Решение по дело №1032/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към решение № 288 от 17.06.2021 г. по НАХД № 1032/2021 г. по описа
на РС – Плевен. Изготвени на 01.07.2021 г.
М О Т И В И:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, във вр. чл. 78а НК и е
образувано по повод внесено от страна на РП - Плевен постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор при Районна прокуратура –
гр. Плевен от 28.05.2021 г., постъпило в РС – Плевен на 26.05.2021 г., който е
установил, че са налице основанията на чл. 78А от НК по образуваното срещу
***, с ЕГН: ********** от *** досъдебно производство по прокурорска
преписка № 2754/2020 г. по описа на РП – гр. Плевен за извършено
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК и е направил предложение пред Районен
съд – гр. Плевен за освобождаване на обвиняемия *** от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание.
За Районна прокуратура – гр. Плевен се явява наблюдаващия делото
прокурор Д.М..
Обвиняемият *** не оспорва описаната в постановлението на РП -
Плевен с предложение по чл. 78а НК, фактическа обстановка и дадената
правна квалификация на деянието, признава вината си, изразява
съжаление и разкаяние за стореното, не ангажира други доказателства и
моли за налагане на наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 НК в минималния
размер, предвиден в закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От 2013 г., свидетелката *** заживяла при фактически брачни
отношения с обвиняемия И.М.. По време на съвместното им съжителството
свидетелката *** родила едно дете *** на 3 години. Детето е с неустановен
произход по бащина линия, затова носи имената на майка си.
През цялото им съжителство обвиняемият *** упражнявал физическо и
психическо насилие над свидетелката ***. След раждането на детето,
свидетелката *** решила да напусне обвиняемия *** и да прекрати
отношенията си с него. Тя се върнала да живее в дома на баща си - свидетелят
***, който се намирал в **. В същото домакинство живеел и дядо й.
Свидетелката *** се опитвала да избягва срещи с обвиняемия ***. Той обаче
не бил съгласен с това интимната им връзка да бъде прекратена, затова
започнал да ходи до дома на свидетелката *** на ул. *** в с. ***, да вдига
скандали и да отправя обиди към свидетелите *** и ***. Свидетелката ***
завела дело за издаване на Заповед за закрила от домашно насилие срещу
обвиняемия ***.
1

На 06.03.2020 г. е била издадена Заповед № 16, с която на обвиняемия
И.М. е вменено задължение да не приближава жилището на свидетелката ***,
находящо се в с. ***, ***, за срок от три месеца. Процесната Заповед била
връчена на обвиняемия *** на 18.03.2020г., лично от свидетеля *** —
младши полицейски инспектор при РУ - гр. Долна Митрполия.
На 24.04.2020 г., обвиняемият *** не изпълнил издадената Заповед за
защита № 16/06.03.2020г., като отишъл пред дома на свидетелката *** на ***
и започнал да вика и да хлопа по външната врата.
Свидетелите *** и *** се събудили от виковете на обвиняемия *** и го
видели пред къщата. Той псувал и крещял „Всички сте боклуци!“, „Ще вляза
и ще ви избия!“.
Свидетелката *** и малката й дъщеря били много уплашени. Тя
сигнализирала за случилото се кмета на селото - свидетелят ***, който
незабавно се отзовал, но не видял никой, тъй като обвиняемият *** се скрил в
необитаемите къщи наоколо.
Свидетелката *** подала и сигнал на тел.112.
На сигнала се отзовал патрул на РУ - гр. Долна Митрополия.
Свидетелят *** отишъл до центъра на селото, за да насочи полицейския
автомобил. През това време обвиняемият *** отново се върнал пред къщата.
Свидетелката *** се обадила на баща си, но до пристигането на полицейския
автомобил обвиняемият *** отново напуснал местопроизшествието.
Горната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства, находящи се в Досъдебно производство по прокурорска
преписка № 2754/2020 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен,
прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, разпитани в хода
на проведеното досъдебно производство като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети
доказателства по отношение на предмета на доказване.
При упражняване на правото си на последна дума обвиняемият моли да
му бъде наложено административно наказание в минимален размер.
От детайлния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани в хода на
Досъдебно производство по прокурорска преписка № 2754/2020 г. по описа на
РП – Плевен и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал.
2, вр. чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява от фактическа страна,
че на 24.04.2020 год. в с. ***, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, частен
дом на ул. ***, не изпълнил Заповед №16 на Районен съд - гр. Плевен,
2

издадена на 06.03.2020г., въз основа на Решение № 353/06.03.2020 година по
гр.дело № 539/2020 година по описа на Районен съд-гр. Плевен, за налагане
на мярка за защита срещу домашно насилие, с която му е вменено задължение
на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие, да
не бъде упражнявано домашно насилие спрямо *** и дъщеря й *** от с.с.,
като със същата заповед е въведена забрана те да бъдат приближавани в
жилището им, находящо се в с. ***, общ. Долна Митрополия, ***, за срок от
три месеца, като се доближил до *** и отправил закани за физическа
саморазправа, псувал я, с което е осъществил и акт на психическо насилие.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
осъществяването на съдебната власт. Този състав на престъпление се намира
в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК – „Престъпления против правосъдието”, като
това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му
настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно
престъпление.
От субективна страна обвиняемият е извършил инкриминираното
деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, като е искал настъпването им.
При така приетата фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си
подсъдимия *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. Обект на престъплението по чл.296,
ал.1 от НК са обществените отношения свързани с правосъдието. Предмет на
престъпление са именно тези отношения.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
В разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК е предвидена наказателна
отговорност за този, който не изпълни заповед за защита от домашното
насилие, с която заповед се налага ограничителна мярка - тази предвидена в
разпоредбата на чл.5 от ЗЗДН. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.
296, ал. 1 от НК законодателят използва термина „заповед за защита от
домашно насилие” по общо, като няма предвид единствено съдебния акт и
реда по чл. 15 от ЗЗДН.
Под заповед за защита от домашно насилие следва да се разбира всеки
акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на
дадено лице се налагат някой от предвидените в този закон мерки за защита
независимо от правното основание, реда за издаването, възможност за
обжалване и др. В противен случай би се стигнала до неизпълнение на
3

съдебен акт, по който едно лице би останало несанкционирано.
От приетите по делото доказателства съдът намира като безспорно
установено, че обвиняемият *** е знаел за горната заповед и свързаните с нея
обстоятелства.
За осъществяване състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК се
изисква от обективна страна наличието на издадена заповед за защита от
домашно насилие, която заповед да е сведена до знанието на лицето, което
следва да я изпълнява, като му бъде връчен екземпляр от нея и въпреки
знанието на наложените забрани и ограничения, е последвало неизпълнение
от негова страна. Самото неизпълнение на заповедта може да се изрази, както
чрез действие, така и чрез бездействие, в зависимост от наложените мерки за
защита.
От субективна страна се изисква пряк умисъл при извършване на
деянието. Деецът следва да съзнава общественоопасният характер на
деянието, да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска или
допуска настъпването на тези последици. За да се приеме, че е осъществен
състав на престъпление е необходимо деянието да е доказано, както от
обективна страна, така и от субективна страна.
За деянието по чл. 296, ал. 1 от НК се предвижда наказание до три
години "Лишаване от свобода" или "Глоба" до 5000 лева.
Видно от свидетелството за съдимост обвиняемия *** не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV
от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди.
Ето защо съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за
освобождаване на обвиняемия *** от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, предвиждаща
административно наказание „Глоба” в размер от 1000 до 5000 лв.
При обсъждане размера на административното наказание “Глоба”,
съдът съобрази обстоятелството, че обвиняемия *** работи, проявява
разкаяние.
Като смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът отчете чистото
му съдебно минало, съдействието което е оказал за разкриване на обективната
истина.
С оглед на така изложените обстоятелства и като не констатира
отегчаващи отговорността на обвиняемия *** такива, съдът намира, че следва
размерът на глобата да бъде минималния, а именно – 1000 лв., доколкото
именно този размер съдът намира за справедлив и адекватен да санкционира
обвиняемия *** според степента на обществена опасност на дееца.
4

Съдът счита, че така определеното наказание по вид и размер се явява
адекватно на степента на обществена опасност на престъплението като
деяние, степента на обществена опасност на обвиняемия като личност и
напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от НК.
Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а
от НК, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на
чл. 78а НК законови пречки за това.
По изложените съображения и с оглед вътрешното убеждение и
съобразявайки закона, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	288
Дата:	18 юни 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20214430201032
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 май 2021 г.

Решение по дело №1032/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите