№ 4728
гр. ., 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110131331 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът ИВ. Н. М. с ЕГН **********, гр. ., ул. Б. ., чрез адв. Х.,
и ответникът В. Л. Д. с ЕГН **********, гр. ., ж.к. Л., чрез адв. Д..
Предявен е иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за сумата 2500лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в причинна връзка с противоправно поведение
на ответника, изразяващо се в използване на клеветнически думи и изрази в интервю,
дадено на 30.3.2021г. за електронно издадние Л..бг със заглавие „О.“ получаваха пари от Д.
П.“, копирано в сайта Т., със заглавие „Д.: Ц., М. и Х. И. взимали пари от П., Б. и Ц. В.“ , а
именно: „Те (включително ищецът И.М.) са взели пари не само от Д. П., а са група от хора,
които са взимали пари от Ц. В., В. Б., вземали са пари от други мутри, от ВИП С., от Б. и
много други български предприятия и крупни бизнесмени, лъжейки ги, че правят някаква
политика, която е в тяхна защита. Много е важно да се разбере – не българските бизнесмени
финансират някакви мошеници, а някакви мошеници отиват при тях и им казват:
„Държавата ще ви съсипе, вие трябва да бъдете спасени чрез нашата помощ. Ние ще
помогнем вашият бизнес да не сбъде съсипан, дайте ни 100000лв. и ние ще ви гарантираме,
че сте в списъка с индулгенции с хората, които няма да бъдат нападнати от „новата
революция“ на лявото или дясното“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 3.6.2021г. до плащането.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че Л..бг е блог на журналист от гр. П. – С.Т.,
който му се обадил по телефона и разговаряли на различни теми. Журналистът попитал
ответника дали знае поименно хората, подали един сигнал на П. за КТБ. Тъй като
ответникът бил един от авторите на текста и сигнала, както и основател на П. и „.“, знаел
кои са хората и изброил онези, които се сещал на пръв поглед. Твърди, че не е споменавал
1
името на ищеца в конкретен контекст. Оспорва да се е съгласявал да даде интервю, при
което да бъдат използвани посочените думи и изрази, посоченото заглавие, негова снимка,
както и интервюто да бъде копирано в други издания. Твърди, че е изразил негативна
оценка, както и че е опровергал твърденията, изложени в интервюто, в друго интервю с
водещ С. В. в рубриката „п. н.“, дадено на 16.5.2021г. за БНР. Оспорва да е налице
противоправно поведение, причинна връчка, настъпването на неимуществени вреди,
оспорва претенцията по размер.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на
ответника, неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между поведението и
вредите.
По делото на хартиен носител е представено съдържанието на разговора между С.Т.
и ответника, което се установи като безспорно между страните. Часто от съдържанието на
разговора с автор ответникът е цитираното изказване: „Те (включително ищецът И.М.) са
взели пари не само от Д. П., а са група от хора, които са взимали пари от Ц. В., В. Б.,
вземали са пари от други мутри, от ВИП С., от Б. и много други български предприятия и
крупни бизнесмени, лъжейки ги, че правят някаква политика, която е в тяхна защита. Много
е важно да се разбере – не българските бизнесмени финансират някакви мошеници, а
някакви мошеници отиват при тях и им казват: „Държавата ще ви съсипе, вие трябва да
бъдете спасени чрез нашата помощ. Ние ще помогнем вашият бизнес да не сбъде съсипан,
дайте ни 100000лв. и ние ще ви гарантираме, че сте в списъка с индулгенции с хората, които
няма да бъдат нападнати от „новата революция“ на лявото или дясното“.
Установява се, че интервюто е копирано в сайта Т., със заглавие „Д.: Ц., М. и Х. И.
взимали пари от П., Б. и Ц. В.“ , а именно:
От свидетелските показания се установява, че във връзка с публикациите в
продължение на 2-3 седмици ищецът бил ядосан и изневервен, разтревожен, че могат да
рефлектират върху репутацията му, постоянно повтарял, че информацията е манипулирана и
цели да го засегне преди изборите през април 2021г.
Съгласно постановеното по реда на чл.290 решение №12/6.02.2013г., гр.д. № 449 по описа за
2012 г., на ВКС, ІІІг.о., „при спор за причинени вреди от изнесена от журналист
информация, съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и
действия на журналиста е засегнат. Съответно в мотивите към акта си, с който разрешава
спора по същество, съдът е длъжен да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и
кои – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като
те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни.
Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват
конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на
журналиста само ако представляват обида. В мотивите си съдът е длъжен да установи
извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква
част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са
позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1
2
КРБ. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента
и кои са правомерно извършени. Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице
факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те
не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни.
Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от
журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да
се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е
получил потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на
добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се
окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва
вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение.
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 КРБ прокламира свободата на изразяването на мнения,
включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти.
Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя
да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Журналистите не могат
да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да
клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, а
доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди.”
В случая съдът намира, че изказването на ответника, засягащо и ищеца, представлява
твърдения за факти – че ищецът е взел пари от публично известни преприемачи, за да
защитава техните интереси като политик.
Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на
конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни – неприемливи от гледна
точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото. В случая от гледна точка на обществения морал, получаването на пари от член
на политическа партия, за да защитава бизнес интереси, представлява неприемливо
поведение, което получава еднозначна негативна оценка.
Освен това тези твърдения трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната
действителност. Самият автор на твърденията сочи, че в последствие ги бил опровергал.
Съдът намира, че твърдените факти са позорящи, тъй като поставят под съмнение не само
доброто име на ищеца, но и акцентират желанието му да се облагодетелства от морално
неприемливо поведение. Същевременно верността на тези факти не се установява по
делото. Без значение е в случаая дали ответникът е съзнавал, че е давал интервю или не, тъй
като няма спор, че той е автор на посочените твърдения.
Съдът намира, че в случая е налице противоправно поведение от страна на ответника,
изразяващо се в изказване на позорящи факти по отношение на ищеца. Претърпяването на
неимуществени вреди и причинната връзка между деянието и вредите се доказват от
3
събраните по делото гласни доказателства.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът е доказал поставените в негова
доказателствена тежест факти. По отношение на размера на обезщетението, съдът намира,
че следва да вземе предвид обстоятелството, че позорящите твърдения са станали известни
на широк кръг лица, отразили са се неблагоприятно на ищеца, но също и че ищецът е търпял
тези негативни преживявания в един сравнително кратък период от време, че въпреки
публикациите е бил избран за народен представител, че ответникът в последствие е
опровергал думите си публично в интервю пред БНР. При това положение съдът намира, че
справедливото парично обезщетение за претърпените вреди е в размер на 1500лв., като за
разликата до 2500лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските: ищецът е представил списък на разноските и доказателства за пащане в
брой на адв. възнаграждение в размер на 500лв. и държавна такса в размер на 100лв.
Ответникът претендира сумата 700лв. – адвокатско възнаграждение, платено в брой – л.24
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Л. Д. с ЕГН **********, гр. ., ж.к. Л. да плати на ИВ. Н. М. с ЕГН
**********, гр. ., ул. Б. ., сумата 1500лв. -обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
използване на клеветнически думи и изрази в интервю, дадено на 30.3.2021г. за електронно
издадние Л..бг със заглавие „О.“ получаваха пари от Д. П.“, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 3.6.2021г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
1500лв. до предявения размер от 2500лв.
ОСЪЖДА В. Л. Д. с ЕГН **********, гр. ., ж.к. Л. да плати на ИВ. Н. М. с ЕГН
**********, гр. ., ул. Б. ., сумата 360лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ИВ. Н. М. с ЕГН **********, гр. ., ул. Б. . да плати на В. Л. Д. с ЕГН
**********, гр. ., ж.к. Л., сумата 280лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4