№ 91
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500136 по описа за 2023 година
Производство е по чл. 274 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх.№792/10.01.2023г. от А. И. И.,
чрез адв. И. против Определение №2900/15.12.2022г. по в.гр.дело
№2978/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се оставя без
разглеждане жалба с вх. №30188/16.11.2022 г., подадена от адв. И. И. –
пълномощник на взискателя А. И., срещу постановление на ДСИ от
05.10.2022 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя А. И., прекратява се производството по
въззивно гражданско дело №2978/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив и
се осъжда А. И. И. от град П., бул. М. №146, ет.1, ап.2, ЕГН ********** да
заплати на „Е.“ ЕАД със седалище и адрес на управление град П., ул. Х.Г.Д.
№37, ЕИК ...., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, за което са изложени конкретни съображения. Иска се
настоящата инстанция да отмени обжалваното Определение №
2900/15.12.2022г. на ПОС, както и Постановлението на ДСИ от 05.10.2022г. -
двете като изцяло незаконосъобразни, необосновани и неправилни,
постановени в нарушение на чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения; чл.Зб ал.2 от Закона за
1
Адвокатурата; и чл.78 ал.5 от ГПК, забраняващ изрично намаляване на
адвокатското възнаграждение под нормативно определения минимум,
нормативно фиксиран в Наредба №1 и да бъдат присъдени на
жалбоподателката платените от нея държавни такси от общо общо 40 лева за
2-те инстанции.
По жалбата е подаден в срок отговор от длъжника „Е.“ЕАД, с който се
изразява становище за неоснователност на същата, като се иска да бъде
оставена без уважение.
Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт на окръжния съд. По
същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
В ал.1 на чл.435 ГПК действително не е предвидена възможност
взискателят да обжалва разноските по изпълнението, каквато възможност
дава законът на длъжника в ал.2, т.7 на същия член. Това законово
разрешение обаче всъщност е напълно естествено, тъй като, съгласно чл.71,
ал.1 ГПК, на общо основание, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника (освен в изрично посочените в т.1-3 от същия член случаи), поради
което, произнасянето на съдебния изпълнител по дължимостта на тези
разноски засяга пряко само длъжника. Във визираните в т.1-3 на чл.71, ал.1
изключения, взискателят е сторил вече дадени разноски, които си остават за
негова сметка и не е необходимо съдебния изпълнител изобщо да се
произнася с постановление по този въпрос. Затова и законодателят не е
предвидил, че взискателят може да обжалва разноските по изпълнението, тъй
като те са за сметка на длъжника.
В настоящия случай обаче, по възражение на длъжника за прекомерност
на сторените от взискателя разноските за адвокатско възнаграждение в изп.
производств, с постановление на ДСИ С. И. от 05.10.2022 г. по изп. дело
№6165/22г., е намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на
взискателя А. И. от 400 лв на 200 лв, на основание чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.10,
т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
2
Касае се за хипотеза, различна от общия случай, при който съдебния
изпълнител се произнася по разноските по изпълнението, дължими от
длъжника, поради което аргументът за изчерпателност на изпълнителните
действия, които могат да се обжалват от взискателя не намира приложение в
случая. Това е така, тъй като се касае за произнася на съдебния изпълнител
съобразно общите правила за разпределение на разноските по ГПК, чрез
приложение по аналогия на чл.78, ал.5 ГПК в изп. процес.
В тази връзка, в трайната практика на ВКС по приложението на чл. 79
ГПК в изп. процес се приема, че произнасянето на съдебния изпълнителя за
разноските на взискателя в изпълнителното производство е действие в
изпълнение на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за
неоснователно причинени имуществени вреди, което произнасяне подлежи на
обжалване. Съответно, въпреки отсъствието на изрична норма, даваща право
на длъжника в изп. процес да прави възражение за прекомерност на
платеното от взискателя адвокатско възнаграждение, в съдебната практика се
приема, че такова възражение е допустимо и съдебния изпълнител е длъжен
да се произнесе по него, като актът му подлежи на обжалване. Следователно,
доколкото се касае за приложение на общите правила за разноските,
установени в гл.8, раздел II „Такси и разноски“ от ГПК, взискателят, на общо
основание, също има право на жалба срещу неизгодния за него акт на
съдебния изпълнител, с който по възражение на длъжника се редуцира
размера на разноските му за адвокатско възнаграждение в изп. процес, която
следва да се разгледа по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Тъй като окръжният съд не е разглеждал жалбата по същество и я е
оставил без разглеждане, като е прекратил производството, обжалваното
определение следва да бъде отменено, вкл. в частта за разноските, като делото
бъде върнато на ПОС за произнасяне по същество по жалба с вх.
№30188/16.11.2022 г., подадена от адв. И. И. – пълномощник на взискателя А.
И., срещу постановление на ДСИ С.И. от 05.10.2022г. по изп. дело
№6165/2022г. за намаляване на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя А. И.. По въпроса за разноските по настоящото
производство следва да се произнесе окръжния съд при разглеждане на
жалбата по същество, съобразно общите правила по ГПК.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №2900/15.12.2022г. по в.гр.дело №2978/2022г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се оставя без разглеждане жалба с
вх. №30188/16.11.2022 г., подадена от адв. И. И. – пълномощник на
взискателя А. И., срещу постановление на ДСИ от 05.10.2022 г. за намаляване
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя А. И.,
прекратява се производството по въззивно гражданско дело №2978/2022 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив и се осъжда А. И. И. от град П., бул. М. №146,
ет.1, ап.2, ЕГН ********** да заплати на „Е.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление град П., ул. Х.Г.Д. №37, ЕИК ...., разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за произнасяне по същество
по жалба с вх. №30188/16.11.2022 г., подадена от адв. И. И. – пълномощник
на взискателя А. И., срещу постановление на ДСИ С.И. от 05.10.2022г. по изп.
дело №6165/2022г. за намаляване на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя А. И..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4