Р Е Ш Е Н И Е
№103 12.04.2018г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и седми март 2017.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Зорница
Делчева
ПРОКУРОР: Петко Георгиев
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №611 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284 вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК,
образувано по исковата молба на С.Д.И. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София за осъждането й да заплати сумата от 30 000лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, в периода от 14.10.2014г до
24.02.2016г, изразяващо се в не осигуряване на минимална свободна жилищна площ
в килията, на постоянен достъп до санитарен възел, не осигуряване на адекватна
и своевременна медицинска помощ. В
исковата молба се твърди, че в периода посочен в справка на стр. 47 по делото
ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора в град Стара Загора при условия,
нарушаващи забраната на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, тъй като е бил лишен от минимално
необходимите битови и хигиенно-санитарни условия. В килията е липсвал
самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода, санитарните помещения са
използвани по предварително определени графици, извън които се е налагало да
ползва кофа за облекчаване на физиологичните потребности в килията. Не са
осигурявани препарати и уреди за почистване на помещението, нямало е достъп на
свеж въздух, липсвала е система за въздушна вентилация, естествено и изкуствено
осветление, според стандартите, както и ефективно обезпаразитяване на спалните.
Вследствие на всички лоши битови условия се разболял от астма, констатирана на
06.07.2015г., както и изпитвал силни негативни чувства, емоции и изпаднал в
депресивно състояние.
За установяване
на твърденията в исковата молба иска събиране на гласни доказателствени
средства.
В отговора си
срещу исковата молба ГД „ИН“ оспорва нейната основателност и счита, че всички
необходими битови и хигиенно –санитарни изисквания са изпълнени спрямо ищеца за
времето на исковия период. Позовава се
на отлагателните клаузи на ПЗР към ППЗИНЗС за осигуряване на минимални размери
от 4 кв.м. жилищна площ за всеки лишен от свобода, като се твърди, че считано
от 04.2016г. всички спални помещения в Затвора Стара Загора са в съответствие
са разпоредбите на чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС и чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. В исковия
период е осигуряван достъп на свеж въздух от прозорци, които се отварят,
осветлението е естествено през деня и изкуствено в тъмната част на денонощието,
достъпа до санитарните възли в общия коридор е свободен от 6.00ч. до 20.00ч,
след което лишените от свобода са снабдени с химически тоалетни. Осигурени са
условия за лична хигиена, чрез ползване на обща баня по график два пъти
седмично с осигурен един сапун на месец за всеки лишен от свобода. Пране на
спалното бельо веднъж седмично, раздаване на материали за почистване на общите
помещения, а хигиената на килиите е задължение на лишените от свобода.
Представят се доказателства за закупуване на почистващи препарати и миещи
средства, включително за лична хигиена, както и за дейности по дезинсекция.
От съда се иска
да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
исковата претенция.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Ищецът постъпва в затвора в град Стара
Загора на 14.10.2014г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 2 години в изпълнение на Определение №143/24.02.2015г. в сила от
11.03.2015г., постановено по ЧНД №35/15г. на Ос Хасково, с което му е
определено едно общо наказание по НОХД №1785/2014г. на РС Стара Загора, НОХД
№184/14г. на ОС Хасково и НОХД №2054/14г. на РС Стара Загора. Режима на
изтърпяване на наказанието първоначално е определен на „Строг“ като считано от
17.02.2016г. е заменен с „Общ“, а на 24.02.2016г. е предсрочно условно
освободен.
През периода от 14.10.2014г. до
22.10.2014г. е настанен в приемно отделение без представена от ответника
информация за размери на помещението и брой на настанените в него лица, поради
липса на запазени данни. По същата причина – липса на задължение за архивиране
на данни за килиите и броя на настанените в тях лица, ответника не посочва
конкретно помещение и брой на задържаните в него заедно с ищеца за целия исков
период. Представя справка само за времевия престой в отделни групи, както и за
брой, размери и разположение по етаж на килиите, които ползват. Съгласно
справката на стр. 47-48 по делото от 22.10.2014г. до 05.11.2014г. ищеца е
разпределен в група за обвиняеми и подсъдими, отново без информация за размери на
жилищната площ и брой настанени лица. За периода от 05.11.2014г. до
11.06.2015г. е разпределен в девета група, като за кратко от 11.06.2015г. до
22.06.2015г. е в ЗОЗТ – Черна гора, след което до 08.07.2015г. отново е в
девета група, а след тази дата до освобождаването му на 24.02.2016г. е устроен
на работа в обслужваща дейност. В справката на стр. 47-48 по делото ответника
заявява, че не може да предостави информация за жилищната площ на спалните
помещения, в които ищеца е бил настанен. В исковия период лишените от свобода
са имали достъп до течаща вода и санитарен възел непрекъснато от 06.00ч. до
20.00ч, а в килиите са разполагали с легло, метален шкаф за лични вещи, една
маса и столове. Липсата на информация за спалното помещение, в което е бил
настанен ищеца, неговите размери и брой на лицата, има за последица приложение
на правилото на чл. 284 ал.3 от ЗИНЗС като следва да се приеме, че за исковия
период ищеца не е разполагал с поне три квадратни метра свободна жилищна площ.
Не е имал и постоянен достъп до течаща вода, както и санитарен възел в килията,
който да се ползва в необходимото за човешкото достойнство уединение. По
отношение на този факт – липсата на
санитарен възел и течаща вода в
килията, трябва да се съобрази, че ищеца е бил изложен на неблагоприятното му
въздействие само през нощта, но не и в периода от 06.00ч. до 20.00ч. на всяко
денонощие.
Второто наведено с исковата молба основание
за ангажиране отговорността на държавата се опровергава от представените от
ищеца справки за реда за поддържане на хигиена в общите помещения, както и от
фактурите за закупуване на почистващи средства. Коридора на групата,
помещението за сушене на дрехи, бръснарницата и санитарните помещения са
почиствани от лишените от свобода на ротационен принцип, за което са им
предоставяне веднъж месечно необходимите уреди и препарати. От показанията на
разпитания свидетел се установява, че килиите са почиствани от самите лишени от
свобода, за което са им предоставяни препарати веднъж месечно, а прозорците са
отваряни само вертикално. Проветряването е извършвано сутрин при отворена врата
и прозорци, от което следва извод, че достъпът на свеж въздух е осигурен по
естествен начин. Килиите на девета група са с размери от 2.84кв.м. до
35.71кв.м., в които са настанени от 7 до 10 човека, включително съответния брой
легла, маса и столове, което сочи на извод за липса на свободно жизнено
пространство, което не е компенсирано от
предоставената възможност за свободно движение през деня, но между килии със
същата натовареност.
Оплакването за не осигуряване на
своевременна медицинска помощ е неоснователна, предвид представената справка от
медицинския център, според която на ищеца са извършени 17 медицински прегледа в
периода от постъпването на 14.10.2014г. до 24.02.2016г. т.е. за една година и
четири месеца. В справката като причина за изписване на инхалаторен салбутамол,
считано то 22.12.2015г. е посочена остра вирусна инфекция, като към датата, на
която в исковата молба се твърди, че е
поставена диагноза „астма“ лицето е констатирано със бронхиален спазъм, който е
овладян с метилпреднизолон – наименование на урбазон, който според вещото лице
се прилага в спешни случаи. Според заключението на СМЕ, приета по делото без
възражения, ищеца не е диагностициран с астма през юли 2015г., а бронхиален
спазъм и бронхит не се лекуват с бронхоразширяващ препарат – салбутамол, който
е изписан в по-голяма от необходимата доза и не следва да се приема постоянно.
Салбутамол се прилага за овладяване на пристъпи на астма, след което лечението
е с кортизон, какъвто ищеца не приема. Заключението на пулмолога е, че ищеца
няма астма и към настоящия момент, като условията в затвора могат да я влошат,
но не и да я причинят. Към настоящия момент ищеца се лекува неправилно със
салбутамол. Исковата претенция по отношение неимуществени вреди за здравето е
за причинено от незаконосъобразно бездействие на ответника заболяване – астма,
което не се доказа от събраните по делото доказателства.
Основателни са оплакванията за липса на
достатъчно жилищна площ и санитарен възел с течаща вода през нощта в килията.
През останалото време от денонощието ищеца е разполагал със свободен достъп
до санитарните помещения, поради което и
исковата претенция следва да бъде уважена според причинените и стоящи вън от
съмнение страдания от недостатъчно жизнено пространство, безпрепятствен достъп
и ползване на санитарно помещение в уединение през нощта.
Настоящия съдебен състав счита, че за
целия исков период справедливото обезщетение възлиза на 250 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 30 000лв. следва да бъде отхвърлена
исковата молба. Лихвата се дължи от момента на прекратяване на
незаконосъобразното бездействие – 24.02.2016г., но е поискана от датата на
подаване на исковата молба, поради което следва да се присъди от 23.11.2017г
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Стара Загора Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София да заплати на С.Д.И. ЕГН********** сумата от 250лв/двеста
и петдесет/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от липсата на
достатъчно жилищна площ, санитарен възел и течаща вода през нощта в периода от 14.10.2014г.
до 24.02.2016г. , ведно със законната лихва от 23.11.2017г. до окончателното
плащане., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 250лв / двеста и петдесет/ до
30 000лв/ тридесет хиляди/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: