Решение по дело №1436/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава ХII от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от управителя С. С. Б., против решение № 666/13.05.2024 г., постановено по АНД № 1701/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив –XXIV нак. състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 003332/11.10.2023г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП.

Касационният жалбоподател намира решението за неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Оспорен е изводът на районния съд, че процесният продукт не попада в изключенията на чл.57, т.5 от ЗЗП за което се позовава на представените сертификати за уреда и на т.7.1 от Общите условията на „ЕКО СТОЙМ 2017“ ЕООД. Счита, че районният съд не е направил разлика между изпробване и използване, като счита, че потребителят се е съгласил да закупи продукта, без да го изпробва, като последващото му използване по предназначение уврежда стоката и това води до съответните финансови загуби и невъзможност за бъдеща реализация. Счита, че следва да се прилагат общите превила за договорите по ЗЗД, а не тези, свързани с рекламация на стоката. Претендира отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взима допълнително становище по същество на спора.

Ответникът - Директор Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се явява и не се представлява, не взема становище по основателността на подадената касационна жалба.

Контролиращата страна- прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Разгледана по същество тя е неоснователна, поради следните за това съображения:

Районен съд – Пловдив е сезиран с жалба, подадена от " ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД, срещу Наказателно постановление № 003332/11.10.2023г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на дружеството, за нарушение на чл. 50 от ЗЗП на основание чл. 207 от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева. Процесното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 003332 от 30.05.2023г., съставен от В. И. Г. на длъжност „главен инспектор“ в Регионална дирекция – Пловдив към КЗП. Обективираните в акта констатации се свеждат до това, че във връзка с постъпила жалба от Х. Д. от гр.Пловдив като потребител, са проверени обстоятелствата по сключен договор между нея и касационният жалбоподател относно покупка по заявка извън търговски обект с договор №**********/07.04.2023г. на стока – система за почистване „ЕСО 2000СБ“, сер.№001885, на стойност 4000лева, която била доставена до дома и на 08.04.2023г.. За приключване на доставка бил издаден талон за доставка №2065/08.04.2023г и фактура №**********/07.04.2023г.. На 20.04.20223г Х. Д. се възползвала от правото си на отказ от стоката в 14 дневен срок, като първоначално изпратила електроннно съобщение по имейл, а в последствие посетила и офиса на касатора в гр.Пловдив, като донесла закупения уред и поискала разваляне на договора за доставка и покупка. На същата дата упълномощен представител на дружеството отказал да приеме уреда. В тази връзка на постъпилото заявление за разваляне на сключения договор за доставка и покупко- продажба бил вписан изричен отказ да приеме върнатият уред сер.№001885, като изложил съображения, че това е свързан с хигиената и опазването на здравето, като след разопаковане и използване на получената система за почистване са неприложими за него разпоредбите на чл.50-чл.56 ЗЗП. Същият отказ бил изпратен и по електронен път. В РД – Пловдив при КЗП е постъпила жалба от потребителя Х. Д. с вх. № П-03-699/26.04.2024г., с която е поискано съдействие във връзка с упражняване правото на отказ от договора. Извършена е проверка по Констативен протокол №К-2711866/15.05.2023г., при която е направена констатацията, че законосъобразно потребителят е упражнил правото си по чл.50 т.2 ЗЗП на отказ от сключения от разстояние договор в 14- дневен срок от получаване на стоката на 08.04.2023г. и постановеният от търговеца отказ да приеме същият е незаконосъобразен, като деянието било квалифицирано като административно нарушение на чл. 50 от ЗЗП, за което бил съставен и процесния АУАН, а в последствие издадено и НП с наложената на дружеството санкция на основание чл. 207 от ЗЗП в размер на 2000,00 лева. Недоволен, касаторът инициирал и настоящото съдебно производство.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е разпитано длъжностното лице, съставило акта за установяване на административно нарушение, в качеството му на свидетел. Пред съда е пояснило обстоятелствата, при които е установено процесното нарушение.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че материалният закон е приложен правилно, като при издаването на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 34, чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и липсват съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че от обективна страна е осъществено административното нарушение, което е квалифицирано като нарушение на разпоредба на чл. 50 ЗЗП, съгласно който текст потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя. Установил е от събраните доказателства, че търговецът не се е съобразил с тази възможност и е нарушил с отказа си правото на потребителя да развали договора за продажба на стока от разстояние, без да посочва причина за това. Приел е, че е налице съответствие на словесното описание на нарушението и неговото цифрово изражение с изрично посочване, поради което не е приел доводите на жалбоподателя, че квалификацията на извършеното е неправилна и неприложима в настоящият случай. По отношение на нормата на чл. 28 от ЗАНН съдът е приел, че не е налице основанието за прилагането ѝ, както и че наказанието е съобразено с критериите по чл. 27 от ЗАНН и наложената имуществена санкция е в минималния й размер от 2000,00 лева, с което в най- пълна степен са постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Районният съд е установил правилна фактическа обстановка, като на основата на съответни на спора доказателства и тяхната преценка е направил законосъобразни изводи от правна страна, поради което атакуваният съдебен акт не страда от посоченото отменително основание за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган, а именно Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП, на основание Заповед № 363 от 30.03.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Спазени са сроковете, регламентирани в Закона за административните нарушения и наказания относими, както за съставянето на АУАН, така и за издаването на процесното НП.

Разпоредба на чл. 50 ЗЗП дава възможност на потребителят в 14 дневен срок да развали сключен договор за продажба на стока от разстояние, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок. В настоящият случай от страна на потребителят Х. Д. този срок е бил спазен. Затова еи направеният отказ от страна на Еко стийм 2017 ЕООД е неправомерен и незаконосъобразен. По този начин потребителят е бил задължен да вземе стока, от която има право да се откаже без да сочи причини за това, което безспорно е нелоялна търговска практика. Именно поведението на дружеството жалбоподател е нарушило правата на потребителя и то законосъобразно е било санкционирано. Общите условия не могат да противоречат на императивни разпоредби на закона – на ЗЗП и на Директива /ЕС/2019/2161 и Директива 2011/83/ЕС. Наложеното наказание е определено в минимума на предвиденото за това нарушение в чл. 207 от ЗЗП ( от 2000 лв. до 5000 лв.) като не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ЗАНН. Като смекчаващо вината обстоятелство е посочено, че нарушението е извършено за първи път. Нарушението е установено за един артикул, но е с потенциал да засегне голяма група потребители. Обществената опасност на деянието е обоснована, като определеният размер на наказанието в минимума ще способства за осъществяване целите на наказанието съгласно чл. 12 от ЗАНН като мотивира дружеството занапред да спазва установения правен ред, както и за осъществяване на генералната превенция спрямо останалите търговски субекти. Безспорно е, че нарушението възпрепятства упражняването на правата от потребителя по чл. 50 ЗЗП и противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Основателни са мотивите на районния съд, че в случая законосъобразно е установено административното нарушение и неговият автор, като приложените писмени доказателства безспорно касаят установяването му и обективната отговорност на жалбоподателят. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

Затова, като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид изхода на спора разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане и съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд- Пловдив- XXIII състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 666 от 13.05.2024 г., постановено по АНД № 20245330201701/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХIV наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.