Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 29
гр. Перник, 06.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора РОСИЦА
РАНКОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 792/2019 г. по
описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и
адрес: гр. Перник, ул. ****, представлявана от директора против Решение №
157/28.10.2019 г., постановено по АНД № 171/2019 г. по описа на Районен съд –
Радомир, с което е отменено наказателно постановление № 19/15.05.2019 г.,
издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
Перник, с което на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност на В.В.М., ЕГН ********** – земеделски
производител, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за
нарушение по чл. 132,т. 5 от ЗВД.
Касаторът излага съображения за неправилност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че
неправилно е прието, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3
от ЗАНН, респективно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Навежда аргументи за
неправилност на извода на районния съд за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на привлеченото
към административно-наказателна отговорност лице. Искането към касационния
състав е да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – В.В.М., в срока по чл.
213а, ал. 1 от АПК е подал писмен отговор. Касационната жалба е оспорена като
неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност на обжалвания
съдебен акт. Искането към съда е да го остави в сила.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно
призован не е представляван.
В съдебно заседание, ответникът по касационната жалба,
поддържа отговора. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд –
Радомир.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура – Перник, чрез
прокурор Р.Р.дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага
на касационния състав да остави в сила обжалваното съдебно решение.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Затова е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал.
2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради нарушение на
материалния закон. Съображенията за това са следните:
С наказателно постановление № 19/15.05.2019 г., издадено
от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Перник на
ответника по касационната жалба на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност/ЗВМ/ е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 132, т. 5 от ЗВД. За да го отмени,
Районен съд – Радомир е приел, че на 11.03.2019 г. при документална проверка на
екарисажни бележки, издадени за умрели животни – 12 броя овце, собственост на В.В.М.,
контролните органи са установили, че последният не е уведомил незабавно кмета
на населеното място – с. К., общ. Радомир и ветеринарния лекар, обслужващ
животновъдния обект за смъртта на животните. За установеното нарушение на чл.
132, т. 5 от ЗВД свидетелят Д.К., в качеството си на главен инспектор –
официален ветеринарен лекар при ОДБХ е съставил АУАН № **********/11.03.2019
г., въз основа на който е издадено наказателното постановление, предмет на
съдебен контрол.
При така установеното от фактическа страна, Районен съд –
Радомир е отхвърлил като неоснователни оплакванията на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице, че административното нарушение не
е извършено. След подробно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че В.В.М. не е
изпълнил задължението си да уведоми незабавно ветеринарния лекар и кмета на с. К.,
общ. Радомир за умрели в стопанисвания от него животновъден обект общо 12 броя
овце, за обезвреждането на които са издадени от **** ООД екарисажни бележки с
№№ ПК00000152/20.02.2019 г. и ПК00000153/20.02.2019 г. Приел е, обаче че
процесуалното право на защита на нарушителя е било ограничено, тъй като в АУАН
и НП не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, които са
част от задължителните реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и затова е
отменил наказателното постановление.
Административен съд – Перник не споделя решаващия извод на
Районен съд – Радомир. Видно от приложения АУАН същият е съставен от
компетентно лице съгласно чл. 472, ал. 1 от ЗВД – „главен инспектор – официален
ветеринарен лекар“ при Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Перник
при БАБХ. Посочени са трите имена и длъжността на съставителя, датата на
съставяне, датата на откриване на нарушението и мястото на извършването му,
фактите, представляващи обективни признаци на нарушението и правната норма,
която ги субсимира. Отразени са индивидуализиращите данни за нарушителя и
свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Вписани са възраженията
на нарушителя. Настоящия съдебен състав счита, че е изпълнено изискването на
чл. 42, т. 3 от ЗАНН за посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението. Изпълнителното деяние на процесното нарушение се изразява в неизпълнение
на задължението за незабавно писмено уведомяване на ветеринарния лекар,
обслужващ животновъдния обект и кмета на населеното място за настъпила смърт на
животни. Реализирането му започва от момента, в който задължението е трябвало
да бъде изпълнено и продължава до фактическото му изпълнение или до
установяване на неизпълнението от компетентните органи. Така се създава едно
трайно противоправно положение, което продължава през определен времеви период,
който е и „датата на извършване на нарушението“ по смисъла на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. В настоящия случай е безспорно установено, че компетентният контролен
орган – главен инспектор – официален ветеринарен лекар при ОДБХ – Перник е
установил извършването на нарушението на 11.03.2019 г. Това е и датата, посочена
в АУАН, а в последствие и в НП, като дата на нарушението. В събраните по делото
доказателства не се съдържат данни за датата на която са умрели овцете. Видно е
от приложените екарисажни бележки, с №№ ПК00000152/20.02.2019 г. и
ПК00000153/20.02.2019 г., че те са извозени от стопанството на В.В. на 20.02.2019 г., от което следва
извода, че смъртта им е настъпила на тази или на по-ранна дата. Тогава е
възникнало и задължението за уведомяване, като изпълнението му е следвало да се
извърши в първия възможен момент. От датата на извозване на страничния
животински продукт /20.02.2019 г./ до датата на установяване на неизпълнението
на задължението /11.03.2019 г./ са изминали 19 дни, поради което се налага
изводът за неизпълнение на задължението по чл. 132, т. 5 от ЗВД, което е
продължило до 11.03.2019 г. Това фактическо положение е прието и от районния
съд в обжалваното решение. Неправилна, обаче е констатацията му, че посочването
само на датата, до която е осъществявано нарушението представлява отсъствие на
реквизита по чл. 42, т. 3 от ЗАНН и води до засягане правото на защита на
нарушителя. Действително нито актосъставителят, нито
административно-наказващият орган са отразили датата, на която е започнало
изпълнението на нарушението, но те от една страна не са имали данни за същата,
а от друга – това по никакъв начин не затруднило нарушителя да разбере фактите,
за които е привлечен към административно-наказателна отговорност. Затова
допуснатата в АУАН неточност при посочване на периода, в който е осъществявано
нарушението по чл. 132, т. 5 от ЗВД, не представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. В този смисъл е и нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
която предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в АУАН, ако е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина.
Настоящият касационен състав не споделя и становището на
районния съд, че в АУАН и в НП не е посочено мястото на извършване на
нарушението. Видно е, че като такова е отбелязано с. К., където се намира
стопанисваният от В.М. животновъден обект. С така отразеното, настоящият състав
счита, че е изпълнено изискването на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съответно на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН за индивидуализиране на деянието по мястото на извършването
му.
Съгласно правилата на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, АУАН
е подписан от съставителя, свидетеля и нарушителя. Предявен е и е връчен на
последния.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 472, ал. 2 от ЗВД – Директор на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Перник. Отговаря на изискванията за
реквизити и съдържание, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от
издателя му. Датата и мястото на извършване на нарушението са отразени в него,
по начина, по който са посочени в АУАН. Затова по изложените по-горе
съображения настоящият състав намира, че не е нарушена разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Допуснатата неточност при отразяване на времето, в което е
извършено нарушението, не представлява съществено процесуално нарушение,
обуславящо незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като по
никакъв начин не ограничава процесуалните права на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице.
От правилно установената от районния съд фактическа
обстановка следва извода за извършено от В.М. административно нарушение по чл.
132, т. 5 от ЗВД. Той, в качеството си на собственик на животновъден обект,
находящ се в с. К., общ. Радомир, до 11.03.2019 г. не е изпълнил задължението
си незабавно писмено да уведоми
ветеринарния лекар, обслужващ обекта и кмета на с. К. за умрелите 12 броя овце,
негова собственост. Административното наказание за така извършеното нарушение е
предвидено в чл. 417, ал. 1 от ЗВД и е глоба от 500 лв. до 2000 лв. При
спазване на правилата за определяне на административното наказание, визирани в
чл. 27 от ЗАНН, административно-наказващият орган законосъобразно е наложил на
нарушителя глоба в минимално предвидения размер от 500 лв.
Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник намира наказателното постановление, предмет на
съдебен контрол за законосъобразно. Като е стигнал до друг извод, Районен съд –
Радомир е приложил неправилно закона, поради което е налице касационно
основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН за
отмяна на постановеното от него решение.
Затова на основание чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде
отменено и да бъде постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление.
Мотивиран от изложеното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 157/28.10.2019 г., постановено по АНД №
171/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19/15.05.2019 г.,
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
Перник, с което на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност на В.В.М., ЕГН ********** *** – земеделски
стопанин е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за
нарушение по чл. 132,т. 5 от ЗВД.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2.
/п/