Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик
12.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в
публичното заседание на 20.01.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 1777/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на Н.Г.Б., ЕГН ********** против Електронен фиш серия К, № 2781705 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
В
подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на
атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален
представител.
За
ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно
призована чрез директора, не се явява представител. Постъпва писмено становище,
с което се иска ЕФ да се потвърди.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят Б. е
санкциониран при условията на чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като законен
представител на юридическото лице „***” ЕООД-клон с.Еленино, ЕИК ***, което
било собственик на МПС марка „Нисан Х Трейл” с рег. № ***. Това МПС на 19.04.2019
година, в 15:05 часа, на път ІІ-37, км
118+502, се движело в посока на движение към гр.Пазарджик, като при въведено
ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч с пътен знак В26, същото било
управлявано с превишена скорост от 91 км/ч. Скоростта
била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост от 94 км/ч, т.е. превишение на
скоростта от 34 км/ч, но от това превишение били извадени 3 км/ч, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост до 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението на скоростта от 31 км/ч.
Въз основа на това
бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на 28.08.2019г., а
жалбата против ЕФ бил подадена чрез наказващия орган по пощата на 11.09.2019г.
/виж плик с пощ. клеймо на л.8 от делото/, т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП,
при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и показанията на св.Д., които са абсолютно
непротиворечиви.
При така
установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по
следните съображения:
Първо следва да се
каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин
се доказа фактът на извършеното нарушение по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че процесният електронен фиш без всякакво
съмнение е бил връчен на жалбоподателя, доколкото след това той го е обжалвал.
В ЕФ изрично е цитирана дадена от законодателя възможност на санкционираното
лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В
законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя,
поради което с оглед нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, той правилно е бил
привлечен към отговорност в качеството му на законен представител на собственика
на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на
санкционирания субект е безспорно доказано, а възражения в противния смисъл биха
били неоснователни.
Съдът констатира,
че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо
от ЗДП: „При нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че
когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава
се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани
в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно
§6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни
- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган,
т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС,
което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на
контролния орган. В този смисъл възраженията във въззивната жалба за
установяване на нарушението в присъствие на контролен орган са несъстоятелни.
С
оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви, дори и служебно
установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият
ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189 ал.8,
изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда,
директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я
изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и
доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за
участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл. 21,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник
СПП при ОД на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните обстоятелства са
посочени, респ. писмени доказателства са приложени. Отделно от това и в самия
ЕФ обаче е било посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна
радарна система ARH
CAM S1 с № 11743bb. Също така мястото на
нарушението –път ІІ-37, км 118+502, както и посоката на движение – в посока на
движение към гр.Пазарджик.
Видно
е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл. 189
ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство,
изведени на фотос /лист 47 от делото/. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се
сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се
отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка
от 3 км.час, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените
разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Като се има предвид фотосът с № 0137126, направен от
ARH CAM S1 с № 11743bb, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същият този фотос,
заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е
напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Визираните
реквизити най-долу на фотосът, напълно съответстват на възприетото като време,
начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване,
която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се
автомобили, какъвто на фотосът е процесният автомобил. Установява се
въведеното ограничение на скоростта, както и конкретно засечената сккорост на
автомобилът на жалбоподателя.
Мястото
на разположение на АТСС е било отразено и съставения протокол за използване на
АТСС /лист 11 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че въвеждащият
ограничението пътен знак В26 се е намирал на 250 м от мястото на разположението
на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С” – стационарен, с
посока на действие „П” – приближаващ. Това се потвърждава и от показанията на
св.Д., който е позиционирал на процесното място АТСС и го е привел в работен
режим. При това положение е несъмнено и че е било изпълнено изискването на чл.8
от Наредба № 8121з-532, който разписва, че при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че
АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта. Ноторно е за съда, а би могло да се провери от всеки
заинтересован посредством прочитане на инструкцията за експлоатация на
процесното АТСС, че същото може да извършва измерване на скорост и заснемане на
разстояние до 300 м от мястото на което то е разположено, а щом е било на 250 м
от пътния знак В26, то значи, че е измерило скоростта на автомобила на
жалбоподателя именно в зоната на действие на ограничението на скоростта до 60
км/ч. Още повече, че видно от отразеното във фотосът изготвен от АТСС,
автомобилът на жалбоподателят и бил засечен, когато е бил на разстояние 82 м
пред АТСС.
Спазено
е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е
била снимка /лист 12 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на
конкретния участък от пътя.
Освен
всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се
идентифицира и посредством посочените географски координати в представения фотос от АТСС.
ЕФ
не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и
за дата на издаването му. Тук следва да се припомни, че посочването на
конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител
ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл
има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е
загубило своята актуалност.
Процесното
техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към
момента на установяване на нарушението е било технически изправно /виж приетите
като писмени доказателства удостоверение и протокол от проверка за техническа
изправност на лист 16 и 17 от делото/.
Мястото, където е
извършен видеоконтрол на скоростта не е било предварително обозначено с
поставянето на пътен знак Е24, което се установява от приетия като писмено
доказателство протокол за използване на АТСС /лист 11 от делото/, но с
измененията на чл.165 ал.2, т.8 от ЗДП през 2017г. и с отмяната на чл.7 от
Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР това изискване е отпаднало, както е
отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на контрол на скоростта чрез
средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
Установява се от
приетите като писмени доказателства официално уведомително писмо от Областно
пътно управление-Пазарджик и приложена към него карта, че на посочените в ЕФ
дата и място, т.е. по процесното трасе на път ІІ-37, в района на кръстовището с
път за с.Сарая, обл.Пазарджишка /на км 118+502/ е имало опстъвен пътни знаци
В26, като единият е бил на км 118+370 в дясно, съобразно посоката на движение
на автомобила описан в обжалвания ЕФ. Именно въведеното с този знак ограничение
на скоростта не е било спазено. Това се потвърди и от показанията на св.Д..
Поради всичко
казано до тук следва да се заключи, че възраженията във въззивната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на
защита, респ. за нарушение на материалния закон, при издаването на обжалвания
ЕФ, се неоснователни.
С оглед на всичко гореизложено
съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Б. като законен представител на юридическото лице,
собственик на процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение, доколкото
за превишение на разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък,
т.е. в извън населено място, при ограничение, въведено с пътен знак В26, със
скорост от порядъка на 31 – 40 км. час се налага глоба в размера на 300 лева.
По изложените до
тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 2781705 на ОД на МВР-Пазарджик, с който на Н.Г.Б., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: