Решение по дело №77/2021 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 1
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20213250200077
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Тервел, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря М.Т.Д.
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Административно
наказателно дело № 20213250200077 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Депозирана при Тервелски районен съд жалба – вх. № 996 от
23.09.2021 година от АЛ. Ш. АЛ. с ЕГН ********** от гр. Тервел ,общ.
Тервел , обл. Добрич , ул. „ ХХХ“ № 44 срещу Наказателно постановление
№21-0355-000428 от 20.08.2021 година на Началника на РУ Полиция гр.
Тервел , при ОДМВР гр. Добрич , упълномощен с МЗ №8121з-
515/14.05.2018 година , с което, за установено административно нарушение –
установено с АУАН № АА о 453897 / 02.08.2021 година - за това , че на
02.08.2021 година в 01,45 часа в гр. Тервел, по ул. „ Хан Аспарух“ до ПГТО
„ Дочо Михайлов“, жалбоподателя като правоспособен водач- водач на лек
автомобил „ Опел Зафира“ с рег.- № ТХ4823 ХТ негова собственост не спира
на подаден сигнал със стоп палка на посоченото място ,като завива по ул. „
Ген. Столетов“ след което е преследван съ служебен автомобил и е бил
спрян за проверка по ул. „ Васил Левска“ до дом № 20 - не спира плавно на
посоченото мято или в най- дясната част на платното за движение, при
подаден сигнал за спиране от контролен орган , с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП на водача е наложено административно наказание
– „ глоба „ в размер на 50,00 лева и е лишен от правото да управлява МПС за
срок от 1 / един / месец..
С жалбата се сочат съображения, че НП е издадено в нарушение на
материални закон. Жалбоподателя а приема ,че не е извършил от обективна
и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 103
от ЗДвП . С жалбата и пред съда жалбоподателя описва коренно различна
фактическа обстановка от тази възприета от адм. Наказващия орган - сочи ,
че при управлението на личиня си автомобил по ул. „ Хан Аспарух“ не е
имал възможност да възприеме сигнала даден от пътния полицай.

1

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
НП.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призована се явява
лично -поддържа депозираната жалба.
Ответната страна по жалбата РУ Полиция гр. Тервел редовно
призована , не се представлява и не взема становище по жалбата в съдебно
заседание .
Актосъставителя – СТ. Д. СТ. – служител на РУ Полиция гр. Тервел
, редовно призован явява се лично- дава показания в качеството му на
свидетел .
Свидетелите по съставянето на АУАН – АНГ. Д. АНГ. -служител на
РУ Полиция гр. Тервел редовно призован се явява лично – дава показания
пред съда в качеството му на свидетел .
Независимо от основанията за атакуване на издадения от особена
юрисдикция правораздавателен акт,посочени от жалбоподателя, съдът
прецени административно-наказателното производство изцяло, какъвто е
пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който
препраща чл. 84 от ЗАНН, при което след преценка на събраните в хода на
съдебното дирене писмени и гласни доказателства и наведените от
жалбоподателката доводи установи следното:
Настоящата жалба,която е депозирана в срока по чл.59 ,ал.ІІ от
ЗАНН от лице разполагащо с активна процесуална легитимация се явява
допустима .Подадена е в срок- на 23.09.2021година . НП е връчено на
жалбоподателя на 23.09.2021 година.
От фактическа страна :
От приобщените по делото писмени доказателства, съдържащи се по
административно наказателната преписка , от обясненията на жалбоподателя
от разпита на актосъставителя и свидетеля по издадения срещу
жалбопоподателя АУАН , съдът установи следното :
На 02.08.2021 година след полунощ полицейски патрул в състав –
актосъставителя С. и свиделеля А. – двамата служители на РУ Полиция гр.
Тервел изпълнявайки вменените им задължения по контрол и опазване на
обществения ред в в гр. Тервел и правилата на по ЗДвП извършвали
проверка на водачи на автомобили , застанали на осветена част на пътното
платно на главната улица на гр. Тервел - ул. „ Хан Аспарух“. Полицийския
автомобил бил впрян непосредствено до заведелие - Тервелска скара – в
дясната част на пътното платно по посока изхода за гр.- Добрич - до
кръстовището образувано пресечните на главната улица, която се пресича
на север от ул. „ Ген. Столетов „ и на юг кръстовището образувано с
пресичането с ул. „ Тича“ .
Свидетелите С. и А. са категорични в показанията си ,че полицейския
автомобил е бил спрян на пътното платно което е било осветено от
уличното осветление, като и същия е бил с включени светлини . Около
01,45 часа същата вечер свидетеля А. забелязал светлини от идвъщ към
него автомобил -движещ се по главната улица посока гр. Дорич- към
централната част на гр. Тервел , при което и с облечена върху униформата
си светлоотразителна жилетка застанал на осовата линия на главния път и
2
с фенер допълнително осветяващ държаната стоп – палка подал на водача
сигнал да преустанови движението на автомобила. Според показанията на
свидетеля А. подаденя от него сигнал е следвало и е бил възприет от
водача на идващия срещу него автомобил , но последния не се е подчинил
да намали скоростта и да спре автомобила в дясната част на платното за
движение – до оградата на ПГТО „ Дочо Михайлов“. Свидетеля С. също
бил на пътното платно , като сочи ,че и автомобила и полицаите са били
осветени от уличното осветление и указанията им са били видно за водача
идващ срещу тях .
Независимо от подадените сигнали водача на адващия по посока
централната част на града автомобил не се е подчинил на подадения му
сигнал , като и навлизайки в зоната на кръстовището пред него завил в
дясна посока – по ул. „ Ген. Столетов „ и продължил движението си по
посочената улица . Свидетелите С. и А. с патрулния автомобил последвали
автомобила ,на който водача не е реагирал на подадения преди това знак
със стоп палка да преустанови движението , като и по ул. „ Васил Левски“
спрели автомобила „ Опел Зафира“ с рег. № ТХ 4823ХТ. След проверка на
водача и документите на автомобила полицаите установили самоличността
на водача – жалбоподатеиля по настоящото дело.
Срещу водача е бил съставен от св. С. акт за установено административно
нарушение, по който и актосъставителя приема ,че АЛ. Ш. АЛ. виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП . По акта водача излага своето
възражение по акто.Сочи,че полицаите са били след кръстовището а той не
е имал за цел да продължи движението си по главната улица а е имал
намерение именно навлизайки в кръстовището , да продължи движението си
по ул. „ Ген. Столетов“, като направи десен завой. Твърди ,че не е видял
подаден му от полицаите сигнал за спиране.
Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен
на жалбоподателя срещу подпис непосредствено след съставянето му .
По адм. Наказателната преписка на са събрани доказателства за това да
се постъпили възражения срещу съставения акт пред Началника на РУ
Полиция гр. Тервел - в законоустановения тридневен срок съгласно
разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Не се спори по делото по обстоятелството , че жалбоподателя е
правоспособен водач.
По наказателното постановление от правна страна :
Разгледана по същество,съдът е мотивиран да приеме жалбата за
неоснователна .
Въз основа на така съставения акт – АУАН , съставен срещу
жалбоподателя , съставен от свидетеля СТ. Д. СТ. на длъжност младши
автоконтрольор , компетентетн да съставя АУАН по ЗДвП / по което и
страните не спорят / , Началника на РУ Полиция гр. Тервел - при ОД на МВР
гр. Добрич , упълномощен с МЗ-№8121з-515 / 14.05.2018 година е издал
поднадзорното наказателно постановление , с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 174 ал. 1 т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание .
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели , както и приложените писмени
доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите
3
СТ. Д. СТ. - служител на РУП гр. Тервел , на длъжност мл.
Автоконтрольор и АНГ. Д. АНГ. – също полицейски служител при РУ
Полиция гр. Тервел .
Производството е от административно наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган .
Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа
всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да
съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
И актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни за това органи.
При разглеждане на дела по оспорено наказателно постановление ,
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено с разпоредбите на чл.
57, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП,
същите съдържат всички необходими реквизити.
Не са оспорени пълномощията на административно - наказващия орган .
Не са оспорени пълномощията на свидетеля С. - същия видно от
длъжностната му характеристика отразена по АУАН има правомощията да
осъществява задачи по контрол по ЗДвП, като съставя АУАН за установени
по този закон адм. нарушения.
По повод твърденията на жалбоподателя : съдът е мотивиран да приеме
защитната теза на жалбоподателя за напълно несъстоятелна.
За да възникне административната отговорност за настоящия
жалбоподател е необходимо да се установи, че е извършил адм. Нарушение
на разпоредбата на чл. 103 от ЗдвП .
Когато полицейски служител – автоконтрольор предприеме нощно
време действия по спиране с цел проверка на движещ се автомобил следва
да са налице определени изисквания :
Униформени белези на пътните полицаи : .
Водач на МПС не е длъжен да спира и да изпълнявае разпореждания на
лица, които не носят законово определената полицейска униформа (цвят -
тъмносин и/и жълта светлоотразителна жилетка). Задължителна е и
маркировка на стоп-палката и надпис върху автомобила на служителите на
реда "Полиция" или "Пътна полиция". Възможно е водач да бъде спрян и от
4
други служители на МВР с униформени надписи "Охранителна полиция",
"Гранична полиция" и т.н.
Изисквания за спиране на МПС :
За да бъде правилно спряно от пътните полицаи движещо се нощно време
МПС, те трябва - да заемат видимо място, а не да застават в засада скрити зад
завои, храсти, дървета, билбордове или по какъвто и да е подвеждащ или
изненадващ начин, следва да подават сигнал със стоп-палка, възможно е и
с ръка, а през нощта да описват полукръг с червена светлина. Сигнал за
спиране може да бъде подаден от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. - да се представят, като се идентифицират с име и звание, а при
съмнение от водача са длъжни да покажат полицейските знаци по себе си и
служебната си карта; - да са на осветено място (когато спират за проверка
автомобила през нощта) и служебният им автомобил да е с включени сини
сигнални лампи; Ако някой от тези четири елемента в началото на
процедурата на проверка не е спазен, се стига до нередовност на
процедурата .
Според преценката на доказателствата съдът е мотивиран да
приеме, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение
по чл. 103 от ЗДвП, е установено по безспорен и несъмнен начин.
Жалбоподателя А. е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
която разпоредба предвижда налагане на административни наказания на
водач на МПС, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. Релевантните за наличие на съставомерно от
обективна страна деяние по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП обстоятелства, са: 1.
Дадено разпореждане от орган за контрол и регулиране на движението и 2.
Отказ това разпореждане да бъде изпълнено.
В случая в съставения поднодзорен АУАН и финализиращото
преписката наказателно постановление , издадено въз основа на акта
административнонаказателното обвинение за извършено от санкционираното
лице нарушение по чл. 175, ал.1, т.4 във вр. с чл. 103 от ЗДвП, от фактическа
страна се основава на това, че на посочените дата, час и място АЛ. Ш. АЛ.
управлява собствения си лек автомобил автомобила „ Опел Зафира“ с рег. №
ТХ 4823ХТ, като не спира на подаден от полицай сигнал със стоп
палка.Доказано е и по това между страните липсва спор , че е лицето подало
сигнала със стоп- палка има качеството на орган по контрол и регулиране
на движението .
Спирането на автомобила управляван от жалбоподатеиля е било
осъществено чрез сигнал който е бил видим и ясен за водача на
автомобила ,като именно подаденият със стоп палка сигнал от полицейски
служител застанал до патрулен автомобил по осветена улица, със
светлоотразителна жилетка и ел. фенер който допълнително е осветявал
стоп- палката представлява обективирано с конклудентни действия
разпореждане на орган за контрол, вменяващо задължение за водача на
МПС да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представител на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Доколкото задължението по чл.103 от ЗДвП се свързва с
наличието на надлежно подаден от контролните органи сигнал за спиране, ,
съдът в процесния случай приема за доказано обстоятелството , че подалото
сигнал за спиране лице - в случая свидетеля А.Д. Х - полицей при РУ
Полиция гр. Тервел има качеството на длъжностно лице, изпълняващо
5
контролни функции , което и обуславя извод, че е доказано вмененото на
санкционирания водач на МПС нарушение на чл.103 от ЗДвП и съотв.
извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние
по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като основание за налагане на предвидените в
закона административни санкции.
Административното нарушение има своята легална дефиниция в чл. 6
на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното нарушение е
деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено
е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по
административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко
правни характеристики:
Административното нарушение е деяние. Следователно по принцип
то е присъщо на физическите лица ,поради коте и може да се каже ,че
административно-наказателната отговорност е лична.
Административното нарушение е противоправно деяние. То нарушава
установения ред на държавно управление като засяга действащи законови или
подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат от всички области
на социалната пратика. Единственото изискване към тях е, те да са
законосъобразни.
Административното нарушение е общественоопасно деяние, тъй като
засяга устоите на обществения ред,като такива са и деянията квалифицирани
като престъпления , но обществената опастност на административното
нарушение е много по-ниска в сравнение с престъпленията .
Формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни
деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това
деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление.
Административното нарушение е деяние, което се наказва и установява
по административен ред. Констатирането на едно административно
нарушение става с акт за установяване на административно нарушение, а
санкцията се налага с наказателно постановление.
Тези именно три елемента- противоправност, обществена опасност и
наказуемост- съставляват обективната характеристика (обективния състав) на
административното нарушение.
Административното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина
няма административно нарушение. Вината може да бъде във формата на
умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от
лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите деяния от своя страна могат да бъдат два вида:
самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени, когато
лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен
резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред небрежност сме изправени , когато деецът не е предвиждал
неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.
Следва да се отбележи,като особеност на административно –
наказателното производство , че се наказват всички непредпазливи деяния.
За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба
на закона. Точно обратно е в областта на наказателното право. Там се
наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична разпоредба в
6
Наказателния кодекс.
В настоящия случай съдът , от анализа на съобраните по адм.
Наказателаната преписка доказателства / писмени / и показанията на
разпитаните по делото свидетели , приема че с деянието си жалбоподателя е
извършил адм. Нарушение по чл. 103 от ЗДвП ,при което и правилно адм.
Наказващия орган е приел и е наложил адм. Наказание по чл. 174 ал. 1 т. 4
от ЗдвП .
По съществото на спора:
Доколкото АУАН е редовно съставен, то той се ползва с
доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Направените в него
констатации не се опровергаха от събраните по делото доказателства.
Гласните доказателства сочат по безспорен начин за датата и мястото на
установеното нарушение, както и кой е неговият автор. В този смисъл съдът
намира за необосновани твърденията на жалбоподателя за недоказаност на
нарушението.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им, тоест
съзнавал е че е има срещу него подаден сигнал да преустанови движението
на управлявания от него автомобил,но въпреки това е приел ,че следва да
продължи да управлява МПС- неподчинявайки се да спре в най – дясната
част на платното за движение , като е предприел маневра – десен завой по
посока от ул. „ Хан Аспарух „ по ул. „ Ген . Столетов“ .
Ето защо съдът счита, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана правилно и законосъобразно.
По отношение размера на наложените санкция :
При финализиране на административно наказателната преписка
административно наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27
ал. 2 от ЗАНН .
Административните наказания „глоба” в размер на 50,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/ един / месец на
основание чл. 174 ал. 1 т. 4 от ЗДвП ,за извършено административно
нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП , са определени към
предвидения от закона миниму и дори и при пълна липса на доказателства
касаещи имотното състояние на жалбоподателя/ съдът има в предвид че
тежестта на доказване се носи от жаблоподателя / приема че размера на
наложените административни наказания по едно правилно и
законосъобразно НП следва да бъдат оставени без ревизия от съда.
По изложените по – горе доводи, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от изложените съображения, Тервелски районен съд на
основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление №21-0355-000428 от 20.08.2021 година на Началника на РУ
7
Полиция гр. Тервел , при ОДМВР гр. Добрич , упълномощен с МЗ №8121з-
515/14.05.2018 година , с което на жалбоподателя АЛ. Ш. АЛ. с ЕГН
********** от гр. Тервел ,общ. Тервел , обл. Добрич , ул. „ ХХХ“ № 44, за
установено административно нарушение – установено с АУАН № АА
453897 / 02.08.2021 година - по чл. 103 от ЗДвП , на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП на водача е наложено административно
наказание – „ глоба „ в размер на 50,00 лева и е лишен от правото да
управлява МПС за срок от 1 / един / месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
8