№ 2262
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110100006 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Д. СТ. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. Т., бл.38, ет.6,
ап.46, съдебен адрес адв. А., гр. Варна, ул. Н.Б. №5, ет.2, офис 1 срещу „ДЗИ- О.З.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. В. №89Б за
осъждане на ответника да заплати сумата от 14259,90 лева, като частична претенция от
общия размер на задължението от 15055,45 лева (съобразно допуснато изменение на
предявения иск по размер в о.с.з. проведено на 10.06.2022г.), представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществен вреди на собственото на
ищеца МПС марка „БМВ“, модел „М4“, рег. № В****СА, в резултат на настъпило ПТП
на 27.06.2021г. в гр. София, което се явява покрит риск по застраховка „Каско+“,
клауза „Пълно каско“ обективирана в застрахователна полица №
44012003106841/04.11.2020г., за което обстоятелство е образувана щета №
44010312104917/01.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 04.01.2022г. до окончателно изпълнение на
задължението, на осн. чл. 405, ал.1 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 27.06.2021г. ищецът е управлявал
собственото си МПС марка „БМВ“, модел „М4“, рег. № В****СА в гр. София по бул.
Ц.ш., като в района на сервиза на „Тойота“ е осъществено ПТП, при което намиращият
отпред автомобил марка „М.“, модел „Джи Ти“, рег. № CRCT4444, рязко е спрял
поради образувано задръстване на пътя, при което ищецът като водач на задностоящия
МПС не е могъл своевременно да преведе в покой управляваният от него л.а., в
следствие на което е настъпил сблъсък. В деня следващ инцидента ищецът и водача на
1
другия автомобил са съставили двустранен протокол за ПТП, който бил подписан от
тях. На 01.07.2021г. ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие,
като същия е изготвил опис – заключение по щета №44010312104917/01.07.2021г.
Излага твърдения, че в съставения двустранен протокол за ПТП е допусната
грешка, като в графа №9 е посочено погрешно името на ищеца, неправилно били
вписани също така датата, часа и мястото на ПТП. Посочва, че от застрахователя и
ответник в производството по делото е получил отказ за изплати застрахователно
обезщетение. ПТП е настъпило при влизане в гр. София, като до преди това ищецът е
управлява л.а. с допустимата от закона скорост, като не е участвал в състезания,
тренировки или нерегламентирани ралита.
Твърди, че при ПТП са причинени следните вреди на собствения му МПС:
увреждане на предна броня, решетка декоративна 2 бр. комплект - цвят черен, преден
капак алуминий, фар десен, фар ляв, решетка предна броня средна, амортисьор предна
броня, основа предна броня, датчик парктроник 1 бр., спойлер преден ляв карбон,
дифузьор радиатор горен, дифузьор радиатор долен, както и радиатор воден за
турбината. Стойността на увредените части, както и необходимия труд и материали,
които са необходими за възстановяване на увреденото имущество възлизат на 15055,45
лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Излагат се
възражения срещу предявения иск, като се посочва, че пред ответника, като
застраховател е представен двустранен протокол за ПТП, от който е посочено в гр.
София на 28.06.2021г. при движение по бул. „Симеоновско шосе“ е възникнало ПТП,
при което МПС марка „БМВ“, модел „М4“, рег. № В****СА удря движещото се пред
него МПС марка „М.“, модел „Джи Ти“, рег. № CRCT4444. Като виновен водач за
инцидента в двустранния протокол е посочено лицето Станимир Димитров Н..
Посочва, че с подаване на заявление на 09.07.2021г. за щета, ищецът е потвърдил
датата и мястото на ПТП, като е посочил, че неправилно в протокола е изписано в
графа №9 името му. Излага, че посочените в протокола обстоятелство относно
реализираното ПТП не кореспондират с предоставения на застрахователя двустранен
протокол за ПТП.
В евентуалност се излагат твърдения, като се посочва, че вредите, които са
описани в исковата молба са възникнали в следствие участие на ищеца в състезание
„Премиум рали“, което е осъществено за периода 25-27.06.2021г., чийто финал е бил на
27.07.2021г. в гр. София. Посочва, че на осн. т.9.1 и т.9.1.18 от ОУ по застраховка
„Каско“ ищецът е уведомен за отказа на застрахователя за заплати претендираното
обезщетение. Намира, че са налице неверни данни от ищеца досежно реализираното
ПТП, съответно, че претендираните увреждания не са в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие.
2
Излага възражения, като посочва, че не са спазени законовите изисквания
предвидени в Наредба № Із-41/12.01.2009г., като протокола е съставен ден след
инцидента, на място различно от произшествието. Оспорва по размер предявеният иск,
като счита, че посочената сума от 15055,45 лева е завишена. Намира, че размера на
търсеното обезщетение не кореспондира с размера на вредите, като се вземе в предвид
и периода на експлоатация на л.а., който към момента на инцидента е на почти 7
години. Счита, че следва да се приложат съответните овехтявания и амортизации при
определяне на обезщетението. Доколкото главният иск е неоснователен намира за
неоснователно и искането за присъждане на лихва за забава.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за автомобилна застраховка “Каско“, клаузи
„Пълно каско“, „Премиум и чужбина“, който е обективиран в застрахователна полица
№ 440120031061841, валидна за периода 06.11.2020г. – 05.11.2021г., с предмет на
застраховката МПС марка „БМВ“, модел „М4“, рег. № В****СА, с посочен
застраховащ ищеца по делото и уговорено застрахователно покритие в размер на 91350
лева.
Представени по делото са Общи условия по автомобилна застраховка „Каско“,
които са приети с решение на УС на ответника от 13.06.2016г., в сила от 05.11.2018г.
Представено по делото е уведомление по щета № 44010312104917 във връзка с
реализирано на 28.06.2021г. ПТП в гр. София с участието на МПС марка „БМВ“, модел
„М4“, рег. № В****СА, в което са декларирани увреждания по предна броня на
автомобила, декоративна решетка и преден капак. В частта описание на събитието е
посочено, че водачът на застрахования при ответника МПС не е спазил дистанция и е
ударил намиращият се пред него МПС, при което бил съставен протокол за ПТП по
вина на декларатора.
Представен по делото е двустранен констативен протокол за ПТП, в който се
посочва, че на 28.06.2021г., около 11,00 часа в гр. София на бул. Симеоновско шосе е
реализирано ПТП, при което управлявания от ищеца МПС марка „БМВ“, модел „М4“,
рег. № В****СА е ударил със своята предна част, задната част на намиращият се пред
него и приведен в покой МПС марка „М.“, модел „Джи Ти“, рег. № ********.
Посочено е, че вредите по увредения МПС на ищеца се изразяват в засегната предна
броня, бъбреци и капак.
Представено е заявление №69/09.07.2021г. от ищеца до ответника в качеството му
на застраховател, с което застрахователят е уведомен за настъпило ПТП на
28.06.2021г. в гр. София. В заявлението е изложено, че произшествието е реализирано
поради предприето внезапно спиране на намиращия отпред лек автомобил, при което е
3
последвал удар с предната част на автомобила управляван от ищеца със задната част
на предностоящия МПС. Посочено е, че увредения МПС на ищеца не е участвал в
спорно събитие, както и че при изготвяне на двустранния протокол за ПТП е допусната
грешка.
С опис заключение по щета № 44010312104917/01.07.2021г. е извършен оглед на
увредените елементи по автомобила на ищеца, като са констатирани увреждания по:
предна броня, решетка декоративна 2 бр. комплект - цвят черен, преден капак от
алуминий, фар десен, фар ляв, решетка предна броня средна, амортисьор предна броня,
основа предна броня, датчик парктроник 1 бр., спойлер преден ляв карбон, дифузьор
радиатор горен, дифузьор радиатор долен, както и радиатор воден за турбина.
Със становище №0-32-8974/17.07.2021г. по щета на № 44010312104917
ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по уведомление за
настъпило застрахователно събитие от 01.07.2021г., като се е позовал на разпоредбата
на т.9.1 и т.9.1.18 от Общите условия по договора за автомобилна застраховка
„Каско“.Посочва се, че така декларираното събитие, не съответства на действително
случилото се такова.
Прието по делото е заключение по съдебно – автотехническа експертиза на
вещото лице А.В., в което се посочва, че реалният и възможен механизъм за настъпване
на вредите в следствие на застрахователното събитие е в резултат на пряк контакт
между двете превозни средства, движещи се в една посока, при което предно
движещото се МПС е предприело намаляване на скоростта на движение, следствие на
което е застигнато от задно движещия се МПС при което е последвал удар между
двете. Настъпилите вреди по МПС в неговат предна част и в частност: предна броня,
решетка декоративна 2 бр. комплект - цвят черен, преден капак от алуминий, фар
десен, фар ляв, решетка предна броня средна, амортисьор предна броня, основа предна
броня, датчик парктроник 1 бр., спойлер преден ляв карбон, дифузьор радиатор горен,
дифузьор радиатор долен, както и радиатор воден за турбина, експерта намира, че
съответстват на механизма на реализираното ПТП. За остойностяване на стойността
необходима за ремонт на увредените части на МПС, което е застраховано при
ответника е извършен анализ на цените за труд и материали в сервизи, които имат
сертификат за качество ISO 9001:2008, така и сервизи без сертификат за качество, като
средната пазарна цена включваща необходимите резервни части, ремонт, боядисване,
стойност на допълнителни операции и материали се изчислява на 14559,90 лева. В
съдебно заседание при защита на съдебно – автотехническата експертиза, вещото лице
посочва, че средно – пазарната цена от 14559,90 лева получава при анализиране
стойността както на оригинални за марката, така и на алтернативни резервни части. По
отношение посочената в експертизата стойност на необходимите труд и материали
посочва, че след изготвяне на експертизата, която е изготвена по снимков материал по
делото е осъществил оглед на самия автомобил. Констатирал е налични вреди по
4
предния капак на автомобила, който капак е изработен от алуминий. Дава заключение,
че за отстраняване на увреждането е необходимо замятана му с нов. При така
изложеното намира, че от възстановителната стойност следва да бъдат извадени
посочените 300 лева представляващи 10 часа труд – ремонт, доколкото при подмяна на
нов детайл не е необходим ремонт. При тези съображения счита, че средно – пазарната
възстановителна стойност възлиза на 14259,90 лева.
Експерта предлага вариант за изчисляване размер на необходимите труд и
материали, които за изчислени само при използване на алтернативни части, при което
възстановителната стойност възлиза на 11280,51 лева.
Разпитана в съдебното производство е свидетелят Петя Илиянова Н.а – съпруга на
ищеца. Свидетелят посочва, че същата към момента на реализиране на ПТП се е
намирала в автомобила, който е управляван от съпругът й. Предно движещият се МПС
е предприел внезапно спиране, при което автомобилът управляван от ищеца е ударил с
предната си част задната част на предно стоящия МПС.Свидетелят заявява, че с
автомобила са взели участие в автомобилно състезание, което е било организирано на
25.06.2021г. в к.к. „С.В.“, но същото е проведено на писта. След участие са предприели
придвижване до гр. София, като излага, че по обществените пътища отворени за
движение не са се провеждали състезателни мероприятия. Състезания се провеждали
само на писти, а на 27.06.2021г. е било насрочено в гр. София официално закриване на
организираното мероприятие, към което свидетелят и ищеца се придвижвали със
застрахования при ответника МПС.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Не е спорно между страните, поради което съдът прие за безспорно по делото и
ненуждаещо се от доказване, че страните са обвързани във валидно облигационно
правоотношение по договор за застраховка “Каско“ с включени клаузи „Пълно каско“,
„Премиум и чужбина“, който договор е обективиран в застрахователна полица №
440120031061841, валидна за периода 06.11.2020г. – 05.11.2021г., с предмет на
застраховката увреденото МПС марка „БМВ“, модел „М4“, рег. № В****СА. От
анализа на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства съдът приема, че автомобилът предмет на договора за застраховка е
претърпял ПТП на 27.06.2021г. в гр. София. Този извод съда прави от наличните по
делото данни съдържащи се в застрахователната преписка представена от ответника в
качеството му на застраховащ, така и от гласните показания на разпитания по почин на
ищеца свидетел.
С оглед така реализираното ПТП на посочената дата и място автомобилът на
5
ищеца е увреден.Изготвен от ответника е опис заключение по образувана щета, в която
са посочени констатирани увреждания в предната част на автомобила на ищеца
изразяващи се в увреждане предната броня на автомобила, решетка декоративна 2 бр.
комплект - цвят черен, преден капак от алуминий, фар десен, фар ляв, решетка предна
броня средна, амортисьор предна броня, основа предна броня, датчик парктроник 1 бр.,
спойлер преден ляв карбон, дифузьор радиатор горен, дифузьор радиатор долен, както
и радиатор воден за турбина. С оглед установяване причинно – следствената връзка
между настъпилите вреди и механизма на реализираното ПТП, съдът назначи съдебно
– техническа експертиза. Заключение по същата представи вещото лице А.В., което
заключение се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. В
заключението си вещото лице посочи, че механизмът на настъпилите увреждания е
свързан с предприето намаляване на скоростта на предно движещият се автомобил,
при което и доколкото този автомобил и автомобилът управляван от ищеца са се
движили в една посока е настъпил удар с предната част на застрахования при
ответника автомобил в задната част на предно намиращия се такъв. Така посочения
механизъм на настъпване на вредите посочен в заключението на в.л. В. напълно
съответства със събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Н.а. Нейните показания макар и разглеждани от съда под ограничителната
разпоредба на чл. 172 ГПК предвид съпружеската й връзка с ищеца се кредитират,
доколкото същата излага факти, които непосредствено, пряко и лично е възприела при
реализиране на застрахователното събитие. Категорично свидетелят посочи, че
предвид внезапно спиране на движещият се отпред МПС и невъзможност
своевременно ищецът да приведе в покой процесния автомобил е настъпил контакт
между двете МПС, при което на автомобила собственост на ищеца са настъпили
увреждания в неговата предна част. Изложените от свидетеля факти досежно
реализиране на застрахователното събитие съответстват и на приложените към делото
писмени доказателства и в частност съставения двустранен протокол за ПТП, който
също е приложен към застрахователната преписка. Видно от скица по т.13 към него, а
и от описанието на механизма на реализиране на ПТП в т.12, управляваният от ищеца
автомобил е ударил със своята предна част автомобил, който е се е намирал пред него,
и който към момента на удара е бил приведен в състояние на покой. При установения
идентитет на гласните показания, заключението на съдебно – техническата експертиза
и събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че застрахователното
събитие е настъпило именно по посочения в исковата молба начин, реализирано на
27.06.2021г. в гр. София, на бул. Симеоновско шосе. Реализираното ПТП е обосновало
настъпването на вреди в предната част на застрахования при ответника автомобил,
вреди които изрично ответникът е констатирал при осъществения оглед на увредения
автомобил след инцидента.
В изпълнение на задълженията си по договора за автомобилна застраховка
6
„Каско“, ищецът на 01.07.2021г. е уведомил ответника, който от своя страна е
образувал застрахователна преписка по щета № 44010312104917/01.07.2021г. По
същата е постановен отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение, който
отказ е обективиран в становище №0-32-8974/17.07.2021г., като отказът е мотивиран на
основание разпоредбата на т.9.1 и т.9.1.18 от Общите условия по договора за
автомобилна застраховка „Каско“.Като мотиви за отказа постановен от застрахователя
е изложено, че декларираното събитие, не съответства на действително случилото се
такова. В отговора на исковата си молба ответникът поддържа възражения, че
посочените в протокола за ПТП обстоятелства не кореспондират с реално
осъществените такива, при които е настъпило увреждането, като в евентуалност
посочва, че уврежданията са реализирани в следствие участие от страна на ищеца с
процесния автомобил в автомобилно състезание, което е в противоречие с клаузите на
ОУ към договора за застраховка „Каско“.
В разпоредбата на чл.408 КЗ урежда случаите, при които застрахователя по
имуществата застраховка може да откаже да изплати застрахователно обезщетение.Във
всички случай основателен отказ от страна на застрахователя би бил налице при
наличието на при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което
има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело
до възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон.
Възраженията на ответника в отговорът на исковата молба намират своята правна
квалификация в разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ. Същата обвърза отказа от страна
на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение с неизпълнение на правна
норма или уговорка постигната между страните в застрахователния договор.
Застрахователя договор в процесния случай е обективиран в застрахователна полица №
440120031061841/04.11.2020г., неразделна част от който договор са и ОУ към
договорите за автомобилна застраховка „Каско“.Предвидените в ОУ разпоредби следва
да намерят действие при уреждане на отношенията между страните при и по повод
реализиране на застрахователното правоотношение между тях. В раздел 9 „Общи
изключения“ от ОУ се изброени хипотези, при които застрахователят може да се
освободи от заплащане на застрахователно обезщетение, сред които е и хипотезата за
измама (т.9.1.9), когато застрахования било то лично или чрез свой пълномощник
декларира обстоятелства различни от действително случилите се и/или представи
документ с невярно съдържание.
От горе приетата по делото фактическа обстановка, съдът приема възраженията
на ответника за недоказани. Видно от уведомлението за настъпило застрахователно
7
събитие, ищецът е посочил, че поради неспазена от него дистанция е настъпило ПТП,
като е реализиран удар в намиращия се пред него МПС. В такава насока е и
съдържанието на двустранния протокол, който е съставен между двамата участници в
инцидента. Декларираните от застрахованото лице обстоятелства се установяват и от
събраните посредством разпит на свидетеля Н.а факти, факти която тя лично е
възприела към момента на инцидента. Тук следва да бъде посочено, че доколкото
настоящата претенция е свързана с ангажиране отговорността на застрахователя по
имуществена застраховка по реда на Глава ІХ от КЗ, а не по реда на задължителната
застраховка за автомобилисти „Гражданска отговорност“, при която увреденото лице
може да предяви пряк иск срещу застрахователя на виновни водач, двустранния
протокол за ПТП и обективираните в него волеизявления в частта за вината не
обвързват застрахователя. Той отговоря за вредите, които са настъпили от
застрахователното събитие на договорно основание, а лимитът на отговорността е
уговорен в самия договор. Двустранния протокол за ПТП единствено установява
механизма на реализиране на застрахователното събитие, като в случай на съдебно
оспорване на обективираните в него факти, то страната, която се ползва от това
обстоятелство следва да установи същите. В тази насока ищецът ангажирайки гласни
доказателства, съответно и с приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза,
доказа че вредите са настъпили при посочения в уведомлението за настъпила щета
механизъм, на посоченото в исковата молба дата и място. При така изложеното следва
извода, че възраженията за декларирани неверни данни от застрахованото лице не се
доказват от наличните по делото писмени доказателства.
Същината на спора е обусловена от възражението на ответника, че вредите са
настъпили при участие на управлявания от ищеца МПС в автомобилно състезание. При
тези доводи извънсъдебно застрахователят е отказал изплащане на застрахователното
обезщетение, като се е позовал изрично на разпоредбата на т.9.1.18 от ОУ. В
последната изрично е предвидена възможност на застрахователя да откаже изплащане
на застрахователното обезщетение ако вредите настъпят в следствие участие на
застрахования МПС в състезание, тренировки, ралита и пр. При наличието на такова
правоизключващо възражение, което своевременно е релевирано от ответника с
депозиране на отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, то страната
позоваваща се на него следва да осъществи пълно и главно доказване за установяване
на този факт, от който черпи права. В такава насока още с проекта на доклад по делото
на ответника бяха дадени изрични указания, че следва да докаже, че вредите по
застрахования при него МПС са настъпили при участие в състезание в случая
„Премиум рали“. На страната бяха допуснати гласни доказателства за установяване на
този факт, но въпреки дадената възможност страната не ангажира такива за
установяване на възражението си. При липса на доказателства в подкрепа на
направените възражения съдът не може да приеме, че за застрахователят е налице
8
основателна възможност да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
позовавайки се на разпоредбата на чл. 408, ал.1, т.3 вр. т.9.1.18 от ОУ. От наличните по
делото доказателства съдът възприе, че уврежданията са реализирани в гр. София в
участък отворен за обществено движение на автомобили. В разпитът си свидетеля Н.а
посочи, че макар ищецът да взел участие в състезание с процесния автомобил, то
провежданите състезания са организирани на затворени писти, като към момента на
движение и влизане в гр. София състезание не се е провеждало между участниците по
същото. Макар и кредитирани тези показания при приложение на ограничителната
разпоредба на чл. 172 ГПК, съдът намира, че следва да възприеме същите доколкото
няма ангажирани от ответника по делото други гласни такива, с които те да бъдат
сравнени. При тези съображения съдът намира, че неоснователно застрахователя се е
позовал на разпоредбата на чл. 408, ал.1, т.3 вр. т.9.1.18 от ОУ за да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение след реализиране на застрахователни събитие с
автомобил предмет на имуществена застраховка.
Следващата категория възражения, които застрахователят поддържа са свързани с
размера на застрахователното обезщетение.
Задължение на застрахователя е да заплати застрахователно обезщетение в
размер на действителната (пазарна) стойност досежно вредите настъпили за или върху
веща в срока на договора за застраховка, които вреди се явяват покрит риск по това
облигационно правоотношение възникнало между страните. Разпоредбата на чл.400,
ал.2 КЗ задължава застрахователя за заплати възстановителна стойност, която стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
Константна е съдебната практика, че застрахователното обезщетение следва да е
равно на размер на действително претърпените вреди към датата на настъпване на
застрахователното събитие, при което приложение намира хипотезата на чл.386, ал.2
КЗ, като в този смисъл и решение № 115/ 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II
т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение№
209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II т.о. и др./.
За установяване размера на възстановителната стойност, която е необходима под
формата на труд и материали, които следва да бъдат вложени с оглед реализираните
увреждания от претърпения инцидент, съдът назначи автотехническа експертиза.
Вещото лице В. представи на съда заключение в два варианта, като в първия си такъв
изчисли възстановителната стойност при изследване на цени за труд в сервизи
притежаващи сертификат за качество, както и такива без сертификат за качество,
9
съответно при влагане на оригинални за марката резервни части, така и на
алтернативни. В тази си първа хипотеза експертът посочи, че възстановителната
стойност възлиза на 14259,90 лева, която корекция на окончателна стойност направи в
съдебното заседание по приемане на заключението предвид осъществения оглед на
застрахования автомобил. Във втората хипотеза и при използване единствено на
алтернативни части за марката, в.л. посочи, че възстановителната стойност възлиза на
11280,51 лева.
Възстановителната стойност, която е необходима за отстраняване на
уврежданията по застрахованото имущество следва да отговоря на онази стойност,
която стори най – близко до средно – пазарните цени или онези цени, които биват
получени при отчитане предлаганите услуги и резервни части от всички пазарни
участници.Съдът намира, че най – близка стойност до средната пазарна такава би се
получила при остойностяване услугите и резервните части предлагани от максимално
голяма диапазон пазарни участници. По отношение стойността на труда следва да
бъдат включени както сервизи упражняващи авторемонтна дейност и притежаващи
сертификат за качество и контрол на осъществяваните от тях ремонти работи, така и
сервизи, които нямат приет сертификат за качество на работата. Това е така доколкото
към настоящия момент законодателството не поставя изискване към упражняващите
авторемонтна дейност да притежават такъв сертификат за качество. В тази насока
следва да бъде отчетена и стойността на резервните части, като бъдат взети в предвид,
както оригиналните за марката такива, така и части от алтернативни доставчици.
Изричен довод за този извод може да бъде извлечен и от посоченото от вещото лице в
съдебно заседание при приемане на заключението,който посочи че при определени
части оригиналната част е по-евтина от частта на алтернативен доставчик. При тези
изводи съдът възприема заключението на вещото лице в първият му варират, при който
средно – пазарната стойност е определена при включване стойността на сервизи
работещи с и без сертификат за качество, така и относно резервните части при
отчитане по цени оригинални за марката и от алтернативни доставчици.
Не може да бъде споделено възражението на ответника, че следва да бъде
отчетено овехтяване на процесното МПС предвид това, че към момента на инцидента
същото е в експлоатация 7 години. Овехтяването е инкорпорирано в самата
застрахователна стойност на автомобила, която се определя при възникване на
застрахователното обезщетение, до която застрахователна стойност застрахователя
носи отговорност. Стойността на вредите в случая не превишава размера на
застрахователната стойност за да бъде ограничено застрахователното обезщетение по
размер.
При частичен иск съдът следва да установи действителния размер на дължимото
обезщетение, като присъди единствено частично поисканото такова. От
доказателствата по делото и в частност заключението на съдебно – автотехническата
10
експертиза съдът приема, че общата възстановителна стойност, която е необходима за
отстраняване на нанесените увреждания в следствие застрахователното събитие
възлиза на 14259,90 лева. В такъв размер възлиза дължимото от ответника
застрахователно обезщетение във връзка с реализираното застрахователно събитие, за
което обстоятелство е образувана застрахователна преписка по щета №
44010312104917/01.07.2021г. При тези съображения предявения иск следва да бъде
уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати сумата от 14259,90 лева
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществен
вреди на собственото на ищеца МПС марка „БМВ“, модел „М4“, рег. № В****СА, в
резултат на настъпило ПТП на 27.06.2021г. в гр. София, което се явява покрит риск по
застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“ обективирана в застрахователна полица №
44012003106841/04.11.2020г., за което обстоятелство е образувана щета №
44010312104917/01.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 04.01.2022г. до окончателно изпълнение на
задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
като съдът следва да се произнесе и по възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението за процесуално представителство на процесуалния представител на
ищеца. Направеното възражение от ответника е неоснователно. Размера на
уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство съответства
на минимума на посоченото в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. минимално
възнаграждение за процесуално представителство. Следва да бъде посочено, че
посочените в наредбата стойностите на дължимите възнаграждения са без вкл. ДДС,
като при включване на същия минималния размер на възнаграждението възлиза на
поискания от ищеца размер от 1150 лева. При тези съображения ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 1870,40 лева, от които 720,40 лева съдебно –
деловодни разноски и 1150 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. В. №89Б ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ. Н., ЕГН ********** от
гр. Варна, ж.к. Т., бл.38, ет.6, ап.46, съдебен адрес адв. А., гр. Варна, ул. Н.Б. №5, ет.2
сумата от 14259,90 (четиринадесет хиляди двеста петдесет и девет лева и 90 ст.)
лева представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени
11
имуществен вреди на собственото на ищеца моторно превозно средство марка „БМВ“,
модел „М4“, рег. № В****СА, в резултат на настъпило пътно – транспортно
произшествие на 27.06.2021г. в гр. София, което се явява покрит риск по застраховка
„Каско“, клауза „Пълно каско“ обективирана в застрахователна полица №
44012003106841/04.11.2020г., за което обстоятелство е образувана щета №
44010312104917/01.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 04.01.2022г. до окончателно изпълнение на
задължението, на осн. чл. 405, ал.1 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. В. №89Б ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ. Н., ЕГН ********** от
гр. Варна, ж.к. Т., бл.38, ет.6, ап.46, съдебен адрес адв. А., гр. Варна, ул. Н.Б. №5, ет.2
сумата от 1870,40 (хиляда осемстотин и седемдесет лева и 40 ст.) лева, от които
720,40 лева съдебно – деловодни разноски и 1150 лева заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да изпълни задължението си:
***********************, титуляр адвокат Й.К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12