РЕШЕНИЕ
№
1768
гр.
Пловдив, 13.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в закрито заседание на тринадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №230/2020
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срока за обжалване на решението по посоченото административно
дело е постъпила молба от адв.М., процесуален представител на ищеца Д.И.Г., за изменение
на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК на решението в частта му за
разноските. Сочи се, че така присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 35.00
лева се явява несъразмерно на уважената част от иска и следва да се увеличи
съобразно минималния предвиден размер на 207.50 лева. Излагат се съображения,
че присъдения размер за адвокатско възнаграждение е в противоречие с разпоредбата
на чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата, която определя, че същото се дължи на
съответният адвокат, а не в полза на ищеца. Моли се съда да измени решението в
тази му част и да осъди ответника ГД „Изпълнение на наказанията“-София да
заплати дължимите и направени по делото разноски за определеното адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител.
Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ -София
редовно уведомени, чрез юрк.Ч. дава писмено становище по така направеното
искане, с което счита, че реда за определяне на адвокатското възнаграждение е
при приложение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, като законосъобразно е определено в посочения размер.
Съдът, като се запозна със становищата на страните,
прие следното от правна страната:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК във връзка с §.2 от ДОПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:
С решението по цитираното дело е уважен иска на Д.И.Г.
против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, като е уважена
частично неговата претенция и е определено
обезщетение в размер на 2500.00 лева за причинени неимуществени вреди за конкретно посочени периоди,
дължащи се на негово неблагоприятно положение по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС като
лице, изтърпяващо наказания „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и е отхвърлен
в частта до предявеният и размер от 10000.00 лева като неоснователен. В тази връзка е признато и правото му на разноски за адвокатско
възнаграждение, които са определени в размер от 35.00 лева за уважения размер
на предявения иск. Така определените разноски за адвокатско възнаграждение не
са съобразени с минималния размер на адвокатско възнаграждение, предвиден в разпоредбата
на чл.8 ал.1 т.3 от Наредба №1/2004г за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, който е в размер на 830.00 лева. Съразмерно на призната част от
иска разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат в размер на 207.50
лева, в който смисъл е необходимо да се измени съдебното решение.
На следващо място, видно от приложените по делото
пълномощно и протоколите от съдебните заседания, ищецът по делото е
представляван от адв. Г.М. по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Законът за адвокатурата,
който е предявил разноски за дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.2 от Законът за адвокатурата. Съгласно посоченият текст в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. За определеното минимално възнаграждение за един
адвокат, ответникът неправилно е осъден да го заплати на ищеца, а не в полза на
адвокат М.. Очевидно извършените разноски за адвокатско възнаграждение във
връзка с производството по настоящото дело, е следвало да бъдат определени по
реда на чл.38 ал.2 от Законът за адвокатурата в полза на адв. Г.М., в който
смисъл е и трайната съдебна практика. Ето защо
с оглед изхода на спора, такива следва да бъдат присъдени в минималния предвиден
в разпоредбата на чл.8
ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в размер от 207.50/двеста и седел лева и петдесет стотинки/ в полза на
адвокат м..
По тези съображения молбата се явява основателна,
като с настоящото определение следва да се измени посоченото Решение №1584/25.08.2020г.
в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като се
завишат от 35.00 лева в размер на 207.50 лева, като се осъди ответника да
заплати техния размер в полза на адв. М..
Мотивиран от гореизложеното, на осн. чл.248 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение №1584/25.08.2020г.,, постановено по административно
дело № 230/2020г. по опис на Административен съд, XXVIIІ състав,
като същото в частта за разноските се чете:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати
на адвокат Г.Г.М. *** сумата от 207.50 /двеста и седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Върховният
административен съд в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: