РЕШЕНИЕ
№. 1208/9.7.2020г.
гр. Пловдив, 09.07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на единадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа
докладваното от съдия ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 895 по описа на
съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от В.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение
№ 206 от 07.02.2020 г., постановено по а.н.д № 6194 по описа за 2019 г., на Районен
съд – Пловдив, XXIV – ти наказателен състав,
с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0273-000597 от 09.09.2019 г. на началник на Районно управление - Хисар към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, с което на оспорващия на
основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 12 месеца.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че районният съд неправилно е възприел установената по делото фактическа
обстановка и е игнорирал събраните свидетелски показания. Оспорва се и размерът
на наложеното административно наказание като се твърди, че се явява прекомерен
предвид имущественото състояние на оспорващия. Поддържа се и наличието на
основания за прилагане института на „маловажен случай“. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – РУ Хисар към
ОД на МВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП № 19-0273-000597 от 09.09.2019 г. на Началник РУ Хисар към ОД на МВР - Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № GA26006 от 10.08.2019 г.,
съставен от П.В.Г.– на длъжност мл. автоконтрольор
при РУ Хисар към ОД на МВР – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 10.08.2019г. около 22:09 ч. в село
Чернозем, на
ул. „6-та“ , № 11, В.К.И., докато управлявал
лек автомобил „Опел Астра“, рег.№ *** в посока село Ръжево, бил спрян за
проверка от контролни орган. В хода на проверката жалбоподателят бил изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство –
Дрегер Алкотест 7510
с номер ARBA - 0061. Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в
издишания от водача въздух над 0,5 промила, а именно 0,89 промила. Издаден бил
талон за медицинско изследване № 0048864/10.08.2019 г., препис от който бил
връчен на жалбоподателя в 22:30 часа с уведомяване, че следва да се яви в
посоченото в талона болнично заведение до 120 мин от връчването. В талона И. е
посочил, че не приема показанията на техническото средство. В законоустановения срок И. не се явил да даде кръвна проба
за изследване.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на нарушителя
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта. Разпитана са също св. П.А.Д.и св. П.Н.Н., който
заявили, че са в приятелски отношения с И., който повече от десет години не
консумирал алкохол поради здравословни причини.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
По смисъла на
чл. 174, ал. 1 във вр. чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП,
при извършване на контролна проверка всеки водач има възможността да избира
дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или"
да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол
в кръвта му. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона
способи да избере, но същественото е да проведе поне едно от тях. В случая
водачът се е подложил на изследване с техническо средство, което е отчело
концентрация на промили алкохол над допустимата. Право на водача е било да не приеме
резултата от изследването, но за да бъде оборен същият е необходимо
извършването на медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвна
проба, което в случая не е сторено. Нарушението е безспорно установено както от
обективна, така и от субективна страна. Районният съд правилно не е ценил показанията
на сочените от жалбоподателя свидетели. Нито употребата, нито концентрацията на
алкохол в кръвта на водача могат да бъдат оборвани със свидетелки показания.
Редът за доказване и доказателствени средства за тези правно релевантни факти е
законоустановен. Дефицитът на такива доказателства в
подкрепа на защитната теза на оспорващия води като резултата необорена
фактическа обстановка, отразена в АУАН, даваща правно основание за налагане на
административното наказание. За инкриминираното поведение санкционната норма
предвижда наказания във фиксиран размер, които не подлежат на ревизия от съда. В
този аспект имущественото състояние на нарушителя е ирелевантно
при определяне размера на наказанието. Отделно това твърдение на оспорващия
също не е скрепено с надлежни доказателства. Тъй като управлението на моторно
превозно средство след употреба на алкохол е източник на изключително висока
степен на обществена опасност, с оглед охраняваната от закона цел – защита
живота и здравето на участниците в движението, размерът на наказанията се явява
нормативно оправдан. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес
на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е
функция на действащия правов ред.
По
делото не се налице и сочените от жалбоподателя обстоятелства, които да
обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това, че нарушението е първо не е
достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не
разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
10. Разноски от
страните не се претендират, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
11. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 206 от 07.02.2020 г., постановено
по а.н.д № 6194 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, XXIV – ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.