№ 13454
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110146858 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Ц. С. К., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ....., дължи сумата от 2272,53 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна
лихва от 18.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 170,29 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 8.1.2021 г., сумата от 34,92 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.8.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със
законна лихва от 18.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,67
лв. за периода от 1.10.2018 г. до 8.1.2021 г. присъдени със заповед от 5.2.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №2571/21 г. на СРС.
Поддържа, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди като
собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 84 в гр.София, ж.к. Дървеница бл.2,
вх.Г, ет.6. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/,
чиято цена не е платена от ответника. Твърди, че съгласно Общите условия, одобрени 2016
г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок
от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Твърди, че е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „Техем сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че подал заявление
1
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил
срещу издадената заповед, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира
разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете. Оспорва
доставката на топлинна енергия в претендираните количества и стойност. Твърди
недължимост на лихвите поради липса на забава. Релевира възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете, тъй като не
е извършвало дяловото разпределение в имота.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Безспорно е по делото, че ответникътт е потребител на топлинна енергия доставяна в
апартамент № 84 в гр.София, ж.к. Дървеница бл.2, вх.Г, ет.6 през процесния период.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Следователно, клиент на топлинна енергия по силата на закона е собственикът на
топлоснабдения имот, или когато е учредено вещно право на ползване – неговият ползвател.
Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба
на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването
на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ
се част от сграда - етажна собственост. В този смисъл правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. А по смисъла
на ал.6, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
В случая с оглед събраните поделото доказателства - нотариален акт за покупко-продажба
на имот, с който ответникът го закупил на 11.3.1999 г., и молба-декларация за откриване на
партида на негово име, се установява, че през процесния период страните са се намирали в
2
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия относно топлоснабдения
имот, тъй като ищецът е доставял топлинна енергия в сградата, в която ответникът е
собственик на имот - апартамент № 84 в гр.София, ж.к. Дървеница бл.2, вх.Г, ет.6. Като
собственик и страна по правоотношението с ищеца по продажба на топлинна енергия,
ответникът дължи цената й.
Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, отношенията между страните по продажба на топлинна
енергия се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-
малко в един централен и в един местен ежедневник, без да е необходимо писмено приемане
от клиентите купувачи. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Предвид изложеното, за процесния период между страните е сключен действителен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през
процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответника, е доставяна и
начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите
на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /№ 16-334/2007 г., отменена, действала през
процесния период/. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна
енергия извършено от ФДР, като са издадени изравнителни сметки. По данни на ФДР в
имота няма монтирани отоплителни тела. Има две щранг лири за отопление, за които се
начислява служебна ТЕ. Ползва се топла вода, която се отчита по показанията на два
водомера за топла вода. Начислена е топлоенергия отдадена от сградната инсталация,
разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект,
съгласно ЗЕ и Наредбата. Следователно, в имота е доставена ТЕ, стойността на която
съгласно заключението възлиза на 2623.48 лв., като ищецът претендира 2272.53 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. В случая се установи, че
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период е извършена - от
Д., и ответникът дължи цената й, която съгласно представеното по делото извлечение по
абонатен номер възлиза на 34.92 лв.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на вземанията
3
на ищеца, което е частично основателно по отношение на задълженията за топлинна
енергия. Задълженията за плащане на месечните вноски имат самостоятелен характер и не
зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са периодични и се погасяват с
изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им. Съгласно
одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. След като заявлението е подадено на 18.01.2021 г. /от когато се считат
предявени исковете/, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 18.1.2018 г., са
погасени по давност. Ето защо като погасен по давност следва да се отхвърли иска за
главница за ТЕ за периода 1.5.2017 г. - 30.11.2017 г. вкл. Дължима остава сумата за главница
за ТЕ за периода 1.12.2017 г.-30.4.2020 г., която възлиза на 1724.72 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК на 129.24 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 8.01.2021 г., за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 49.65 лв., 250 лв.
4
депозит в.л. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 304.10 лв.
Относно разноските в заповедното производство, дължими са 75.63 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....,
седалище и адрес на управление гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Ц. С. К., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ....., дължи сумите от: 1724.72 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно
със законна лихва от 18.1.2021 г. до изплащане на вземането, 129.24 лв. мораторна лихва за
периода от 15.9.2018 г. до 08.01.2021 г., 34.92 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.8.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
18.1.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед от 5.2.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №2571/21 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: главница за топлинна
енергия за разликата над 1724.72 лв. до предявените 2272.53 лв. и за периода 1.5.2017 г.-
30.11.2017 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 129.24 лв. до претендираните
170.29 лв. и изцяло иска за лихва за забава върху цената на дяловото разпределение в размер
на 4.67 лв. за периода от 1.10.2018 г. до 8.1.2021 г.
ОСЪЖДА Ц. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ....., да заплати в полза на „Т.
София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 304.10 лв. разноски в исковото производство и сумата от 75.63 лв.
разноски в заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5