№ 747
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110160528 по описа за 2023 година
Предявен от ищеца П. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, срещу
М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, Е. П. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ***, Л. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ап. 35, Ю. А. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ап. 35 и П. А. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, **** ап. 35, положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1937.520.1.2, заемащ целия втори етаж от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1937.520.1, находяща се на адрес:
гр. София, ***, със застроена площ 71 кв.м., състоящо се от входно антре, кухня, хол,
спалня и баня с тоалетна, при съседи: на същия етаж и над обекта – няма, под обекта –
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1937.520.1.1, заедно с изба в сутерена
под първия етаж, със съответно принадлежащото му право на строеж върху общинска
земя, на основание давностно владение продължило от 18.02.2013 г. до момента на
предявяване на иска – 03.11.2023 г.
Ищцата П. С. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.1937.520.1.2, заемащ целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.1937.520.1, находяща се на адрес: гр. София, ***, със застроена
площ 71 кв.м., състоящо се от входно антре, кухня, хол, спалня и баня с тоалетна, при
съседи: на същия етаж и над обекта – няма, под обекта – самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1937.520.1.1, заедно с изба в сутерена под първия етаж, със
съответно принадлежащото му право на строеж върху общинска земя, е бил
собственост на бившият й съпруг Петър А. И.. Бракът между тях бил прекратен с
Решение № 1693/27.06.1966 г., постановено по гр.д. № 1212/1966 г. по описа на ВС, но
в средата на 80-те години двамата отново заживяват на семейни начала в
горепосочения имот, което положение не се променя до смъртта на Петър А. И. през
1
2013 г. Твърди, че след смъртта на Петър А. И., ищцата установила самостоятелно
владение върху имота, упражнявайки фактическа власт върху същия явно и
непрекъснато от 18.02.2013 г. и до сега, необезпокоявана от никого, включително и от
наследниците по закон на бившият й съпруг – ответниците по настоящия иск. Освен
упражняваната фактическа власт в период от 10 години, същата го счита за свой
собствен и го владее като такъв за посочения период, поради което счита, че го е
придобила по давност. По повод предприети действия от страна на ищеца за
снабдяване с нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от един от наследниците – ответникът Е. П. К.. Същевременно между
ответниците било образувано дело за делба с предмет процесният имот, поради което
за ищцата е налице интерес от предявяване на настоящият иск за установяване правото
и на собственост срещу посочените ответници, които противопоставят конкуриращо се
придобивно основание – по наследство от Петър А. И..
Ответниците Л. К. И., Ю. А. И. и П. А. И. са подали общ отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват предявения иск с твърдения, че
ищцата не е упражнявала фактическа власт и не е владяла процесния имот в посочения
период, като излагат твърдения, че в периода от 2013 г. до 2018 г. до смъртта на сина й
*** И., същата е живяла в едно домакинство с него в село Волуяк. Сочат, че в този
период ищцата не е ползвала процесния имот, нито пък е обявила някакви претенция
по отношение на имота. Оспорват владението да е било явно при твърдения, че само
ищцата и никой друг не е бил на ясно, че тя владее имота. Оспорват и твърдението на
ищцата, че владението й било необезпокоявано, тъй като между ответниците било
образувано дело за делба – гр.д. № 3449/2022 г., което към момента било висящо пред
СГС по жалба на ответника М. П. И., която искала възлагане на имота. Поради
изложените съображения, молят за отхвърляне на исковете.
Ответникът Е. П. К. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва предявеният иск с твърдения, че настоящият процес е
симулативен, подтикнат от ответника по настоящия иск М. П. К., която е дъщеря на
ищцата, и чието искане за възлагане на процесния имот в делбеното производство по
гр.д. № 62753/2020 г. по описа на СРС, било отхвърлено. Сочи, че ищцата за първи път
заявява самостоятелни собственически права върху процесният имот едва на
15.03.2022 г. в приложената молба-декларация пред Столична община. Счита, че 10
годишният срок на владение, не е бил изтекъл, нито към датата на влизане в сила на
решението за допускане на делбата – декември 2021 г., нито към датата на подаване на
молбата –декларация с вх. № РВТ22-ГР94-1037/15.03.2022 г., не е бил изтекъл, поради
което същата не е придобила по давност имота. Веднага след узнаването за заявените
права от ищцата, ответникът подал възражение до Столична община и е сигнализирал
органите на прокуратурата. Твърди, че след постановяване на решението по
извършване на делбата, с което процесният имот е изнесен на публична продажба,
съделителката и ответник М. П. И. е допуснала ищцата доброволно в имота, въпреки
че той не е годен за обитаване. Твърди, че към момента на огледа от вещото лице по
делбеното дело, имотът бил необитаем. Оспорва ищцата да е имала намерение за
своене по отношение на процесния имот, нито пък е отричала явно правата на
ответника по отношение на имота и винаги е била със знанието, че имотът е
съсобствен и принадлежи на ответниците. Твърди, че ищцата имала учредено вещно
право на ползване върху имота, което прехвърлила на дъщеря си М. И., за да осигури
възможност последната да иска възражение. Същевременно сочи, че за периода от
2013 г. до 2018 г. ищцата е обитавала друго жилище със сина си *** И..
2
Ответникът М. П. И. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, с който не оспорва предявения иск, тъй като изложените в исковата молба
твърдения съответстват на фактическото и правно положение по отношение на имота.
Признава, че нейната майка П. С. Д. и нейният баща Петър А. И. са били в граждански
брак до 27.06.1966 г., когато същият бил прекратен, но след 1980 г. те отново заживели
заедно в жилището в гр. София, *** и до ден днешен, като никога от 80-те години до
сега не е напускала жилището. След смъртта на баща й, майка й продължила да живее
в жилището и да го поддържа според възможностите си. Признава, че е образувано
дело за делба по отношение на процесният имот, по който съделители са всички
ответници, в качеството им на наследници на баща й, но това производство не
прекъсва владението на ищцата. Не оспорва твърдението на ищеца, че е придобила по
давност процесният имот.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото Удостоверение за граждански брак, издадено от
Димитровски народен съвет (л. 23), се установява, че ищцата П. С. Д. е имала сключен
граждански брак с **** на дата 02.10.1960 г., който брак е бил прекратен с Решение №
1693/27.06.1966 г. по Върховния съд на РБ (л. 22).
Видно от приложения на л. 9 от делото Договор за доброволна делба от дата
19.06.2006 г. с нотариална заверка на подписите на съделителите, същият е станал
изключителен собственик на Втори жилищен етаж, обособен със самостоятелен вход,
от масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ****, със застроена
площ от 71 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, хол, спалня, баня с тоалетна,
заедно с Изба в сутерена под първия жилищен етаж, заедно с правото на строеж на
този етаж и избата върху дворното място, в което е построена къщата, представляващо
държавна земя и съставляваща УПИ IX-520 по действащия тогава регулационен план
на м.“Гърдова глава“, одобрена със Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г. на гл.
архитект на гр. София. Преди сключването на договора за доброволна делба имотът е
бил съсобствен между **** и Др А. И., придобит по наследство от майка им Е. А К,
като видно от Удостоверение за наследници на Е. А К (л. 273! Същата е починала, като
вдовица на 02.08.1997 г. и към 16.06.2006 г. (датата на делбата) е оставила наследници
синовете си Петър А. И. и Др А. И..
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложената на л. 39 от
делото Схема № 15-1346860/29.12.2023 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от
СГКК, че имотът предмет на делбата, съобразно действащия кадастрален план,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1937.520.1.2,
заемащ целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор
68134.1937.520.1, находяща се на адрес: гр. София, ***, със застроена площ 71 кв.м.,
при съседи: на същия етаж и над обекта – няма, под обекта – самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1937.520.1.1.
Представено е и удостоверение от ГИС София (л.341), видно от което
процесният недвижим имот, описван със стар адрес: гр. София, *** е с настоящ адрес:
гр. София, ***.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за настоящ адрес с изх. №
РВТ23-УГ-7070/12.06.2003 г. на СО – район „Витоша“, ищцата има регистриран
настоящ адрес на ул. „Найден Николов (607-ма“ № 10 от дата 31.07.1996 г., което е
видно и от приложения на л. 21 препис на личен регистрационен картон на ищцата,
воден в служба ЕСГРАОН, а Петър А. Николов има регистрация на същия адрес, за
която липсват данни от кога датира, но не е променяна след 01.01.2000 г. –
Удостоверение за промени на настоящ адрес (л. 24) и Удостоверение за промени на
постоянен адрес (л.15).
По делото е представена молба – декларация, подадена от ищцата П. Д. на
15.03.2022 г. до Столична община – район „Витоша“ с оглед снабдяване с нотариален
3
акт за признаване правото й на собственост върху процесния имот на основание чл. 79
ЗС, във връзка с което е издадено удостоверение, че при Дирекция „ПАМДТ“ за имота
е подадена декларация от лицата – Ю. А. И., П. А. И., М. П. И., Е. П. К. и Л. К. И. (л.6
– гръб), Удостоверение за липса на съставен акт за държавна собственост по реда на
ЗДС (л.7) и Удостоверение от СО – район „Витоша“ относно данни за собствеността
върху процесния имот.
По делото не е спорно, а това се установява и от представеното на л. 11 от
делото Удостоверение за наследници изх. № РВТ18-УГ01-14732/27.11.2018 г. на СО –
район „Витоша“, че Петър А. И. е починал на 18.02.2013 г. и е оставил за наследници
ответниците М. П. И. (дъщеря), Е. П. К. (дъщеря), Л. К. И. (съпруга на починалия след
него син *** И.), Ю. А. И. (внук) и П. А. И. (внучка).
Видно от Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца (л.12) *** И.,
починал на 12.11.2018 г. и ответникът М. П. И. са общи деца на ищцата и Петър А. И..
Удостоверението на л. 13 от делото не може да се цени, тъй като липсват данни
от кого изхожда и не може да се обоснове, че представлява официален документ.
Въз основа на подадена от ответника Е. П. К. искова молба за делба на
процесния имот, срещу другите ответници - М. П. И., Л. К. И., Ю. А. И. и П. А. И., е
образувано гр.д. №62753/2020 г. по описа на СРС, 56 с-в, по което е постановено
Решение № 20201750/22.10.2021 г., с което е допусната делба на процесния имот и са
определени квотите на ответниците в съсобствеността.
На л. 80 – 82 от делото е приложено Постановление от 05.12.2022 г., с което е
отказано образуването на наказателно производство е прекратена пр.пр. № 29118/2022
г. по описа на СРС, образувана по жалба на ответника Е. П. К. срещу ищцата П. С. Д.
по повод действията на последната по деклариране на процесния имот, като нейна
собственост.
Видно от приложената на л. 83 от делото справка за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 01.01.1993 г. до 16.02.2022 г. по партидата на ответника М.
П. И., се установява вписване на покупко-продажба на притежавана от ответника 1/6
ид.част от поземлен имот в село Еница, вписана в Имотния регистър на 03.10.2018 г. и
покупко-продажба имот, притежаван от ответника – жилище в кв. „Св. Троица“,
вписан на 26.01.2022г.
Ответницата М. П. И. с нарочна молба (л. 89-90), подадена в производството по
делба, е направила искане за възлагане на процесния имот, като в молбата е направила
изявление, че в периода от месец март 2012 г. до 18.02.2013 г. е обитавала жилището
без да променя адреса си и не притежава друго жилище.
От представеното писмо от „Електрохолд Продажби“ ЕАД (л. 147) се
установява, че това дружество към 07.05.2024 г. няма сключени договори за продажба
на електроенергия с ищеца П. С. Д..
С ищеца липсват сключени договори за доставка на вода за процесния имот,
видно от писмото от „Софийска вода“ ЕАД (л.151).
Установява се от приложена на л. 149 от делото справка за личен лекар,
изпратена от НЗОК, че ищецът имал личен лекар Александър Пацов в периода от
15.05.2020 г. – 29.06.2015 г., упражняващ дейност в АПМП ГП Медико Вита ООД, с
адреси: р.н Красно село, ул. Ст.Тошев № 15-17 и ул. „Царица Елеонора“ № 25 и в
район „Слатина“, ул. „Слатинска“ № 101А (МЦ Слатина), а в периода 30.06.2015 г. – и
до момента личен лекар Радка Костова, упражняваща дейност в УМБУЛАНС 8
Надежда АИГППМП ООД на адрес: район „Надежда“, ул. Христо Силянов" № 7“.
Постъпила е преписка от Агенция социално подпомагане във връзка с
получавани от сина на ищцата *** И. (л. 157 - 190 ), сред които удостоверение за
получавани социални помощи, заявление за извършване на социална оценка,
експертно решение на ТЕЛК от 15.09.2014 г. на *** И. с опредЕ. 72 % трайно намалена
работоспособност, пълномощно в полза на ищцата за представителство пред органа,
Анкетна карта, социален доклад и социална оценка, Експертно решение на ТЕЛК от
13.10.2017 г., заповед за отпускане на месечна добавка за социална интеграция и
4
заповед за прекратяването и.
По делото е представено писмо от Агенция социално подпомагане и
документите, съдържащи се в преписката за ищеца П. С. Д. (л. 193 - 265), от които са
налице данни, че същата е получавала помощи и в която се съдържат заповеди за
отпускане на помощ, експертно решение на ТЕЛК от 23.05.2002 г., с което на ищеца е
опредЕ. 92 % трайно намалена трудоспособност без чужда помощ, известие за
доставяне от 15.03.2020 г.
На 31.01.2022 г. ищцата е подала молба до ДСП за промяна на начина на
плащане – чрез пощенски клон Бояна 1616 (л. 251), както и пълномощно м полза на
Моника Илиева Грозданова от дата 26.01.2022 г. (л. 253-254).
Представено е и удостоверение от НОИ, видно от което пенсията на ищеца е
изплащана пенсията в пощенска станция 1616 от 2013 г. до настоящия момент (л. 274).
