Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Стара
Загора, .05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Петко
Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова
к.а.н. дело № 86 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от В.Ж.Ж. ***, чрез
пълномощника адв. И.М. ***, против Решение № 200 от 07.10.2021г., постановено
по АНД № 1452/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено
наказателно постановление /НП/ № 349а-337/27.08.2020 г., издадено от Директора
на ОД на МВР гр. Стара Загора, с наложено на касатора В.Ж.Ж. ***, административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
решението като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. По подробно изложени
доводи в касационната жалба в подкрепа на наведените оплаквания прави искане за
отмяна на решението на РС – Стара Загора изцяло и постановяване на друго, с
което да се отмени атакуваното наказателно постановление. Претендира отмяна на решението и в частта за разноските, присъдени в полза
на ОД на МВР – Стара Загора.
В съдебно
заседание пред касационната инстанция касаторът, редовно и своевременно
призован, се представлява от процесуалния си представител адв. М., която
поддържа жалбата и направените искания. Претендира присъждане на разноски на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 лв.,
съгласно представен списък.
Ответникът по касационната жалба, редовно и
своевременно призован, не се представлява по делото и не изразява становище по
касационната жалба.
Приложено е възражение срещу подадена от касатора молба до въззивния съд за
изменение на оспореното решение в частта за присъдените разноски, по който
въпрос РС – Стара Загора се е произнесъл с Определение № 89/08.02.2022 г. по
АНД № 1452/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че са налице условията на
чл.28 от ЗАНН, предвид установената от административно-наказващия орган
фактическа обстановка и тази приета от въззивния съд. Предлага съдебното
решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон
и издаденото наказателно постановление да бъде отменено с всички законови
последици от отмяната.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши служебна проверка
на основание чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара
Загора е Наказателно постановление № 349а-337 от 27.08.2020 г., издадено от Директор
на ОД на МВР гр. Стара Загора въз основа на АУАН серия
АА № 665266 от 24.04.2020 г. /рег.№ 8245а-1019 от 12.05.2020г./, с което на
В.Ж.Ж. за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че на 24.04.2020 г. около 00.46 ч. В.Ж.Ж. посещава открито
обществено място – бул***ра, без да има поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената с т.9 от Заповед на
министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за
здравето, а именно: „Всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата“. Административно-наказващият орган е
приел извършено виновно от касатора нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето и е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лв.
За да постанови обжалваното с касационната жалба
решение, Старозагорският районен съд е приел издаването на АУАН и НП от
компетентни органи и в съответствие със законовия регламент в чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. След анализ на писмените доказателства в административната преписка са
отхвърлени оплакванията на защитата за липса на дата в АУАН, ясно и точно
описание на нарушението в АУАН и НП, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. РС е приел фактическата обстановка в НП за доказана от
събраните писмени и гласни доказателства, водеща до извод за съставомерност на
деянието по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето. Отчитайки наложеното
наказание в минимален размер от 300 лв. и като не е намерил основание да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради отсъствие на отлики на настоящото
нарушение с други случаи от този вид, въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление. В полза на ОД на МВР – Стара Загора са присъдени разноски в
размер на 80 лв.
Обжалваното решение е валидно и допустимо,
но постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Настоящата инстанция споделя изводите на
въззивния съд за безспорна установеност на фактическата обстановка в НП от
събраните писмени и гласни доказателства. Тя се подкрепя от дадените пред
районния съд показания от актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел. Тези
показания потвърждават конкретно описаното в АУАН и НП поведение на
санкционираното лице – на посочената дата и час се е намирало на открито
обществено място – бул. „Цар Симеон Велики“ № 95 в гр. Стара Загора без поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата. Обстоятелствата, че на улицата не е имало
други хора при извършената проверка /съгласно показанията на актосъставителя/,
а след това, когато жалбоподателят е приближил своя приятел – свид. Д. Й., е
носел маска, не променят категоричността в извода за правилно установени факти
към момента на проверката, при която е съставен АУАН. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя срещу формалната изрядност на АУАН и НП – същите
съдържат изискуемите по закон реквизити, като това възражение е било релевирано
и пред въззивния съд и е получило подробен и обоснован отговор в мотивите към
оспореното решение, който не е необходимо да бъде преповтарян.
При установените по делото фактически данни, Районен
съд – Стара Загора е формирал правилни изводи за обективна и субективна
съставомерност на деянието по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето.
Касационният състав обаче не споделя изложените от
въззивния съд съображения относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН към
конкретния случай. Според мотивите на районния съд настоящият случай не се
отличава от други от същия вид. Мотивите в тази им част не обхващат всички
релевантни обстоятелства. Необсъдени са останали конкретните характеристики на поведението,
за което жалбоподателят е наказан. Обстоятелствата, че деянието е извършено
през нощта /малко след полунощ/, на място на което е нямало други лица,
продължило е кратко време, а след това санкционираното лице е поставило
предпазна маска, обуславят извод, че нарушението се характеризира с по-ниска
степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с
незачитане на нормативните задължения по спазване заповедите на органите на
държавно управление в условия на извънредно положение поради епидемия. Следва
да се отчете и факта, че противоепидемичната мярка налагаща носене на защитна
маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата на открити обществени
места е действала за кратък период от време /от 11.04.2020 г. до 01.05.2020 г./
и е отменена няколко дни след деня на установяване на нарушението - със Заповед
№ РД-01-247/01.05.2020г. на министъра на здравеопазването. Въведена е на
по-късен етап противоепидемична мярка - спазване на физическа дистанция от
най-малко 1,5 метра между лица, които не са от едно семейство/домакинство,
които се намират на открити обществени места /Заповед № РД-01-262/14.05.2020 г.
на министъра на здравеопазването/. Кратковременното съществуване на задължение
за носене на защитна маска или друго средство покриващо носа и устата на
открити обществени места показва преценката на компетентните органи за нецелесъобразността
на тази противоепидемична мярка за конкретния момент и спрямо текущото развитие
на епидемичната обстановка в страната. Успоредно с това параметрите на установеното
неправомерно поведение на жалбоподателя /нощно време, при отсъствие на други
хора на улицата, с кратка продължителност/, обективно е застрашавало с по-малък
интензитет охраняваните обществени отношения по опазване на общественото здраве
в сравнение с неспазване на другите въведени противоепидемични мерки. В този
смисъл деянието се явява малозначително и за него не следва да се налага
наказание.
По тези съображения настоящият съдебен
състав намира Наказателно постановление № 349а-337/27.08.2020 г., издадено от
Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора, за незаконосъобразно – издадено в
нарушение на материалния закон, поради което решението на Районния съд, с което
то е потвърдено следва да се отмени изцяло и вместо това да се постанови друго
по същество, с което да се отмени наказателното постановление.
При този изход на спора и своевременно направеното
искане на пълномощника на касатора, следва да се присъдят разноски по реда на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ на
В.Ж.Ж. от адв. И.М. ***/2022г. на Административен съд Стара Загора, като на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на МВР Стара Загора следва да
бъде осъдена да заплати на адв. И.М. *** сумата от 300 лв., съгласно представения
списък на разноските и разпоредбата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 200 от
07.10.2021г., постановено по АНД № 1452/2021 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
349а-337/27.08.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР гр. Стара Загора, с което
е наложено на В.Ж.Ж. *** административно наказание глоба в размер на 300 лв. за
нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Стара
Загора да заплати на адв. И.М. *** сумата 300 /триста/ лева – адвокатско
възнаграждение за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на В.Ж.Ж. пред настоящата инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.