Р Е Ш Е Н И Е
София, 27.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д. № 6214/2018
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен
е иск от „Ю.Б.“ АД, ***, чрез адв.
Д.М., съдебен адрес:***, офис 9, против П.И.Г., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, с правно основание чл. 430 ТЗ вр.
чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане солидарно на сумите 79 136,56 швейцарски франка
и 480 лв., дължими по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 37739/23.07.2008 г., ведно с
прилежащите му Приложение от 06.08.2008 г., Допълнително споразумение от 18.03.2009
г., Допълнително споразумение от 04.05.2010 г., Допълнително споразумение от
28.04.2011 г. и Допълнително споразумение от 31.05.2012 г. и Допълнително
споразумение от 27.06.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателно изплащане
и сторените разноски.
В исковата си молба се твърди, че на
23.07.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б." АД /сегашно „Ю.Б." АД/ и
кредитополучателите/солидарни длъжници П.И.Г. и Д.И.Д.
е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37739/23.07.2008 г.,
по силата на който Банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 69 300
евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на Банката в деня на
усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 15
600 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на Банката в деня
на усвояване на кредита - за покупка на описания в договора недвижим имот и
равностойността в швейцарски франкове на 53 700 евро по курс „купува" за
швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита - за други
разплащания, а кредитополучателите се задължават да го върнат, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. По силата на чл. 1,
ал. 4, за връщането на кредита и за другите задължения по договора лицата,
подписали го като кредитополучатели, отговарят солидарно.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателите дължат на
банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б."
АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.7 пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е
5%. Дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по
кредита. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита кредитополучателите дължат лихва, равна на сбора от
лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на
кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Кредитополучателите заплащат
на Банката комисионна за управление, платима ежемесечно на датата на падежа на
съответната погасителна вноска по кредита, в законоустановената
последователност на плащането спрямо месечната погасителна вноска, в размер на
0,05% върху размера на непогасената главница към същата дата.
С
договора страните уговарят краен срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви, 384 месеца, считано от датата на усвояване на кредита -
06.08.2008 г. Кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски,
включващи главница и лихва. Погасяването се извършва ежемесечно във валутата, в
която кредитът е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. При частично или
пълно предсрочно погасяване кредитополучателите дължат такса в размер на 4%
върху размера на предсрочно погасената главница, както и пропорционално връщане
на Кеш бонуса, който е договорен, като таксата се удържа в момента на
погасяването. При усвояване на кредита или част от него Банката предоставя на
кредитополучателите сума в размер 5% от размера на усвоения кредит /наричана
Кеш бонус/.
Кредитополучателите
се задължават да върнат на Банката пропорционална част от получения Кеш бонус
само в случай на предсрочно погасяване на кредита или в случай на промяна на
кредитния продукт, на валутата по кредита или на каквато и да е друга промяна
по кредита, извършена по инициатива на кредитополучателите, в резултат на която
се намаляват срока или лихвата по кредита. Пропорционалната част, която подлежи
на връщане, се изчислява като 5% от размера на предсрочно погасената главница
(респективно от размера на остатъка по главницата към датата на осъществяване
на някое от посочените в предходното изречение обстоятелства) се умножава по
броя на оставащите месеци от срока на кредита и се разделя на цялата продължителност
на кредита в месеци. Съгласно чл. 15 от договора, кредитополучателите се
задължават да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим
имот. С подписване на договора кредитополучателите дават неотменимото си и
безусловно съгласие, оправомощават и упълномощават Банката, а Банката, от своя
страна, приема да заплаща от тяхно име и за тяхна сметка необходимата премия за
сключване, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица, като
събира необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателите.
Страните се съгласяват, че, в случай, че към датата на плащането на съответната
застрахователна премия по сметките на кредитополучателите не е осигурена необходимата
сума за плащането й, Банката ще преведе дължимата сума за плащане на
съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи задължението
на кредитополучателите по договора за кредит.
Съгласно
чл. 19, ал. 1 от договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е
задължение по договора, Банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. По силата на чл. 19, ал. 2 от договора, при неиздължаване
на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият
остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл. 20, в
случаите на обявяване на предсрочна изискуемост на основание чл. 19, ал. 1 или
чл. 19, ал. 2 Банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи
към принудително събиране на вземането си по установения от закона ред.
В
Приложение № 1 от 06.08.2008 г. страните удостоверяват, че датата на усвояване
на кредита е 06.08.2008 г. Към тази дата приложимият курс „купува" за
швейцарския франк на „Ю.И Е.Д.Б." АД към евро е 1,6673, като определеният
съобразно този курс, размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите
кредит в швейцарски франкове е 115 550 швейцарски франка.
С
Допълнително споразумение от 18.03.2009 г. страните констатират, че
съществуващите към датата на сключването му задължения на кредитополучателите
към кредитора са в размер на 115 290,98 швейцарски франка, от които 115 020,36
швейцарски франка - редовна главница и 270,62 швейцарски франка - редовна
лихва. Договорен е дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга,
считано от датата на влизане в сила на споразумението.
С
Допълнително споразумение от 04.05.2010 г. страните констатират, че
съществуващите към датата на сключването му задължения на кредитополучателите
към кредитора са в размер на 119 565,12 швейцарски франка, от които 118 878,60
швейцарски франка - редовна главница и 686,52 швейцарски франка - редовна
лихва. Договорен е дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга,
считано от датата на влизане в сила на споразумението.
С
Допълнително споразумение от 28.04.2011 г. страните предоговарят
съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателите
към кредитора, като констатират, че те са в размер на 122 961,00 швейцарски
франка - редовна главница. Освен тези задължения кредитополучателите дължат и
редовна лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на
споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е
изискуема. Договорен е дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на
дълга, считано от следващия падеж.
С
Допълнително споразумение от 31.05.2012 г. страните предоговарят
съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателите
към кредитора, като констатират, че те са в размер на 123 287,40 швейцарски
франка - редовна главница. Освен тези задължения кредитополучателите дължат и
редовна лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на
споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е
изискуема. Договорен е дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на
дълга, считано от следващия падеж.
С
Допълнително споразумение от 27.06.2013 г. страните предоговарят
съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателите
към кредитора, като констатират, че те са в размер на 123 529,08 швейцарски
франка - редовна главница. Освен тези задължения кредитополучателите дължат и
редовна лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на
споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е
изискуема. Договорен е дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на
дълга, считано от следващия падеж.
С
Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 16.10.2008
г. между „Б.Р.С." АД и „Ю.И Е.Д.Б." АД (сегашно „Ю.Б." АД)
вземанията на „Ю.Б." АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 37739/23.07.2008г., ведно с прилежащите му Допълнителни споразумения, с
кредитополучатели / солидарни длъжници П.И.Г. и Д.И.Д.
са прехвърлени на „Б.Р.С." АД.
С
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 20.05.2016 г. между
„Б.Р.С." АД и „Ю.Б." АД вземанията на „Б.Р.С." АД по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 37739/23.07.2008г., ведно с прилежащите
му Допълнителни споразумения, с кредитополучатели/ солидарни длъжници П.И.Г. и Д.И.Д., са прехвърлени обратно на „Ю.Б."
АД.
С
нотариални покани с: 1/ peг. № 990, том I, акт 131 от
22.03.2018 г. и 2/ peг. № 992, том I, акт 133 от
22.03.2018 г. на нотариус А.Г., Рeг. № 031 в Регистъра
на Нотариалната камара и район на действие Софийски районен съд, връчени на
длъжниците на 05.04.2018 г. съответно: 1/лично и 2/ при условията на чл. 46 от ГПК, същите са уведомени, че вземанията по договора за кредит, прехвърлен на „Б.Р.С."
АД, са прехвърлени обратно на „Ю.Б." АД с Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 20.05.2016г.
С
нотариални покани с: 1/ peг. № 989, том I, акт 130 от
22.03.2018 г. и 2/ peг. № 991, том I, акт 132 от
22.03.2018 г. на нотариус А.Г., Рeг. № 031 в Регистъра
на Нотариалната камара и район на действие Софийски районен съд, връчени на
длъжниците на 05.04.2018 г. съответно: 1/ лично и 2/ при условията на чл. 46 от ГПК, „Ю.Б." АД уведомило длъжниците, че поради
непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора
за кредита го обявява за изцяло и предсрочно изискуем.
Ищецът
твърди, че към настоящия момент не са постъпили никакви плащания, като
непогасените вноски са както следва: 53 непогасени вноски за главница, считано
от 10.12.2013 г. и 53 непогасени вноски за лихва, считано от 10.12.2013 г.
Според
отразеното в исковата молба, към настоящия момент, общото задължение на
длъжниците възлиза на 171 820,11 швейцарски франка и 480 лева, съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 08.05.2018 г., от които: 123
822 - главница за периода от 10.12.2013 г. до 08.05.2018 г.; 43 098,45
швейцарски франка - договорна възнаградителна лихва
за периода от 10.12.2013 г. до 05.04.2018 г.; 2 834,98 швейцарски франка -
наказателна лихва за просрочие за периода от 10.02.2014 г. до 08.05.2018 г.; 1
775,98 швейцарски франка - банкови такси за периода от 26.10.2016 г. до
08.05.2018 г.; 288,70 швейцарски франка - застраховки за периода от 09.09.2014
г. до 08.05.2018 г.; 480 лева - нотариални разноски за периода от 20.04.2018 г.
до 08.05.2018 г.
В тази връзка ищецът е предявил иск срещу ответника за
заплащане на посочените в исковата молба суми със законните последици – лихва и
разноски.
Ищецът е
представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
В хода по
същество моли съда да уважи изцяло предявения иск със законните последици, като
му присъди разноски по списък. Направил е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответниците.
Ответниците П.И.Г. и Д.И.Д.
оспорват иска по основание и размер. Претендират разноски в това число и адвокатско
възнаграждение.
На
първо място считат исковата претенция за недопустима, тъй като предоставения
кредит не е в швейцарски франкове.
На
следващо място заявяват, че кредитът не е предсрочно изискуем, тъй като не е са
изпадали в забава при заплащане на месечните анюитетни
вноски, а точно обратното – надплатили са.
Твърдят,
че, въпреки, че кредитът им е бил отпуснат и усвоен в евро, през целия период
на договора били принудени да плащат месечни анюитетни
вноски в швейцарски франкове, с което бил нарушен основният принцип, че
кредитът следва да се издължи във валутата, в която е усвоен. Извън заплащането
на недължима валута, ответниците заявяват, че Банката - ищец многократно
едностранно увеличила и лихвата по кредита, за което те не били уведомени по
никакъв начин.
Също
така считат, че Банката не им е дала „достатъчен срок” по смисъла на ТЗ, в
който да върнат сумата, преди да направи кредита предсрочно изискуем.
Заявяват,
че в процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
37739/23.07.2008 г. се съдържат неравноправни, въз основа на което и нищожни
клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Твърдят,
че Допълнителните споразумения, подписани към процесния договор за кредит, са неотносими към предмета на настоящото дело, тъй като не са
сключени с Банката-ищец, а с трето, неучастващо в настоящото производство лице
– „Б.Р.С.“ АД, което дружество не е страна по процесния договор за кредит. Още
повече че „Б.Р.С.“ АД не е кредитна институция и няма право да извършва банкова
дейност, тъй като няма издаден лиценз от Българска народна банка.
Считат,
че са налице нарушения от страна на Банката при осчетоводяването на кредита.
Заявяват,
че претендираните от ищеца суми за нотариални такси са недължими.
Правят
възражение за давност на вноски по кредита, включващи както лихва, така и
главница, с оглед посочените падежни дати в погасителния план.
В
хода по същество моляг съда да отхвърли предявения
иск, като съобрази, че съдебната практика не е еднозначна. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 23.07.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б." АД
/сегашно „Ю.Б." АД/, като кредитодател, и П.И.Г.
и Д.И.Д., кредитополучатели и солидарни длъжници, е
сключен Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37739/23.07.2008 г.,, по силата на който Банката е отпуснала
кредитен лимит в швейцарски франкове - равностойността в швейцарски франкове на
69 300 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на Банката в
деня на усвояване на кредита. В договора е посочено, че предоставената по
кредитния лимит сума е предназначена за следното: равностойността в швейцарски
франкове на 15 600 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на
Банката в деня на усвояване на кредита - за покупка на описания в договора
недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 53 700 евро по курс
„купува" за швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на
кредита - за други разплащания. Срокът на издължаване на кредита - 06.08.2008
г., е утоворен в сроковете и при
условията на договора във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове. а с нормата на чл. 1, ал. 4 от договора е предвидена
солидарно отговорност. Уговорено е също и предоставяне на кредитополучателите от
страна на Банката на Кеш бонус св размер 5% от размера на усвоения кредит.
Установява се, че кредитополучателят е усвоил отпуснатата
по кредита сума на 06.08.2008 г., която е преведена по сметка на продавача
на недвижимия имот – „В.Д.“, ООД.
В
чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит страните са постигнали съгласие,
че размерът на годишната лихва, която кредитополучателите дължат на Банката, е
равен на сбора на Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б." АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.7 пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП е 5%. В договора е отразено, че лихвите се начисляват
от датата на първото усвояване на суми по кредита. При просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита
кредитополучателите дължат лихва, равна на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.
Договорена
е също и комисионна в полза на Банката – кредитодател за управление на кредита,
платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по
кредита, в законоустановената последователност на плащането спрямо месечната
погасителна вноска, в размер на 0,05% върху размера на непогасената главница
към същата дата, както и задължение на кредитополучателите да заплатят такса в
размер 4% върху размера на предсрочно погасената сума и пропорционално връщане
на Кеш бонуса, при наличие на предсрочно погасяване.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.10.2008 г. между
„Б.Р.С." АД и „Ю.И Е.Д.Б." АД (сегашно „Ю.Б." АД) е сключен договор
за прехвърляне на вземания, по силата на който Банката е прехвърлила на цесионера „Б.Р.С." АД вземанията си по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 37739/23.07.2008 г., ведно с Допълнителните
споразумения, с кредитополучатели/солидарни длъжници П.И.Г.
и Д.И.Д..
След
прехвърлянето на вземанията, с допълнителни споразумения, съответно: Допълнително
споразумение от 18.03.2009 г., Допълнително споразумение от 04.05.2010 г., Допълнително
споразумение от 28.04.2011 г., Допълнително споразумение от 31.05.2012 г. и Допълнително
споразумение от 27.06.2013 г. цесионерът и длъжниците – кредитополучатели са
констатирали съществуващите към датата на сключването им задължения на кредитополучателите
към кредитора, като с всяко споразумение е договорен дванадесетмесечен период
на облекчено погасяване на дълга, считано от датата на влизане в сила на
споразумението.
Видно
от представените писмени доказателства, с посочените допълнителни споразумения,
дългът на ответниците – длъжници по договора за кредит към датите на
споразуменията, са, както следва: съгласно Допълнително споразумение от
18.03.2009 г. - 115 290,98 шв. фр., от които редовна
главница 115 020,36 шв. фр. и редовна лихва 270,62 шв. фр., съгласно Допълнително споразумение от 04.05.2010
г. - 119 565,12 шв. фр., от които редовна главница
118 878,60 шв. фр. и редовна лихва 686,52 шв. фр., съгласно Допълнително споразумение от 28.04.2011
г. - 122 961,00 шв. фр. редовна главница 118 878,60 шв. фр. и редовна лихва която ще бъде начислена за периода
от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа,
следващ датата на споразумението, но без да е все още изискуема, съгласно Допълнително
споразумение от 31.05.2012 г. - 123 287,40 шв. фр. -
редовна главница и редовна лихва, изчислена на същия принцип и съгласно Допълнително
споразумение от 27.06.2013 г. - - 123 287,40 шв. фр. -
редовна главница и редовна лихва, изчислена на същия принцип.
Пред
вид факта, че цитираните пет Допълнителни споразумения са сключени между
цесионера и кредитополучателите по договора за кредит, респ. длъжниците, и са
подписани от тях, съдът приема, че те са уведомени за извършената цесия.
Доказа
се също, че на 20.05.2016 г. между „Б.Р.С." АД и ищеца – кредитодател „Ю.Б." АД е сключен нов договор за цесия,
по силата на който Банката е придобила вземанията на „Б.Р.С." АД по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37739/23.07.2008г., ведно с
прилежащите му Допълнителни споразумения, с ответниците
- кредитополучатели П.И.Г. и Д.И.Д.
За
извършената цесия длъжниците са уведомени с нотариални покани от 22.03.2018 г. на
нотариус А.Г., Рeг. № 031 в Регистъра на Нотариалната
камара, район на действие Софийски районен съд, връчени им на 05.04.2018 г.
съответно: 1/лично и 2/ при условията на чл. 46 ГПК.
Отново
с нотариални покани, съответно: - peг. № 989, том I,
акт 130 от 22.03.2018 г. и - peг. № 991, том I, акт
132 от 22.03.2018 г. на нотариус А.Г., Рeг. № 031 в Регистъра
на Нотариалната камара, район на действие Софийски районен съд, връчени на
длъжниците на 05.04.2018 г. по същия процесуален ред, те са уведомени, че,
поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по
договора за кредит, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
По искане на двете страни съдът назначи, изслуша и прие
заключението на съдебно – счетоводна
експертиза.
Вещото лице заяви, че общото задължение на ответниците — длъжници по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 37739/23.07.2008 г., ведно с
прилежащите му^ Приложение от 06.08.2008 г., Допълнително споразумение от
18.03.2009 г., Допълнително споразумение от 04.05.2010 г., Допълнително
споразумение от 28.04.2011
г., Допълнително споразумение от 31.05.2012 г. и Допълнително
споразумение от 27.06.2013 г. е в размер 171 820,11 шв. фр., и представлява сбор
от дължима главница 123 822,00 шв. фр., плюс дължима възнаградителна лихва в размер 43 098,45 шв. фр., плюс дължима наказателна
лихва 2 834,98 шв. фр., плюс дължими такси 1 775,98 шв. фр.,, плюс дължими премии за
имуществени застраховки 288,70 шв. фр. и 480 лв.
Видно от извлечение от
Разплащателна сметка анал.№ 1815 756 940588 146 01 9
с титуляр П.И., последното плащане по кредита е извършено на 10.11.2013 г.
След тази дата кредитът не е обслужван.
От датата на последно плащане по
кредита 10.11.2013 г. до датата на завеждане на Исковата молба - 10.08.2018 г.
Кредитополучателят не е обслужвал кредита, или общо 53 вноски не се извършени.
Съгласно Бордеро № 8694652 от
08.11.2013 г., П.И.Г. е извършил вноска
на каса на суми в размер 610,00 шв. фр.
Съгласно Бордеро № 8698934 от 08.11.2013 г., П.И.Г. е извършил вноска на каса с превалутиране
на сума в размер 3.23 лв., превалутирана по
курс „продава” шв. фр./лева - 1,6164 — шв. фр. 2.00 шв. фр.
С постъпилите суми на 08.11.2013
г. в общ размер на 612,00 шв. фр. са платени — погасени на 10.11.2013 г. главница в размер 0,30 шв.
фр., лихва 549,70 шв.
фр., такса 61,76 шв.
фр., а на 10.12.2013 г. - частично е
погасена такса в размер 0,65 шв.фр.
Вещото лице е установило, че задължението на кредитополучателите към 10.11.2013 г. по договорения
месечен план /Приложение 2 към Договор от 23.07.2008 г. не е погасено със сума в размер на 14 540.00 шв.
фр., представляващо разлика между
общото задължение към 10.11.2013 г. в размер 49 618,26 шв.
фр. и погасената сума 35 091,26 CHF. След 10.11.2013 г. не са извършвани погасявания на задължения по кредита.
Задължението на кредитополучателите към 10.05.2018 г. по договорения
месечен план /Приложение 2 към Договор от 23.07.2008 г. не е погасено със сумата 56 878,26 шв.
фр., представляващо разлика между общото задължение към 10.05.2018 г. в размер
91 969,32 шв. фр. и погасената сума 35 091,26 шв.
фр.
След 10.11.2013 г. не са
извършвани погасявания на задължения по кредита.
По – нататък в експертизата се
казва, че общо капитализираната лихва за
периода от сключване на договора - 23.07.2008 г. до 10.05.2018 г. /датата
на завеждане на исковата молба/ е 9 079,87 швейцарски франка,
представляваща сума на капитализирана лихва от Допълнително споразумение от
18.03.2009 г. - 3 930,96 швейцарски франка, плюс капитализирана лихва от
Допълнително споразумение от 04.05.2010 г. — 4 082,40 швейцарски франка, плюс
капитализирана лихва от Допълнително споразумение от 28.04.2011 г. - 326,40
швейцарски франка, плюс капитализирана лихва от Допълнително споразумение от
31.05.2012 г. - 445,99 швейцарски франка, плюс капитализирана лихва от
Допълнително споразумение от 26.07.2013 г. — 294,12 швейцарски франка.
Според експертизата, общо от направените вноски в лв. и евро, превалутирани на
съответните дати по курсове „продава” на „Ю.България” ДД, сравнени с фиксирани
курсове на БНБ за съответните дни, ищецът е реализирал надвзети суми от
курсови разлики в размер 493,33 швейцарски франка, представляващи сбор от надвзета сума от курсови разлики от превалутиране на вноски в лв. в размер 490,03 швейцарски франка и надвзета сума от курсови разлики от превалутиране
на вноски в евро в размер 3,30 швейцарски франка.
Общо начислената от Банката такса
по чл. 4 от Договор HL37739/23.07.2008 г. към 10.10.2013 г. — датата на
последно плащане в размер на 1 013,12 шв.фр., е платена изцяло от кредитополучателя. От датата на последно плащане до
датата на завеждане на искова молба ответникът не е плащал такса за управление.
За погасяването на задълженията
към 10.11.2013 г. по кредит в размер 69 300,00 EUR не са
достатъчни 7 322,54 EUR, представляващи разлика между общо
дължимата сума в размер на 34 394,85 EUR и общо внесената сума в размер на
27 072,31 EUR.
Въз основа на законоустановената
последователност на плащане на задълженията, експертизата прави извода, че при
недостатъчна сума за плащане на задължения към дата 08.11.2013 г. - дата на
последно направена вноска, от страна на кредитополучателя, няма надвнесена сума
за погасяване на такси.
За периода 08.11.2013 г. -
10.05.2018 г. кредитополучателят не е правил вноски за погасяване на задължения
по кредита. Към 10.05.2018 г. — датата на завеждане на исковата молба
кредитополучателят няма надвнесена сума за погасяване на такси.
Видно от бордеро №
2725508/07.08.2008 г. към извлечение по разплащателна сметка с IBAN *** П.И.Г. в CHF, превалутирането на сумата по кредита е извършено
по Крос курс „купува” за швейцарски франк
към евро на „Ю.И Е.Д.Б.” АД - 1,667376 и това е курсът, който е фиксиран в т. 2 на Приложение 1 като курс „купува” за швейцарски
франк към евро на Банката. Съгласно
банково бордеро № 2725508/07.08.2008 г. са извършени счетоводни записвания,
като реализираната курсовата разлика от превалутиране
размер на 3 343,9 лв. е отнесена във вътрешно банкова сметка *** - Положителни
курсови разлики по валутни операции.
На 07.08.2008 г., въз основа на
процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37739/23.07.2008 г., Банката е
предоставила кредит в швейцарски франкове
и Кредитополучателят е усвоил кредит в швейцарски франкове.
На 07.08.2008 г. предоставеният кредит е превалутиран и
сумата е
преведена по сметка в евро на кредитополучателя въз основа на дадено от него безусловно и неотменимо
съгласие и оправомощаване на Банката за служебно
извършване на горните действия, съгласно
чл. 2, ал. 3 на процесния Договор по курс
„купува” на швейцарски франк към евро на „Ю.И Е.Д.Б.” АД, записан в Приложение 1 към
договора за кредит.
На 08.09.2008 г. титулярът на сметката
ответникът П.И.Г. не се е разпореждал пряко със средствата по
нея. На тази дата сметката е била
блокирана, за да може Банката да изпълни нарежданията на кредитополучателя,
дадени в чл. 2, ал. 3 на процесния договор. Видно от Извлечението от сметката, след 08.09.2008 г. са извършвани различни банкови операции по
нареждане на титуляра — внасяне в различни
валути, превалутиране, теглене на суми на каса. От
същата сметка, на основание чл. 6, ал. 2 от процесния договор, Банката е извършвала
операции по обслужване задълженията на титуляра на сметката, произтичащи от
Договора за кредит.
По
нататък в заключението вещото лице е превалутирало в
евро всички направени вноски по курс „купува” на „Ю.И Е.Д.Б.” АД за деня на
сделката. Общо вноските в евро са 27
072,31 евро, представляващи
сума от превалутираните вноски в лева в размер на 19
107,38 евро, плюс превалутираните
вноски в швейцарски франкове в размер 7 864,94 евро, плюс направена вноска в евро —
100,00 евро.
За
редовно обслужване на кредит в размер на 69 300,00 евро при условията на Договор за
кредит от 23.07.2008 г., за периода от 07.09.2008 г. до 10.11.2013 г., е необходима сумата 34 394,85 евро.
Направен е извод, че за погасяването на задълженията към
10.11.2013 г. по кредит в размер на 69 300,00 евро не са
достатъчни 7 322,54 евро,
представляващи разлика между общо
дължимата сума в размер на 34 394,85 евро и общо внесената сума в размер на 27 072,31 евро.
Експертизата констатира, че „Ю.и Е.Д.Б.” АД има Методология за определяне на базисни лихвени
проценти /МЕТОДОЛОГИЯТА/. Същата е налична на интернет страницата на ищцовото дружество.
Базовият лихвен процент на Ю.Б. АД (БЛП) се определя от
Съвета на директорите на Банката или от комитет към Съвета на Директорите (към
момента от Комитета по управление на активите и пасивите - ALCO /Assets and Liability Committee/), от който
комитет през 2010 г. е приета и Методологията за неговото определяне, в
изпълнение на задължение на Банката във връзка с приетите изменения на Закона
за потребителския кредит, обнародвани в Държавен вестник, брой 58 от 30 Юли
2010 г.
Съгласно чл.3.1 от МЕТОДОЛОГИЯТА компонентите които
включва са^ трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на
ресурса се определя от пазарни лихвени проценти Софибор,
Юрибор и Либор, рискова
премия, приложима от Банката при привличане на финансов ресурс, директни
нелихвени разходи на банката по привличане на паричен ресурс-минимални
задължителни резерви, вноски за фонд за гарантиране на влоговете на банките. В
методологията на Банката не се съдържа формула, която да определя тежестите на
отделните компоненти
в определянето на БЛП, като те се изменят движени от пазарните условия -
понякога те се движат в една и съща посока, понякога в противоположни посоки,
като ефектите се компенсират. В случай, че има промяна в компонентите на БЛП, когато кумулативно стойността им се
отклонява от първоначалното равнище (на формиране или последна промяна на БЛП),
банката има основание за актуализация на БЛП.
Комитетът за управление на активите и пасивите на Банката
следи количествено отклоненията и взема решения за промяна в БЛП при трайни
изменения в компонентите на съвкупна база.
Налице е основание за промяна на БЛП по съществуващ договор,
когато има съвкупна промяна в общата стойност на компонентите на БЛП.
Въз основа на БЛП към съответните дати и договорената,
съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 5 от процесния Договор за жилищен кредит надбавка,
в размер 1,7 пункта са формирани лихвените проценти към съответните дати.
Вещото лице е изчислило месечните вноски по кредита при условия, че кредитът се
обслужва редовно и към съответните дати на промяна на лихвените проценти
вноските са направени и са погасени съответните части от главниците.
Размерът на
месечната вноска при така формирана лихва, съобразно размер на главница и брой вноски до падеж е както следва:
За кредит в
швейцарски франкове - периода от 23.07.2008 г. до
16.10.2008 г. - 731,37 шв. фр., за периода от 17.10.2008 г. до 02.11.2012 г. - 909,80 шв. фр., за периода от 03.11.2012 г. до 10.05.2018 г. - датата на
завеждане на исковата молба размерът е 888,91 шв. фр. За кредит в евро - периода от
23.07.2008 г. до 16.10.2008 г. - 545,95
евро, за периода от 17.10.2008 г. до 25.05.2011 г. 596,80 евро, за период от 26.05.2011 г. до 02.11.2012
г. — 609,34 EUR, за периода от 03.11.2012 г. до 10.05.2018 г. /датата на завеждане на делото/ - 588,09 евро.
Общо задължението на кредитополучателите към 08.11.2013 г. е 56 709,86 шв. фр., а към 10.05.2018 г. /датата на завеждане на делото/
- 104 711,00 щв. фр.
От Извлечение
по Разплащателна сметка с аналитичен номер № 1815756940588146019 с титуляр П.И.Г.
е видно, че ответникът е внесъл в Банката за погасяване на кредита суми в различни валути, които са превалутирани в швейцарски франкове, чийто общ сбор е 35 639,68 швейцарски
франка. При кредит в швейцарски
франкове и направени вноски в швейцарски франкове, към 10.05.2018 г. /датата на завеждане
на делото/ остатъкът за погасяване
по кредита е в размер 69 071,32 шв. фр. и представлява
разлика между общо дължимата сума при така поставените условия по Методологията
- в размер 104 711,00 шв. фр. и общо
направените вноски в швейцарски франкове в размер 35 639,68 шв. фр. Задължението на кредитоискателя,
изчислено по условията на задачата, към
08.11.2013 г. - датата на последна вноска - е в размер 37 617,90 евро, а
( е в размер на 69 374,76 ив. фр.
Равностойността на направените
вноски в евро след превалутиране е 27 072,31 евро.
Към 10.05.2018 г., когато е заведена искова молба остатъкът за погасяване при кредит в евро е в размер 42 302,45 евро, представляващ разлика между общо дължимата сума към
10.05.2018 г. в размер 69 374,76 евро и общо погасената сума от 27 072,31 евро.
За
периода от разрешаване на кредита до 09.05.2018 г. по процесния договор Банката
е начислила наказателни лихви общо в размер
2 835,06 швейцарски франка. Първото начисляване на наказателна лихва е
извършено на 16.11.2012 г.
Промените на БЛП съвпадат с промените на лихвения процент
като цяло по кредита. Първата промяна лихвения процент е на 17.10.2008 г.
Банката е начислявала наказателни лихви в периода след
увеличаване на БЛП и лихвения процент по кредита. Общият размер на начислената
наказателна лихва за този период е 2 835,06 швейцарски франка.
Вещото лице е
направило извод, че общо задължението на кредитополучателя, изчислено към датата на
завеждане на исковата молба - за главница, лихва и такси, като се съобразят
извършените плащания
до датата на подаване на исковата молба от „Ю.Б.“ АД, без да се взима предвид извършените по кредита капитализации и начислени и заплатени наказателни лихви, но да бъдат съобразени гратисните периоди от допълнителните
споразумения, е в размер 158 157,80 шв. фр., представляващо сума от дължима главница в размер 114
742,13 шв.
фр., плюс дължима възнаградителна лихва 44 051,51 шв. фр., плюс дължими такси, съгласно чл. 4 от процесния договор,
в размер 2 692,55 шв.
фр., минус надвзета сума от курсови
разлики в размер 493,33 шв.
фр., минус начислена наказателна лихва
в размер на 2 835,06 шв.
фр.
Към 18.03.2009 г. общо дължимата сума е в размер 5 891,07
шв. фр., общо внесената сума е в размер на 5 897,48
шв. фр., или има надвнесена сума в размер на 6,41 шв.
фр.
Към датата на подписване на Допълнително споразумение от 18.03.2009 г. не е налице
непогасен дълг.
Към 07.02.2010 г. общо дължимата сума е в размер 11
434,05 шв.
фр., общо внесената сума е в размер 11
506,71 шв. фр., или има надвнесена сума 72,66 CF1F.
Към датата на
подписване на Допълнително споразумение от 04.03.2010 г. не е налице непогасен дълг.
Към 07.04.2011
г. общо дължимата сума е в размер 18 129,89 шв. фр., общо внесената сума е в размер 18
265,32 шв. фр., или
има надвнесена сума в размер на 135,43 шв. фр.
Към датата на подписване на Допълнително споразумение от 28.04.2011 г. не е налице непогасен
дълг.
Към 07.05.2012 г. общо дължимата сума е в размер 24
922,05 шв.
фр., общо внесената сума е в размер 23
950,16 шв.
фр., или има недовнесена сума 971,89 шв. фр.
Към датата на подписване на Допълнително споразумение от 31.05.2012 г. е налице непогасен дълг
в размер 971,89 шв.
фр.
Към 10.06.2013 г. общо дължимата сума е в размер 31
713,75 шв.
фр., общо внесената сума е в размер 25
370,33 шв.
фр., или има недовнесена сума в размер
6 343,42 шв.
фр.
Към датата на подписване на Допълнително споразумение от
дата 27.06.2013 г. е налице непогасен дълг в размер 6 343,42 шв. фр.
По
искане на ответника съдът допусна и
изслуша допълнителна съдебно – счетоводна
експертиза със следните задачи: 1/ Какъв е размерът на сумите, които
ответниците са надплатили над първоначално
договорената месечна анюитетна вноска за периода от
датата на сключения договор - 23.07.2008 г. до последното плащане по кредити и
до датата на завеждане на исковата молба, като се отчетат гратисните периоди по
Допълнителните споразумения? 2/ Какъв е размерът на сумите, надвзети от Банката под формата на курсови
разлики за периода от 23.07.2008г., до извършване на последното плащане от
страна на ищците, в резултат на
увеличението на курса на швейцарския франк и погасяване на кредита в швейцарски
франкове или тяхната равностойност, вместо дължимата валута евро, като се съобрази увеличението спрямо лева?
Вещото лице да съобрази измененията в курса на БНБ за швейцарския франк към датата на всяка една от погасителните
вноски. 3/ Каква би била месечната вноска в евро към датата на сключване на
договора (23.07.2008г.), изчислена по начин, първоначално указан в договора
(първоначално определен лихвен процент, срок и падеж) и върху реално усвоената
от нас сума в размер на 69300 евро? 4/ Ако се вземе за база определената в предходната задача месечна вноска,
колко реално е надплащането за периода от 23.07.2008г. до датата на последното
плащане по кредита /лихва и главница/? 5/ Какъв е размерът на дълга към датата на завеждане на исковата молба -за
главница, лихва и такси, като съобрази извършените плащания до датата на
подаване на исковата молба от „Ю.Б.” АД, без да взима предвид извършените по
кредита капитализация и начислени и заплатени наказателни лихви, но бъдат
съобразени гратисните периоди от допълнителните споразумения? Посочените
надплатени суми от едностранно увеличение на лихвения процент и от курсови
разлики, както и заплатените наказателни лихви да бъдат отнесени за погасяване
на главница, договорна лихва и такси.
Според заключението, за периода от 23.07.2008 г. до 10.12.2013 г. /датата на
последното плащане/ по процесиия кредит са надплатени суми за вноски за
главница, възнаградителна лихва и такси в обш размер 5 008,20 шв.фр. Към 10.12.2013 г. остатъкът по
редовната главница е в размер на 114 846,62 шв.фр., а за периода от
23.07.2008 г. до 10.05.2018 г. /датата на исковата молба/ съществуват неплатени задължения по кредита за вноски за
главница, възнаградителна лихва и такси в общ размер 35 984,92 шв.фр. Към 10.05.2018 г.
остатъкът по редовната главница е в размер 107 733,24 шв.фр.
Вещото лице констатира също, че за периода от 23.07.2008 г. до датата на последното
плащане - 10.12.2013 г. по процесния кредит са
изчислени курсови разлики между погасителните вноски в евро по актуален курс на БНБ и по курс на усвояването в обш размер 4 373.82 евро. Курсовите разлики за същия период са с равностойност в шв.
франкове 5 618,40 шв. фр. по
курс на БНБ към датата на всяка погасителната вноска. Месечната вноска /главнипа и възнаградителна лихва/
в евро е в размер 438.63 евро,
при усвоена сума от 69 300,00 евро, БЛП 6,70%
и период 384 месеца.
За периода от 23.07.2008 г. до датата на последното
плащане - 10.12.2013 г. по процесния кредит съществуват неплатени задължения, както следва:
- остатък по редовна главнипа
- 65 335.32 евро,
- неплатени вноски за главнипа в обш размер 625,49 евро, отнасящи се за периода 10.04.2013
г. - 10.12.2013 г., в т.ч. и неплатен остатък от 49,30 евро за вноска с падеж 10.04.2013 г.
- неплатени вноски за възнаградителна лихва в обш
размер 2 932.88 евро,
отнасящи се за
периода 10.05.2013 г. - 10.12.2013 г.
-
неплатени такси в обш размер на
262,65 евро, отнасящи се за периода 10.05.2013 г. - 10.12.2013 г.
От предоставената от
Банката счетоводна информация е извършена констатация, че към датата на
исковата молба - 10.05.2018 г., по процесния кредит са платени суми за главница, възнаградителна,
наказателна лихва и такси в общ размер 35
021,26 шв.фр.
Към 10.05.2018 г.
изчислените курсови разлики между погасителните вноски в евро по актуален курс
на БНБ и по курс на усвояването са в общ размер 19 065,34 шв.фр., а равностойността на
курсовите разлики в шв. франкове е в общ размер 19
065,34 шв.фр. по курс на БНБ към
датата всяка на погасителна вноска. Към 10.05.2018 г. изчислените месечни вноски
/главница, възнаградителна лихва и такси/, са в общ
размер 71 006,10 шв.фр., като ефектът от
надплатените суми от едностранното увеличение на лихвения процент вече е
приспаднат при преизчисляването на погасителните вноски.
След отнасяне на
плащанията и курсовите разлики за погасяване на изчислените вноски вещото лице
дава заключение, че към 10.05.2018 г. съществуват неплатени задължения за
главница, възнаградителна лихва и такси в обш размер на 16 919.50 шв.фр., представляващи:
- неплатени вноски за
главница в обш размер на 3 473,95 шв.фр.. отнасящи се за
периода 10.09.2016 г. - 10.05.2018 г.
- неплатени вноски за възнаградителна лихва в обш
размер 12 350.49 шв.фр.. отнасящи се за периода
10.09.2016 г. - 10.05.2018 г., в т.ч. и неплатен остатък в размер на 122,35 CHF за вноска с падеж 10.09.2016 г.
- неплатени такси в обш размер 1 095,06 шв.фр. за периода 10.10.2016 г. - 10.05.2018 г.
Към 10.05.2018 г.
изчисленият остатък по редовната главница е в размер на 107 733,24 щв.фр.
Други доказателства, релевантни за правния
спор, по делото не са представени.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени
доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По настоящото дело е предявен иск с правно с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ за заплащане на сумите 79 136,56 швейцарски франка и 480 лв., дължими по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 37739/23.07.2008 г., ведно с прилежащите му
Приложение от 06.08.2008 г., Допълнително споразумение от 18.03.2009 г.,
Допълнително споразумение от 04.05.2010 г., Допълнително споразумение от
28.04.2011 г. и Допълнително споразумение от 31.05.2012 г. и Допълнително
споразумение от 27.06.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателно изплащане
и сторените разноски.
Според чл. 430 ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата,
съобразно уговореното, и да я върне след изтичане на срока, при съответната лихва,
според ал.2, договорена с банката.
Съгласно
чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а на пълно доказване в гражданското
съдопроизводство подлежат положителните факти, поради което ищецът следва да докаже
в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, както и какъв е размерът на дължимото от ответната страна.
В
хода на делото между страните се доказа валидно възникнало облигационно
отношение по сключен Договор за кредит. Доказа се, че, в изпълнение от страна
на ищеца на задълженията си по Договора, той е предоставил на ответниците
сумата по кредита, която е изцяло усвоена от тях, като до настоящия момент не е
налице изпълнение на договорните му задължения, изразяващи се в редовното
погасяване на същия.
Съдът
приема тезата на ищцовата страна, че в настоящия случай
следва да намери приложение нормата на чл. 19.1. от сключения Договор за кредит,
според която при неизпълнение от страна на кредитополучателите на съществените
им задължения по договора Банката може да обяви целя кредит за предсрочно
изискуем, а нормата на чл. 19, ал. 2 предвижда, че при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска – без да е необходимо каквото
и да е волеизявление на страните. В договора е предвидено също, че, в случаите
на обявяване на предсрочна изискуемост на основание чл. 19, ал. 1 или чл. 19,
ал. 2 Банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към
принудително събиране на вземането си по установения от закона ред.
От
събраните по делото доказателства се установи, че вземанията на ищеца по
процесния договор за кредит, ведно с приложенията към него, са прехвърлени на
трето лице, с валидно сключен договор за цесия, за който заемополучателите
са уведомени. Доказа се също и фактът на сключване на втори договор за цесия,
по силата на който Банката – ищец отново става титуляр на вземанията,
произтичащи от договора за кредит във връзка със задълженията на ответниците.
Отново съдът приема, че е налице валидно уведомяване на заемополучателите
за извършеното прехвърляне.
Доказа
се също, в хода на производството, че, поради неплащане от страна на
кредитополучателите на задълженията им по кредита, той е бил обявен за
предсрочно изискуем, а нотариални покани, доказващи надлежно уведомяване, за
това са връчени на длъжниците на 05.04.2018 г.
От
ответната страна в хода на производството беше оспорена валидността на някои
клаузи от договора, като неравноправни клаузи и съдът дължи
произнасяне по тези възражения, преди да се произнесе относно наличието на дълг
и неговия размер.
Ответникът има качеството на потребител,
на когото е предоставена финансова услуга /отпуснат кредит в размер 69 300
евро, равностойни на 115 550 щв. фр. към датата
на усвояване на кредита – 06.08.2008 г./ и спрямо него е приложима разпоредбата
на чл.143 ЗЗП, даваща легално определение на понятието „неравноправна
клауза", а такава е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като във визираната
правна норма се дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие.
Относно наведеното възражение за
неравноправност на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 6,
ал. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 от процесния договор, съобразно чл. 143, ал.
5 ЗЗП, което води до тяхната
нищожност по смисъла на чл. 146 ал. 1 /т. 6, 13,14,10 и 11/ ЗЗП и чл. 26
ал. 1 ЗЗД:
Съгласно практиката
на ВКС, при договори за банкови кредити, по които цялата сума е предоставена на
разположение на кредитополучателя в националната валута, съответно в резервната
валута на страна /евро – чл. 29 ЗБНБ/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор,
кредитът е остойностен в тази чуждестранна
валута и е поето задължение за погасяване
в същата чуждестранна валута, необходимо е да се изследват критериите за
неравноправност на договорните клаузи, относими към
поемане на валутния риск само от потребителя - кредитополучател. В този смисъл
е и разрешението, дадено в определение по
дело С-119/17 на СЕС, досежно тълкуване на разпоредбите на чл. 4, параграф
2 и чл. 3-5 от Директива 93/13/ЕИО. В посоченото определение СЕС
е приел, че такъв договор не следва да се приравнява на договор за кредит,
индексиран в чуждестранна валута и препраща към своето решение по дело С-186/16
относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на
клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл. 3,
параграф 1 и чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 145,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. В т. 40 от посоченото решение е прието, че съществува
разлика между договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, които
трябва да се изплащат в национална валута по прилагания от банковата институция
курс „продава“ на чуждестранната валута и договорите за кредит в швейцарски
франкове, при които месечните вноски по кредита следва да се в швейцарски
франкове.
Ответниците заявяват, че през периода от 04.11.2013 г. до 20.07.2015 г. ищцовата банка им е начислила и събрала от банковата сметка
на ищцата сума на стойност 4 751,05 лв., като платена без правно
основание, тъй като надвишава дължимите за периода месечни вноски по
сключения на 23.07.2008 г. Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 37739/23.07.2008 г. и
у тях е съществувала неяснота как се е формирал размерът на всяко недължимо
месечно плащане през процесния период поради управление на кредита от страна на
Банката по неясен начин. В тази връзка от ответниците са налице твърдения за неравноправност на клаузите на чл. 1, ал.
1/в частта
„кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове по курс „купува“ за швейцарски
франк за евро“, на чл. 1, ал. 3, предвиждаща, че в деня на усвояване на
кредита страните ще подпишат Приложение № 1 към Договора, в което ще посочват
приложимия към същата дата курс „купува“ на Банката за швейцарския франк, както
и размера на кредита, определен по този
курс, на чл. 2, ал. 1 – усвояване на кредита по блокирана сметка в
швейцарски франкове, на чл. 6, ал. 2 /в частта „швейцарски франкове“ и
на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит,
на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143 ЗЗП поради тяхната
неравноправност с аргумент, че представляват пряка уговорка във
вреда на потребителя, тъй като възлагат върху по - слабо информираната страна
неизгодните за нея икономически последици от повишаване на валутния курс
швейцарски франк/евро, респ. лева и прехвърлят върху нетърговеца риска от
колебанията на валутния пазар, което поставя потребителя в изключително
неравностойно положение, поради което те са нищожни и не пораждат правни
последици за нея, като потребител.
На
следващо място заявяват нищожност, поради факта, че договорите за
рефинансиране са нищожни на основание чл. 366 ЗЗД, тъй като имат характера
на спогодба, с която страните по рефинансирания договор са разрешили
възникналия между тях правен спор относно размера на дълговете, формиран въз
основа на неравноправните клаузи, оправомощаващи Банката да остойностява
кредита в швейцарски франкове.
Съгласно чл. 3, параграф 1 от Директивата, чл.
143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП в случаите, когато дадена договорна клауза не е
индивидуално договорена, се счита за неравноправна, тъй като, въпреки
изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб /вреда/ на потребителя
значителна неравнопоставеност /значително неравновесие/ между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора. И това важи за клаузите,
които не са били индивидуално договорени, а определят основна, характеризираща
този договор престация, като, в случай че такава клауза е изразена на ясен и
разбираем език и е съставена по прозрачен начин, същата не се счита за
неравноправна и не се прави преценка на неравноправния й характер.
В множество решения ВКС, въз основа на
практиката на СЕС, е приел, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза
от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че, въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай не се прилагат изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. Според посочената
норма, разпоредбите
на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги В конкретния случай
безспорно се установи, че конкретните атакувани от ищцата разпоредби на
Договора за кредит от 2008 г. са индивидиуално
договорени на ясен и разбираев език, поради което не
представляват неравноправни клаузи по изчерпателно посочените по – горе
критерии, поради което и съдът намира, че нормата на чл. чл. 144, ал. 3 ЗЗП
следва да намери приложение.
С оглед изложеното съдът намира, че и тази
претенция за присъждане на посочената сума в резултат на неоснователно
обогатяване, пред вид действия на Банката в съответствие с договора и
приложимата нормативна уредба и, с оглед валидността на договорните клаузи и
недоказаността на наличие на неравноправни такива – както по отношение на
кредитния договор, така и досежно последвалите го споразумения за изменение на
същия, възраженията на ответниците се явяват неоснователни и, като такива, не
следва да бъдат уважавани.
Относно наведеното възражение за
неравноправност на клаузите на чл. 7, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал. 5, чл. 6,
ал. 3, чл. 8, ал. 8 и чл. 13, ал. 1 от процесния договор, съобразно чл. 143 ЗЗП,
което води до тяхната нищожност по
смисъла на чл. 146 ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД:
Ответниците
заявяват че от страна на Банката е налице едностранно увеличение на лихвения процент при непредвидени в договора основания,
позовавайки се само на базов лихвен процент, което, според тях попада в
хипотезата чл. 143, т. 10 ЗЗП.
Нарушена,
според тях е и нормата на чл. 143, т. 12
ЗЗП, предвиждаща наличие на неравноправна клауза, когато страната не е имала право да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключване на договора, по инициатива на търговеца или доставчика.
Заявяват
и липса на индивидуално договорени клаузи,
съобразно чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй
като, въпреки че става въпрос за договорни отношения, всъщност договаряне няма.
И
това е така, според тях, тъй като, в конкретния случай нормите на ЗЗП,
предвиждащи изключения, респ. възможност за доставчика на финансови услуги при
наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент или
стойността на всички други разходи, при условие, че е налице задължение за
уведомяване в седемдневен срок – чл. 144,
ал. 2 и ал. 3 ЗЗП.
Според нормата на чл. 143, т.
5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
Съдът
приема, че не е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
пред вид факта, че ответникът не доказа възраженията си за наличие на уговорки
в негова вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а отделно от това, посочените разпоредби, уреждат
единствено размера на договорените лихви, чието увеличение е било в
съответствие с БЛП, така, както е уговорен между страните. исковата молба.
С оглед на това, пред вид обстоятелството, че посочените
разпоредби от Договора за кредит не са неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 ЗЗП, те не са нишожни такава, съобразно чл. 146
ЗЗП и чл. 26 ЗЗД и съдът намира възражението на ответника в тази насока за
неоснователно.
Още
повече, че бе установено, че, след усвояването на
кредита по от ответниците, последното извършено от тях плащане, свързано с
погасяване на задълженията им в предвидените срокове е на 08.11.2013 г., а
възражения от такъв характер са направени едва след завеждане на настоящото
дело – с отговора на исковата молба.
Съдът намира, че не следва да се обсъжда
възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност за част от лихвите по кредита, тъй като то не се поддържа в хода по
същество.:
По изложените съображения съдът намира предявения иск заплащане на
дължимото по договора за кредит от страна на кредитополучателите за основателен
и доказан и счита, че исковата претенция следва да бъде уважена за сумите, за
които е предявена, като част от общото
задължение, съгласно заключението на приетата по делото първоначална
съдебно – счетоводна експертиза, която е обективна и безпристрастно дадена.
С оглед изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски по
списък в размер 5 219,20 лв. д.т. и 300 лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.И.Г., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ***, чрез адв. Д.М., съдебен адрес:***, офис 9, на
основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, солидарно следните суми: 79 136,56 швейцарски франка и 480 лв., дължими по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 37739/23.07.2008 г., ведно с прилежащите му
Приложение от 06.08.2008 г., Допълнително споразумение от 18.03.2009 г.,
Допълнително споразумение от 04.05.2010 г., Допълнително споразумение от
28.04.2011 г. и Допълнително споразумение от 31.05.2012 г. и Допълнително споразумение
от 27.06.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА П.И.Г.
и Д.И.Д. да заплатят на „Ю.Б.“ АД сторените по делото разноски в размер 5 219,20 лв. д.т. и 300
лв. депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: