№ 2019 г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ
– ти състав ,
в публично заседание на 10.12. 2019 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело
№ 2823 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на пар.8 от ПЗР на АПК във вр. с чл.55 от ЗКИР.
Образувано е по
жалба на Т.П.Н., против т.1 от писмо изход.№ 20-55835/14.08.2019 г. на началника
на СГКК-Варна,с която е отказано издаване на скица за собствени нужди на
поземлен имот с идентификатор *****.**. В жалбата са развити доводи
за материална незаконосъобразност на оспорения отказ – не било необходимо Общината да
удостоверява приключването на реституционната процедура, тъй като преценката била правна. Иска се постановяване
на съдебно решение за отмяната на незаконосъобразния отказ и за
даване указания на адм.орган за издаване на исканата скица. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат
К.К.,като се претендира и
присъждане на сторените по делото
разноски съобразно
представен списък.
Ответникът
– началникът на
СГКК-Варна, не се явява в съдебно
заседание,но при внасяне на преписката в АС-Варна е изразил писмено становище
за неоснователност на жалбата,като същевременно е отправил възражение за
прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в
случай,че то е определено над минималния размер по Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованите
страни К.Т.П., Н.П.Н., Д.Н.Х. и И.Н.П.,не се явяват в съдебно заседание и не
изразяват становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства,съдът
намира за установено от фактическа страна следното :
С решение
на Поземлена комисия гр.Варна № 386/6.01.1997 г. е възстановено правото на
собственост на наследниците на Н.П.Х. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2,650 дка
,шеста категория,находяща се в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ в кв.Галата,местност „Баир Баши” /Зеленика/
,обхващаща съгласно кадастралния план на м.”Зеленика” от 1995 г. имот пл.№ ** с
площ от 1,232 дка при граници : пл.№ **, пл.№ ** и път.
Съгласно издаденото от Район Аспарухово ,
Община Варна удостоверение за наследници изход.№ АУ224386АС/4.08.2014 г.
,наследници на починалия на 11.04.1979 г. Н.П.Х. се явяват К.Т.П., Н.П.Н., Т.П.Н.,
Д.Н.Х. и И.Н.П.. При одобряване на ПНИ на местност „Зеленика” със заповед № РД-12-7706/385/2002
г. на Областен управител на област
Варна, новообразуван имот № ** с площ от 600 кв. м. е записан в регистъра като собственост на И. Й.М..
С влязло в сила на 23.11.2011 г. и отбелязано в книгите по вписванията на
6.01.2012 г. решение № 100/7.02.2011 г. по въззивно гр.дело № 432/2005г. по
описа на ВОС,правоприемниците на И. Й.М. – Р.И.М.а, Е.И.М.а-С.и С.И.К.са
осъдени на основание чл.108 от ЗС да
предадат на Д.Н.Х. владението върху недвижим имот,съставляващ имот № ** по КП
от 1995 г. при граници : пл.№ **, пл.№ ** и от двете страни път,идентичен с
имот пл.№ ** с площ от 600 кв. м. и пл.№ **с площ от 631 кв.м. по ПНИ на
м.”Зеленика”,находящ се в землището на гр.Варна,,кв.Галата,местност „Баир
Баши”,притежаван на основание реституция с решение № 386/6.01.1997 г. на
ПК-Варна и наследство от Н.П.Х.,починал на 12.04.1979 г. По отношение на имот №
**е издадена от кмета на община Варна заповед № 089/13.02.2004 г. ,с която на
основание пар.4к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено при условията на пар.4б,ал.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост на наследниците на Н.П.Х. върху имота,
въвода във владение на който е
осъществен с издаденият от Община Варна протокол № 70-3/21.07.2006 г. Въз основа на съдебното решение за имот № **, Д.Н.Х.
е въведен във владение на същият имот от частен съдебен изпълнител М.П.,за
което е съставен протокол за въвод във владение на недвижим имот от 21.03.2013
г. по изпълнително дело № 20127150400070. При одобряване на КККР на гр.Варна
със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълн.директор на АГКК,имот № ** е
нанесен в КК с идентификатор *****.** с
площ от 600 кв.м. и е записан в КР като собственост на И. Й.М.,поради
което Д.Н.Х. подава заявление с вх.№ АУ 225971 АС/7.08.2014 г. за изменение на
кадастралния регистър. Такова е одобрено с издадената от началника на
СГКК-Варна заповед № 18-6853/29.08.2016 г. ,съгласно която ПИ *****.** е
записан в регистъра като собственост на наследниците на Н.П.Х. въз основа на
решение № 386/6.01.1997 г. на ПК-Варна. От Т.П.Н. е подадено до началника на
СГКК-Варна заявление с вх.№ 05-10870/23.07.2019 г. ,с което е поискано
изменение на КККР за вписване на наследниците на Н.П.Х. като собственици на ПИ *****.** и евентуално
като собственици на ПИ *****.3511,заедно с издаване на скици за имотите. С
подписано от началника на СГКК- Варна писмо изход.№ 20-55835/14.08.2019 г,.
,упълномощеният от Т.П.Н. адвокат К.К. е
уведомен за издадената заповед № 18-6853/29.08.2016 г. на началника на
СГКК-Варна по отношение на КР за имот *****.**, а по отношение на искането за
издаване на скица за този имот,писмото има следното съдържание : „ За
приключване на процедурата по въвеждане във владение може да подадете заявление
за издаване на скица за заповед и въвод. При представяне на изрично
удостоверение от Община Варна,че за имота процедурата е приключила,предвид
въвода извършен от съдия изпълнител,може да Ви бъде издадена скица за собствени
нужди”. Писмото е връчено на адв.К. на 24.08.2019 г. ,а жалбата срещу него е
подадена до АС- Варна чрез СГКК-Варна на 9.09.2019 г.
При така установените обстоятелства,съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна,при наличие на правен интерес от
съдебно оспорване на подлежащ
на съдебен контрол ИАА от категорията на визираните в нормата на чл.21, ал.3 от АПК във вр. с
чл.55,ал.2,пр.1
от ЗКИР. Обжалваното писмо не притежава регламентираното в чл.19,ал.2 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016
г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралния регистър
съдържание на уведомлението за отстраняване на недостатъци в заявлението, предвид
на което неиздаването на исканата
скица обективира отказ за извършване на поисканата адм.услуга. Спрямо датата на
съобщаване на отказа /24.08.2019г./ ,жалбата е подадена в срока по чл.149,ал.1
от АПК – 14 дневният срок изтича в неработен ден на 7.09.2019 г. – събота,а
жалбата е подадена в първия работен ден – на 9.09.2019 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съществото на исканата административна услуга се състои в предоставянето на данни от КККР
под формата на издаване на официален
документ по смисъла на чл.55,ал.2,пр.1 от ЗКИР – на скица за имот с
идентификатор *****.**. Законосъобразното извършване на услугата е обусловено от
наличието на правен интерес за заявителя и от обективното съществуване в одобрените
КККР на кадастрални данни за нея. В случая тези две предпоставки са били налице
към датата на издаване на обжалваното писмо – имот ** е бил нанесен в одобрената
КК,а извършеното със заповед № 18-6853/29.08.2016 г. на началника на СГКК-Варна
изменение на КР чрез вписването на
наследниците на Н.П.Х. за собственици на същият имот ,установява при доказано
от наличното в преписката удостоверение за наследници качество на жалбоподателя
Т.П.Н. като такъв наследник,че исканата със заявлението скица представлява
документ от значение за признаване и упражняване на
негови права. Изтъкнатата в обжалваното писмо причина за оспорения отказ –липсата на издадено от Община Варна
удостоверение за приключила за имота процедура предвид извършения от
съдия-изпълнителя въвод,не е регламентирана като такава в приложимата за
извършването на адм.услуга материално-правна нормативна уредба,което прави отказът
материално незаконосъобразен. Въпреки ,че писмото не цитира правното основание
на процедурата за която се иска удостоверение,то установеният от наличните по делото
доказателства факт за местонахождението на имот ** в територия с одобрен за нея план на
новообразуваните имоти,сочи че казусът касае процедура по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С приложеното в преписката съдебно решение от 7.02.2011 г. ,с което по иск на
единия от наследниците на Н.П.Х. – Д.Н.Х. ,е бил разрешен спор за материално
право по смисъла на пар.4к,ал.8,т.1,пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ в момент когато КККР
вече са били одобрени през 2008 г.,то изменението на ПНИ е следвало да стане по реда на пар.4к,ал.13,т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Необходимостта от изменение е касаела единствено регистъра за имот ** и такова
е било извършено години преди подаването
на процесното заявление – с цитираната вече заповед №18-6853/29.08.2016
г. на началника на СГКК-Варна. С оглед последното,посоченото в обжалваното
писмо приключване на процедурата има
предвид наличието на осъществен въвод във владение и тъй като по делото са
налице данни за извършването му от съдия-изпълнител,очевидно адм.орган цели да
се потвърди законосъобразността на
въвода чрез издадено от Община Варна удостоверение. При разрешен със съдебно
решение спор за материално право,въводът във владение е извършен от компетентния
орган,но обстоятелствата по неговата законосъобразност са изцяло ирелевантни за
исканата адм.услуга,извършването на която е законово допустимо както при
липсата на осъществен въвод,така и ако той е незаконосъобразно осъществен. Съобразно
тези обстоятелства,обвързването на извършването на адм.услуга с ненужно според
нормативния ред удостоверение,прави оспореният отказ материално-незаконосъобразен и подлежащ на
отмяна като такъв на основание чл.1**,т.4 от АПК.
Независимо
от последното,съдът намира,че
жалбоподателят не е доказал в процеса наличието на основания за прилагане от съда на
разпоредбата на чл.174 от АПК – със
съдебното решение адм.орган да бъде задължен да издаде исканият документ.
Съществуващата в това отношение за жалбоподателя доказателствена тежест му е
указана от съда в първото по делото съдебно заседание,но доказателства от
негова страна не са представени в следващото заседание. Условията за издаване
на исканата скица включват и спазването
на регламентираният в Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. на МРРБ ред за извършване на исканата адм.услуга. Този
ред изисква определена форма на заявлението /чл.13/,както и заплащането на
такси за услугата – чл.37 и чл.38,ал.1 от Наредбата,а данни за изпълнение на
тези условия не са налице по делото. С оглед последното,законосъобразното издаване
на исканата скица е обусловено от
отстраняването на тези недостатъци в заявлението,за което адм.орган следва да
предприеме необходимите процесуални действия,извършването на които от страна на
съда е невъзможно,поради което на основание чл.173,ал.2 от АПК преписката
следва да бъде върната на началника на СГКК-Варна за ново разглеждане. При
този изход от делото,ответникът дължи съгласно чл.143, ал.1 от АПК заплащане на жалбоподателя на сторените от
него съдебни разноски. Съобразно представеният списък се претендират такива в
размер на 610 лв.,от които 10 лв. платена държавна такса и 600 лв. платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
33/25.11.2019 г. Тъй като платеното адвокатско възнаграждение е в минималния
размер от 600 лв. по чл.8,ал.2,т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,то възражението на ответника за
прекомерност е неоснователно. Правото на разноски е доказано в пълния претендиран
размер от 610 лв.,който следва да бъде присъден в полза на жалбоподателя.
Предвид изложеното ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказът на Началника на СГКК-Варна по т.1 от
негово писмо изход.№ 20-55835/14.08.2019 г. за издаване на скица
за поземлен имот с идентификатор *****.**
и ВРЪЩА преписката на същият
орган за ново разглеждане на подаденото от Т.П.
Н. заявление вх.№ 05-10870/23.07.2019 г. при спазване на дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА СГКК-Варна да заплати на Т.П.Н.,ЕГН **********,с постоянен адрес *** за
разноски по делото сумата от 610 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :