№ 987
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско
дело № 20253100501723 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№56042/23.06.2025г., подадена от
В. П. П., ЕГН **********, чрез адвокат Р. К., срещу Решение
№2130/09.06.2025г., постановено по г.д.№6694/2024г. по описа на ВРС, 33
състав, с което е отхвърлена предявената от ищеца В. П. П., ЕГН **********
срещу ответника Д. К. Г., ЕГН **********, искова претенция с правно
основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, във връзка с
травматични увреждания - разкъсно-контузна рана на лява предмишница,
дълбоко ожулване на лявата предмишница, кръвонасядане на гръдния кош и
левия горен крайник, причинени му от ответника, като управляващ лодка ***,
с която го е блъснал в морето на местност ***, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 15.10.2023г. до окончателното заплащане на
главницата.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение
е незаконосъобразно, необосновано, неправилно. Въвеждат се доводи, че
изготвеният от първоинстанционния съд доклад е бил непълен и в тежест на
ищеца не е било постановено да докаже липсата на право да се намира на
мястото, на което се е реализирал деликтът. Поради което и представя, и моли
да се приеме по делото, издаден в полза на въззивника, международен
сертификат за наличието на компетентност – водолаз в открити води, една
1
звезда. Оспорват се фактическите и правни доводи на съда, касаещи
възможността ищецът да извършва подводен риболов на място, където
преминават морски съдове. Сочи се, че съдът е тълкувал превратно и
едностранчиво събрания доказателствен материал и в жалбата се излага
собствена трактовка на настъпилите събития. Конкретизира се, че съдът не е
обсъдил част от доказателствата. С тези доводи се моли обжалваното решение
да бъде отменено, а претенцията на ищеца да бъде уважена. Оспорват се
направените от ответника възражения за наличието на съпричиняване.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор, с вх.№66556/28.07.2025г.,
подаден от Д. К. Г., чрез адвокат И. З.. В него се моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и се оспорват наведените в
жалбата доводи. Поддържа се, че съдът е достигнал до правилен правен извод,
въз основа на пълно и обективно обсъждане на събрания доказателствен
материал. Претендират се разноски.
След като се запозна с материалите по делото, доводите и
възраженията на страните, съдът намира следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е
в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Основните възражения, въведени с въззивната жалба, касаят
възприетите от първоинстанционния съд фактически изводи и осъществената
от него доказателствена дейност, както и правните изводи касаещи липсата на
осъществено виновно и противоправно поведение от страна на ответника,
поради това, че ищецът е осъществявал подводен риболов с харпун, в разрез с
предвидените за дейността правила.
С оглед горното от фактическа страна, съдът намира следното:
От така събраната доказателствена съвкупност еднопосочно се
установяват, както и не се оспорват от страните, пространствените и
темпорални рамки на процесните събития. Видно от събраните писмени
материали, както и от показанията на разпитаните пред първа инстанция
свидетели, се конкретизира, че на 15.10.2023г. за времето от около 11:30 –
13:00 часа, в териториалните води (море) в близост до южната част на *** –
***, ищецът В. П. е осъществявал водолазната/подводна дейност за спорт,
туризъм, развлечение, а от своя страна ответникът Д. Г. е плавал с
2
развлекателна цел с плавателно средства – моторна яхта ***. Разпитаните в
хода на производството свидетели акцентират, че времето е било слънчево, с
умерен вятър и добра видимост, а морската вода е била спокойна.
Данни относно осъществяваната от страните дейност се съдържат в
показанията на свидетелите Л.А., Д.Д., Д. М.. Тези фрагменти от разказите на
посочените свидетели са логично и безпристрастно поднесени, поради което и
съдът ги дари с доверие.
Така в своя непосредствен разпит пред първоинстанционния съдебен
състав, свидетелят Л.А. споделя, че ищецът П. е посещавал процесното място
за осъществяване на любителски риболов с харпун. На следващо място
свидетелят А. конкретизира, че ищецът П. е навлязъл в морските води
екипиран с неопренов костюм, ръкавици, шнорхел, харпун, оловни тежести. С
достатъчно красноречив и отчетлив спомен свидетелят обрисува, че към
колана на неопреновия костюм на ищеца П., посредством въже, е бил закачен
надуваем контролен буй, оцветен в контрастен оранжев цвят, с големина от
около 60 сантиметра, обозначен и с флаг с цветовете на българското знаме.
При обсъждане на събрания доказателствен материал, следва да бъде
отделено внимание и на приобщените писмени доказателства, които не са
оспорени от страните, а именно документите от образуваната предварителна
проверка, материализирани в прокурорска преписка с №14725/2023г. по описа
на ВРП. В тях се съдържат данни, които подкрепят заявеното от свидетеля А.
относно факта, че ищецът е навлязъл в морските води, оборудван и с
контролен буй. В преписката се съдържат писмени сведения от ответника Г.,
дадени пред Морска администрация – Дирекция Варна, които на основание
чл.175 ГПК, съдът цени като направени от страната признания на неизгоден
факт, а доколкото изнесените от него обстоятелства, намират отражение и
подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал, то съдът
приема, че същите се явяват годен източник на информация за изясняване на
правнорелевантните за делото факти. Видно от писмените сведения на
ответника Г. се извлича, че на процесната дата той е управлявал моторна си
яхта и в морските води, около ***, е забелязал, непосредствено пред
плавателния съд, пластмасов оранжев буй.
Относно осъществяваната от ответника Г. дейност, надлежен източник
на информация се явяват също и показанията на свидетелите Д.Д. и Д. М..
Съдът кредитира показанията им относно фактите, че в процесния ден са били
заедно с ответника П. и тримата са плавали с моторната яхта на ответника. И
двамата посочват, че са се движили в посока от *** към ***, потеглили са от
*** и са достигнали до местността ***. Споделят, че моторната яхта е била
управлявана от ответника П., както и че се е движела на автопилот.
Свидетелят М. допълва още, че около местността ***, ответникът отново е
поел управлението, за да се обърнат в обратна посока. Конкретизират също, че
са се движили на около 150-200 метра от брега, а около *** са навлезли южно
към брега. Тези фрагменти от разказите на двамата свидетели са
хронологично поднесени и взаимнодопълващи се, поради което и съдът не
намира причина да се съмнява в тяхната достоверност.
Следва да бъде посочено, че от разказите на свидетелите, както и от
останалите материали по делото, не би могло с точност и категоричност да
бъде изведено отстоянието от брега, на което са се намирали ищецът и
3
ответникът. Така свидетелят А. възпроизвежда своите наблюдения и споделя,
че ищецът е навлязъл в морето на около 60 метра, считано от брега. От своя
страна свидетелите Д. и М. споделят, че са плавали с моторната яхта на около
200-250 метра от брега. Относно движението им с плавателното средство
около местността ***, свидетелят М. конкретизира, че са се намирали на около
100-150 метра от брега, а спрямо тяхното разположение, на около 40 метра, в
посока към брега, се е намирала рибарска лодка. И двамата сочат, че са
забелязали човек, който плува в морето и се е качил в рибарската лодка.
Свидетелят М. допълва, че плувецът е изплувал на около 20 до 30 метра преди
рибарската лодка. В тази последователност свидетелят А. посочва, че
непосредствено след инцидента, рибарска лодка се е приближила до ищеца П..
С оглед горните обстоятелства и предвид субективната преценка за
отстоянието на лицата от брега, съдът приема, че процесните събития са се
реализирали в морските води на отстояние от около 60 до 150 метра от брега.
Относно механизма на реализиране на вредоносното Д.ие е налице
противоречие в показанията на свидетелите, доколкото застъпват различна
възстановка на събитията. Съдът даде приоритет на показанията на свидетеля
А., доколкото изнесените от нея обстоятелства, намират подкрепа и отражение
в останалия събран доказателствен материал, за разлика от показанията на
останалите двама свидетели, които останаха изолирани.
В тази последователност, както и правилно е въведено възражение във
въззивната жалба, част от събрания доказателствен материал е останал
необсъден от първоинстанционния съд. Както бе отбелязано на основание
чл.175 ГПК, съдът цени като направени от страната признания на неизгоден
факт, изнесените от ответника обстоятелства, пред съответния държавен
орган. Същите кореспондират на показанията на свидетеля А., но и на
изготвеното по делото експертно заключение и разгледани съвкупно,
установяват по безспорен начин механизма на реализиране на уврежданията
на ищеца, поради което и неправилно посочените сведения са останали извън
обсега на преценка на първоинстанционния съд.
От посочените писмени сведения се извлича, че докато е управлявал
лично моторната си яхта, ответникът е забелязал в посока на курса на
плавателното средство рибарска лодка и е предприел маневра – отклонение с
няколко градуса в посока към брега, за да се разминат безопасно, когато е
забелязал и наличието на оранжев буй. Сочи също, че в този момент се е
опитал да отклони, но дистанцията е била прекалено малка и управляваното
от него плавателно средство е преминало по инерция през буя. Споделя още,
че в този момент се е чул и звук от контакт на корпуса с чуждо тяло. Описал е
също, че непосредствено след това е видял екипиран водолаз, който с помощта
на рибаря, се е качил в рибарската му лодка. Горното се припокрива с
показанията на свидетеля А., която пресъздава, че в момента, в който яхтата и
рибарската лодка са се разминали, са се чули виковете на ищеца П. и
намиращите се на плажа хора се реагирали. Акцентира, че след това е видяла
как рибарят се опитва да помогне на ищеца да се качи в лодката му.
Свидетелят А. пресъздава разказаното й от ищеца П., като макар и в тази
част показанията й да са косвени, същите кореспондират на обективно
събрани доказателствени материали – медицинска документация, както и
приетото по делото експертно заключение, поради което и съдът намира, че
4
същите, служат за извличане с точност на механизма на реализиране на
установените при ищеца травматични увреждания. В тази последователност
свидетелят А. конкретизира, че първото съприкосновение между
управляваната от ответника моторна яхта и тялото на ищеца е било в областта
на главата му. В резултат на удара ищецът се завъртял по корем и перката на
плавателно средство го е ударила в горната лява част на гърба и лявата
предмишница. Заявеното от свидетеля се потвърждава от медицинските
документи, обективиращи броя и местоположението на травмите.
Тук е мястото да бъде обсъдено и изготвеното по делото заключение по
съдебномедицинската експертиза, назначена в хода на първоинстанционното
производство. Съдът кредитира същото като пълно и компетентно съставено,
а вещото лице, боравейки с придобитите от него знания и въз основа на годно
събрания доказателствен материал, е дал обоснован извод за механизма, по
който е накърнена телесната неприкосновеност на ищеца, както и за вида и
характера на установените наранявания. Видно от заключението се извлича, че
ищецът е получил следните травматични увреждания – контузия на гръдния
кош, контузия на лявата раменна става, кръвонасядания по страничната и
задно-страничната повърхност на гръдния кош, разкъсно-контузна рана и
дълбоко ожулване по лявата предмишница, кръвонасядания в областта на
левия лакът и лявата мишнична ямка, които от своя страна са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Идентично и
свидетелят А. обрисува детайлно нараняванията, установени при ищеца, а
именно – голяма рана в областта на предмишницата, кръвонасядания по
цялата му лява горна част на тялото.
Вещото лице заключва още, че травмите са причинени, в резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети, каквито са детайлите от моторна
лодка. При непосредствения си разпит, вещото лице Д. допълва още, че
установените рани са с неравни ръбове и са причинени от въздействие на
твърд предмет, с подчертан ръб, какъвто предмет и е витлото на плавателното
средство и са получени за сравнително кратко време, при единично
съприкосновение с посочените предмети. Вещото лице изключва
възможността същите да се реализирани в резултат на съприкосновение между
тялото на ищеца и подводно разположени предмети – камъни, миди, пясък,
както и възможността, тялото на ищеца да е било изместено от вълна и да е
настъпил удар със скална повърхност.
На следващо място от експертното заключение се установява още, че
непосредствено след получаване на травматичните увреждания, същите са
били съпроводени с обилно кървене и силна болка, ограничаваща движението
на крайниците, които съвкупно могат да доведат до невъзможност за плуване.
В показанията на свидетеля А. се съдържат данни, че след като ищецът е бил
изведен на брега, неопреновият му костюм е бил разрязан, а нараняванията му
са били съпроводени с обилно кръвотечение. Тя допълва, че след удара
ищецът се е обърнал по корем във водата и не е могъл да си поеме въздух или
да помръдне от изпитваната болка. Така посочените фрагменти от разказа на
свидетеля кореспондират и на възприетото от вещото лице експертно
заключение.
Възстановителният период, според вещото лице, е продължил около 2 до
3 седмици, а на дванадесетия ден, считано от настъпване на травмата, се е
5
наложило отстраняване на конците от обработената хирургически разкъсно-
контузна рана на задната повърхност на лявата предмишница.
Видно от показанията на свидетеля А. през първите 24 часа, ищецът е
бил обездвижен, приемал е обезболяващи и е имал сериозни затруднения с
дишането. През следващите дни тя му е помагала със смяна на превръзките, а
едва след около месец са отшумели болките, невъзможността да се движи и
диша свободно. Съдът кредитира и показанията на свидетеля К., която е
възприела следите от нараняванията, а именно кръвонасядания и хематом в
областта на горния ляв крайник, около месец след инцидента. Изтъква също,
че дори и към този момент ищецът се е оплаквал от силна болка и
невъзможност да се движи и диша свободно.
По делото не са събрани други относими и необходими за изясняване на
предмета на спора доказателства.
При така установеното от фактическа страна, както и въз основа на
събрания доказателствен материал, съдът намира от правна страна
следното:
Основателността на иск с квалификацията по чл.45 ЗЗД се обуславя от
наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника
фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност
на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение. Обективните елементи от състава на
деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК, като
субективният елемент - вината, се приема за доказан при липсата на
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника.
В случая конкретните предпоставки са налице.
Категорично се установи по делото, че в процесния ден ответникът Д. К.
Г. е управлявал плавателно средства – моторна яхта ***.
Установи се още от събраните и обсъдени доказателствени материали, че
на 15.10.2023г., за времето от около 11:30 – 13:00 часа, в териториалните води
(море) в близост до южната част на *** – ***, докато управлявал плавателно
средство - моторна яхта – ***, ответникът Д. Г., отклонил плавателно
средство, за да се отдалечи от намираща се в близост рибарска лодка, в
резултат на което настъпил удар с намиращия се във водата ищец П., който
осъществявал подводна дейност и бил екипиран с неопренов костюм,
ръкавици, шнорхел, харпун, оловни тежести, както и със закачен, посредством
въже, надуваем контролен буй, оцветен в контрастен оранжев цвят, с големина
от около 60 сантиметра, обозначен и с флаг с цветовете на българското знаме.
Безспорно се установи от заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза, че в резултат на съприкосновението между
плавателно средство и тялото на ищеца П., същият е получил следните
травматични наранявания - контузия на гръдния кош, контузия на лявата
раменна става, кръвонасядания по страничната и задно-страничната
повърхност на гръдния кош, разкъсно-контузна рана и дълбоко ожулване по
лявата предмишница, кръвонасядания в областта на левия лакът и лявата
мишнична ямка, които са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
6
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го
характеризира от гледна точка на физиологично функциониране на
съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето
на всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към
момента на увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се
изразява в травматично увреждане на тъкани и органи. Установи се, че
ищецът е понесъл значителни по своя интензитет болки, особено в
първоначалния момент на реализиране на травмите. Същият е страдал в
продължение на близо 3 седмици и е изпитвал дискомфорт при дишане и
извършване на елементарни физически действия.
На следващо място от осъществения анализ на целокупния
доказателствен материал, категорично се извежда наличието на причинна
връзка между установените наранявания и механизма на реализирането им –
съприкосновение между плавателното средство и тялото на ищеца. От друга
страна вещото лице, с оглед вида и характера на травмите, изключи
възможността същите да се причинени по друго време, място и начин, такива
данни не са и ангажирани в производството.
Поведението на ответника Г. е противоправно, в колизия с общата
императивна забрана на чл.45, ал.1 ЗЗД, да не се вреди другимо, както и
виновно, доколкото ответникът не съумя да обори законовата презумпция.
Ответникът Г. като лице, което управлява плавателно средство в
териториалните морски води и при наличието на обозначение – оранжев
контролен буй, сигнализиращ наличието на лице, което осъществява
водолазна/подводна дейност, е бил длъжен, съгласно чл.5, ал.2 от Наредба
№Н-7 от 12.06.2008 г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност,
да плава на безопасно разстояние от буя. Установи се, че ищецът П. е бил
оборудван с контролен оранжев буй, който е бил над повърхността на водата и
е бил забелязан от управляващия плавателното средство ответник. Доказа се,
че времето е било слънчево и ответникът е имал добра видимост и
възможност да забележи осъществяващото подводна дейност лице, както и да
реагира своевременно, в случай че се движи на безопасно разстояние от него.
В този смисъл следва да се ангажира отговорността на ответника за
причинените на ищеца неимуществени вреди, доколкото се доказа
противоправното му поведение, а законовата презумпция не бе оборена.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в
пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична
оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл.52 ЗЗД,
следва да бъде определен по справедливост от съда. Съгласно задължителната
практика, а именно - Постановление №4 от 23.XII.1968г. на Пленума на ВС,
както и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл.290
ГПК, по приложението на чл.52 ЗЗД, понятието „справедливост“ по смисъла
на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено
от съобразяването на следните общи критерии: характер и тежест на
уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и
7
продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането.
Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и
обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им
оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди.
В конкретния случай съдът съобрази на първо място механизма на
реализиране на вредоносното Д.ие, който е бил съпроводен с изживяване на
силна, нетърпима болка от страна на ищеца, но и с усещане за необратима
витална застрашеност за живота му. Обстоятелството, че инцидентът е
настъпил внезапно в морските води, докато ищецът е бил сам. Фактът, че за
него това е било неочаквано, доколкото надлежно е било обозначено, чрез
контрол буй, че се намира под повърхността на водата. Това са обстоятелства,
които значително завишават степента на опасност и усещане за страх и
безпомощност, изпитани от ищеца.
От събраните доказателства се устави, че първоначалният удар е
настъпил в областта на главата на ищеца, а след което неговият неопренов
костюм е бил разкъсан от перките на плавателното средство и е настъпило
съприкосновение и с тялото му. Единствено обстоятелството, че ищецът е
упражнявал и преди водолазна дейност, както и фактът, че на близост е имало
лице, което му е помогнало, са причините процесният инцидент да не
приключи фатално. От разказа на свидетеля А. се констатира, че ищецът след
удара се е обърнал по корем във водата, а оловните тежести, които са били
прикрепени към неопреновия костюм, са го дърпали към дъното. От
експертното заключение се изведе, че в този първоначален момент, ищецът
трудно е можел да си поеме въздух или да движи свободно крайниците си, т.е.
възможността му да изплува самостоятелно на повърхността или към брега е
била силно ограничена.
Тези факти съдът намира, че представляват съществена тежест при
определяне на справедливия размер на неимуществени вреди, който следва да
бъде определен. Именно този първоначален момент, от инцидента, в който
ищецът е бил безпомощен и поставен в невъзможност да отреагира, бележат
най – високия пункт на изпитан страх, болка, безпомощност.
На следваща място съдът съобрази вида и тежестта на уврежданията.
Макар и същите да са обусловили причиняване на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, следва да бъде отчетено, че травмите са
многобройни. В началото те са били съпроводени с обилно кръвотечение,
което е било причина и за хирургична намеса при обработване на разкъсно-
контузна рана на задната повърхност на лявата предмишница. Както и
последващо премахване на конците.
Следва да бъде отчетен и периодът на възстановяване на ищеца, както и
етапите, през които той е преминал. В конкретния случай за пълното му
възстановяване е бил нужен период от около 3 седмици. В първоначалните
дни ищецът е изпитвал силни болки, невъзможност да се движи
самостоятелно, както и нетърпима болка при опит да си поеме въздух.
Установи се също, че в тези първоначални дни, свидетелят А. му е помагала
със смяна на медицинските превръзки и в осъществяването на дейности от
8
елементарно битово естество.
При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на деликта, възлизат в размер на 5000,00 лева. Така
определеното обезщетение, в най-пълна степен би довело до репариране на
претърпени от ищеца вреди, като този размер е съобразен и с обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
Д.ие. При определяне на справедливия размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид, че по делото е
установено, че увреждането не е довело до тежки последици за здравето на
ищеца и към момента той е напълно възстановен.
Относно възражението за съпричиняване, което е било въведено
своевременно от ответника, съдът намира следното. Съпричиняването е
намеса от страна на пострадалия в причинната връзка между Д.ието и вредата.
Същото изисква такова поведение на пострадалото лице, което също да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В случая възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно.
По делото не се установява с поведението си ищецът да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Напротив доказа се, че в съответствие с
разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба № Н-7 от 12.06.2008г. за извършване на
водолазна и друга подводна дейност, ищецът П., доколкото е извършвал
подводна дейност от брега, с помощта на въже е бил закрепил за себе си
контролен буй, оцветен в контрастен оранжев цвят и същият е бил видим за
ответника.
Въведените от ответника твърдения, че ищецът се е намирал на
неразрешено отстояние от брега, също не биха могли да бъде възприети като
основателни. Независимо на какво отстояние ще се приеме, че се е намирал
ищецът, това обстоятелство не би променило крайния резултат. От друга
страна няма нормативна забрана за осъществяване на водолазна дейност на
точно определена дълбочина. Въведени са изисквания за начина, по който тези
лица следва да сигнализират за присъствието си, така че да се осигури
безопасност за тях, както и за останалите лица, които изисквания в конкретния
случай са били спазени от ищеца. Неправилно въззиваемата страна
интерпретира разпоредбата на чл.5 от наредбата, доколкото с нея не се поставя
ограничение за навлизане на дълбочина от 100 метра, а напротив изрично се
въвежда правило, при отдалечаване на повече от 100 метра на водолаза от
осигуряващото го плавателно средство/брега, същият да бъде оборудван и
обозначен с контролен буй.
Позоваването на чл.3, ал.1, т.2 от наредбата от страна на въззиваемата
страна също е неправилно, доколкото забраната за извършването на водолазна
или друга подводна дейност в териториалното море, вътрешните морски води
и вътрешните водни пътища се забранява само в две конкретни хипотези - а)
(изм. – ДВ, бр. 14 от 2014 г., в сила от 18.02.2014 г.) в районите, обхванати от
системата за движение в морските пространства и вътрешните водни пътища
на Република България, котвените стоянки, рейдовете и в обявените в
приложение № 1 постоянно действащи полигони за подготовка на водолази на
военноморските сили и б) (изм. – ДВ, бр. 14 от 2014 г., в сила от 18.02.2014 г.)
с използване на технически средства за откриване на обекти върху или под
9
повърхността на дъното, които са неприложими в конкретния случай.
По-нататък въведените доводи, че ищецът не е имал право да се намира
на мястото на реализиране на инцидента, също следва да бъдат отхвърлени
като несъстоятелни. Липсата или наличието на издаден риболовен билет,
както и дали ищецът е спазил всички изисквания за извършване на риболовна
дейност, съобразно посочените от въззиваемата страна разпоредби в Закона за
рибарството и аквакултурите (ЗРА), биха могли да бъдат предмет на
обследване в друго производство, с оглед преценка за наличието на
достатъчно предпоставки за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на ищеца, но категорично не биха могли да бъдат приети като
обстоятелства, които могат да опровергаят изводите на съда за липсата на
съпричиняване от страна на ищеца и за наличието на противоправно и
виновно осъществено от страна на ответника поведение.
Дори и да се приеме такова тълкуване, в чл.23 ЗРА е изведено, че
физическите лица могат да извършват любителски риболов без билет във
водите на Черно море при спазване изискванията на глава четвърта. В глава
четвърта, чл.35, ал.2 ЗРА изрично е посочено, че забраната за извършване на
риболов с харпун не се отнася за любителски риболов във водите на Черно
море, както и че условията и редът за извършване на любителски риболов с
харпун се уреждат с наредбата по чл.15, ал.1 ЗРА – Наредба №37 от
10.11.2008г. за ползването на язовирите - държавна собственост, в
рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански,
любителски риболов и аквакултури в обектите - държавна собственост. В
чл.15, ал.2 от посочената наредба, пък е прието, че любителски риболов с
харпун във водите на Черно море се извършва без ползване на акваланги или
други устройства за продължително пребиваване и дишане под водата.
Тоест посочените нормативни изисквания не поставят условия, които да
ограничават присъствието във водите на Черно море на ищеца. Позоваване на
алинея от 3 от цитираната разпоредба, с която се забранява използването на
харпун за улов на калкан са неотносими към настоящия спор. Изследването на
този въпрос няма дори косвено отношение към процесния случай, още повече,
че изобщо не са събрани доказателства за осъществяване на улов на калкан от
страна на ищеца.
От момента, в който ищецът е навлязъл в морските води, оборудван с
контролен буй, който да сигнализира, че извършва подводна дейност, за
ответника, в качеството му на лице, което управлява плавателно средство, е
възникнало задължение да бъде максимално бдителен и да се движи на
безопасно разстояние. Това негово задължение не отпада, както и не би могло
да наведе до извод за съпричиняване от страна на ищеца, независимо от
обстоятелството дали лицата, които извършват любителска водолазна или
друга подводна дейност, стопански или любителски риболов са с или без
риболовен билет. А в конкретния случай дори и такова нарушение не са
доказва.
Животът и здравето на хората са равноценни, независимо от
обстоятелството дали паралелно същите извършват правомерна или
неправомерна дейност, която би могла да ангажира тяхната административна,
дисциплинарна или наказателна отговорност. Единствено в случай, че ищецът
е осъществявал подводна дейност, без да сигнализира по надлежния за това
10
начин, чрез контролен буй с контрастен цвят, който да е прикрепен към тялото
му с въже, би могло да доведе до възможност и при съответните
доказателствени материали, за обсъждане на съпричиняване от негова страна.
Настоящият случай не е такъв.
С оглед горното, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният от ищеца П. иск с правно основание чл.45 ЗЗД бъде уважен в
пълния претендират от него размер от 5000,00 лева.
По разноските:
Доколкото изводът на въззивната инстанция се различава от този на
първоинстанционния съд, то следва да бъде преразгледан и въпросът за
присъдените разноски и решението следва да бъде отменено и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 905,00 лева.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски за производството пред ВРС в общ
размер на 1750,00 лева, представляваща сбора от внесената държавна такса в
размер на 200,00 лева, разноски за вещо лица в размер на 350,00 лева и
адвокатско възнаграждение – 1200,00 лева. Възражението за прекомерност
направено от пълномощника на въззиваемата страна е неоснователно, тъй
като претендираното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство е съобразено с фактическата и правна сложност на делото –
проведени са две открити съдебни заседания, за които процесуалният
представител се е явил лично, проявил е нужната активност, отделно бе
съобразен и материалният интерес на спора. Поради което и претендираният
адвокатски хонорар се явява пропорционален и съразмерен спрямо
осъществената процесуална дейност от адвокат К., поради което и
възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивната
страна и сумата от 100,00 лева, представляваща разноски пред настоящата
инстанция – внесена държавна такса, не са представени доказателства за други
направени в хода на производството разноски от страна на въззивната страна,
както и не е представен списък с разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2130/09.06.2025г., постановено по г.д.
№6694/2024г. по описа на ВРС, 33 състав, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес ***, ***, да заплати на
основание чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД на В. П. П., ЕГН **********, с адрес ***,
***, сумата в размер на 5000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания,
причинени от увреждане на здравето, изразяващо се в контузия на гръдния
кош, контузия на лявата раменна става, кръвонасядания по страничната и
11
задно-страничната повърхност на гръдния кош, разкъсно-контузна рана и
дълбоко ожулване по лявата предмишница, кръвонасядания в областта на
левия лакът и лявата мишнична ямка, настъпили на 15.10.2023г., за времето от
около 11:30 – 13:00 часа, в териториалните води (море) в близост до южната
част на *** – ***, в резултат на настъпил удар между моторна яхта и ищеца П.,
реализиран, поради виновното и противоправно поведение на ответника Д. К.
Г., който като управляващ плавателно средство – моторна яхта ***, при
несъобразяване с разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба №Н-7 от 12.06.2008 г.
за извършване на водолазна и друга подводна дейност, плавал на небезопасно
разстояние от намиращия се във водата ищец П., който бил екипиран със
закачен, посредством въже, надуваем контролен буй, оцветен в контрастен
оранжев цвят, ведно със законна лихва, считано от 15.10.2023г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес ***, ***, да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК на В. П. П., ЕГН **********, с адрес ***, ***,
сумата общо в размер на 1850,00 лева, представляваща сбор от следните суми
- разноски в производството пред първа инстанция - държавна такса в размер
на 200,00 лева, възнаграждение за вещо лица в размер на 350,00 лева,
адвокатско възнаграждение – 1200,00 лева, както и разноски в производството
пред въззивна инстанция – държавна такса в размер на 100,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12