Р Е Ш Е Н
И Е
260396/16.11.2020г.
гр.Варна, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на двадесет и втори
октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА Д.А
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 2992 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от Т.М.Т. *** срещу Наказателно постановление № 20-0436-000093/06.04.2020г.
на началник сектор към ОД на МВР-Варна, Второ РУ, с което на лицето били
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита
обжалваното наказателно постановление за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Твърди, че наказващият орган не е отчел устно изложените от
санкционираното лице доводи в хода на административнонаказателното
производство, а е изградил решението си едностранчиво. Намира, че е нарушено
правото му на защита, тъй като е поставен в невъзможност да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен. Поддържа, че наказателното
постановление е издадено при непълнота на доказателствата, както и че размерът
на административното наказание е определен в нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.А. Д. от ВАК, който поддържа жалбата. Привежда допълнителни
аргументи за липса на субективна страна на състава на нарушението, както и че
деянието е квалифицирано неправилно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат
присъдени такива в минимален размер.
Жалбата е
подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 28.12.2016г.
жалбоподателят закупил лек автомобил марка „Опел Астра“
с рег.№ В 9519 РХ. Т. не управлявал често автомобила, тъй като пребивавал трайно
извън страната, а ползвал превозното средство само при завръщанията си. По
отношение автомобила на 27.08.2018г. бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, чиято валидност изтекла на
26.08.2019г. Тъй като нов договор не бил сключен, от Гаранционен фонд-София
било изпратено Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, изх.№028249/15.09.2019г., в
което се посочвало, че собственикът следва в 14-дневен срок да сключи съответен
застрахователен договор, както и че при несключване на такъв ще бъдат
информирани компетентните органи на МВР с оглед предприемане на мерки по дерегистрация на автомобила. Уведомлението обаче не било
връчено на жалбоподателя, който се намирал извън страната. До изтичането на
14-дневния срок не бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което на 28.10.2019г. от Гаранционен фонд била подадена
информация до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и на 31.10.2019г.
регистрацията на автомобила била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10
от ЗДвП. На 15.12.2019г. около 22,30ч. жалбоподателят, който междувременно се
завърнал в страната, управлявал процесния автомобил по
ул.“Прилеп“ в гр.Варна, в посока с.Каменар. В близост до сграда №68 същият бил
спрян за проверка от свидетелите П.Г.П. и И.Т.Б. - служители на Второ РУ към
ОДМВР-Варна. Свидетелите изискали представянето на съответните документи от
водача, но Т. не представил талон за регистрация на превозното средство. Поради
това проверяващите извършили справка през дежурна част на Второ
РУ и било установено, че регистрацията на автомобила е прекратена. Във връзка с тези констатации на
същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че управлява МПС, което е нерегистрирано, със служебно
прекратена регистрация на 31.10.2019г. за несключена застраховка „Гражданска
отговорност“, както и за това, че водачът не представя свидетелство за
регистрация на превозното средство. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Във връзка със случая била
образувана Преписка с ЗМ№1610/19г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна поради наличие на данни за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление на ВРП от 20.02.2020г. било
отказано образуването на досъдебно производство, тъй като било счетено, че съставът
на престъплението не е осъществен от субективна страна, а именно- липсва умисъл
за извършването му. Делото било изпратено на наказващия орган за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, като на
06.04.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Т.Т. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДП. Междувременно, на следващия ден след установяване на нарушението
(16.12.2019г.) бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
притежавания от жалбоподателя лек автомобил, като на 27.12.2019г. регистрацията
му била възстановена служебно.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от
разпита на свидетелите П.Г.П. и И.Т.Б., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните
свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви
и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата
се явяват непредубедени и незаинтересувани от изхода на делото, тъй като не са
се е намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи
от твърденията си, при което показанията им следва да бъдат счетени за
обективни и правдиви.
Показанията на свидетелите кореспондират
напълно и на приложените писмени доказателства. Сред последните с
най-съществено значение са представените от Гаранционен фонд документи (справки
и копие от Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ), от които се установяват датите
на сключване на застрахователните договори и на изтичането на тяхната валидност,
предприетите от Гаранционен фонд действия за изпълнение на задълженията по
уведомяване на собственика за липсата на действащ договор „Гражданска
отговорност“, както и за уведомяване на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна за несключване на такъв в съответния
срок. Промените в регистрацията на процесния
автомобил се установяват не само от свидетелските показания и от предоставените
от Гаранционен фонд данни, но и от изисканите справки от Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Варна.
За изясняването на фактическата
обстановка допринася и приобщеното копие на постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 20.02.2020г., ценено в качеството му на
писмено доказателство, в което са отразени фактическите констатации на прокурора
по случая, формирани след извършени съответни действия по разследването.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според
дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
министъра на вътрешните работи регистрацията представлява
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно
е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния
лек автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно
средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за
обществено ползване. В качеството си на водач на лек автомобил, управляван по път, отворен за за обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято
регистрация е била прекратена служебно, тъй като не е имал сключен валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, жалбоподателят несъмнено е
осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът обаче счита за основателни
възраженията, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, че
деянието не е осъществено виновно. По делото е установено, че Т. не е бил
уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Било е
изпратено уведомление от Гаранционен фонд за изтичането на валидността на
сключената застраховка, но същото не е връчено на лицето поради отсъствието му
от страната. При това положение съдът приема за недоказано осъществяването на
нарушението от субективна страна. В тази насока е и практиката на ВАдмС по сходни случаи- в Решение № 655 от 9.06.2020 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г. се приема изрично, че след като не
се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен за служебно прекратената регистрацията на автомобила му,
то не е изпълнен
фактическият състав на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП. Посочва се също, че след като регистрационните табели на автомобила
са били на
предназначените за това места, (както е и в случая-видно от показанията на св. П.), на
водача не може да му
се вмени вина, била тя
умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил
състава на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. В аналогичен смисъл са и Решение № 910 от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 393/2020 г. (в
което се изтъква, че липсата на субективната страна за извършване
на нарушението е констатирана и в Постановлението на РП-Варна,
заради което е отказано образуване на наказателно производство за деянието), а също и Решение № 2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 2126/2019 г. (в
което се обръща внимание, че преди издаване на НП е следвало да бъде проверено
спазена ли е процедурата по уведомяване на собственика за дерегистрацията на МПС, съгласно чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, което ако
е
било направено е щяло да бъде установено, че собственикът не е уведомен за служебно
прекратената регистрацията на автомобила му и да се формира извод за липсата на субективна страна
за извършване на нарушението). Изложените в цитираните
съдебни актове становища се споделят изцяло и от настоящия състав. След като
жалбоподателят не е бил уведомен за
служебно прекратената регистрация на превозното средство, не би могло
да се счете за доказано наличието на
виновно поведение за осъществяване на административното нарушение
Действително, по
начало на административно наказване подлежат и непредпазливите деяния. За да е
налице непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил
длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат. Както беше посочено по-горе,
установената съдебна практика приема, че неуведомяването на собственика за служебното
прекратяване на регистрацията и наличието на съответни регистрационни табели на
автомобила изключват не само умисъла, но и непредпазливостта. Дори и да се
приеме обаче, че като лице, ползващо определено моторно превозно средство,
жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови
изисквания, преди да започне да го управлява, съдът намира, че случаят би
следвало да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
очевидно не се отличава с аналогична тежест с нарушенията от този вид,
извършени умишлено, при ясно съзнание за липсата на регистрация на автомобила. Т.
също така е управлявал автомобила само инцидентно, при завръщанията си в
страната, като е сключил необходимият договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ незабавно след констатирането на нарушението, в резултат на което
на 27.12.2019г. е била възстановена и регистрацията на превозното средство. При
това положение съдът намира, че процесният случай
дотолкова се отличава от обичайните случаи на управление на нерегистрирано МПС,
че се налага единствено възможния извод за маловажност на нарушението. Наложените
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца очевидно не съответстват на
тежестта на извършеното и не могат да бъдат счетени за справедливи-
обстоятелство, което би представлявало самостоятелно основание за отмяната на
обжалваното наказателно постановление поради неприлагането на чл.28 от ЗАНН и в
случай на преценка, че е налице административно нарушение, извършено по
непредпазливост.
Предвид липсата на
осъществен състав на административно нарушение съдът не дължи проверка за
законосъобразността на административнонаказателното
производство с оглед съответствието му с процесуалните изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено изцяло поради липса на осъществен състав на
административно нарушение.
С оглед изхода на
делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя
съответно искане, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на Т.Т. следва да се присъдят направените
по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. за процесуално представителство, заплатени в брой, видно от
представения договор за правна защита и съдействие. Съдът не намира направените разноски за прекомерни, предвид обстоятелството,
че макар и да не се
отличава с особена правна и фактическа сложност,
производството по делото протече в две съдебни заседания
с ангажиране на писмени доказателства. Нормите на чл. 78, ал.
5 от ГПК и чл.63, ал.4 ЗАНН, предвиждащи въможност за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в по-нисък размер, са насочени по-скоро към установяване на социална справедливост
и недопускане на злоупотреба с процесуално право, а не въвеждат задължение на съда винаги
да редуцира разноските до размера
на абсолютния минимум.
В случая направените разноски са определени в размер, който е справедлив и обоснован, като отговаря
на процесуалната активност на адвоката и на качеството на положения труд, поради което следва да бъдат
присъдени в пълен размер.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление № 20-0436-000093/06.04.2020г. на началник
сектор към ОД на МВР-Варна, Второ РУ, с което на Т.М.Т. ***, с ЕГН:**********, са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Т.М.Т. ***, с ЕГН:********** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: