Определение по дело №1877/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

гр. Варна

 

окръжен съд - Варна, ХІ-ви състав, в закрито заседание проведено на 10.06.2024г., в състав:

 

окръжен съдия: Михаил Михайлов

 

като разгледа докладваното гр. дело № 1877 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба вх. № 261860/09.05.2024г. от КОНПИ, чрез процесуалния представител А.В., с която се иска изменение в частта за разноските на Решение № 260009/24.04.2024г., постановено по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран отговор от ответниците, с който се изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е по иск с правно основание чл.153-154 от ЗОНПИ предявен от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (с предходно наименование Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество), срещу С.Д.С. и „Форс - 98“ ЕООД, с искане за отнемане в полза на Държавата на имущество, съобразно Oпределение № 260210/11.10.2023г. постановено по делото, с което производството по делото е частично прекратено поради отказ от иска, срещу ответниците както следва:

1)                на осн. чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ, за отнемане от С.Д.С., сумата в размер на 350 000 лв., внесени през 2013г. по сметка в лева №****************в " Първа инвестиционна банка" АД, с титуляр „Ф.-9" ЕООД; сумата в общ размер на 286 259,50 лв., внесени през 2011г. и 2012г. по сметка в щ.д. № BG ****************в "Първа инвестиционна банка" АД, с титуляр „„Ф.-9" ЕООД; сумата в общ размер на 16 700 лв., внесени през 2015г. по сметка в лева №****************в "Уникредит Булбанк" АД, с титуляр „Нова Фрут" ООД.

2)                на осн. чл. 145, ал. 1, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 от ЗОНПИ, за отнемане от „Форс – 98“ ЕООД – лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Кашкай“, ДК №В******, рама ******, двигател № ******, дата на първа регистрация 15.07.2009г., пазарна стойност на автомобила - 10 000 лв.

            С влязло в сила Определение № 260223/26.10.2023г., постановено по делото, е допълнено по реда на чл. 248 ГПК прекратителното Oпределение № 260210/11.10.2023г. в частта за разноските. Съдът е осъдил КОНПИ да заплати на Адвокатско дружество „К. А.“, ЕИК ********, представлявано от адв. К.К.К., ЕГН ********** от ВАК сумата от 2621,35 лв., представляваща определено от съда възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството по гр. дело № 1877/2019г. по описа на ВОС в полза на ответника С.Д.С., ЕГН **********, съразмерно прекратената част, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В мотивите на последното, съдът приложи съответната редакция на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на онова първо процесуално действие, което е осъществено от процесуалния представител, което е обхванато и от самия договор за правна защита, а т.е. към момента на депозиране на писмен отговор на исковата молба – 22.11.2019г. (л.131). Към този момент в сила е редакцията на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата ДВ бр.41/2017г., поради което минималния размер на възнаграждението за процесуално представителство възлиза на 16571,97 лева без вкл. ДДС, а съответно с ДДС сумата от 19886,36 лева. При отчитане общо определеното възнаграждение от 19886,36 лева и присъдените вече с оглед частично прекратяване на производството 2621,35 лева, съдът с решението си по същество определени и окончателно възнаграждение за процесуално представителство в размер на 17265,01 лева /19886,36 лева – 2621,35 лева/, които КОНПИ следва да заплати на Адвокатско дружество „К. А.“, представлявано от адв. К.К.К.. С решението КОНПИ е осъдена да заплати на „Форс – 98“ ЕООД сумата от 1800 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед представените по делото доказателства за сторени разноски.

Предвид  разпоредбата на чл. 633 ГПК постановяваща задължителен характер за всички съдилища на решение на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о., размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/09-07-2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения и дължими разноски за процесуално представителство, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

            В настоящата хипотеза съдът с окончателния си съдебен акт по спора определи  размер на възнаграждението на процесуалния представител на ответника С., като съобрази видът на спора, неговата висока фактическа и правна сложност. При определяне размера на дължимото възнаграждение се взе в предвид също така продължителността на съдебното производство, същото образувано по искова молба на ищеца от 2019г. и приключило 2024г., същевременно и процесуални действия, които са извършани в проведените съдебни заседания с участие на процесуалния представител на страната с оглед попълване на делото с доказателства. Използваните ориентировъчни размери на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени към съответната й редакция към 2019г., а не към момента на приключване на делото пред настоящата инстанция и като такива биващи в значително по-висок размер, които размери са в минималната стойност съотнесено към цената на иска.

Със съдебното решение при произнасянето по разноските е отчетено и неоснователността на възражението за прекомерност на ищеца, съобразно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС, както и размера на присъденото с прекратителното определение адвокатско възнаграждение в полза на С.С.. По отношение на останалата висяща част на искът на обща стойност 652 959,50 лв., който е отхвърлен, съдът е определил възнаграждение на адв. К. за предоставена правна помощ на ответника С. в размер на разликата между вече присъдената сума и общо дължимата такава или сумата от 17 265,01 лв. По отношение на ответника „Форс – 98“ ЕООД и доколкото искът срещу него също е отхвърлен, както и при съобразяване неоснователността на възражението за прекомерност на ищеца съобразно цитираното решение на СЕС и доказателствата за сторените разноски, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. за процесуално представителство.

Не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 261860/09.05.2024г. от КОНПИ, чрез процесуалния представител А.В., с която се иска изменение в частта за разноските на Решение № 260009/24.04.2024г., постановено по гр. д. № 1877/2019 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване пред ВАпС, в едноседмичен срок от връчване препис на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: