Определение по дело №776/2015 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3373
Дата: 28 април 2015 г. (в сила от 22 май 2015 г.)
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20152120100776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3373

 

гр.Бургас, 28.04.2015 г.

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVII-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диляна Йорданова

 

като разгледа гр.дело № 776 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „С.Г.ГРУП И ПАРТНЬОРИ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, бул. „България" № 81В, ет.8, представлявано от Илия Иванов Геров, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове съдът да приеме за установено по отношение на ответника Т.К.К., ЕГН **********, адрес:***, че в полза на ищеца съществува вземане по ч.гр.д. 8400/2014г. по описа на БРС, по което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 259.38 лева /двеста петдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ главница, дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 11349295001, сключен с "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, като вземането на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлено на "С.Г.Груп" ООД с договор за цесия от 31.05.2014г., а в последствие е прехвърлено от "С.Г.Груп" ООД на настоящия кредитор с договор за цесия от 29.10.2014г., както и за законната лихва върху главницата съгласно издадената заповед за изпълнение.

На 02.04.2015г. по делото е депозира молба от ищеца, в която посочва, че оттегля претенцията си за мораторна лихва за забава.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се ангажират доказателства за заплащане на главницата едновременно с подаване на възражението в заповедното производство, като се излага становище за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес за кредитора съгласно т.10 в от ТР№4-2013г. на ОСГТК.

БРС при извършена служебна преценка за допустимост на производство, намира, че същото е недопустимо и следва да бъде прекратено по следните съображения:

Съгласно т.10 в от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът следва да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение от заповедния съд само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.

Съдът намира, че в случая е налице именно посочената хипотеза в т.10 в от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Длъжникът е подал възражение на 11.12.2014г. , като едновременно с подаването на възражението е заплатил главницата и лихвите на кредитора, с изключение на разноските, присъдени със заповедта за изпълнение.

При горните мотиви се налага извода, че ищецът няма правен интерес от установяване на вземането си за главница в заповедното производство, като предявеният иск за главница е недопустим и в частта, в която е сезиран с него производството по делото подлежи на прекратяване.

В частта, в която производството по делото е образувано по претенцията за мораторна лихва, която е оттеглена, на основание чл. 232 от ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

Заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, с изключение на частта, касаеща разноските.

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№776 по описа на БРС за 2015 година.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК№4926 от 02.12.2014г. на БРС по ч.гр.д.№8400/2014г. с изключение на частта, касаеща присъдените на заявителя разноски в размер на 325 лева.

ОСЪЖДА „С.Г.ГРУП И ПАРТНЬОРИ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, бул. „България" № 81В, ет.8, да заплати на Т.К.К., ЕГН **********, адрес:***, направените в исковото производство разноски в размер на 150 лева адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ : Д.Й.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: /П/

ДЕЛОВОДИТЕЛ: Н.Д.