Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на четвърти ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 13065 по описа за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Граждански процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на Г.Ф.– длъжник по изпълнително дело № 20198600401641 по описа на частен
съдебен изпълнител (ЧСИ) В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие - Софийски
градски съд, срещу Постановление от 04.09.2019 г. на ЧСИ М., с което е
оставено без разглеждане, като просрочено, възражение на длъжника срещу
разноските по цитираното изпълнително дело.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните
действия, като се поддържа, че в закона не се съдържала изрична уредба, която
да урежда сроковете за възразяване срещу прекомерност на разноските пред ЧСИ.
Предвид това, срокът следвало да бъде установеният двуседмичен срок за
доброволно изпълнение от връчване на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ). Изтъква се, че длъжникът Г.Ф.не бил подавал жалба, а възражение, по което
ЧСИ М. следвало първо да се произнесе по същество и едва тогава за длъжника
възниквала възможността да обжалва този акт. Моли Постановлението да бъде
отменено. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят – адвокат П.К., в законоустановения 3 –
дневен срок, считано от получаване на жалбата, не е взела становище по
същата. Постъпилото възражение, подадено чрез пълномощник адвокат А.Б., е входирано при ЧСИ М. на 24.09.2019 г. – след изтичане на 3
– дневния срок, съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК (видно от
разписка на гърба на съобщение на л. 67 от изпратеното копие на изпълнителното
дело взискателят е редовно уведомен за жалбата на
длъжника на 19.09.2019 г.).
ЧСИ В.М. е изложила мотиви по обжалваните действия,
на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е недопустима,
като насочена срещу неподлежащо на обжалване действие, а при условията на
евентуалност намира същата за неоснователна.
Софийският
градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащо на
обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, като се
съобразят и постановките на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, и от надлежна
страна.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Изпълнително дело № 20198600401641 по описа на ЧСИ В.М. е образувано по
молба на взискателя - адвокат П.К., въз основа на
изпълнителен лист от 09.07.2019 г., издаден срещу длъжника Г.Ф., за следните
суми: 1 356.00 лева – представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и за сумата 2 712.00 лева – също
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. На
длъжника Г.Ф., за посочените суми и за такси по ТТРЗЧСИ (всички те в общ размер на 5 097.82 лева), на 23.08.2019
г. е връчена ПДИ (л. 8 от изпълнителното дело). На 03.09.2019 г. (товарителница
на гърба на л. 19 от изп. дело) длъжникът е депозирал
до ЧСИ М. възражение, входирано под №
49645/04.09.2019 г., с което е релевирал процесуално
искане да бъдат намалени разноските по изпълнителното дело, както следва:
адвокатско възнаграждение до минималните размери, установени с Наредба № 1 от
09.07.2004 г., и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. ЧСИ е оставил
възражението без разглеждане с Постановление от 04.09.2019 г., като в
съобщението до длъжника (л. 20 от изп. дело) изложил
мотиви, че възражението е просрочено – подадено извън срока за обжалване на
разноските по изпълнението.
Съдът намира, че ЧСИ правилно е приел възражението на длъжника – настоящ
жалбоподател Г.Ф., за просрочено. Не е спорно в практиката, че текстовете
от Общата част на Гражданския процесуален кодекс, касаещи отговорността за
разноски, се прилагат на общо основание и в изпълнителния процес. Изложеното се
отнася и до процесуалната разпоредба на чл. 248 ГПК. При съответно приложение
на тази разпоредба в производството по принудително изпълнение, ще следва, че
срокът за длъжника да сезира съдебния изпълнител с искане за изменение на разноските
по изпълнението, е едноседмичен, тъй като следва да бъде обвързан със срока за
обжалване (арг. чл. 248, ал. 1 ГПК и арг.
от чл. 436, ал. 1 ГПК) и тече от връчване, респективно узнаване на акта, в
който са обективирани оспорваните разноски. В процесния случай това е ПДИ, връчена на длъжника на
23.08.2019 г. Следователно едноседмичният срок за подаване на възражението е
изтекъл на 30.08.2019 г. (петък – присъствен ден през 2019 г.) Възражението на жалбоподателя Г.Ф.(входирано под № 49645/04.09.2019 г.), е изпратено по
куриер след изтичане на приложимия едноседмичен срок – на 03.09.2019 г., и
правилно ЧСИ го е оставил без разглеждане, като просрочено.
По изложените съображения обжалваното
Постановление от 04.09.2019 г. за разноските по изпълнително дело № 20198600401641
е правилно. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
По разноските за
настоящото производство.
При този изход
на делото и по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК на
жалбоподателя разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба, вх. № 51641 от
16.09.2019 г. по описа на ЧСИ В.М., подадена от Г.Ф.– длъжник по изпълнително дело № 20198600401641
по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, срещу Постановление от 04.09.2019 г. на ЧСИ М., с което е оставено
без разглеждане възражението от 04.09.2019 г. на длъжника срещу разноските по
изпълнението, като неоснователна.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на Г.Ф., ЕИК ********,
за присъждане на разноски за настоящото производство, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.