ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 646
гр. Перник/26.07.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 469 по описа на ОС – гр. Перник
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 18643/27.06.2019 г. (п.к.
16.06.2019 г.), подадена от „Юробанк България“ АД, с
ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител – адв. П. К., срещу
Разпореждане № 2440/06.06.2019 г., постановено в
закрито заседание по ч.гр.д. № 3566/2019 г. по описа на Районен съд – гр. П., с
което производството по делото е прекратено като недопустимо.
В частната
жалба се излагат доводи, че постановеният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. В тази връзка се оспорва изводът на районния съд, че не е
налице процесуална легитимация на лицето, посочено в заявлението като длъжник.
Обръща се внимание върху обстоятелството, че същото е чужд гражданин, поради
което след като в масивите на НБД „Население“ не се съдържат данни за него,
заповедният съд е следвало да даде указания на заявителя да ангажира
доказателства, с които да бъде обоснована компетентността му. В тази връзка се
акцентира върху съдържанието на понятието „обичайно местопребиваване“ като се
излагат подробни доводи, че длъжникът Т.А. има такова на територията на
Република България. На първо място се посочва, че последният има регистриран
адрес – в *** като му е издаден и статут на продължително пребиваващ и му е
определен личен номер. Твърди се, че А. е страна и по други съдебни дела, както
и по изпълнителни дела, като в хода на същите за негов адрес е посочен ***.
Посочва се и че длъжникът развива търговска дейност на територията на Република
България, доколкото е съдружник или управител в редица търговски дружества,
вписани в Търговския регистър към АВп като дори е
вписан като лице за контакт по Закона за мерките срещу изпирането на пари. По
тези съображения се прави извод, че А. е изградил трайни връзки с Р. България и
преимуществено пребивава тук поради търговската му ангажираност, поради което
следва да се приеме, че същият има обичайно местопребиваване именно в
българската държава.
Предвид
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не подлежи на
връчване на длъжника.
По
допустимостта:
Частна жалба с вх. № 18643/27.06.2019 г. е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок като отговаря
на изискванията за нейната редовност, в това число е заплатена дължимата
държавна такса за разглеждането й.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от заявителя и представените по делото доказателства, и след като съобразно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС прецени служебно всички правно релевантни факти, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по ч.гр.д. № 3566/2019 г. по описа на РС – гр. П. е
образувано по заявление с вх. № 16547/05.06.2019 г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
подадено от „Юробанк България“ АД срещу длъжника Т.А..
Със същото се твърди, че между страните е сключен договор за кредит, като се
претендират неизплатени задължения по него.
Като данни относно длъжника е посочено, че е роден на *** г. в ***, но е
уточнено, че има определен му от българската държава личен номер (ЛН) **********.
Освен това в заявлението като адрес на А. в Р. България е посочен ***.
След образуване на делото в РС – гр. П., съобразно разпоредбата на чл. 411,
ал. 1 от ГПК е извършена справка относно длъжника в Национална база данни
„Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.,
с оглед проверка на местната подсъдност на сезирания съд. В същата е
отбелязано, че за лицето Т.А. няма данни.
Като е взел предвид съдържанието на така извършената справка районният съд
е постановил обжалваното разпореждане, в което е приел, че съгласно същата
лицето, посочено като длъжник, няма процесуална правоспособност, доколкото за
него няма данни в регистъра на населението. В тази връзка решаваният състав е
отбелязал, че тъй като последната представлява абсолютна процесуална
предпоставка за провеждане на съдебното производството, то след като такава не
е налице, същото е недопустимо. Отбелязал е и че в настоящия случай, доколкото
тази липса на процесуална правоспособност е изначална, то е и безпредметно на
заявителя да се дават указания за отстраняване на нередовности
в заявлението му. На последно място районният съд е посочил и че предвид
данните в справката длъжникът няма постоянен адрес на територията на
Р.България. С тези аргументи решаващият състав е прекратил производството по
делото като недопустимо.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и
когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ
или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките.
В ал. 3 на чл. 418 от ГПК пък е записано, че когато според представения документ изискуемостта на
вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от
настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или
настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с
изходящ от длъжника документ.
На
следващо място разпоредбата на чл. 411,
ал. 2 от ГПК предвижда,
че съдът разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: 1.
искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не установи
съответните нередовности; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. длъжникът
няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 4.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на
Република България. Поради безспорния, формален и едностранен характер на
производството по издаване на заповед за изпълнение, проверката по чл. 411, ал. 2 от ГПК обаче се изразява единствено в това дали е налице законоустановено и редовно
от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемо право.
В конкретния случай заявлението на „Юробанк България“ АД отговаря на изискванията по чл. 417 и чл. 410 от ГПК
– поискано е издаване на
заповед за изпълнение за вземане, което се основа на извлечение
от счетоводни книги на банка.
Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и отговаря на
изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.
1 и 2. Изложени са
обстоятелствата, въз основа на които вземането е индивидуализирано. Поради
това, от формална страна са налице положителните предпоставки на чл. 417, т.
2 от ГПК и на чл. 410 от ГПК
и на изследване трябва да се подложат юридическите факти, разписани в чл. 411, ал.
2 от ГПК, които
представляват пречка за издаване на заповед за изпълнение.
Обстоятелствата по чл.
411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК обаче може да бъдат установени едва след издаването на заповедта за незабавно изпълнение. Посоченият
извод следва от задължителната практика на ВКС, обективирана
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията по т.3б от последното преди да издаде заповедта
съдът не може да провери всички предпоставки за издаването й, доколкото
обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК не подлежат на проверка
преди връчване на вече издадената заповед, тъй като липсата на тези
предпоставки може да се установи именно едва при предприемане на действия по
връчване на същата.
Съдът издава заповед за изпълнение след като се увери, че заявлението е
редовно и претендираното вземане е в приложното поле на чл. 410, ал. 1 от ГПК, както и че искането не е в противоречие със закона или с добрите
нрави. Наличието на постоянен адрес или седалище, както и на обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България може
да бъде установено едва след издаването на заповедта – при нейното връчване – като в
случая същото следва да бъде осъществено на адреса, посочен в заявлението за
издаване на същата. Съгласно цитираното ТР ако установи надлежно, отсъствието на коя да е от предпоставките на чл.
411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК,
съдът вече е длъжен да предприеме съответните действия. По изложените съображения, заповедният съд неправилно е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, поради липсата на
постоянен адрес на длъжника Т.А. в Република
България.
За пълнота
следва да се отбележи, че действително в аналогични хипотези е налице
разнопосочна практика на окръжните съдилища, но по-новата такава, постановена
след цитираното Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кореспондира с изводите на настоящия състав.
Последните съответстват и на практиката на ВКС – напр. Определение №
92/03.02.2011 г. по т. д. № 8/2011 г., на I-то на ВКС.
На второ място неправилен е и вторият довод на съда да постанови
процесното разпореждане, доколкото не бил налице правен субект. Посоченият
извод съдът е обосновал с данните от НБД „Население“. Видно от данните по
делото и от самото заявление обаче длъжникът Т.А. е чужд гражданин, доколкото
му е издаден личен номер - **********. В тази
връзка следва да се посочи, че постоянен
адрес в страната по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК могат
да имат само местните лица. Обстоятелството, че длъжникът е чужд гражданин
обосновава и липсата на данни за същия в НБД „Население“, но това не означава,
че липсва правен субект – доколкото съгласно дефиницията на понятието обичайно
местопребиваване, за да е налице такова не е необходимо лицето да има
регистрация или разрешение за пребиваване.
На последно
място за пълнота следва да се отбележи, че е достатъчно наличието на една от посочените в чл. 411, ал. 2, т. 3 или т. 4 от ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника по териториален признак. Това произтича и
от възможността, при наличието на обичайно местопребиваване в страната,
принудителното изпълнение въз основа на заповедта за изпълнение срещу
физическото лице да се проведе на територията на страната от съответните за
това органи. В този смисъл е определение № 547/22.08.2013 г. на ВКС по ч.т.д. №
1355/2013 г., ІІ ТО.
По
тези съображения обжалваното разпореждане е неправилно и като такова следва да
бъде отменено, като на РС – гр. П. следва да бъде указано да издаде заповед за
незабавно изпълнение.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2440/06.06.2019 г., постановено в закрито заседание по ч.гр.д. №
3566/2019 г. по описа на Районен съд – гр. П., с което производството по делото
е прекратено като недопустимо.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в ***
срещу длъжника Т.А., с ЛН **********, роден ***, с
адрес – *** за сумите съгласно заявление с вх. № 16547/05.06.2019 г. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.
П. за издаване на заповед за
изпълнение.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.