Видно от приложената по делото Справка № 719597/30.05.2024 г. от Агенция по
вписванията, за периода от 01.01.1993 г. до 30.05.2024 г. по партидата на ищеца, на
дата 26.01.2022 г. е вписан отказ от вещни права по отношение на жилище, находящо
се в гр. София, *** (л. 284).
На л. 285-296 е приложена данъчна декларация, подадена от ответника М. П. И.
от дата 21.04.1998 г., с която е декларирала собствеността върху жилище, находящо се
в гр. София, *** и в която е посочила, като лице притежаващо вещно право на
ползване – ищцата П. С. Д..
По делото на л. 297 е приложена декларация на ответника М. П. И., за семейно
и материално положение и имотно състояние, в която е декларирала собственост върху
1/3 ид.ч. от процесния имот.
От приложената на л. 302 – 311 декларация по чл. 14 ЗМДТ от дата 17.01.2014 т.
ответникът М. П. И. на посочената дата е декларирала собствеността върху процесния
имот, като са посочени и останалите ответници, като собственици по наследство.
По делото е приложена съдебно-техническа експертиза, изготвена по друго
дело, която съдът няма да обсъжда.
Постъпило е писмо от „Електрохолд Продажби“ АД (л.392), видно от което за
кл. № 310253171198 е регистриран договор за продажба на ел. енергия за обект с
адрес: гр. София, *** с лицето Моника Илиева Грозданова, като правоотношението е
възникнало на 04.06.2020 г.
На л. 429 – 437 са представени заявление от Моника Грозданова до Електрохолд
България ЕАД за открИ.е на партида за доставка на ел. енергия от дата 23.06.2020 г. за
процесния имот, Договор за наем от 01.06.2020 г., сключен между ответника М. И. и
Моника Грозданова и удостоверение за наследници на Петър А. И., договора за
доброволна дела, въз основа на които е открита партида на името на Моника
Грозданова.
По делото са представени сведения на страните, дадени в рамките на пр.пр.
№29118/2022 г. на СРП (л. 398 – 411).
В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
Нора П. Стоянова, Даниела Крумова Лозанова, Елица Стефанова Велинова, Антон
Димитров А., Даниел Йорданов Кутлев, Енчо Костов Янков, Анотанета Ц. и Моника
Илиева Грозданова.
В своите показания св. Нора Стоянова изнася данни, че се познава с П. от дете,
била близка приятелка на майката на свидетелката. П. живее през няколко къщи от
нейната на ул. „Найден Петков“. Свидетелката живее в съседна къща от както се е
родила (48 години). Заявява, че след смъртта на Петър никой не е живял при П..
Посочва, че жилището на П. се намира на втори етаж на къща, в която има две стаи. П.
се грижи за къщата, като от време на време идвала да и помага внучката Моника. П.
винаги казвала, че това е нейната къща, поддържала си я и се грижела за нея, но сега
като остаряла й било трудно и идвала да й помага Моника. Заявява, че не е идвал друг
да помага за къщата. П. не била напускала имота за повече от 2-3 дена, за да помага на
сина си Асен, който отглеждал животни. Синът й Асен идвал понякога при П.. Преди
5
7-8 години П. се грижела за 2 кучета. П. живее в кв. Бояна и през зимата и през лятото.
Свидетелката посещавала П. два – три пъти през последните 3 години, като й носила
различни неща.
В своите показания св. Ланзова изнася данни, че живее в кв. Бояна, на ул.
„Острица“ № 2 – къща, която се намира до къщата на П., която познава от 30 години.
П. напускала само за няколко дни домът си, когато ходела при сина си в село Волуяк
за не повече от седмица, за да храни животните му. Знае, че синът й се казва Асен и го
е виждала преди много години, но не е виждала внуците на П.. Свидетелката заявява,
че знае П. да е правила опити да се сдобие с акт за собственост за къщата и Ланзова
трябвало да бъде свидетел при нотариуса, но не се стигнало до това. Посочва, че не е
виждала друг да живее в жилището освен П.. Тя гледала две големи кучета преди 7-8
години и когато отсъствала ги хранила съседка Лили. Заявява, че всеки ден вижда П. и
не знае някой да е заявил пред нея, че това е негов имот. Познава дъщерята на П. – М.,
но не я вижда толкова, често виждала внучката й Моника. П. вече не можела да се
грижи имота, защото е възрастна и помолила да й боядисат оградата и окосят двора.
Свидетелката заявява, че в тази къща е виждала само П. и съпругът й. Знае, че Петър и
П. са разведени, но са живели заедно до неговата смърт. Не знае дали Петър има други
деца и не е виждала други, освен М. и Моника да посещават П..
В своите показания св. Лилия Петкова изнася данни, че познава П. цял живот –
свидетелката живее в съседна къща. П. имала 2 кучета, за които се грижела и когато тя
отсъствала, свидетелката се грижела за тях. П. отсъствала по 5-6 дена и след това се
връщала. Жилището се намира на втори етаж на къща и в нея има кухня, баня с
тоалетна и хол. Къщата е обзаведена с мебели, като за стар човек. От скоро в къщата е
монтиран климатик, с която се отоплява, а преди това П. се отоплявала с радиатори.
Свидетелката познава дъщерята на П. – М.. Знае, че има дело за делба, но не знае
подробности. Познава и синът на П. – Асен, който починал в край на 2018 г.- той идвал
в къщата, за да носи храна за кучетата. Мисли, че къщата е на П., тъй като от 1987 г. П.
живее там.
В своя разпит св. Велинова изнася данни, че познава ответника Е. К. от гр.
Варна, израснали заедно като деца. Знае, че има имот в гр. София, в кв. Бояна, на ***.
Когато се образувало дело за делба, Е. упълномощила свидетелката да я представлява
пред различни институции, тъй като е далеч, а свидетелката живее в София от 30 г.
Свидетелката ходила в имота заедно с вещото лице Ц. по делбата. Когато отишли
имотът бил заключен, нямало кой да отключи и те били само в двора. Посещението
било между 17,30-18 ч. по смрачаващо време, било абсолютно тъмно и запустяло и
нямало как да влязат. Не са викали или звънели. Знае от Е., че всички наследници са
искали да продадат доброволно имота и да уредят доброволно делбата, като всеки от
тях получи част от продажната цена. Свидетелката се е срещала с ответника М. И. по
повод продажбата на имота и осъществяването на контакт с брокер и същата имала
желание за се продаде имотът. Свидетелката посочва, че знае от Е., че Моника има
ключ от етажа, но явно не е бил предоставен.
От показанията на св. Кутлев се установява, че същият живее от 2005 г. на гара
Волуяк със семейството си. Познава синът на П. – Асен, който починал през 2018 г.,
къщите им са съседни. До 2013 г. в къщата живели Асен и децата му, а след 2013 г.
дошла леля Пепа и тя заживяла там, но след смъртта на Асен през 2018 г. вече не била
там. В двора имали много кучета – Азиатски овчарки, като П. помагала на Асен за
кучетата. Свидетелят не знае къде точно е живяла П., но Асен споменавал за „Захарна
фабрика“. Свидетелят виждал П. най-много веднъж в седмицата. Той влизал само в
двора, но не и в къщата и не знаел дали П. имала лични вещи там. Асен споделял на
свидетеля, че майка му му помага лично с кучетата. Свидетелят виждал П. да напуска
къщата на Асен, срещал я на гарата да взима влак.
В своите показания св. Янков изнася данни, че познава П., която е майка на
кума му Асен. Познава и ответниците. Асен живял във Волуяк до смъртта си, като
свидетелят много често му ходил на гости. След като починал баща му през 2013 г.,
майка му – баба Пепи отишла да живее при него във Волуяк. Свидетелят е чувал, че
баба Пепи е живяла на ул. „Цар Симеон“, където мисли, че имали апартамент и знае,
6
че имат имот в кв. Бояна. Свидетелят ходил в имота в кв. „Бояна“ 2-3 пъти във връзка
с отглеждане на кучета. Кучетата били на Асен, като след неговата смърт синът му Ю.
И. взел кучетата и ги отвел във Волуяк. Свидетелят заявява, че когато ходил в къщата
в Бояна никой не живеел там, само кучетата били в двора. В къщата не е влизал. В
къщата във Волуяк Асен отглеждал около 40 кучета. Не знае дали някой му е помагал
за кучетата. Баба П. живеела в стаята в дясно, но не е виждал лични вещи. Всеки път,
когато ходил при Асен е виждал баба П. там. Асен си набол крака на пирон и баба
Пепи се грижила за него.
В своите показания св. А. изнася данни, че познава П. и Асен. Свидетелят живее
на първия етаж на къщата, в която живеела П.. С Асен били в добри отношения. През
2016 – 2017 г. свидетелят имал обект в село Волуяк близо до къщата на Асен и
минавал да го види често, а често го виждал в къщата в кв. Бояна. П. никога не е
живяла в село Волуяк, а от както свидетелят е в тази къща – 22 година, П. живее на
втория етаж. Тя ходела във Волуяк за ден – два, за да му помага за разсад, гледал
домати. Свидетелят заявява, че почти всеки ден вижда П., а ако не я вижда я чува. П.
поддържа къщата, като мете и чисти. В момента се отоплява на климатик, а преди това
се отоплявала на дърва.
В своите показания св. Ц. изнася данни, че е посещавала процесния имот два
пъти – първия път на 26.01.2022 г., когато направила външен оглед и втори път – на
25.02.2022 г., когато направила цялостен оглед и отвътре на имота. Не си спомня кой е
осигурил достъп до имота, но след като първия път не успяла да извърши оглед, съдът
определил три дати за оглед и свидетелката извършила такъв на първата опредЕ. дата.
Свидетелката посочва, че имотът бил във влошено състояние, с носещи тухлени стени,
не отговаря на съвременните норми, няма носещи колони и стоманобетонни елементи,
с изключение на хоризонтални стоманобетонни плочи над мазето и над етажа, а над
мансардата е дървен гредоред. Мазилката на външните стени била напукана и имало
видими следи от течове. Самият мансарден етаж има отделен вход по вито стълбище,
което било на мозайка. Етажът се състои от коридор, който води до кухнята и до
малка тоалетна. В тоалетната бил компрометиран таванът, тъй като паднала частично
мазилката, а в кухнята имало сериозен теч около покривния прозорец. На етажа имало
още две стаи. Подовете били със старо дюшеме с блажна боя, стари мебели и стара
дограма – силно овехтяла. Свидетелката заявява, че при първото посещение не се е
разбирала с някой от страните, защото предполагала, че вечерта ще има някого в
имота и действително на двата етажа прозорците светели. Ел. инсталация имаше, но
ВиК не е проверявала – тогава етажът бил на локално отопление. Жилището към онзи
момент било с обзавеждане за ползване, но свидетелят не знае дали е било обитавано.
Свидетелката Грозданова, която е внучка на ищеца и дъщеря на ответника М.
И., в своя разпит изнася данни, че преди Пандемията баба й сама си плащала сметките.
Тъй като искала да ограничи излизанията й навън свидетелката посетила „Електрохолд
Продажби“ с молба да заплаща сметките онлайн, но установила, че партидата се води
на дядото на свидетелката и понеже се водила на починал човек, служител посъветвал
да подпише договор за наем с някой от наследниците. Свидетелката помолила майка
си да подпише такъв договор, и сторили това пред сградата на „Електрохолд
Продажби“ и след това дали картонче с клиентски номер, но така и не успяла да
плаща, чрез онлайн банкиране, а плащала през „Изипей“. Наем никога не е плащала на
майка си и в този период не е живяла в къщата на баба си.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За уважаването на предявения положителен установителен иск за правото на
собственост на процесния недвижим имот, ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че е завладяла процесния имот на посочената дата
18.02.2013 г., както и че в продължение на 10 години от тази дата е владяла имота:
постоянно - т. е., изразявала е трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато –
т. е., не е изоставяла владението и същото не е било отнемано от трето лице; спокойно
и явно – т.е., владението не е установено или поддържано по насилствен или по скрит
начин; несъмнено – т.е., фактическата власт е била демонстрирана и противопоставяна
7
на собственика на вещта.
Във връзка с наведеното от ответници възражение за притежавано право на
собственост на конкуриращо се правно основание, то в тяхна тежест е да докажат че
имотът е съсобствен, придобит по наследство, като и възраженията си, че владението
на ищеца е било смущавано, че същата е обитавала друг имот, както и, че настоящият
процес е симулативен по договореност между ищцата и нейната дъщеря.
Придобивната давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който
включва действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото
господство върху имота с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно
съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които
постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на
собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща
изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на
фактическото господство върху имота да е продължило. Съгласно разпоредбата на 79,
ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изискуемото от чл.120 ЗЗД във
връзка с чл.84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС – в този смисъл ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.
дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Следователно при наличие на позоваване, правните
последици – придобИ.е на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.
На първо място следва да се отбележи, че по делото беше доказано,
посредством представените писмени доказателства, че до 18.02.2013 г., когато Петър
А. И. е починал, процесният недвижим имот е бил изключителна негова собственост,
придобит въз основа на договор за доброволна дела. След негова смърт и по силата на
наследственото правоприемство, имотът е преминал в собственост на неговите
наследници – ответниците при квоти, както следва: Е. П. К. с 3/9 ид.ч, М. П. И. с 3/9
ид.ч., Л. К. И. с 1/9 ид.ч., Ю. А. И. с 1/9 ид.ч. и П. А. И. с 1/9 ид.ч.
По делото беше доказано и обстоятелството, че между ответниците е налице
висящ спор за делба на процесния имот, допуснат с решение по гр.д. № 62753/2020 г.
по описа на СРС.
Съдът намира, че въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, може да се обоснове несъмнен извод, че ищцата е
упражнявала фактическа власт върху процесния имот още през 80-те години и до този
момент. В този смисъл с показанията на св. Лилия Петкова, Нора Стоянова, Даниела
Ланзова и Антон А., които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и
непротиворечиви, както помежду си, така и с останалата доказателствена съвкупност,
се доказа по несъмнен начин, че ищцата П. Д. живее непрекъснато в имота повече от
40 години, като първоначално е живяла в имота с Петър И., а след неговата смърт през
2018 г. е живяла сама в имота. Този извод на съда не се опровергава от показанията на
свидетелите на ответниците – св. Даниел Кутлев и Енчо Янков, доколкото от техните
показания не се доказа по несъмнен начин ищцата да е живяла преимуществено при
сина си в село Волуяк, а се доказа единствено, че същата е посещавала сина си за по
няколко дни седмично, за да му помага с отглеждането на кучетата в имота. Извод за
този факт може да направи от всички гласни доказателства. Така в своите показания,
свидетелите Лилия Петкова, Нора Стоянова, Даниела Ланзова и Антон А. посочват, че
ищцата е напускала процесния имот само за 3-7 дни, за да помага на сина си Асен, а
същевременно от показанията на св. Даниел Кутлен, се установява, че същият е
виждал веднъж седмично ищцата в къщата на Асен, а свидетелят Енчо Янков в своите
показания изнася данни, че е виждал ищцата, когато е посещавал Асен, което е веднъж
в месеца и не е виждал лични вещи в имота на Асен. Същевременно съдът отчита и
обстоятелството, че от показанията на св. Янков се установи, че ищцата често е
хващала влак от гарата на село Влуяк, което сочи на извод, че същата е посещавала
имота на сина си за кратко време. Ето защо, съдът намира, че по делото беше
доказано, че ищцата е живяла в процесния имот непрекъснато, като посещението на
8
имота на сина си Асен, не е било свързано с преместване на местожителството, а е
било за кратко време и с цел да окаже помощ на сина си в отглеждането на кучетата.
Същевременно обаче, според твърденията в исковата молба, а и от събраните гласни
доказателства, става ясно, че фактическата власт върху процесния имот е предадена на
ищцата през 80- те години от нейния собственик към онзи момент – Петър А., когато
двама въпреки развода, решават отново да заживеят заедно. Така установената
фактическа власт от страна на ищцата към онзи момент със съгласието на собственика,
не представлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Тези действия и предвид
съществувалите към онзи момент лични отношения между ищеца и собственика на
имота, имат признаците на така нар. "търпими действия“. Според правната теория и
съдебна практика търпими са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един
недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на
владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само
поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на
лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
Пример за такива действия е когато някой разреши друг да се настани временно да
живее в неговата къща (Проф. П. В., Ново вещно право, С. 1995 г., т. 29, стр. 45). По
аргумент на горното и предвид обстоятелството, че ищцата е била допусната да живее
в процесния имот с явното съгласие на собственика – Петър А. и то поради
съществуващите в онзи момент лични отношения между тях, каквито самата ищца
признава, че са съществували, то действията по заживяване в имота представляват
търпими действия. Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и
по това трябва да се различават от държането, а значи и от владението, поради което и
не могат да служат за основание за придобИ.е на владение. Тези действия се
различават от държането и по това, че държането се упражнява по силата на съгласие
със собственика (носителя на вещното право) или владелеца, т. е. по силата на
договор, затова държането на вещта е право на държателя срещу лицето, което
предоставя държането и се задължава за това. Тъй като държането почива на договор с
лицето, което предава държането на властта, то е по дефиниция правомерно. За
преустановяването на търпимите действия е достатъчно едностранното изявление на
собственика или владелеца. В този смисъл са Решение № 483 от 11.12.2012 г. по гр. д.
№ 493/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 196 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. №
137/2018 г., I г. о., ГК и цитираните в тях решение.
Следва да се има предвид, че както държането, основано на някакви договорни
отношения, така и търпимите действия не могат да доведат до придобИ.е на вещта по
давност, освен ако не е демонстрирано спрямо собственика промяна на намерението и
завладяване на вещта. В този смисъл са Решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. №
1840/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 1300 от 09.12.2008 г. по гр. д. № 5861/2007 г., II
г. о. на ВКС, Решение № 403 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 672/2008 г., I г. о. на ВКС,
Решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г., II г. о. на ВКС, Решение № 270
от 20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г., II г. о. на ВКС, Решение № 196 от 18.03.2019 г.
по гр. д. № 137/2018 г., I г. о. на ВКС и много други. Следователно за да промени
държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за
своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика, което се отнасят
и за търпимите действия – лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по
отношение на собственика настъпилата промяна – че започва да осъществява
фактическа власт с намерение за своене на имота. Следователно и предвид
твърденията в исковата молба и позовавайки се на осъществена фактическа власт
върху имота (владение) след датата на смъртта на Петър А., последната следва да
демонстрира промяната в своето намерение спрямо собствениците на имота, които в
случая са ответниците, доколкото татова демонстриране не е имало преди смъртта на
предишния собственик. Това е така, защото в хипотеза, при която фактическата власт
върху недвижим имот е придобита на правно основание, което предполага държане, а
не владение, в това число и когато представяна търпимо действие и липсва
уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и
трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не
9
намира приложение. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента
на установяването си. В този смисъл след като веднъж фактическата власт върху имота
е установена като търпимо действие, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобИ.е на собственост по давност и само ако ползвателят промени намерението си
и превърне търпимото действие във владение, в негова полза започва да тече
придобивна давност. Но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо
промяната в намерението на фактическата власт да се упражнява вместо другиго
изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в
такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение.
Това почива на общия принцип на справедливостта, който изключва скритостта на
придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време,
когато засегнатият собственик няма възможност (поради неведение) да се брани.
В случая по делото не се събраха доказателства, от които даможе да се обоснове
извод, че ищцата след смъртта на собственика Петър А. е установила владение по
смисъла на чл. 68 ЗС, превръщайки търпимите действия, извършвани преди смъртта на
собственика във владение. Същата нито е заявила пред собствениците – ответниците
ясно, че е установила фактическа власт с намерение да свои, нито пък е
манифестирало това свое намерение по друг начин. Тъкмо обратно, по делото не е
спорно, че ответникът М. П. И. е дъщеря на ищеца, а ответниците Ю. А. И. и П. А. И.,
са нейни внуци. Следователно ищцата и тези ответници се намират в близки
роднински връзки, които могат да обосноват извод, че същите не са се
противопоставили на това ищцата да обитава техния имот и след смъртта на Петър А.
И., поради съществуваща близка връзка и отношения. В този смисъл от събраните
гласни доказателства, чрез разпит на св. Лилия Петкова, Нора Стоянова, Даниела
Ланзова и Антон А., се установява безпротиворечиво, че ищцата е била свободно
посещавана от дъщеря си М. И. и внучката си Моника, които са й помагали в различни
неща. Същевременно липсват доказателства ищцата е демонстрирала по някакъв
начин установеното владение по отношение на имота и намерението да го свои, като
представените по делото писмени доказателства, носещи данни за това, че същата е
живяла в имота, не могат да докажат намерението за своене.
В този смисъл съдът съобрази, че за първи път „позоваване“ на владението,
респективно явно демонстриране на намерението да се придобие процесния имот,
ищецът е направил едва през 2022 г., когато същата инициира нотариално
производство за издаване на констативен нотариален акт за собственост въз основа
упражнявано давностно владение. Именно в този момент ответниците, като
собственици на процесния имот по силата на наследствено правоприемство, са узнали
за намерението на ищеца да свои имота. Следователно фактическа власт върху имота,
като владелец, е установена от ищеца едва на 15.03.2022 г., като до момента на
предявяване на иска, не е изтекъл срокът, необходим за завършване на фактическия
състав на чл. 79 ЗС.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че ищецът не доказа елементите
на фактическия състав на чл. 79 ЗС, а именно, че е владял имот явно, спокойно е
необезпокоявано, в продължение на период от 10 години преди подаване на исковата
молба.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ответниците. Искане в
този смисъл са направили ответниците Л. К. И., Ю. А. И. и П. А. И. и Е. П. К..
Ответниците Л. К. И., Ю. А. И. и П. А. И., са сторили разноски в размер на 1000 лв.
реално заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в тежест на
ищеца.
10
Ответникът Е. П. К. е претендирала разноски, съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК, а именно 30 лв. платен депозит за разпит на свидетел, 5 лв. платена
държавна такса за съдебно удостоверение и 1200 лв. реално заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца П. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****, срещу М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, Е. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***, Л. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
**** ап. 35, Ю. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ап. 35 и П. А. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ап. 35, положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че
ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68134.1937.520.1.2,
заемащ целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор
68134.1937.520.1, находяща се на адрес: гр. София, ***, със застроена площ 71 кв.м.,
състоящо се от входно антре, кухня, хол, спалня и баня с тоалетна, при съседи: на
същия етаж и над обекта – няма, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор
68134.1937.520.1.1, заедно с изба в сутерена под първия етаж, със съответно
принадлежащото му право на строеж върху общинска земя, на основание давностно
владение продължило от 18.02.2013 г. до момента на предявяване на иска – 03.11.2023
г.
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
на Л. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ап. 35, Ю. А. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, **** ап. 35 и П. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, **** ап. 35, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1000 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
на Е. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 1235 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11