МОТИВИ
към Присъда № 197/28.12.2018г.
по НОХД 5819/2017г. по описа на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу С.С.С. с ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че на
16.12.2018г. в гр.***, ж.к. „***”, до бл.5, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „***” с рег. № ***, без съответно свидетелство
за управление на моторно превозно средство в едногодишния срок от наказването
му по административен ред с Наказателно постановление №
17-0769-005666/12.12.2017г., издадено от Началник група при ОДМВР - ***, Сектор
„Пътна полиция” - ***, връчено лично и влязло в сила на 08.02.2018г. за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление – престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.
Пред съда, производството
по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371,
т.2 НПК подсъдимият С. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че престъплението е доказано категорично, като в тази
връзка и след редукцията по чл. 58а НК, пледира на подсъдимия да се определи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 16 месеца, които да се изтърпят при
първоначален „Строг” режим.
Служебният защитник на
подсъдимия - адв. С. – БАК заявява, че въпреки признаването на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, то подзащитния му следва да бъде
напълно оправдан. В тази връзка изтъква, че се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 9, ал.2 НК, доколкото управлението на МПС е било подтикнато
единствено от желание за организиране на погребението на майката на подсъдимия,
починала предишния ден. Подчертава, че С. се е намирал в тежко емоционално
състояние, поради което и ангажиране на наказателната му отговорност би било
незаконосъобразно.
Подсъдимият С.С. дава
кратки обяснения пред съда, като признава, че действително е извършил вмененото
му деяние, но счита, че не следва да носи отговорност за това, доколкото
единствената му цел е била да отиде до „***”, за да закупи продукти, нужни за
организиране на погребението на майка му.
В пледоарията си заявява,
че съжалява за постъпката си и не би го извършил отново, но не е искал да бъде
синът, който не е изпратил достойно майка си.
В предоставената от съда
възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
С.С.С. с ЕГН: ********** е роден на ***г. в гр. ***, с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес ***. същият е българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи като заварчик във фирма ***”.
С. е
осъждан многократно, с общо 10 влезли в сила присъди, като последните две от
тях са - НОХД № 6625/2016г. на БРС за престъпление по чл. 343в, ал.2 НК и НОХД
№ 603/2018г. на БРС за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, като и за двете
престъпления са му били наложени наказания „Лишаване от свобода”, изтърпени от С.
ефективно до 20.08.2018г.
С. е неправоспособен водач. На същия
никога не е било издавано СУМПС, но въпреки това до 16.12.2018г. той е бил
санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 4 влезли в сила наказателни
постановления и 7 влезли в сила фиша, като спрямо него веднъж е била прилагана
и принудителна административна мярка по ЗДвП.
На 12.12.2017г. спрямо С. било издадено наказателно постановление
№ 17-0769-005666/12.12.2017г., издадено от Началник група към ОД МВР-***,
Сектор „Пътна полиция“, с което същият бил наказан по административен ред за
управление на МПС, без съответно свидетелство за правоуправление (чл. 150 ЗДвП).
Постановлението било връчено на подсъдимия лично на 31.01.2018г., не било
обжалвано от него в законоустановения срок и на 08.02.2018г. влязло в законна
сила.
На 15.12.2018г.
майката на подсъдимия – Д.Д.П.починала, като погребението й било насрочено за 16.12.2018г.
от 10.00 часа. В деня на погребението, около 08.00 часа подсъдимият се намирал
в дома на неговата приятелка, находящ се в гр. ***, ж.к. „***”, бл. 5, заедно с
нейната майка и със св. П.Р.. Подсъдимият констатирал, че е необходимо да се
купят хлебчета за т.нар. „подавка”, поради което и решил да отиде до магазин „***”,
за да купи. Въпреки че магазинът се намирал на около 500 метра от блок № 5 С.
решил да не ходи до там пеш, а да се придвижи с лекия автомобил на приятелката
си – „***” с рег. № А3987КВ. В изпълнение на намерението си подсъдимият взел
ключовете за лекия автомобил и придружаван от приятеля си – П.Р. се качил в
него, подкарал го и двамата отишли в магазина. Около 08.35 часа двамата
приключили с покупките и с автомобила се отправили обратно към блок № 5. През
цялото време шофирал единствено подсъдимият С.. По това време свидетелите П., М.и К.-
служители на 04 РУ-МВР *** били на работа. Около 08.35 часа същите видели
автомобила на подсъдимия, който се намирал в близост до блок № 5 и решили да го
спрат за проверка. В хода на проверката полицейските служители установили
самоличността на водача в лицето на подсъдимия, като при справка с ОДЧ при РУ,
гр. Средец, в системата АНД на „Пътна полиция”, същите установили, че С. е неправоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и
има връчено и влязло в законна сила Наказателно постановление за същото
нарушение. Служителите на МВР поискали съдействие от Сектор „ПП“
ОД МВР ***, като транспортирали водача до сградата на 04 РУ-***. Там св. М.- мл.
автоконтрольор към Сектор „ПП” съставил на подс. С. АУАН с бланков №
0652197/16.12.2018 год., описвайки фактическата обстановка и квалифицирайки
деянието като нарушение по чл. 150 ЗДвП. Подсъдимият подписал АУАН, като
изрично вписал, че няма възражения. Същият категорично отказал да бъде тестват
за употреба на наркотични или упойващи вещества с техническо средство, поради
което му бил съставен АУАН с бл. № 0716573/16.12.2018г. за нарушение по чл.
174, ал.3 ЗДвП. С. бил задържан по ЗМВР със заповед рег. № 32922
зз-337/16.12.2018г. за времето от 08.35часа до 10.00 часа на 16.12.2018г.
По случая
било образувано бързо производство № 3292 БП-808/2018г. по описа на Четвърто РУ
- гр. ***, пор. № 3416/2018г. по описа на РП-***, в хода на което подсъдимият
бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл.
343в, ал.2 НК. В последвалия разпит, в присъствието на служебен защитник, С.
признал горните факти, но заявил, че е бил подтикнат от желанието да организира
погребението на майка си. В протокола за разпит било отразено и изявление от
защитника, в което се застъпва тезата за липса на обществена опасност на извършеното
поради крайна необходимост.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия С. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подсъдимия С.С. (л. 15 от ДП и л. 15 от съдебното производство),
показанията на свидетелите К.М.(л.
20 от ДП); К.П. (л. 22 от ДП); Г.М.(л. 23 от ДП); Г.К.(л. 24 от ДП) и П.Р.
(л. 26 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л.11-13 от съдебното
производство); Заповед за задържане по ЗМВР (л.5 от ДП); АУАН с бл. № 065219
(л. 8 от ДП); АУАН с бл. № 0716573 (л. 7 от ДП); писмо от Сектор „ПП” ведно със
справка за водач (л. 27-30 от ДП); заверено копие от НП №
17-0769-005666/12.12.2017г. (л. 36 от ДП); докладна записка ведно с извлечение
от системата „БДС” (л. 37-38 от ДП).
Съдът прецени събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал на основание чл. 373, ал.3 НПК, като не
констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия С. се
подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373,
ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК, за което е предаден на съд.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството в гр. ***, ж.к. „***” до блок № 5, представляват „управление” на
МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания
на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лек автомобил марка „***” с рег. № ***, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с двигател
за придвижване и не е релсово превозно средство.
Няма спор и че към дата
16.12.2018г. подсъдимият е бил неправоспособен водач, тъй като никога не е
придобивал право да управлява МПС от съответната категория и никога не му е
било издавано СУМПС.
На последно
място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна
страна е налице, доколкото видно от приложеното по делото Наказателно постановление № 17-0769-005666/12.12.2017г. на Сектор „ПП” – ОДМВР-***, влязло в
сила на 08.02.2018г., подсъдимият е бил санкциониран за нарушение по чл.150 от ЗДвП – т.е. за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление
(извършено на 20.09.2017г.), като към 16.12.2018г. все още не е бил изтекъл едногодишния
срок от влизане в сила на това наказание.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият С. е съзнавал общественопасния характер на деянието
си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива
да управлява МПС, тъй като е неправоспособен, както и че с Наказателно постановление № 17-0769-005666/12.12.2017г. на Сектор „ПП” – ОДМВР-***, влязло в
сила на 08.02.2018г. е наказан за
управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление (НП му е
връчено лично на 31.01.2018г.) и не е изминал едногодишен срок от наказването
му, както и че с действията си привежда в движение лекия автомобил и го
предвижва в пространството, като от волева страна подсъдимият е искал да
управлява МПС-то и то именно в едногодишния срок от наказването му за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
Настоящият състав
не споделя доводите на защитата, релевирани в хода на ДП и пред настоящия
състав, свързани с това, че деянието на подсъдимия следва да се разглежда като
„малозначително” или спрямо него да намери приложение институтът на „крайната
необходимост”, поради следните причини:
В конкретния случай
не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 9, ал.2 НК. Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно
право, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Законът предвижда малозначителност на деянието, извеждаща липса на
престъпление, в два варианта - отсъствие (липса) на обществената опасност или
наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. При
разискване на признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 НК в отделните случи, се
изследват деянието и обществената опасност като елементи на всяко престъпление.
В съдебната практика отдавна е утвърдено разбирането, развито в Тълкувателно Решение
№113/82 год. на ОСНК на ВС, че до извод за малозначителност на деянието може да
се стигне само и единствено след внимателна и точна преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи степента на засягане на защитените от съответния
състав на престъпление в Особената част на НК обществени отношения, каквито
фактори са времето, мястото и начина на извършване деянието, неговия предмет,
личността на дееца, съдимостта, процесуалното поведение и отношение към
извършеното, наказателно правен светоглед и пр. Както е известно, конкретиката
на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или не
на условията, заложени в обсъждания законов текст. Степента на обществената
опасност на деянието, разгледана обвързано и с обществената опасност на дееца
за всеки конкретен случай определя неговата малозначителност. (Решение № 26 от
9.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 632/2009 г., II н. о.; Решение № 492 от
1.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 517/2008 г., III н. о.; Решение № 20 от
27.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 655/2009 г., III н. о.; Решение № 436 от
31.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 358/2008 г., III н. о.). Прегледът на ценимите
компоненти по настоящото дело не дава възможност на настоящия състав за
осмисляне на предпоставки на нито една от двете алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК.
Това е така, доколкото на първо място тук следва да се отчете личността на
подсъдимия, като част от преценката за самата обществена опасност на
престъплението. Видно от приложената справка за съдимост С. е многократно
осъждан – общо 10 пъти за широка гама противоправни деяния, като спрямо него е
било въздействано с всички способи на държавната принуда, като наказанията
очевидно не са изиграли своята превантивна или превъзпитателна функция. Нещо
повече – последните две осъждания на подсъдимия касаят именно престъпления
свързани с управление на МПС – това по НОХД №6625/2016г. на БРС е за идентично
престъпление по чл. 343в, ал.2 НК, а това по НОХД № 603/2018г. на БРС е отново
за управление на МПС и то след употреба на наркотични вещества – престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК. Очевидно подсъдимият по никакъв начин не желае да се
съобразява с правилата за поведение в обществото, като системно и упорито
продължава да управлява МПС, въпреки че никога не е притежавал СУМПС за това. В
конкретния случай С. е изтърпял поредното си наказание „Лишаване от свобода”
по-малко от 3 месеца преди процесното деяние, като това по никакъв начин не го
е приучило към спазване на закона. По делото са налични множество други
доказателства (сред които и НП № 18-0346-000074/03.04.2018г., както и факта, че
същият е многократно санкциониран с фишове и НП за нарушаване на правилата по
ЗДвП), от които е видно, че процесното деяние въобще не е инцидентно, а много
пъти С. е управлявал МПС, без да има правоспособност за това и въпреки че е
наказван по административен ред, което безсъмнено сочи на грубо незачитане на
правовия ред и демонстративно несъобразяване с правилата в обществото. Изключително
високата степен на лична обществена опасност на дееца, в комбинация с упоритото
му и демонстративното незачитане на правилата за движение по пътищата и
категоричния му отказ да спре да управлява МПС, след като няма правоспособност
за това, преценени през призмата на чл. 9, ал.2 НК сочат на завишена степен на обществена
опасност на конкретното деяние и изключват възможността за квалифицирането му
като „малозначително”. Тук е мястото да се подчертае, че управлението на МПС
без СУМПС далече не е единственото нарушение на правилата за движение по
пътищата, извършваното от С.. Налични са доказателства за нарушения по чл. 21,
ал.2 ЗДвП (нито една от наложените със седемте фиша глоби за тези нарушения не
е заплатена от нарушителя), а с отказа си да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и евентуално за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
На следващо място
следва да се отчете, че обществената опасност на самото деянието не е константа
величина, а следва да се преценя към всеки конкретен момент на развитие на
обществените отношения. Няма спор, че деянията, свързани с нарушаване на
правилата за движение по пътищата, бележат рязък скок в последните години и
предизвикват бурен обществен отзвук, логично водещ до завишаване на
обществената им опасност и налагащ решително противодействие със средствата на
държавната принуда.
Съдът действително
отчита, че подбудите на С. за извършване на престъплението могат да се
окачествят като благородни и до някъде житейски оправдани. Същият е искал да
организира погребението на майка си, поради което и използвал автомобила, за да
се придвижи до магазина и да закупи необходимите хлебчета. Въпреки това, както
стана ясно по-горе - мотивите за извършване на деянието далече не са единствени
компоненти, които подлежат на обсъждане при преценка за приложението на чл. 9,
ал.2 НК, респективно чл. 13, ал.1 НК, поради което и самостоятелно същите не
могат да „извинят” извършването на престъпление. Нещо повече – в конкретния
случай, видно и от обясненията на подсъдимия, магазин „***” отстои на не повече
от 500 метра от блока, в който се е намирал подсъдимият, поради което и за него
не е имало абсолютно никаква пречка да се придвижи до там пеша. Използването на
автомобил на такова разстояние би довело до незначително съкращаване на времето
за извършване на покупките, като в случая се касае до закупуване на хлебчета,
които ноторно не са нито обемисти, нито тежки – т.е. не е имало никаква
обективна причина налагаща придвижването да се осъществи обезателно с
автомобил. На следващо място, ако подсъдимият действително е държал на
комфортното си придвижване до магазина не е имало никаква пречка все пак да
стори това с автомобил, но използвайки такси или услугите на друг
(правоспособен) шофьор, включително да помоли някой друг (приятелката му,
нейната майка, св. Русев и т.н.) да закупи нужните стоки вместо него. По делото
не са ангажирани никакви доказателства, от които да може да се направи извод,
че използването на лекия автомобил е бил единственият възможен избор на
подсъдимия, който да го подтикне да наруши забраната да управлява МПС след като
е неправоспособен и вече е бил санкциониран веднъж по административен ред, за това,
че управлява МПС без съответното свидетелство. Безспорно тежкото емоционално
състояние на С. и желанието му да организира достойно погребение на майка си са
смекчаващи отговорността му обстоятелства, които задължително следва да се
отчетат от съда при индивидуализиране на наказанието, но по мнение на настоящия
състав не са в състояние да изключат обществената опасност на извършеното.
Що се касае до
изтъкнатата в хода на ДП крайна необходимост, то съдът счита, че такава не е
налична. За да се намира деецът в положението на крайна необходимост се изисква
като съществен реквизит да съществува непосредствена опасност, която деецът не
е могъл да избегне по друг начин, освен като наруши друго защитено от закона
благо или интерес при условие причинените вреди от деянието да са по-маловажни
от тези, които са щели да бъдат предотвратени. Визираната в чл. 13, ал. 1 НК
опасност е конкретно фактическо положение, дължащо се на стихийни или
обществени бедствия /наводнение, пожар, буря, транспортна катастрофа/; на
физиологични и производствени нужди; на внезапни болестни състояния и злополуки;
на нападения от страна на хора и животни; и на други причини с оглед
многообразието на житейските ситуации, поднасяни от ежедневието и
социално-икономическите условия на живот, при които се създава висока степен на
вероятност за предстоящо, близко по време засягане на правно защитени интереси
(Решение № 305 от
22.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 302/2009 г. , III н. о., НК). На подобни
хипотези не сочат констатираните данни в конкретния казус. Липсата на купени
хлебчета за т.нар, „поддавка” от една страна - не може да се окачестви като
„непосредствена опасност”, а от друга, дори хипотетично да се приеме противното
– за преодоляването на тази „опасност” са съществували други начини, при това
законосъобразни - (предвижване пеш, използване на такси и др., подробно разгледани
по-горе), поради което и по мнение на настоящия състав институтът на „крайната
необходимост” е неприложим за настоящето деяние.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което
подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една до три години и „Глоба” от петстотин до хиляда и
двеста лева.
В случая съдът намира, че са налице изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко,
поради което при определяне на наказанието приложение следва да намери
правилното на чл. 55, ал.1, т.1 и чл. 55, ал.2 НК. Това е така, доколкото в
полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че деянието е извършено в
състояние на тежка семейна трагедия (смъртта на майката на подсъдимия), като
подбудите за извършването му също са свързани с изпълнение на морален синовен
дълг. Тези факти по мнение на настоящия състав са изключителни по своя характер
и макар че не са в състояние да доведат до отпадане на наказателната
отговорност на дееца, неминуемо налагат наказанието да се определи при
приложение на правилата на чл. 55 НК. Действително налични са и редица
отегчаващи отговорността обстоятелства, сред които централно място заемат
предишните осъждания на С. и наличието на множество нарушения на ЗДвП, но
въпреки това съдът, в настоящия му състав счита, че изключителният характер на
гореописаните смекчаващи отговорността обстоятелства, в конкретния случай
надделява.
В случая санкционната част на нормата на
чл. 343в, ал.2 НК предвижда наказание с минимум от една година лишаване от
свобода, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 НК съдът следва да
определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе, съдът
счита, че конкретният размер на наказанието следва да бъде минималният възможен,
а именно 3 месеца „Лишаване от свобода”. Наред с това, съдът счита, че на
подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание „Глоба”,
като ръководен отново от принципите на чл. 55, ал.2 вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК, съдът счита, че конкретния й размер следва да бъде определен на 250 лева.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като
едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на С. и наред с
това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с
така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото. Наред с това съдът счита, че това наказание в пълнота отразява
конкретиката на случая и съответства на конкретната обществена опасност на
извършеното и извършителя, поради което се явява и справедливо.
Въпреки, че наложеното на подсъдимия
наказание е до 3 години „Лишаване от свобода”, то предвид факта, че същият е
многократно осъждан, включително са му налагани и наказание „Лишаване от
свобода”, за които не е настъпила реабилитация, то и приложението на чл. 66 НК
е недопустимо. Именно поради обремененото съдебно минало на С., в конкретния
случай е немислимо и приложението на чл. 78а НК, поради което и съдът не се
спира подробно на тези дава института.
В конкретния случай за процесното
деяние в разпоредбата на чл. 343г НК не е предвидено „лишаване от право”, което
е напълно логично, доколкото субект на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК е
само неправоспособен водач, поради което и съдът няма как да наложи такова
наказание.
По режима:
Доколкото настоящето
умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли повече от пет години от
изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е
било отложено на основание чл. 66 от НК, а именно – наказанието, определено по
НОХД 603/2018г. на БРС – „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
изтърпяно на 20.08.2018г., то и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС
на подсъдимия следва да бъде определен първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване
на така наложеното наказание „Лишаване от свобода”.
По
разноските:
По делото няма сторени разноски. На
основание чл. 190, ал.2 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-*** сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, във връзка с наложеното наказание „Глоба”.
По
веществените доказателства:
По
делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне от
съда.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Баев
Варно с оригинала:
М.Р.