№ 1
гр. Дупница , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Маргарита П. Алексиева
Секретар:Сашка И. Вукадинова
като разгледа докладваното от Маргарита П. Алексиева Административно
наказателно дело № 20201510200776 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от В. Б. К., с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Самораново,
общ. Дупница, обл. Кюстендил, *** против Наказателно постановление №19-0348-000636 от
07.10.2019 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Претендира
присъждане на сторените деловодни разноски.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 27.07.2019 г. е съставен е Акт за установяване на административно нарушение №
636 от Ивайло Златанов – мл. автоконтрольор при ОДМВР Дупница, РУ Дупница в
присъствието на свидетеля Бойко Джаджаров за това, че на 20.07.2019 г. около 12:50 ч. в
местността ,,Дренски рид“ в посока ул. ,,Плиска“ В. Б. К. управлява четириколесно МПС с
неизвестна марка и модел, което не е регистрирано по надлежния ред и е без табели с
1
регистрационен номер. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя и му е връчен на
28.09.2019 г. В акта за нарушение в графа ,,възражения“ водачът е посочил, че не е съгласен
с констатациите отразени в него – не притежава такова МПС и не може да го управлява.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което е отразена идентична фактическата обстановка на тази в акта, с изключение на датата
на извършване на нарушението. В АУАН е посочена дата на нарушението – 20.07.2019г., а в
издаденото НП – датата е 27.07.2019 г.
Свидетелите Златанов и Джаджаров при разпита си заявяват, че поддържат
констатациите посочени в акта, който бил съставен в РУ-Дупница в отсъствие на
нарушителя. Актът бил предоставен на техния колега Аспарух Ранчев, който ако засече
някъде лицето да му го връчи. От показанията на св. Ранчев се установява, че той лично е
връчил акта на нарушителя, с когото се познавали от години. Колегите му не успели да
открият В.К. на домашния му адрес и поради това предоставили на колегата си, който
познавал нарушителя, за да му връчи екземпляр от същия.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от Началника на РУ Дупница в качеството
му на оправомощено лице въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.на Министъра на
вътрешните работи, приложена по делото.
Съдът при цялостна проверка на издаденото НП, съобразно вменените му в закона
задължения, намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения
водещи безусловно до отмяната на НП.
Административнонаказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от
правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като
съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове. Установява се от
приложените към административната преписка доказателства, че в АУАН № 636/27.07.2019
г., поставил началото на АНП, нарушението е прието за извършено на 20.07.2019 г., а в
издаденото въз основа на АУАН НП е прието, че датата на нарушението е 27.07.2019 г.
Различието в посочване на задължителния реквизит – дата на извършване на нарушението -
както в АУАН така и в атакуваното НП представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството.
Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита на
нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се
2
ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи адекватна
преценка и относно законосъобразността на акта по същество на спора. От обективна страна
административното нарушение се характеризира и с дата, респ. период на осъществяването
си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП, така както изисква чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична. Посочването на този факт
относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за
защитата на административнонаказания субект, който има право да научи всички
установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има
значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено
наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите /обективна и субективна
страна/ на твърдяното нарушение.
Посочването в НП на дата на извършване на административното нарушение различна
от тази посочена в АУАН, води до нарушаване на административнопроцедурните правила
при издаване на НП и води до опорочаване на последното, с което се засяга правото на
защита на нарушителя. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на
административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и
НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка“ и не е
предвидил възможност за поправяне й. Несъответствието на посочената в наказателното
постановление дата на нарушението, не следва да се приема в случая за техническа грешка.
Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се
установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното
постановление. Липсата на яснота в НП по отношение на датата на нарушението и неговото
описание, както и наличието на несъответствие между в приетата дата на нарушение в
АУАН и наказателното постановление влече извод за невъзможност да се провери дали
деянието, за което е санкционирано дружеството е съставомерно от обективна страна.
Датата на нарушението е част от главния факт в административно-наказателното
производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният
момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца. Посочването на
различни дати на извършване на нарушението от наказаното лице в съдържанието на АУАН
и НП е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на последното.
Събраните по делото доказателства установиха,че в процедурата по установяване на
нарушението и съответно налагане на наказанието, са допуснати и други съществени
нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 ЗАНН - в
отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
Последният е бил известен, с посочен адрес, но не са представени доказателства, че същия е
бил търсен, а още по-малко поканен за съставяне на АУАН.
Процесуалните норми в ЗАНН са императивни и представляват гаранция за правата
на нарушителя, като нарушението им води до невъзможност за организиране на защитата.
Реда за съставяне на АУАН е посочен в чл.40, ал. 1 от ЗАНН, като ал. 2 на същия текст
3
допуска изключение от горното правило, само ако са налице предпоставките, визирани в
него. В случая, както бе посочено по-горе същите не са били налице, което налага отмяната
на наказателното постановление, без съдът да обсъжда спора по същество.
Освен това, не се доказа четириколесното моторно превозно средство да не е било
регистрирано към датата на извършване на деянието. Това обстоятелство съставлява
елемент от състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
доказателствената тежест за неговото установяване се носи от административнонаказващия
орган. Фактът на съществуваща или на неизвършена регистрация на превозното средство се
установява след справка в информационния масив на ОД на МВР – системата АИС-КАТ-
Регистрация. По делото такава справка липсва, а оттам и убедително доказателство за
твърдението превозното средство да не е било регистрирано. Тази доказателствена
непълнота не би могла да бъде отстранена във въззивното производство, тъй като липсват
индивидуализиращи МПС данни, чрез които да се направи справка в посочения смисъл.
Съгласно описанието на нарушението жалбоподателят е управлявал “четириколесно МПС“ с
неизвестна марка и модел. Последното не е индивидуализирано по никакъв друг начин -
чрез номер на рама или марка, модел. Налице е изначален порок при описанието на
нарушението, което съставлява съществено процесуално нарушение на изискването по чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е самостоятелно основание за отмяна на НП. Обстоятелството, че
превозното средство е без поставени регистрационни табели на определените за това места,
не означава задължително, и че то не е регистрирано. Липсващите табели могат да се
дължат на различни причини – тяхното сваляне, изгубване, изземване. Регистрацията от
своя страна е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. По делото не се доказа по категоричен начин за управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство да е нямало такова административно разрешение,
поради което вмененото му във вина нарушение е недоказано.
По тези съображения наказателното постановление следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
С оглед заявената претенция от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски – адв. хонорар в размер на 300.00 лева, за които е представен
договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка за платената в брой
сума, съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр.
с чл. 143, ал.1 и чл. 144, ал. 4 от АПК, такива се дължат в полза на жалбоподателя. Поради
това съдът приема, че следва да осъди ОДМВР-Кюстендил, представлявано от директора
Елиан Стамболийски да заплати в полза на В. Б. К. сумата от 300.00 лева - адвокатски
хонорар по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0348-000636 от 07.10.2019 г., издадено
от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП на В. Б. К., с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Самораново, общ.
Дупница, обл. Кюстендил, *** е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, представлявано от директора Елиан Стамболийски да
заплати на В. Б. К., с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Самораново, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, *** сумата от 300.00 лв. /триста лева/ - адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Кюстендил с
касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5