи следното:
Жалбата
е в тридневен срок от предявяване на разпределението на 18.4.2016 г. – преди
предявяване на разпределението, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, спазена е процедурата по чл.
436 ал. 3 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.
Изпълн.
дело № 451/2011 г. по описа на ЧСИ Сурпик Татарян е образувано по изпълнителен
лист от 17.11.2011 г., изд. по ч.гр.д. № 2162/2011 г. на Районен Съд – гр.
Асеновград, съгласно който жалбоподателя Д.В.Д. и Е.К.Д. са осъдени да заплатят
солидарно на „ Алианц Банк България „ АД парични суми, предст. главница, лихви
и разноски, произтичащи от договор за банков кредит от 15.9.2006 г., като процесните парични
вземания са обезпечени чрез ипотека върху имота на длъжниците, изнесен и
реализиран на публичната продан, от която е внесена по сметка на ЧСИ продажна
цена в размер на 66 667 лв. от обявения за имота купувач Г. П. С..
Освен
тази сума към момента на разпределението по делото е постъпила и сума в размер
на 65, 60 лв., както и сума в размер на 2 585, 77 лв. – от запор на
трудово възнаграждение на жалбоподателя, и ЧСИ е разпределил между
взискателите общо сума в размер на
69 318, 37 лева.
В
Разпределението са описани подробно взискателите, основанието и размера на признатите
им вземанията – към датата на разпределението, кои вземания са привилегировани
и кои хирографарни. Сумата е разпределена както следва:
За
първо по ред вземане с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД - направените от
първоначалния взискател разноски по изпълнението / Алианц Банк България „ АД /,
на този взискател е разпределен сума в размер на 3 209 лева – подробно
посочени по основание и размер.
За
второ по ред вземане с привилегия по чл. 136 ал. 1 т.2 от ЗЗД – вземане на
Община Пловдив, предст. незаплатени данъци за имота, за които на този взискател
е разпределена сума в размер на 1 156, 98 лв. и вземане на съдебния
изпълнител - такса по т. 26 върху това
събрано вземане в размер на 135, 07 лева.
За
трето по ред вземане с привилегия по чл. 136 ал. 1 т.3 от ЗЗД – вземането по
изпълн. лист на първоначалния взискател Алианц Банк България „ АД – сумата 64 078,
91 лв. и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за така събраната част от вземането му, след
приспадане на таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ – 720 лв. с ДДС.
Поради
изчерпване на постъпилата по изпълнението сума следващи по ред вземания не са
удовлетворявани.
Разпределението
по чл. 460 от ГПК е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси: Кои са
взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване;
Кои от признатите вземания са привилегировани и каква е привилегията, с която
се ползва всяко от тях, съответно кои вземания са хирографарни; Какъв е редът
за удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко от тях. В Разпределението се включват само тези вземания,
които са били предявени до деня на разпределението – вземанията на
първоначалния взискател и на присъединените такива – по право или по тяхно
искане, както и разноските по изпълнението, в т.ч. и тези, които не са
предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право да
събере служебно от длъжника по реда на чл. 79 ал. 2 от ГПК. Поредността за удовлетворяването на вземанията се
определя съобразно привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на
удовлетворяването на вземанията от еднакъв ред – от правилото на чл. 136 ал. 3
от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване.
Ето
защо жалбата срещу извършено от съдебен изпълнител разпределение по чл. 460 от ГПК може да се основава единствено на доводи за погрешни правни изводи на
съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на приетите вземания
и техните привилегии, както и на процесуални нарушения при извършване на
разпределението. При проверка на правилността на разпределението Съдът е
обвързан от възведените в жалбата оплаквания.
С
оглед изложеното оплакването на жалбоподателя за незакосъобразност на
разпределението поради невъзлагането на имота по най високата предложена цена, няма
отношение към извършеното разпределение и не се отразява на неговата
законосъобразност. Това оплакване е визирано от закона – чл. 435 ал. 3 от ГПК,
основание за обжалване на друг акт на съдебния изпълнител – постановлението за
възлагане на имота. С оглед което то не се коментира и жалбата срещу
разпределението, основаваща се на това оплакване се явява неоснователна.
Останалите
поддържани в жалбата възражения срещу разпределението са относими към
преценката за законосъобразност на този акт на съдебния изпълнител, но
разгледани по същество са неоснователни.
По
делото липсват данни – при лежаща върху жалбоподателя, доказателствена тежест
вземането на Държавата чрез НАП – ТД – гр. Пловдив към момента на извършване на
разпределението да не е в размера по изпратеното от НАП – ТД – гр. Пловдив
удостоверение поради извършени междувременно погашения от длъжника. Но дори и
това да е така , то не се отразява на законособразността на разпределението тъй
като с него това вземане не е удовлетворено - то е с привилегия по т. 6 от чл.
136 от ЗЗД, а събраната сума е изчерпана изцяло за удовлетворяване на
вземанията с предходни привилегии – по точки 1, 2 и 3 от чл. 136 от ЗЗД.
Като
вземане с първа по ред привилегия са разноските на първоначалния взискател
Алианц Банк България „ АД в размер на 3 209 лв. Същите са посочени
подробно по основание и размер от ЧСИ в разпределението, видно от което е че
това са направените от този взискател разноски за образуване на изпълнителното
дело и осъществяването на изпълнителните способи, от който е реализирана
сумата, която се разпределя. Като така
тези разноски правилно са включени в разпределението като вземане с първа по
ред привилегия по чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД.
Неоснователно
е и оплакването за неправилно определени коефициенти. В случая такива изобщо не
са определяни, тъй като не е имало повече от едно вземания от еднакъв ред,
които да се удовлетворяват съразмерно съобразно чл. 136 ал. 3 от ЗЗД.
С
оглед изложеното жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.
Водим от горното Съдът
Р
Е Ш И
Оставя без уважение жалбата на Д.В.Д., ЕГН – ********** - длъжник по изп.дело № 451/2011 г. по описа
на ЧСИ Сурпик Татарян, рег. № 830 срещу извършено от съдебния изпълнител
разпределение по чл. 460 от ГПК, обективирано в Протокол за разпределение от
11.4.2016 г. и предявено на страните на 18.4.2016 г.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен Съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове:1.
2.