Решение по дело №693/2018 на Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№___

гр. Луковит, 12 май 2020 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия  КИРЧЕВА  гр. д. № 693 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по искова молба от И.П.К. и К.Ц.К. *** чрез адв. С.Х. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК - за признаване за установено  по отношение на ответното дружество, че ищците не дължат сумите по изпълнително дело № 20188790402379 по описа на ЧСИ В. П. с рег. № 879 по рег. на КЧСИ, с район на действие ОС – Ловеч, а именно: 5480 лв. – главница по Договор за потребителски кредит от 15.07.2011 г.; 144.50 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2012 г. до 21.06.2012 г.; 12.83 лв. – наказателна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 21.06.2012 г.; 487.29 лв. разноски по делото, както и 3483.08 лв. – законна лихва върху главницата, начислена от 11.07.2012 г. до момента на завеждане изпълнителното дело, такси и разноски в полза на ЧСИ – 955.94 лв. поради погасяване на вземането по давност. Претендира разноските по делото.

В исковата молба са изложени твърдения в следния смисъл: Ищците получили покана за доброволно изпълнение по изп. дело № № 20188790402379 по описа на ЧСИ В.П. с рег. № 879 по рег. на КЧСИ, което е образувано въз основа на представен от ответното дружество изпълнителен лист, издаден  на 12.07.2012 г. по ч.гр.д. № 187/2012 г. по описа на РС – Луковит в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, сега „Юробанк България“ АД. Вземането на взискателя произтичало от договор за потребителски кредит FL 597338 от 15.07.2011 г., по който ищците са се задължили солидарно. Едновременно с поканата за доброволно изпълнение ищците получили и уведомление от 04.09.2018 г., с което ответникът ги уведомява, че „Юробанк България“ АД е прехвърлило вземането си към ищците по договора за потребителски кредит FL 597338 от 15.07.2011 г. с договор за цесия от 18.01.2016 г.  Ищците твърдят, че за извършената на 18.01.2016 г. цесия, са уведомени чрез ЧСИ с получаване на поканата за доброволно изпълнение, от който момент цесията имал действие спрямо  тях. Считат, че вземането по изпълнителния лист от 12.07.2012 г. е погасено по давност, тъй като от датата на издаването му до образуване на изпълнителното дело на 09.10.2018 г. е изтекъл период повече от пет години, през който период давността не е прекъсвана.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Излага твърдения, че на 15.07.2011 г. е сключен договор за потребителски кредит между ищците /в качеството им на солидарни длъжници/ и „Юробанк България“ АД /в качеството му на кредитодател/, по силата на  който последният е предоставил определената в договора парична сума. Поради това, че ищците не изпълнили задължението си да погасяват кредита, „Юробанк България“ АД се е снабдило с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 11562/2012 г. по описа на ЧСИ Неделчо Любомиров Митев, рег. № 841, с район на действие СГС. В хода на изпълнителното производство вземането, предмет на изпълнение, е цедирано от взискателя  „Юробанк България“ АД  на ответника с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. С оглед настъпилото частно правоприемство по искане на  цесионера /ответник/ същият е конституиран като взискател по изпълнителното дело. Оспорва твърдението на ищците, че били уведомени за извършената цесия едва с призовката за доброволно изпълнение на 04.09.2018 г., като противопоставя твърдение, че ищците са били надлежно уведомени за извършеното прехвърляне на вземането съответно на 09.03.2016 г.  И.К. и на 16.12.2017 г. – К.К..  Намира за неоснователно възражението на ищците за погасяване на вземането, предмет на изпълнение, по давност с твърденията, че след образуване на изп. дело № 11562/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Л.М., рег. № 841, с район на действие СГС са предприемани нееднократно изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. Излага правни съображения за това, че с образуването на изп. дело № 11562/2012 г. давността се счита прекъсната и е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа страна следното:

По делото няма спор и е видно от писмените доказателства /Заповед  № 89 от 12.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.07.2012 г./, че по ч.гр.д. № 187/2012 г. по описа на Районен съд - Луковит ищците са били осъдени да заплатят при условията на солидарност на "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД следните суми: 5480.00 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 15.07.2011 г.; 144.50 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2012 г. до 21.06.2012 г.; 12.83 лв. – наказателна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 21.06.2012 г.; 487.29 лв. разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист от 12.07.2012 г.  взискателят "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД с молба от 22.08.2012 г. инициирал образуването на изпълнително дело  № 20128410411562 по описа на ЧСИ Неделчо Митев рег. № 841 в КЧСИ срещу длъжниците И.П.К. и К.Ц.К.. В молбата е възложено на основание чл. 18 ЗЧСИ пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците и е поискано налагане на възбрани, съответно запори в случай, че бъдат установени недвижими или движими вещи, собственост на длъжниците.

С молба от 28.08.2012 г. взискателят изрично е възложил на ЧСИ действията по чл. 18 отЗЧСИ, в това число определяне начина на изпълнение.

С разпореждане от 28.08.2012 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжниците по сметки, открити в  15 банки в страната. На 28.08.2012 г. са изпратени запорни съобщения до посочените в разпореждането 15 банки, получени съответно на датите, отразени върху входящите печати на върнатите екземпляри.  От кореспонденцията по изпълнителното дело се установява, че е наложен запор върху сметки на длъжниците в ЦКБ, ДСК, ОББ и  "Юробанк И ЕФ Джи България" ЕАД.  Последният запор е наложен на 25.09.2012 г., когато е получено запорното съобщение в "Юробанк И ЕФ Джи България" ЕАД.   На 28.08.2012 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците, връчени на 22.10.2012 г.

С разпореждане от 17.04.2014 г. ЧСИ е насрочил за 15.05.2014 г. от 11.00 ч. опис на движими вещи на  длъжника К.Ц.К. *** и е изпратена призовка за принудително изпълнение, която не е получена от длъжника. Отбелязано е върху известието за доставяне, че са оставени две известия, пратката не е потърсена.

С разпореждане от 17.02.2015 г. ЧСИ е насрочил за 31.03.2015 г. от 14.00 ч. нов опис на движими вещи на  длъжника К.Ц.К.. Изпратена е призовка за принудително изпълнение, получена на 27.02.2015 г. от Н. М. - майка.

С разпореждане от 17.02.2015 г. ЧСИ е насрочил за 31.03.2015 г. от 11.00 ч. опис на движими вещи на  длъжника И.П.К. ***. Изпратена е призовка за принудително изпълнение, получена на 27.02.2015 г. от Н. М. - майка.

Няма данни насрочените описи да са извършвани.

На 25.07.2016 г. ответникът в качеството му на цесионер е депозирал молба по изпълнителното дело за конституирането му като взискател. В молбата се съдържа възлагане на изпълнителните действия по чл. 18 ЗЧСИ.

На 23.05.2018 г. ответникът е депозирал молба, с която е поискал насрочване на опис и оценка на движими вещи на длъжника по делото.

С постановление от 22.08.2018 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На 03.09.2018 г., видно от съставения протокол по изпълнителното дело, изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК са предадени от ЧСИ на взискателя - ответника по настоящито дело.

С молба от 09.10.2018 г. въз основа на същия изпълнителен лист ответникът е инициирал пред ЧСИ В. П. рег. № **** на КЧСИ образуване на изпълнително дело №  20188790402379 срещу солидарните длъжници И.П.К. и К.Ц.К.. В молбата е поискано след извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ налагане на запор върху вземанията на длъжниците по банковите им сметки.

Видно от приложените по изпълнителното делот документи процесното вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор на ответника с договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. ЧСИ е изпратил на длъжниците покани за доброволно изпълнение ведно с уведомление за цесията, връчени на 11.10.2018 г.

По делото са представени два броя обратни разписки, подписани от ищците, видно от които те са били уведомени за цесията преди тази дата - И.К. на 09.03.2016 г. и К.К. на 16.12.2017 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в изпълнението може да се брани като оспори съществуването на изпълняемото право,  е допустим само когато се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене на производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл. 439, ал.2 от ГПК/. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищците не дължат процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Предявеният иск е допустим, независимо че отричаното вземане произтича от заповед за незабавно изпълнение, а не от съдебно решение. Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК, урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Освен в тази хипотеза давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуална практика на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките по чл. 423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания и факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките по чл. 424 от ГПК. / В този смисъл е определение № 214 от 15.05.2018 год. по ч. гр. дело № 1528/2018 год. на ВКС, IV ГО/. Предвид на това стабилизираната заповед за изпълнение по чл. 417 има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай иск не е предявен, нито в срок са подадени възражения срещу издадената заповед за изпълнение. Т. е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла в сила на 06.11.2012 г. заповед за незабавно изпълнение/ ПДИ е връчена на всеки от солидарните длъжници на 22.10.2012 г. и двуседмичния срок за възражения изтича на 05.11.2012 г./.

Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД  давността  се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл. 117 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В  т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 по т.д. №2/2013 г. ОСГТК на ВКС е  прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. 

В мотивите на т. 10 на търкувателното решение е прието, че при изпълнителния процес давността  се прекъсва многократно - с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителни действия, прекъсващи давността, в т. ч. и насочването на изпълнението чрез налагане на запор. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др, назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. С  тълкувателното решение е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980г.,  съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

С решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., ІV г. о., е прието, че извършената с т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.10.1980 г., поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото в цитираната точка на тълкувателния акт разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящи към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.  По този правен въпрос е и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК.

Според ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след това, докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. С т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, според което в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова  давност, но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира, поради което и цитираното ППВС е обявено за изгубило сила. Прилагането на даденото с горепосоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, по които не са предприемани действия за период по-голям от този срок. Тогава давността би се счела за изтекла със задна дата, преди момента на постановяване на новото тълкувателно решение, при действащо ППВС № 3/1980 г. Ето защо извършената с т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г., според горецитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК, поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г., като даденото с последното задължително разрешение се прилага от тази дата и само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

Или, за да се даде отговор на въпроса кой тълкувателен акт следва да бъде приложен, на изследване подлежи момента на прекратяване на изпълнителното производство.

В случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност  за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на двугодишния срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).

В настоящия случай първото изпълнително дело е образувано на 22.08.2012 г. като с изрична молба от 28.08.2012 г. е налице възлагане  по чл. 18 ЗЧСИ  за предприемане на съответните изпълнителни действия. Първото такова действие  по възлагане е предприето  от ЧСИ на 28.08.2012 г. с изпращане на запорни съобщения за налагане запор на банковите сметки на длъжниците, като от обратната кореспонденция по делото се установява, че е наложен запор върху откритите сметки на длъжниците в ЦКБ, ДСК, ОББ и  "Юробанк И ЕФ Джи България" ЕАД. Преди изтичане на двугодишния срок по чл. 433 т. 8 от ГПК,  на 17.04.2014 г. ЧСИ е предприел  изпълнително действие  като е насрочил опис на движими вещи на длъжниците за 15.05.2014 г., а на 17.02.2015 г. е насрочил нов опис на движими вещи за 31.03.2015 г.  Тези актове, прекъсват давността, защото представляват служебно предприето по силата на чл.18, ал.1 ЗННД действие в рамките на конкретен изпълнителен способ.

След дата 17.02.2015 г. в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и такива не са предприемани  по инициатива на ЧСИ, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 17.02.2017 г. поради настъпила перемпция. Този факт е констатиран с постановлението на ЧСИ от 22.08.2018 г., с което е постановено прекратяване на производството по изпълнителтото дело и са вдигнати наложените запори. 

Според т. 10 на ТР № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действия. В настоящия случай последното предприето валидно изпълнително действие по изпълнителното дело е на 17.02.2015 г., когато е  ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжниците. Следователно, новата погасителна давност за вземанията предмет на изпълнителния лист от 12.07.2012 г. е започнала да тече от тази дата / 17.02.2015 г. / и изтича на 17.02.2020 г.

Установява се, че преди да е изтекла погасителната давност, взискателят /ответника  „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД / е  изтеглил оригинала на изпълнителния лист и въз основа на същия на 09.10.2018 г. е образувано второто изпълнително дело. В молбата се съдържа искане да бъде приложен определен изпълнителен способ като е поискано предприемане на изпълнително действие налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците след извършване на съответните справки. Съдът приема, че с молбата е поискано валидно изпълнително действие, с което погасителната давност  е прекъсната. Съгласно мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В конкретния случай, след като взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането и във връзка с това е поискал извършване на следващите се изпълнителни действия, исканията, съдържащи се в молбата от 09.10.2018 г. са с характер на "изграждащи изпълнителния способ", поради което имат за последица прекъсването на погасителната давност.

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ като съобрази фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците И.П.К., ЕГН **********  и К.Ц.К., ЕГН **********,***, чрез адв. С.Х., против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.С., п.к. 1766, район „В.”, ж.к.”М. д.”, ул.”Р.П. – К.” № ***, сграда М. Т., ет. *, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено  по отношение на ответното дружество, че ищците не дължат сумите по изпълнително дело № 20188790402379 по описа на ЧСИ В.П. с рег. № *** по рег. на КЧСИ, с район на действие ОС – Ловеч, а именно: 5480 лв. – главница по Договор за потребителски кредит от 15.07.2011 г.; 144.50 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2012 г. до 21.06.2012 г.; 12.83 лв. – наказателна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 21.06.2012 г.; 487.29 лв. разноски по делото, както и 3483.08 лв. – законна лихва върху главницата, начислена от 11.07.2012 г. до момента на завеждане изпълнителното дело, такси и разноски в полза на ЧСИ – 955.94 лв. поради погасяване на вземането по давност.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК И.П.К., ЕГН **********  и К.Ц.К., ЕГН **********,*** да заплатят на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.С., п.к. 1766, район „В.”, ж.к.”М. д.”, ул.”Р.П. – К.” № **, сграда М. Т., ет. *, представлявано от управителя Р. И. М.-Т. разноски по делото в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: