Решение по дело №5841/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 220
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120205841
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря М. Пенчева
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120205841 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗЛ. Д. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-004782/25.11.2021 г., издадено от началник на група към ОДМВР
- Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адв. И. С. от АК - Пловдив,
които поддържат подадената жалба и молят за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и
основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.05.2021 г., около 20:30 часа, в гр. Бургас, на ул. ***3, в посока бул.
Демокрация, при извършена проверка от служители на сектор ПП - Бургас, било установено,
че жалбоподателката управлява собствения си л.а. ***, с рег. № ***, който не е регистриран
1
по надлежния ред. МПС било със служебно прекратена регистрация на 20.04.2021 г., въз
основа на получено в сектор ПП - Бургас уведомление от Гаранционния фонд за липсата на
сключена застраховка ГО за въпросното МПС.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят К.М. - мл. автоконтрольор към
ОДМВР - Бургас, съставил срещу жалбоподателката АУАН. На 25.11.2021 г. било издадено
и обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който
като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, и които съда кредитира
изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателката, която не
отрича да е управлявала процесния автомобил, но заявява, че не е била наясно с това, че
регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото заповед /л. 16-17/. АУАН също е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателката е
управлявала процесния лек автомобил, нейна собственост, като регистрацията е била
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
2
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателката неправилно е
било квалифицирано като административно нарушение.
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същата е
знаела, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от
установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателката, поради което се
изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната й отговорност
за процесното деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство
се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т.
8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба,
задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните
органи на МВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява,
доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателката,
е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 20.04.2021
г., но за това действие не е уведомен собственика на автомобила. Липсата на уведомяване,
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила и наличието на талон са
попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателката не е действала виновно, а
от там извършеното от нея не съставлява административно нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновно извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателката. По делото са представени писмени доказателства /л. 23-24/, съгласно
които възнаграждението за процесуално представителство е 1500 лв., която сума следва да
се присъди в полза на жалбоподателката.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-004782/25.11.2021 г., издадено от
началник на група към ОДМВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката ЗЛ. Д. Д., ЕГН **********,
е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Бургас да заплати на жалбоподателката
ЗЛ. Д. Д., ЕГН **********, разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
Вярно с оригинала: Д.М.
4