О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

12.03.2020 год.,  гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански  състав

на       12        март      2020  година

в закрито заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА                                                      

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                   2. ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гр.дело   № 191   по описа за   2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. против Решение №315/22.01.2020 г., постановено по гр.д.№766/2019 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция ”Гранична Полиция” МВР-гр.София да заплати на М.Х.М. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 677,29 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.10.2016 г. до 30.09.2019 г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата 636,73 лв. - считано от датата на предявяване на исковата молба - 10.10.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата 40,56 лв. - считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 89,31 лева, представляваща  лихва за забава върху главницата от 636,73 лева, начислена за периода на забавата, до датата на подаване на иска в съда - 10.10.2019 г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 203,24 лева - разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен иска за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 10.10.2019 г. вкл. в размер на 6,23 лв., ведно със законната лихва върху тази сума.

С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува в изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на ненормиран работен ден, като е полагал труд и през ноща, като положения труд извън установеното работно време е компенсиран с отпуск или заплатен като извънреден труд, в зависимост от това дали е полаган през седмицата или в почевни дни. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период са били приложими Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за служителите в МВР е неприложима НСОРЗ и тъй като, защитата на последните се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни от тези, предвидени в ЗДСл и КТ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от М.Х.М., чрез пълномощника му адв.М., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.

Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл.262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл.262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, в частта й срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, като подадена в предвидения в закона срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде разгледана в о.с.з.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 10.10.2019 г. вкл. в размер на 6,23 лв., ведно със законната лихва върху тази сума е недопустима, поради липса на правен интерес и въззивното производство в тази част следва да бъде прекратено.

Доказателствени искания страните не са направили.

Водим от изложеното, ЯОС

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта й срещу Решение №315/22.01.2020 г., постановено по гр.д.№766/2019 г. по описа на ЕРС в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска на М.М. за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 6,23 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 10.10.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, като недопустима, поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 21.04.2020 г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.