№ 1464
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. Ш. ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. Ш. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20211110174728 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “*****” ЕАД против Й. Б. Ш.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: главница за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 1 410,92 лева -цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 31.05.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 28.04.2021 г. в размер на 170,99 лева,
главница от 01.05.2018г. до 31.12.2018 г. в размер на 19,05 лева- цена на извършена
услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 31.05.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 28.04.2021 г. в размер на 5,18 лева, за
които е издадена заповед за изпълнение от 20.07.2021 г. по гр. д. № 30633/2021 г. по
описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В исковата молба ищецът сочи, че ответникът е собственик на топлоснабден
имот с адрес: гр. ******, аб. № ****, до който през исковия период е доставяна ТЕ за
битови нужди. Претендира се и такса за дялово разпределение.
Във възражението ответникът оспорва доставката на ТЕ, размера на исковете.
Твърди плащане. В хода на процедурата по чл. 414а ГПК ищецът с молба от 08.11.2021
г. сочи, че плащанията не касаят процесния период.
Подаден е писмен отговор в срок. В него искът се оспорва по основание и
размер. Оспорва размера на претенцията. Твърди, че радиаторите в имота са свалени.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
1
съобрази закона, намира следното.
По предявените искове като безспорно е отделено, че ответникът е собственик в
исковия период на топлоснабден имот с адрес: гр. ******, аб. № ****, ИД номер ****.
В тежест на ищеца е възложено да докаже, че между него и ответника в
процесния период е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна
енергия до имот с адрес: гр. ******, аб. № ****; че ответникът има качеството на
потребител на ТЕ; че ищецът е доставял в исковия период топлинна енергия с
уговореното качество, количество и цена; размерът на вземанията за главници и лихви.
Като безспорно е отделено, че ответникът в процесния период е собственик на
имота. Това се установява и от писмените доказателства- нот. акт от 29.03.2007 г.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Ответникът в процесния период е собственик на имота.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява наследодателят на ответника или ответникът да се е
възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и
ответника за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са
надлежно публикувани.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване и
енергия, отдадена от сграданата инсталация. В имота в исковия период е имало
незатапени 5 бр. отоплителни тела с ИРРО, както и водомери за топла вода. В.л. сочи,
че въпреки, че е извършен отчет на уредите в процесния период – талони за главен
отчет от 20.05.2019 г. на л. 87 и сл., то водомерите за топла вода в исковия период са
били неузаконени, поради което е начислено количество на база за един потребител.
Количествата ТЕ за отопление са начислени според отчета. Видно от представените
писмени доказателства от ответника /л. 99 и сл./, главните отчети на л. 87 и сл. и
2
заключението на в.л. то в исковия период радиаторите не са били свалени. Установява
се от протокол от 14.12.2020 г., че след исковия период в банята е поставен нов
водомер за студена вода, а на 15.07.2022 г. е пломбиран водомерът за топла вода видно
от талон от същата дата. Радиаторите са затапени/свалени считано от 28.07.2021 г.
видно от протокол от същата дата. Представеният с отговора главен отчет на л. 52 е без
дата и без подпис на служител на ФДР/ищеца.
Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № **** за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №****, а
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са
начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната
инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба №
****.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период за целия имот по партидата е 2 214,65 лв. Ищецът претендира по-
малка сума, като е отчел плащанията, извършени преди подаване на заявлението.
Ответницата е приложила платежни нареждания, като четири от тях са с дати след
подаване на заявлението /л. 59, л. 61, л. 62 и л. 63/. Видно от тях са заплащани
задължения, възникнали след исковия период.
Ответникът се е позовал на давност, но едва с молба от 25.10.2022 г. – след срока
по чл. 131 ГПК, като възражението е преклудирано.
Ищецът претендира за периода 01.05.2018г. до 31.12.2018 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 19,05 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и
ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело.
Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото
дружество. Според справката по аб. номер таксата за целия имот е именно в размер на
53,50 лв. Искът е основателен.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът оспорва
това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна лихва
и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача.
Ответникът дължи сумата от 170,99 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
28.04.2021 г. върху главницата за ТЕ. Искът е основателен.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 5,18 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
спрямо двамата ответници.
3
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 67,88 лв. дт, 300 лв. депозит за експертиза, дължат се и 100 лв. юрк
възнаграждение според чл. 78 ГПК. С оглед уважената част от исковете на ищеца се
дължат 466,37 лв. разноски в исковото производство, а в заповедното пр-во – 81,85 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*****” ЕАД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, против Й. Б. Ш. ЕГН **********, с адрес: гр.
******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1
410,92 лв.– главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. ******, аб. № ****,
ИД номер ****, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /31.05.2021 г./ до окончателното й погасяване,
мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г. в размер на 170,99 лева и главница от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 19,05 лева - цена на извършена услуга за
дялово разпределение, ведно със законна лихва от 31.05.2021г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за мораторна лихва от
01.07.2018г. до 28.04.2021 г. в размер на 5,18 лева
ОСЪЖДА Й. Б. Ш. ЕГН **********, с адрес: гр. ******, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „*****” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****, сумата от 466,37 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 81,85 лв.
– разноски по гр. д. № 30633/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„*** **“ ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4